Р E Ш Е Н И Е
№
17
гр.Русе,
08.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти гр.състав, в публично съдебно
заседание на 12 декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №5503 по описа за
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ООД твърди, че е доставяло питейна вода в имот ползван от
ответницата П.М.Ц. в
периода от 14.09.2015 г. до 14.12.2016 г. по
партида № 0144050, на обща стойност 221,39 лв., която не била заплатена. Дружеството подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз
основа на което било образувано гр. д. № 1125/2017 г. по
описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на
ответника да заплати на ищеца сумата от 221,39
лв. по партида 0144050 - консумирана вода за периода от 14.09.2015 г. до 14.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху нея от 27.02.2017 г. до окончателното и
плащане, сумата от 14,11лв. лихва за забава за периода 01.12.2015 г. до
27.02.2017 г., както и 49 лв. разноски. Тази заповед била връчена на
ответницата на 13.04.2017 г. и същата на 26.04.2017 г. подала възражение срещу
нея. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата от 221,39 лв.- консумирана вода за
периода 14.09.2015 г. до 14.12.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 27.02.2017
г. до окончателното и плащане, сумата от 14,11лв. лихва за забава за периода
01.12.2015 г. до 27.02.2017г., както и 49 лв. разноски в заповедното
производство.
Ответницата П.М.Ц., счита предявените искове
за неоснователни.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното :
По
заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 28.02.2017 г. по гр. д. № 1125/2017 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника П.М.Ц. да заплати сумата от 221,39 лв.- консумирана
вода за периода 14.09.2015 г. до 14.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
нея от 27.02.2017 г. до окончателното и плащане, сумата от 14,11лв. лихва за
забава за периода 01.12.2015 г. до 27.02.2017г., както и 49 лв. разноски в
заповедното производство. В
срока по чл.414 от ГПК – на 26.04.2017 г. длъжникът възразил писмено срещу
заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Не
е спорно по делото, че ответницата е абонат на ищцовото дружество по партида № 0144050
на адрес: *********, видното от Протокол за
монтиране на водомер на името на
ответницата от 16.01.2013 г. От
представената по делото справка за консумация, фактури и отчетни карнети се
установява, че за периода 14.09.2015 г. до 14.12.2016 г. и била
начислена общо сумата 221,39 лв., за
доставена от ищцовото дружество питейна вода и такса канал.
Приложени
са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
„Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе, одобрени от ДКЕВР, действащи през
процесния период. Същите, видно от разпоредбата на чл. 71 влизат в сила един
месец след публикуването им в централен и местен ежедневник. Представени са
доказателства, че процесните ОУ са публикувани в местния в-к „Бряг” и централния
в-к ”Новинар” на 27.09.2014 г. Регламентирана е възможност в срок от 30 дни от
влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с ОУ, да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, с което да предложат различни условия, които
се отразяват в допълнителни писмени споразумения чл. 71, ал.2 от ОУ.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи.
Предявен
е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да
установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена питейна вода, такса
канал и отведени дъждовни води за периода 14.09.2015 г. до 14.12.2016 г. въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан
по същество, същият се явява основателен.
По
делото не се спори, че ответницата е ползвател на недвижим имот, находящ се в *******,
с партида № 0144050. Видно от представените по
делото доказателства страните са били обвързани от облигационно правоотношение,
по силата на което ищецът имал задължението и доставял питейна вода към имота
на ответника, отвеждал е отпадните води от него, а последният бил длъжен да заплаща нейната цена и такса
канал.
От представени общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе – чл.33
ал.2, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след дата на
фактуриране. От представената справка, изготвена въз основа на издадените на
осн.чл.33 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
„Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе фактури, Заповед № 57/31.05.2012 г.,
Протокол за монтиране на водомер на
името на ответницата от 16.01.2013 г. и електронен карнет, се установява по
категоричен начин размера на задълженията на абоната за доставената му питейна
вода и такса канал, периода, за който се отнасят, както и лихвата за забава
върху всяка от главниците, считано от първо число след изтичане на 30-дневния
срок, в който паричното задължение е следвало да бъде заплатено, до образуване
на заповедното производство. По делото не са ангажирани доказателства за
размера на лихвата за забава, но предвид доказването на иска по правното му
основание, то съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК следва да определи
неговия размер по своя преценка, а именно в общо размер на 14,11лева.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявения иск е доказан по основание и по
размер и следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата от 221,39 лв.- консумирана вода за
периода 14.09.2015 г. до 14.12.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от
27.02.2017 г. до окончателното и плащане, сумата от 14,11лв. лихва за забава за
периода 01.12.2015 г. до 27.02.2017г.
Това е така, тъй като консумацията е начислена по
изправно средство за измерване в условията на реален отчет.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата
от 49 лв.- разноски по гр. д. № 1125/2017 г. на РРС.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящето дело
разноски в размер на 175.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
П.М.Ц., ЕГН **********,***, дължи на „Водоснабдяване и канализация”ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа” 6, сумата
от 221,39 лв.- консумирана вода за периода 14.09.2015 г. до 14.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху нея от 27.02.2017 г. до окончателното и
плащане, сумата от 14,11лв. лихва за забава за периода 01.12.2015 г. до
27.02.2017г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 28.02.2017
г. по гр. д. № 1125/2017 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА П.М.Ц.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. „Добруджа” 6, сумата от 49 лв. –
разноски за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 28.02.2017
г. по гр. д. № 1125/2017 г. по
описа на РРС и сумата от 175 лв. разноски за настоящото производство.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: