Определение по дело №1685/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 261260
Дата: 12 август 2021 г.
Съдия: Мария Петкова Шишкова
Дело: 20205300501685
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е №261260

 

12.08.2021 г., гр. Пловдив,

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V – ти състав в закрито съдебно заседание на дванадесети август, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                                      МАРИЯ ШИШКОВА

 

като разгледа докладваното от член съдия Мария Шишкова

въззивно частно гражданско дело № 1685 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл. вр. чл. 229 ал. 1, т. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М. Г. – пълномощник на ответника по гр. д. 608/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, III гр. с. – Н.Х.И. против протоколно определение на съда от 19.06.2020 г., с което на основание чл. 229, ал. 1 т. 3 от ГПК, делото е спряно до решаване на гр. дело 2480/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, тъй като е прието, че висящият исков процес с правно основание чл. 5 от Закона за лицата и семейството за поставяне под ограничено запрещение, респ. учредяване на попечителство на ищеца има значение за процесуалната му дееспособност в производството по гр. д. 608/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, III гр. с.

Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В постъпилия отговор от процесуалния представител на ищеца – адв.Е.П. се сочи, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения, че евентуалното поставяне под ограничено запрещение на ищеца по гр. д. 608/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, III гр. с. с решение по гр. д. 2480/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив и назначаването на негов попечител има значение за гарантиране на процесуалните му интереси в производството пред Районен съд – Карлово, което задължава съда да приложи разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК.

 

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, провери обжалваното протоколно определение, както и приложените по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна :

 

Въззивната частна жалба е депозирана в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по гр. д. 608/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, III гр. с. е образувано по искова молба на адв. Е.П. в качеството й на пълномощник на Г.Х.Г., с предмет иск по чл. 31 във вр. чл. 29 от ЗЗД.

Приетата от първоинстанционния съд тройна съдебно писиатрична експертиза в съдебното заседание проведено на 15.05.2020 г. е дала заключение, че ищецът страда от неблагоприятно протичащо заболяване, което в процесния период – 27.12.2016 г. не му е позволявало да взема рационални решения и да преценява действията си и последиците от тях. Според експеритите, нарушени са били и възможностите му да защитава правата си и да се грижи за интересите си, доколкото в основата на състоянието му са констатирани налични органични промени, влияещи на характеристиките на личността. Настъпила е дезаптация, поради драматичното стресогенно събитие и затруднените личностови възможности за компенсация.  Позовавайки се на това заключение и на данните за неприключения съдебен процес, с предмет чл. 5 от Закона за лицата и семейството, първостепенният съд е приел, наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В конкретния казус предпоставките за прилагане на цитираното основание са налице, доколкото спирането е резултат на констатирания факт на недееспособността на страната. Задължителната съдебна практика, формирана, по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, сочи, че основанието за спиране на производството настъпва по силата на закона от деня на събитието, поради което правилно първоинстанционният съд е преценил, че следва да бъде производството следва да бъде спряно до решаването на висящия пред Окръжен съд – Пловдив правен спор по Закона за лицата и семейството по гр. д. 2480/2019 г.

Мотивиран от изложеното, въззивният съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, депозирана от пълномощника на жалбоподателката Н.И. – адв. М. Г. против протоколното определение от 19.06.2020 г. постановено по гр. д. 608/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, с което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: