Р Е Ш Е Н И Е
№ 538/12.3.2021г. гр.Пловдив 12.03.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І отделение ,ХХV
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1535 по описа за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.328и от Закон за съдебната власт във
връзка с чл. 145 и сл.
от АПК.
Оспорва се Заповед № СД-02-1 от 03.06.2020г. на министъра на правосъдието,
с която на Д.Д.Д. – държавен съдебен изпълнител при
Районен съд-Панагюрище е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл.328б,ал.1,т.4 от ЗСВ.
Жалбоподателят Д.Д.Д., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, офис 3, чрез адвокат И.В., моли да се отмени заповедта като
незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Представя писмени
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът, Министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Б., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага
съображения за правилност и законосъобразност на оспорения административен акт.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателствени средства. Претендира разноски.
Съдът,като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след
преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Жалбата
е подадена от адресат на оспорения административен акт и в срока по чл.149,ал.1
от АПК / заповедта е връчена на 25.06.2020г.,а жалбата е постъпила на 29.06.2020г./
Ето защо е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Жалбоподателят е
заемал длъжността „Началник
отдел в Агенция „Митници“ в отдел „Митническо разузнаване и разследване“ ТМУ,
Митница Пловдив.
Производството по издаване на оспорваната заповед е
образувано със Заповед на министъра на правосъдието от 31.03.2020г./лист 232/ във връзка с извършена планова тематична
проверка на съдебно-изпълнителна служба при Районен съд – Панагюрище и предложение
за образуване на дисциплинарно производство, направено с доклад за резултатите
от извършената проверка на инспектор при Инспектората на министъра на
правосъдието по Закона за съдебната власт (ЗСВ), докладна записка от главен
инспектор на инспектората № 91-00-338 от 30.03.2020г.
Според резултатите от проверката на инспектората към
министъра, държавният съдебен изпълнител е допускал нарушения в дейността си,
изразяващи се в липсата на съставяни актове на разпореждане и такива,свързани с
изпълнителните действия, в неспазване на чл.428 от ГПК в множество
дела,подробно описани в доклада, налагане на запор в банка,различна от
посочената в молбата на взискателя, липса на
разпределение по чл.460 от ГПК и последващо
предявяване на страните,когато има получени данни по изпълнителното дело за
наличие на публични вземания, непредявяване на НАП на разпределението, липса на
уведомяване на присъединен кредитор/НАП/ за всяко последващо
действие, несъбиране на публични вземания,неизпращане на призовки до страните,
налагане на запор преди изпращане на покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ до
длъжника и неуведомяване на длъжника за наложените запори, забава при изпращане
на ПДИ повече от един месец от образуването на изп.дело,
неуведомяване на длъжника за действията по изпълнение, извършване на действия
при липса на документи,в които да обективира своите
решения.
На държавния съдия изпълнител е изпратено съобщение и
определен срок за писмени обяснения. Такива са представени на 14.04.2020г.
Изготвена е докладна записка от главен инспектор на
инспектората на министъра на правосъдието, с която,след като са взети предвид
обясненията на държавния съдебен изпълнител, е направен извод,че са допуснати
дисциплинарни нарушения,сочещи за виновно неизпълнение на служебните задължения
по смисъла на чл.328а,ал.2,т.2,т.3 и т.5 от ЗСВ и е налице основание за
налагане на дисциплинарно наказание по чл.328б,ал.1 от ЗСВ.
Последва и издаването на атакувания административен
акт, с който е наложено дисциплинарно наказание уволнение на Д.Д.-държавен съдебен изпълнител при Районен съд-гр. Панагюрище
по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт. Посочено е,че е налице
виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в действия или
бездействия, които са довели до неоправдано и съществено забавяне на
производствата по изпълнителни дела, до накърняване престижа на органа по
назначаване и до неизпълнение на други служебни задължения, съставляващо
дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т.2, т. 3 и т. 5 от ЗСВ.
При така развилото се дисциплинарно производство,
съдът намира, че не са налице процесуални нарушения, представляващи основание
за незаконосъобразност на оспорвания акт.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в
предписаната от закона форма.
Изискването на чл. 328е, ал. 1 от ЗСВ е спазено и
писмените обяснения са взети предвид от дисциплинарнонаказващия
орган. Възраженията в тази насока на жалбоподателя са неоснователни. Според
разпоредбата на чл.328д от ЗСВ предложение за налагане на дисциплинарно
наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията може да се прави от председателя на
съответния окръжен или районен съд, както и от главния инспектор на
Инспектората на министъра на правосъдието. Тоест, може и от тези органи, но не е задължителна предпоставка за
образуването на дисциплинарно производство, каквото може да се образува
очевидно и без такива предложения, както е в случая. Дисциплинарното
производство е образувано не въз основа на предложението на главния инспектор, а
преди това със заповед на министъра въз основа на резултатите от извършената
планова проверка, обективирани в доклада на инспектор
С.. От тук и писмените обяснения са изискани и приети не при предоставяне на направеното
предложение за налагане на дисциплинарно наказание от главния инспектор, а
преди това, но именно в хипотеза на образувано дисциплинарно производство не по
предложение на главния инспектор. Според разпоредбата на чл.328,ал.1 преди
налагане на наказанието министърът на правосъдието изслушва лицето или му
предоставя възможност за представяне в 7-дневен срок на писмени обяснения или
на възражения по направеното предложение. Тоест, очертани са три хипотези –
изслушване на лицето; предоставяне на възможност за представяне на писмени
обяснения; предоставяне на възможност за представяне на възражения по
направеното предложение, но ако именно това предложение е основанието за
образуване на дисциплинарното производство; В процесния
случай е изпълнена втората хипотеза, като е предоставена възможност за
представяне на писмени обяснения след образуването на дисциплинарното
производство по преценка на министъра въз основа на резултатите от плановата
проверка.
Оспорваната заповед е мотивирана, като са взети
предвид и дадените от жалбоподателя обяснения. Подробно са описани действията
по изпълнителните дела, по които е прието, че са извършени нарушения на
служебните задължения. Прието е, след анализ на проверените изпълнителни
дела/ИД/, че ДСИ не съставя изрично необходимите актове на разпореждане и
такива, свързани с изпълнителните действия, не спазва разпоредбата на чл.428 от ГПК, налага запор в банка, различна от посочената от взискателя,
липсва разпределение по чл.460 от ГПК и последващо
предявяване на страните, когато има данни за наличие на публични вземания, не
включва НАП в разпределението на постъпилите суми и не предявява
разпределението, не уведомява държавата като присъединен кредитор, не изпраща
призовки и съобщения до страните с изискуемото по закон съдържание, налага
запор преди да изпрати ПДИ до длъжника и без да го уведоми за наложения запор,
забавя изпращането на ПДИ повече от един месец от образуването на делото, не
уведомява длъжника за действията по хода на изпълнителното производство,
извършва действия при липса на документи, в които да обективира
своите решения. Никъде обаче в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание няма обвръзка между описаните конкретно
действия на държавния съдебен изпълнител и вменените му нарушения. Приети за
извършени са няколко нарушения по т.2,т.3 и т.5 от чл.328а,ал.2 на ЗСВ, а
липсва яснота кое от описаните действия, като орган по принудително изпълнение,
кое нарушение изпълва. В този смисъл е налице немотивираност на оспорвания акт.
Липсват всякакви мотиви и относно начина на определяне на вида на наказанието и
кое именно е обосновало административния орган да наложи най-тежкото наказание.
По отношение на конкретно описаните действия, които се
приема, че представляват нарушения по смисъла на чл.328а,ал.2,т.2,т.3 и т.5 от ЗСВ, след като се изискаха конкретните изпълнителни дела в хода на съдебното производство,
се констатира следното:
По ИД №
21/2018г.
констатацията е,че същото е образувано на 18.06.2018г., а молбата за образуване
е с вх.№ от 31.05.2018г. Тук е пропуснато да се отбележи,че държавния съдебен
изпълнител е назначен на 12.06.2018г. и образуването на изп.дело
е станало точно на третия работен ден след това,като едновременно е изпратено и
съобщение по чл.191,ал.3 от ДОПК,с което интересите на държавата като
присъединен взискател са охранени. Действително,вместо
да изпрати първо призовка за доброволно изпълнение/ПДИ/ до длъжника, ДСИ е
издал разпореждане за цялостно проучване на имуществото му с дата от
19.06.2018г. Следвало е това да стане едновременно с изпращането на ПДИ.
Крайният резултат обаче не е никакво забавяне на производството,тъй като се е
пристъпило към изплащане на издръжката по реда на НАРЕДБА за определяне на реда за
изплащане от държавата на присъдена издръжка, според която едва въз основа на
писмено искане на взискателя съдебният изпълнител
извършва цялостно проучване на доходите и имущественото състояние на длъжника и
при установяване на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс
съдебният изпълнител съставя констативен протокол. Такъв е съставен на
01.03.2019г., като искането на взискателя е с дата от
27.02.2019г. Изминалия преди това дълъг период от време е в резултат на
проучване имуществото на длъжника и неговото издирване, което така или иначе е
следвало да се направи,но след постъпване на въпросното искане. Следва да се
отбележи,че без искане по чл.3 от наредбата съдебния изпълнител не би могъл да
извърши други действия по принудително изпълнение при липса на имущество,върху
което да насочи изпълнението. Тоест, допуснатите несъответствия с разписаното в
закона относно воденето на изпълнителния процес не са съществени и не са причина
за допуснатото забавяне,което обективно е последвало от необхоД.стта за кореспонденция с множество на брой администрации.
Следва да се отбележи, че изпращането на ПДИ след проучването на имуществото на
длъжника е обичайна практика при принудителното изпълнение,защото водещ е
елементът на изненада при налагането на обезпечителни мерки в хода на
изпълнителния процес,като главната цел тук е да се постигне ефект,при който
имуществото да е в патримониума на длъжника към
момента на връчване на ПДИ и налагането на съответната обезпечителна мярка. В
този смисъл, късното изпращане на ПДИ и налагането на запор преди това не
съставлява някакво съществено нарушение или неизпълнение на служебните
задължения от страна на ДСИ.
По ИД 28/2018г.
констатацията е, че нямало съобщение до длъжника за присъединяване на държавата като взискател. Според чл. 458. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в
сила от 1.01.2010 г. - изм., бр. 32 от 2009 г., изм., бр. 86 от 2017 г.)
Държавата се смята винаги за присъединен взискател за
дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на
съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният
изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко
започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Задължение за изпращане
на съобщение до длъжника за присъединяването на държавата като взискател никъде не е разписано. Нарочен акт за
конституирането на държавата,като взискател също не е
непременно задължителен,след като става въпрос за взискател
по право. В този смисъл, изпращането на ПДИ, с която длъжникът е уведомен и за задълженията
му към държавата, като присъединен взискател изчерпва
задължението на ДСИ за определяне предмета на принудителното изпълнение. Което
означава,че не е вярно,че длъжникът не е уведомен за присъединяването на
държавата,като взискател. По-късното изпращане на ПДИ
в случая не е довело до забавянето на процеса,след като е било необход.
техническо време за получаването на отговор на съобщението по чл.191 от ДОПК. Следва
да се отбележи,че бързината в изпълнителния процес е важен принцип,но е от
съществено значение и способът за принудително изпълнение и елементът на
изненада при налагането на обезпечителни мерки, което се случва преди изпращането
на ПДИ. В този смисъл проучването на имуществото на длъжника преди изпращането
на покана не е в несъответствие с правилата,разписани в ГПК. Видно е по това
изпълнително дело,че и тук към изпълнение се е пристъпило по реда на цитираната
НАРЕДБА за определяне на реда за
изплащане от държавата на присъдена издръжка.
По ИД № 30 констатациите са аналогични,а изводите за пропуски и
забавяне са необосновани. ПДИ е изпратена два месеца след образуване на
делото,защото видно е,че изпращането е предхождано от действия по проучване
имуществото на длъжника и по установяване на задълженията му към държавата.
Очевидно това е възприет от ДСИ подход при воденето на делата с предмет
задължения за заплащане на издръжка, който не води до забавянето на изпълнителни
процес,а само размества процеса по проучване имуществото на длъжника преди
изпращането на ПДИ.
По
ИД № 31/2018г. постъпването на
молбата е на 13.07.18г.-петък,а образуването е на 17.07.18г.-вторник.
Забавянето е несъществено. Едновременно с разпореждането за образуване е
изпратено и съобщение по чл.191 от ДОПК. Доколкото държавата се счита за присъединен взискател по силата на закона, разпореждането за това е
безпредметно и липсата на такова не се явява някакво процесуално,а от тук и
дисциплинарно нарушение. В ПДИ до длъжника е вписано задължението на длъжника и
до държавата. Нередовностите констатирани по
връчването на ПДИ няма как да се вменят в отговорност на съдебния
изпълнител,след като не той връчва съобщенията и призовките. Видно от приложеното
копие на ИД е,че са правени няколко неуспешни опита за връчване на поканата,като
са продължили в период от м.септември 2018г. до м.ноември 2018г. За времето
след това до постъпването на молбата на взискателя от
м.март 2019г. с поискано издаване на съдебно удостоверение, нищо не се е
случило,но при липсата на намерен длъжник и при липсата на имущество, срещу
което да се насочи изпълнението,а и при изрично заявеното от взискателя, че ще посочи
способ за събиране на вземанията след изтичането на срока за доброволно
изпълнение, видно от молба от 13.11.2018г., то нямало е и какво друго да се
случи по това ИД. Крайният резултат е,че длъжникът доброволно е заплатил
задълженията си и принудителното изпълнение е приключено успешно. Изводът на
дисциплинарно наказващия орган, че не е направено пълно проучване на длъжника кореспондира
с данните по делото,но с оглед цитираната по-горе молба от длъжника,то не се е
и наложило преди връчването на ПДИ.
По ИД № 36/2018г.констатираните
нарушения са за липса на съобщение до длъжника за присъединяване на държавата
като взискател по делото. В ПДИ като задължения са
посочени изрично и тези към държавата и следователно не е налице нарушение. ПДИ
е изпратена на 21.11.2018г.,а делото е образувано на 11.09.2018г. По искане на взискателя с молба от 04.10.2018г. е разпореден
запор на банкови сметки на длъжника. Запорното
съобщение е изпратено на 17.10.2018г. Длъжникът не бил уведомен за наложения
запор.
С молба от 17.10.2018г. взискателят уведомил ДСИ за изплатените до момента суми.
Няма данни молбата да е докладвана поради липса на резолюция.
Действително, запорните
съобщения до третите задължени лица-банките, са връчени преди изпращането на
ПДИ и така не е спазено правилото на чл.
507, ал. 1 ГПК. Нарушението не е съществено,тъй като обезпечителния ефект на
наложените запори е постигнат без да се е стигнало до принудително изпълнение и
до разпореждане на ДСИ за превеждане на запорираните
суми. Смисълът на чл.507 от ГПК е да се обезпечи вземането, предмет на
изпълнителния титул, но и да се даде възможност на длъжника да плати в срока за
доброволно изпълнение. В случая, нарушението засяга правото на длъжника за
доброволно изпълнение.
Действително, констатира се известно
забавяне и несвоевременност на действията на ДСИ.
По ИД № 40/2018г. е
констатирано,че удостоверение от НАП е постъпило по делото без вх.№, а ПДИ е изпратена повече от месец след образуване на
делото. При уведомяване на ДСИ от банка за това,че по сметка на длъжника има
наложен запор от ЧСИ, ДСИ положил резолюция от 24.04.2019г., че запора е за издръжка и има предимство пред другите
вземания. Длъжникът и взискателя не били уведомени за
наложения запор, нито било изпратено съобщение до ЧСИ за евентуално
присъединяване към изпълнителното дело на ЧСИ с оглед защита правата на взискателя.
Видно от ИД е,че на датата на
образуване на делото е постановено разпореждане за цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника, за налагане
след това на запор на трудовото възнаграждение и за връчване на ПДИ. След
предприетите действия по проучване на имущественото състояние, на 12.11.18г. е
изпратена първата ПДИ, която е нередовно връчена. Последва изпращане на нова
ПДИ на 21.11.2018г., която е едновременно и със запорно
съобщение до работодателя на длъжника. Съществено
забавяне тук няма, освен констатираната вече практика на ДСИ първо да прави
проучване на имущественото състояние на длъжника и след това да изпраща ПДИ,което
каза се не е неправилно.
Последвали са по искане на взискателя нови действия по принудително изпълнение,като
молбата от 02.04.2019г. е с разпореждане на ДСИ от следващия ден. Наложеният
запор на банкова сметка ***между банката и ДСИ относно наличието на предходен
запор по друго изп.дело при ЧСИ. Тук действително се
наблюдава неправилност в действията на ДСИ, тъй като третото задължено
лице,каквото е банката в случая, не може и няма право да извършва разпределение
и действително е задължено по реда на запорите. Следвало е при постъпилата
информация от банката за наличие на друг предходен запор по друго изпълнително
дело, ДСИ да уведоми взискателя за възможността да му
се издаде удостоверение по чл.456,ал.2 от ГПК за присъединяване и ползване на
привилегията да удовлетвори вземането си преди останалите кредитори по другото дело.
Това в случая не е сторено. Но не е и нарушение на задълженията на
ДСИ,доколкото издаването на удостоверение е действие,което се дължи по искане
на страната в изпълнителния процес.
Видно от изпълнителното дело е,че и
към момента на налагане на запора не е имало налични суми по банковата сметка и
своевременно се е пристъпило към изпълнение по реда на НАРЕДБА за определяне на
реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
По ИД 41/2018г. се
констатира,че молбата за образуване на изпълнителното производство е оставена
без движение без да са дадени конкретни указания. Действително това е така.
Разпореждането не съдържа ясно указание, но очевидно е,че процесуалният
представител е разбрал и отстранил допуснатата нередовност.
Констатираното изпращане на съобщение
девет дни след резолюция на ДСИ не може да се вмени във вина на самият съдебен
изпълнител. Не той изпраща съобщенията.
Констатирано е изпращане на две ПДИ, поради
което нямало яснота от коя дата започва да тече срокът за доброволно изпълнение.
Но видно е,че втората ПДИ е за публичните задълженията на длъжника към
държавата и не се дублира с ПДИ относно задълженията,за изпълнението на които е
образувано изпълнителното производство.
Еднаквостта на изх. номера в
кореспонденцията на съдебно-изпълнителната служба, каквито са констатирани по
същото дело, не е грешка, която да е допусната персонално от ДСИ, за да му се
търси отговорност за това.
Нямало резолюция на ДСИ върху
приложена по делото служебна бележка и молба към нея на взискателя
относно превеждането на постъпващите
суми по посочена банкова сметка. ***ареждания и
преводи, видно от които вземанията за издръжка са били погасени и
изпълнителното производство е приключено. Действията на ДСИ в крайна сметка са обективирани с акта по приключване на изпълнителното
производство.
По ИД 39/2018г. нямало
вх.№ на молба за налагане на запор,но същевременно била към молбата за
образуване,но в нея не се посочвало,че се прилага. Констатацията е странна и
несъществена. Ако е приложена към молбата за образуване,то естествено няма да
има и вх.№ отделен от този на молбата за образуване, а пропускът да се посочи
от молителя-взискател представеното приложение не е
нещо необичайно или извънредно и не е във волята на ДСИ.
Твърди се късно разпределение на
постъпила сума от 21.12.2018г. Разпределението е от 11.01.2019г. Предвид
съвпадането на този посочен период с празниците около Коледа и Нова година
въпросното закъснение не е съществено. А и правилни тук са възраженията на
жалбоподателя,че датата на превода не съвпада с датата на постъпване на сумата.
Констатирано е, че взискателят не бил уведомен за прекратяването на трудовите
правоотношения на длъжника. Липсата на такова уведомяване е несъществен
пропуск. Видно от изпълнителното дело е,че непосредствено след постъпване на
молба от работодателя на длъжника „Готмар“, по делото
е постъпила и молба от взискателя за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение, получавано от „Староселтур“
ЕООД с разпореждане на ДСИ върху същата молба за внасяне на дължима държавна
такса. Очевидно от тук е,че взискателят е бил наясно
с движението на производството по принудително изпълнение.
За
изпълнителни дела № 22/2018, № 32/2018г., № 34/2018г., № 37/2018г., № 43/2018г.,
№ 51/2018г., № 52/2018г., № 54/2018г., № 55/2018г., № 56/2018г., № 58/2018г. и
№ 59/2018г. се твърди от дисциплинарнонаказващия орган, че липсва своевременно
произнасяне на ДСИ и незабавни действия по образуването с изричен акт, издаване
и връчване на ПДИ,както и уведомяване на всички страни за извършваните
действия. Посочено е,че въпросните ИД са с предмет събиране на държавна такса,възложени
от съда.
Констатира се,че ИД № 55/2018г. не е
с такъв предмет. По същото с датата на образуване е издадено и разпореждане за
изискване на информация от НАП и проучване имуществото на длъжника. По същото
своевременно са извършвани действия по принудително изпълнение и са събирани
дължимите суми.
При преглед на другите дела се
констатира известно забавяне и несвоевременност. Делата с № 52, № 53, № 59 своевременно
са приключени след плащане на дължимите задължения за държавни такси към РС-Панагюрище.
Дело № 59 е продължило значително по-дълго време, но същото е изпратено по подсъдност
от РС-Асеновград, което е забавило производството по принудително изпълнение. След
образуване на производството пред ДСИ в Панагюрище, извършваните изпълнителни
действия са своевременни и дължимите суми са събрани. Забавяния, включително и
по другите дела очевидно са налице,но поради трудности при намирането на длъжниците и събирането на задълженията,но не в резултат на
бездействие на ДСИ.
По ИД № 22/2018г. например длъжникът
е търсен многократно и безуспешно за връчване на ПДИ. По ИД № 32/2018г. също
безуспешно са правени опити за връчване на ПДИ,като паралелно с това са
предприети действия и по проучване на имущественото състояние. По ИД № 34
длъжникът е починал,поради което забавянето на производството е свързано с
установяването на наследници,конституиране,опити за връчване на ПДИ,
установяване на обстоятелството,че наследникът е в затвора и т.н. Предприети са
действия по изследване на имущественото състояние. По ИД № 37/2018г., №
43/2018г., № 51/2018г., № 52/2018г., № 54/2018г., № 55/2018г., № 56/2018г., №
58/2018г. и № 59/2018г. също са налице последователно трудности при откриването
на длъжниците. Това не е нещо необичайно или свързано
с неправилни действия на ДСИ.
Посочва се още,че по всяко от
приключените дела липсвало последен лист,на който да е отбелязано колко
страници съдържа делото,да е положен подпис на секретар и печат на
РС-Панагюрище. Това действително е така и сочи нередовности
при воденето на работата на служба „Съдебно деловодство“ в съдебноизпълнителната
служба на РС Панагюрище. В случая обаче изводите на дисциплинарнонаказващия
орган са за неизпълнение на задълженията на ДСИ по воденето на производството
по принудително изпълнение,а не за неупражнен контрол върху деловодната служба.
По
ИД № 24/2018г. констатациите са за
липса на уведомяване на длъжниците за образуваното
дело. Делото е образувано с молба от 21.06.2018г. С
разпореждане от 26.03.2019г. е насрочено разпределение на реалното ползване на
дворно място. Прието е, че няма видни причини, поради
които да не е извършен въвод в продължение на четири
месеца. Направено е пренасрочване на датата на
изпълнение без налична молба за това. Това действително е така и от приложеното
дело не става ясно какви са причините за необоснованото забавяне.
Отбелязва се в мотивите на
оспорваната заповед,че по това ИД в изпратени до длъжниците
ПДИ е указана сума дължима за разноски без да е ясно как е формирана. Тук
следва да се отбележи,че не е съобразено от дисциплинарнонаказващия
орган изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС
по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, според които за ДСИ липсва законово задължение при
приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по
принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да
се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. Затова
използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски",
следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера
на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения
въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано
от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го
лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока
за доброволно изпълнение. Тоест, с изпращането на ПДИ е създадена възможност за
длъжника да обжалва,ако не е съгласен с размера на посочените като дължими
разноски. Страната по никакъв начин не е била лишена от право на защита поради
липсата на мотиви относно начина на формиране на определения размер разноски.
По ИД № 25/2018г. няма
конкретни констатации в оспорваната заповед. По същото са извършвани действия
по проучването на длъжника до момента,в който производството е спряно на
основание чл.432,т.7 от ГПК вр. с чл.638,ал.1 от ТЗ. В
последствие, след получаване на отговор от Районен съд –Пловдив,че вземанията
по изпълнителното дело са предявени от НАП при условията на чл.693 от ТЗ,
изпълнителното производство е прекратено. Констатира се необосновано забавяне
на прекратяването,доколкото писмото от ПРС е с вх.№ от 23.08.2019г.,а
постановлението за прекратяване е от 04.09.2019г.
По ИД № 26/2018г. се
посочва, че длъжника не е уведомен за препращането на делото от РС Несебър,нито
са изпращани ПДИ и запорни съобщения.
Твърди се, че е наложен запор без да
има молба за това и без уведомяване до длъжника. Това не е вярно,тъй като видно
е,че още с молба от 12.06.2018г. взискателят Районен
съд-гр.Несебър е поискал извършването на изпълнителни действия,из между които и
запор върху вземания на длъжника за
трудово възнаграждение. При изпращането на делото по подсъдност
образуваното вече производство продължава от там,докъдето е стигнало и не е необхоД. наново да се извършват вече извършени действия от
страните. Затова и не е процесуално нарушение изпращането на запорни съобщения до възможни работодатели на длъжника.
Запор върху банкова сметка *** се
намира искане за това от взискателя, но не от ДСИ
Панагюрище,а още в хода на производството пред ДСИ Несебър.
Действително, производството е
приключено без уведомяване на длъжника и без да е налице по делото разпореждане
за приключване по чл.433,ал.3 от ГПК. Все пак запора върху банковата сметка на
длъжника е вдигнат със съобщение до банката.
По ИД № 27/2018г. липсвало разпореждане за присъединяване на държавата
като взискател. Делото било приключено без за това да
се уведоми държавата като взискател. Видно от
разпореждането за приключване на изпълнителното производство е,че от страна на
ДСИ е разпоредено да се уведомят страните. Това,че не
са изпратени съобщения до всички страни е деловоден пропуск,а не на съдебния
изпълнител. Впрочем, по това дело,така както е изпратено по настоящото
производство, няма данни държавата да е присъединена като взискател
по право,тъй като според удостоверението от ТД на НАП Пловдив на лист 674,
длъжникът Игнат Площаков няма задължения към държавата.
По отношение на другия длъжник е удостоверено задължение в размер на 20лв.,за
което с ПДИ на длъжника е съобщено,че е част от предмета на изпълнителното
производство и същото е и платено,видно от отбелязването на изпълнителния лист.
В този смисъл не се констатират пропуски на ДСИ.
По ИД № 29/2018г. - същото е образувано по молба с вх.№ 09.07.2018г.
ПДИ е изготвена на 03.10.2018г. Съобщение до НАП е изпратено чак на
12.11.2018г. Няма данни за извършвани междувременно други действия от страна на
ДСИ и забавянето е неоправдано. Шест месеца след образуването на делото е
наложен запор върху банкова сметка ***. Длъжникът не е уведомен за наложения
запор. Но видно от разпореждане на ДСИ на лист 856 от делото е, че е разпоредено след налагане на запора длъжникът да се
уведоми. Неизпълнението на това разпореждане е деловоден пропуск, а не грешка
или неизпълнение на задълженията на ДСИ.
Твърди се, че в разпределението от
17.06.2019г. няма разпределени суми в полза на НАП. Действително, по това дело
изрично има разпореждане за присъединяване на държавата, като взискател, на лист 845, за сумата от 220лв. Тази сума не е
събрана според доказателствата по делото,а производството е прекратено след
постъпване на молба от другия взискател за
изплащането на дължимите суми. Очевидно се касае за съществен пропуск.
Пропуск е и това, че при прекратяване
на делото не е уведомена НАП с оглед конституирането на държавата като взискател в производството.
По ИД № 33/2018г. е
констатирано,че възлагателното писмо от РС-Пловдив не
е регистрирано,а изпълнителният лист бил приложен в края на делото. Видно е, че
изп.лист е към писмото,но действително разпореждането
за образуване е с дата 23.07.2018г.,а в горния десе
ъгъл има последваща дата 30.07.2018г., която не е
ясно каква е. Разпореждането за конституиране на държавата като взискател е с дата от 27.08.2018г.,като удостоверението от
НАП е постъпило на 23.08.2018г. неясно въз основа на кое разпореждане и от
кога.
Констатирано е,че при прекратяване на
делото не била уведомена НАП като присъединен взискател.
Но това е деловоден пропуск,предвид изричното разпореждане на ДСИ за
уведомяване на страните в разпореждането му за прекратяване на изпълнителното
производство на лист 1131 от делото.
По ИД № 35/2018г. също е
констатирана липса на вх.№. Твърди се,че ПДИ е изпратена пет месеца след
образуването на делото. Действително,такава е изпратена едва на 23.01.2019г. Но
видно е също така,че освен цялостно проучване на имуществото на длъжника,друго
от взискателя не е поискано и посочено като вид
действие по принудително изпълнение,а дължимите за това такси не са били
своевременно внесени.
Приетата забава в разпределението е
несъществена. Преводът е от 08.02.2019г.-ден петък,а разпределението е на
13.02.2019г.-ден сряда.
По ИД № 38/2018г. се констатира,че не е изпълнено желанието на взискателя първо да се връчи ПДИ и,ако не се изпълни
доброволно,тогава да се налага запор. Констатирано е още,че делото било образувано
по молба вх.№ от 11.09.2018г., а ПДИ е изпратена на 01.10.2018г. ПДИ е
изпратена едновременно със запорното съобщение, в изпъление на задължението по чл.507 от ГПК. В противен
случай се губи обезпечителния ефект на запора и тук ДСИ е действал съответно на
закона. Таксата за изпълнителното производство е внесена и представена на 27.09.2018г. и поради това констатацията за
забавяне на изпращането на ПДИ е неправилна.
Действително, липсва входящ номер на
удостоверението от НАП, но това е по-скоро деловоден пропуск.
По
ИД № 44, 45, 46, 47, 48 и 50,всички по описа за 2018г. липсвали входящи номера на постъпилите документи от
НАП. По приложените копия от изп.дела не се
констатира липса на вх.номер по постъпилите по тях удостоверения по чл.191 от ДОПК. Други документи от НАП по тези дела не са постъпвали.
Относно
ИД № 49/2018г. констатациите са, че
няма резолюция за присъединяване на държавата като взискател,
въпреки установеното наличие и на публични задължения на длъжника.
Делото е приключило без задължението
към държавата да е погасено и без НАП да е уведомена.
Процесуален пропуск на съда е, че
това дело е останало неприложено като доказателство по настоящото дело. Тъй
като констатираните в него пропуски са идентични с тези по другите изпълнителни
дела, крайните изводи не се променят и при условие, че констатираното в хода на
проверката на дейността на ДСИ по това изпълнително дело е точно така,както е
посочено.
А изводите от изложеното са,че
действително са налице пропуски в работата на жалбоподателя като ДСИ, но
наложеното му дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко с тежестта на тези
пропуски. Не е съобразено при определяне размера на наказанието,че длъжността е
заета до провеждането на конкурс,без възможност за предварителна подготовка и
допълнителна квалификация посредством обучение в хода на работата, както и,че съдебния
изпълнител е един в СИС при РС-Панагюрище. Не е отчетено, че част от описаните
пропуски са в резултат на деловодната работа. Не е отчетено и, че се касае за
не малък брой дела. Прието е в доклада от плановата тематична проверка, че дейността
на ДСИ не е натоварена. Същевременно, според същия доклад към 01.01.2018г. е имало несвършени 461 броя дела, а общия брой за
2018г. с новообразуваните е 520 броя дела. Отделно от това, каза се, не е
мотивирано кое от посочените нарушения по конкретните изпълнителни дела кое от
изброените в чл.328а,ал.2 от ЗСВ дисциплинарни нарушения представлява. Липсата
на мотиви в тази част препятства възможността за преценка на правилността на
изводите на дисциплинарнонаказващия орган. Особено
неясно остава кои нарушения се приема, че
накърняват престижа на съдебната власт или на органа по назначаването и кои
други служебни задължения не са изпълнявани. Не е отчетено и това, че освен
„дисциплинарно уволнение“, има и други предвидени в чл.328б от ЗСВ
дисциплинарни наказания, като липсват мотиви за това защо следва налагането на
най-тежкото по вид наказание.
Изложеното налага извод за
незаконосъобразност на оспорваната заповед, поради което същата следва да се
отмени.
С оглед изхода на делото, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, които съгласно
представения списък на разноските са в размер на 800лв. заплатен адвокатски
хонорар и 10лв. държавна такса. Претендираните
отделно разноски за развилото се производство по чл.166 от АПК пред ВАС по
повод постановеното спиране на изпълнението на оспорваната заповед не следва да
се присъждат, тъй като такива са се следвали в рамките на производството пред
ВАС. Видно от постановеното по ч.адм.д.№ 8869/20г.
определение на ВАС, претендираните от жалбоподателя, там
ответник по касационната жалба, разноски
не са присъдени поради липсата на представени доказателства за направени
такива. След като има произнасяне вече по този въпрос по приключилото пред ВАС
производство, за съда в настоящото производство няма процесуално основание, на
което да определя разноски и за онова производство.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № СД-02-1 от 03.06.2020г. на министъра на праводсъдието,
с която на Д.Д.Д. – държавен съдебен изпълнител при
Районен съд-Панагюрище е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл.328б,ал.1,т.4 от ЗСВ.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Д.Д.Д., ЕГН ********** сумата
от 810 лв. разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: