ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36341
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110141502 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
С разпореждане № 127170/14.08.2025 г. съдът е дал указания на ищеца за
отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба в
едноседмичен срок, като изрично е посочил, че при неизпълнение на
указанията в срок, исковата молба ще бъде върната.
Разпореждането е редовно връчено на 18.08.2025 г. на ищеца чрез ЕПЕП,
като в указания от съда срок /както и по настоящем/ страната не е представила
платежно нареждане за внесена държавна такса.
В последния ден на срок за изпълнение на указанията за отстраняване на
нередовности, е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че страната
оттегля предявените искове, поради постъпило плащане от ответника на
сумите, предмет на спор.
Към молбата е приложено изрично пълнолномощно по реда на чл. 34, ал. 3
ГПК.
Предвид изложеното, доколкото дадените от съда указания за
отстраняване на нередовности на исковата молба не са изпълнени в указания
от съда срок /както и с оглед обстоятелството, че исковете не се поддържат от
ищеца/, исковата молба подлежи на връщане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК,
има само ответникът в производството /длъжник в заповедното производство/.
1
Доколкото същият не е претендирал разноски, такива не му се следват.
Неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на разноски в
негова полза.
Действително, приема се в практиката, че ищецът има право на разноски,
когато прекратяване на делото по реда на чл. 232 и 233 ГПК е в резултат на
доброволно уреждане на спора между страните. В тези хипотези обаче е
необходимо по делото да бъдат представени доказателства за постъпилото
именно в хода на производството плащане от страна на ответника.
В конкретния случай, към молбата от 26.08.2025 г. такива доказателства не
са приложени, като по делото не са налице и никакви други данни, в подкрепа
на твърдението на ищеца за постъпило плащане в хода на производстово. В
този смисъл, липсва и молба от страна на ответника с данни за извършено
доброволно плащане, като единственото изхождащо от него изявление по
делото е подаденото в рамките на заповедното производство аргументирано
възражение, с което дължимостта на сумите се оспорва, включително като
погасени по давност.
Предвид изложеното, съдът намира, че производството по делото подлежи
на прекратяване, а издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14114/2025
г. - на обезсилване и в останалата й част /доколкото с определение №
33935/14.08.2025 г. по ч.гр.д. № 14114/2025 г. на СРС, 76 с-в, същата вече е
обезсилена частично на основание чл. 415, ал. 5 ГПК/
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба вх. № 254600/24.07.2025 г., по която е образувано
гр.д. № 41502/2025 г. на СРС, 76-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 41502/2025 г. на
СРС, 76 с-в.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 8329/21.03.2025 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8329/21.03.2025 г. в
останалата й част, а именно: За сумите 25,65 лева (двадесет и пет лева и 65
2
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ***, аб.№
257966, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и от 01.05.2023 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 11.03.2025 г. до изплащане
на вземането, сумата 2,95 лева (два лева и 95 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 05.03.2025 г., сумата от 2.19
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 11.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 16,20 лева
(шестнадесет лева и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 18.03.2022 г. до 05.03.2025 г., както и за сумите за разноски - държавна
такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Определение подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Препис от разпореждането да се връчи само на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3