№ 98
гр. гр. Добрич, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20213200900081 по описа за 2021 година
Търговско дело № 81/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич (
преобразувано от Т. д. № 110/2021 г. по описа на Окръжен съд – В.,
преобразувано от ч. т. д. № 106/2021 г. по описа на Окръжен съд – В. ) е
образувано по искова молба, рег. вх. № 3215/18.02.2021 г. на регистратурата
на Окръжен съд – В., подадена от „П. А. К.“ АД гр. В., ул. „Л.“ № 16, ет. 5,
ап. 21, ЕИК ****, с която срещу „С. Н.“ ООД гр. Добрич, Северна
промишлена зона, ул. „****“ № 6, ЕИК ****, при условията на обективно
съединяване са предявени следните частични искове:
Частичен иск за сумата от 30 000.00 лв., част от вземане от 39 044.28
лв., представляваща неустойка по договор за изпълнение на СМР от
04.11.2015 г. за неизпълнение в срок на дължимата престация, претендиран
на основание чл. 92 ЗЗД.
Частичен иск за сумата от 20 000.00 лв., част от вземане от 79 821.05
лв., представляваща неустойка по договор за изпълнение на СМР от
04.11.2015 г. за неизпълнение в срок на дължимата престация, претендиран
на основание чл. 92 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни. Излага
доводи, че в процесния случай не е налице неизпълнение на договора от
негова страна, а напротив – възложените СМР за изпълнени в съответните
срокове. Поддържа се, че сключеният между страните договор не е съобразен
с изискванията на ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ. Ответникът
прави възражение за погасяване по давност на вземанията за неустойка.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Не е спорно между страните по делото, че на 04.11.2015 г. е сключен
Договор за изпълнение на строително-монтажни работи, по силата на който
„С. Н.“ ООД като строител се е задължил да извърши строително-монтажни
1
работи в стопански обекти ( подобект Силажохранилище – закрито ),
находящи се в с. К., общ. Генерал Тошево, област Добрич, съгласно
поръчката на възложителя „П. А. К.“ АД, срещу възнаграждение в размер на
сумата от 195 221.17 лв. с включен в цената ДДС, което възложителят се е
съгласил да заплати.
Съгласно чл. 2 от договора, същият влиза в сила от датата на
получаване на аванс в размер на сумата от 50 000.00 лв., платима както следва
– 35 000.00 лв. до 05.11.2015 г. и 15 000.00 лв. – платима до 25.11.2015 г.
Крайният срок на изпълнение на договорената работа е четири месеца
от датата на влизане на договора в сила – чл. 3 от Договора.
От доказателствата по делото се установява, че на 04.11.2015 г.
възложителят е платил на строителя сумата от 42 000.00 лв., ( представляваща
първата вноска от аванса – 35 000.00 лв. и ДДС от 7 000.00 лв. ). Стопанската
операция е отразена в първичен счетоводен документ – ф-ра №
5372/04.11.2015 г.; а на 27.11.2015 г. възложителят е платил на строителя
сумата от 24 000.00 лв. ( представляваща втората вноска от аванса – 20 000.00
лв. и ДДС от 4 000.00 лв. ).
В чл. 59 от Договора е уговорена неустоечна клауза, съгласно която при
неспазване на договорените срокове, по вина на изпълнителя, последният
дължи неустойка в размер на 1 % от стойността на договора за всеки един ден
забава, като съгласно чл. 61от Договора общата сума на неустойките се
ограничава до 20 % от общата стойност на договора.
С допълнително споразумение от 23.02.2016 г. към Договора за
строително-монтажни работи от 04.11.2015 г. „С. Н.“ ООД като строител се е
задължил да извърши строително-монтажни работи в стопански обекти (
Административна сграда и Доилна зала – К. ), находящи се в с. К., общ.
Генерал Тошево, област Добрич, съгласно поръчката на възложителя „П.
А. К.“ АД, срещу възнаграждение, което възложителят се е съгласил да
заплати.
Съгласно чл. 2 от Анекса, крайният срок за изпълнение на подобект
„Административна сграда“ на стойност 399 105.26 лв. е 31.03.2016 г., а на
подобект „Доилна зала – К.“ – 21.05.2016 г.
Възложителят е поел задължение да заплати на строителя аванс в
размер на сумата от 119 731.58 лв., възлизаща на 30 % от общата стойност на
подобект „Административна сграда“. На 25.02.2016 г. възложителят е платил
на строителя горепосочената сума.
Видно от доказателствата по делото – Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа, Акт обр. 15 от 22.02.2020 г., строежът
„Кравеферма с обслужващите я сгради и съоръжения – силажохранилище –
закрито, доилна зала – тип „К.“ и Административно-битова сграда е изпълнен
съгласно одобрените инвестиционни обекти, изискванията към строежите по
чл. 169 ЗУТ и че наличната строителна документация в достатъчна степен
характеризира изпълненото строителство.
При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на елементите
от фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне
основанието за заплащане на претендираната неустойка за забавено
изпълнение на договора.
2
Неустойката е една от формите на договорната отговорност. Съгласно
чл. 92 ЗЗД, неустойката е правен институт с обезпечителни, обезщетителни и
наказателни функции. Неустойката обезпечава изпълнението на договора и
служи като обезщетение за вредите, които изправната страна търпи от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В литература неустойката е дефинирана като акцесорно съглашение с
предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на
главното задължение – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част.
