№ 3112
гр. София, 22.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20231110106456 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 420 от ГПК.
Образувано е по молба на длъжника А. М. М., ЕГН ********** за спиране на
незабавното изпълнение, допуснато със Заповед № 5928 от 21.02.2023 г., с която е
разпоредено длъжниците да заплатят на заявителя „Лено“ АД сумата 57 437,24 евро
(петдесет и седем хиляди четиристотин тридесет и седем евро и 24 евроцентове),
представляваща главница по Договор за заем Бизнес кредит Клиентски № **** от дата
г., ведно със законна лихва за период от 06.02.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 4 711,21 евро (четири хиляди седемстотин и единадесет евро и 21 евроцентове),
представляваща договорна лихва за период от 04.06.2022 г. до 10.11.2022 г., както и
държавна такса в размер на 2 431,04 лева (двe хиляди четиристотин тридесет и един
лева и 04 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева).
В молбата се излагат твърдения, че длъжникът не дължи изпълнение по
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в претендираните от заявителя
размери. Договорът, послужил за основание за издаване на заповедта за изпълнение
съдържал неравноправни клаузи, които не пораждали правни последици, което
съществено се отразявало на размера на претендираните права.
Съдът като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото
доказателства намира същата за неоснователна по следните съображения:
На 21.08.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на Нотариален акт за учредявяне на договорна ипотека върху недвижим имот
(чл. 417, т. 3 ГПК) и изпълнителен лист в полза на заявителя срещу ФИРМА – А. М. с
ЕИК ************* и А. М. М., ЕГН **********. Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано Изпълнително дело № 2022***0402102 по описа на
ЧСИ С.П., рег. № *** на КЧСИ. На 01.12.2023 г. е подадена частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение и писмени възражения от по смисъла на чл.
414 ГПК и искане за спиране на изпълнението, като видно от приложените покани за
доброволно изпълнение едномесечният срок за възражение е спазен.
Възраженията в настоящия случай са подадено срещу заповед за изпълнение,
издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК (договор с нотариална заверка на
1
подписите), поради което няма по силата на закона суспензивен ефект спрямо
изпълнението на издадените заповеди.
Съгласно разпоредбата на 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 9 ГПК,
освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.
180 и 181 ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени
доказателства.
В ал. 2 пък е предвидено, че съдът, постановил незабавното изпълнение, може да
го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2.
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3.
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В случая молителят не представя, нито твърди във връзка с искането за спиране
на изпълнението на заповедта, да е учредил обезпечение пред съд - ипотека, чрез
вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот, или
залог на парична сума, поради което спирането на посоченото по – горе основание не е
настъпило, следователно съдът дължи преценка за наличието на предпоставките на чл.
420, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай съдът намира, че не е налице нито една от хипотезите на
чл. 420, ал. 2 ГПК. По отношение на неравноправните клаузи съдът на първо място
отчете, че възражението на длъжника в този смисъл е бланкетно – без да се изложат
конкретни твърдения и доводи относно неравноправния характер на определена клауза
от договора. От друга страна, съдът съобрази, че със заявлението се претендират
единствено главница и договорна лихва – последната с фиксиран размер от 19 %,
поради което намира, че искането не се основана на неравноправни клаузи.
С оглед на изложеното, искането за спиране на принудителното изпълнение е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на длъжника А. М. М., ЕГН ********** за спиране на
незабавното изпълнение, допуснато със Заповед № 5928 от 21.02.2023 г., с която е
разпоредено длъжниците да заплатят на заявителя „Лено“ АД сумата 57 437,24 евро
(петдесет и седем хиляди четиристотин тридесет и седем евро и 24 евроцентове),
представляваща главница по Договор за заем Бизнес кредит Клиентски № **** от дата
г., ведно със законна лихва за период от 06.02.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 4 711,21 евро (четири хиляди седемстотин и единадесет евро и 21 евроцентове),
представляваща договорна лихва за период от 04.06.2022 г. до 10.11.2022 г., както и
държавна такса в размер на 2 431,04 лева (двe хиляди четиристотин тридесет и един
лева и 04 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се връчи на длъжника.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3