С., 2020, с. 420.
Неустойката е предварително определена по съдържание, основание и
обем вторична санкционна правна последица, възникваща от факта на
неизпълнението на едно валидно поето облигационно задължение, за което
длъжникът отговаря.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне
основанието за плащане на неустойка включва следните елементи: 1. наличие
на валидно договорно задължение; 2. кредиторът да е изпълнил задължението
си или да е бил готов да го изпълни; 3. виновно неизпълнение от страна на
длъжника, изпълнението му да е лошо или със забава; 4. неустойката да е
уговорена от страните по договора.
В разглеждания случай, Съдът приема, че са налице елементите на
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка.
Между страните по делото е възникнало облигационно отношение по
договор за строителство. В правната доктрина и в съдебната практика
договорът за строителство е дефиниран като вид договор за изработка, по
силата на който едната страна, наречена възложител, възлага на другата
страна, наречена строител, да извърши строителство върху собствен на
възложителя недвижим имот в съответствие с предоставен му от възложителя
одобрен инвестиционен проект и при спазване на действащите строителни
правила и норми, като възложителят се задължава да приеме по нормативно
установения ред построеното и да заплати уговореното възнаграждение.
Общата правна уредба на договора за строителство като вид договор за
изработка се съдържа в чл. 258-269 ЗЗД, а специалната – в ЗУТ ( Част III
„Строителство“ ), Закон за техническите изисквания към продуктите,
Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи но време на строителството,
изд. от МРРБ, Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в
република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, изд. от
МРРБ, Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти,
изд. от МРРБ.
Договорът за строителство е двустранен, каузален, възмезден,
консенсуален и неформален.
Установената в чл. 160, ал. 2 и чл. 163, ал. 1 ЗУТ писмена форма е
форма за доказване, а не за действителност.
Безспорно установено е изпълнението на задълженията на възложителя
за авансово плащане на договореното възнаграждение.
От доказателствата по делото - Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа, Акт обр. 15 от 22.02.2020 г., се установи
изпълнението на възложената работа от страна на строителя, в процеса на
която е допусната забава.
3
Според експертното мнение на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, дните на закъснение при изпълнение на строително-
монтажните работи от страна на строителя възлизат както следва: 2 287 дни,
считано от 04.03.2016 г. 2 264 дни, считано от 27.03.2016 г., 2 142 дни,
считано от 27.07.2016 г. и 837 дни, считано от 22.02.2020 г.
Анализът на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност позволя на Съда да формулира извод за забавено изпълнение на
задълженията на изпълнителя, произтичащи от договора.
При така констатираното закъснение от страна на строителя, размерът
на неустойката съобразно правилата на чл. 61 от Договора възлиза на сумите
от 39 044.23 лв. ( за подобект „Силажохранилище“ ) и 79 821.05 лв. ( за
подобект „Административна сграда“ ).
В разглеждания случай, когато уговорената неустойка за забава при
изпълнение на задължението на строителя, начислявана в определен процент
за всеки ден забава, но и при фиксиран максимален размер на дължимата
неустойка от пълната стойност на възложената работа, срокът за погасяване
по давност на вземането за неустойка започва да тече от деня, в който
начислената неустойка достигне уговорения от страните максимален размер –
чл. 114, ал. 4 ЗЗД.
Акт обр. 15 от 22.02.2020 г. установява забавеното изпълнение на
възложената работа от страна на строителя и от тази дата възниква вземането
в полза на възложителя за неустойка в уговорения в чл. 61 от Договора
размер.
С оглед на така установената фактическа и правна обстановка, исковете
се явяват доказани и основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените по делото разноски, в т. ч. и за обезпечителното производство -
държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ
размер от 6 894.00 лв. съобразно списъка за разноски по чл. 80 ГПК.
С оглед гореизложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. Н.“ ООД гр. Добрич, Северна промишлена зона, ул.
„****“ № 6, ЕИК **** да заплати на „П. А. К.“ АД гр. В., ул. „Л.“ № 16, ет. 5,
ап. 21, ЕИК ****, сумата от 30 000.00 лв., част от вземане от 39 044.28 лв.,
представляваща неустойка по договор за изпълнение на СМР от 04.11.2015 г.
за неизпълнение в срок на дължимата престация, ведно със законната лихва,
начиная от датата на предявяване на иска – 18.02.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „С. Н.“ ООД гр. Добрич, Северна промишлена зона, ул.
„****“ № 6, ЕИК **** да заплати на „П. А. К.“ АД гр. В., ул. „Л.“ № 16, ет. 5,
ап. 21, ЕИК ****, сумата от 20 000.00 лв., част от вземане от 79 821.05 лв.,
представляваща неустойка по договор за изпълнение на СМР от 04.11.2015 г.
за неизпълнение в срок на дължимата престация, ведно със законната лихва,
начиная от датата на предявяване на иска – 18.02.2021 г. до окончателното й
изплащане.
4
ОСЪЖДА „С. Н.“ ООД гр. Добрич, Северна промишлена зона, ул.
„****“ № 6, ЕИК **** да заплати на „П. А. К.“ АД гр. В., ул. „Л.“ № 16, ет. 5,
ап. 21, ЕИК **** разноски, в т. ч. и за обезпечителното производство -
държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ
размер от 6 894.00 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
5