№ 28
гр. Девин, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Х.а
при участието на секретаря Славка Р. Зайцева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Х.а Административно наказателно
дело № 20235410200027 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно
постановление № 23-0252-000055/24.02.2023г. на Началник група към
ОДМВР Смолян, РУ – Девин, като незаконосъобразно и необосновано,
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди,
че оспорва фактическите констатации, отразени в НП, тъй като не е извършил
вмененото му нарушение. Твърди, че не е знаел, че управлява МПС с
прекратена регистрация.
В о. с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Е. С., поддържа
жалбата. Моли съда да отмени наказателното постановление като излага
съображения, че доверителят му е санкциониран за нарушение по чл.140 ал.
от ЗдвП, като на същия му е вменено нарушение, че управлява МПС с
прекратена регистрация поради неплащане на застраховка „гражданска
отговорност“. Твърди, че действително към момента на управление
18.12.2022 г. доверителят му е управлявал автомобила в гр. Д. и при
проверката е установено, че е с прекратена регистрация автомобила, тъй като
не е платил застраховка „Гражданска отговорност“, но в настоящия случай
липсва умисъл от доверителя му, тъй като същия не е уведомяван, както от
1
гаранционния фонд, така и от ОД на МВР -Благоевград за прекратената
регистрация. Автомобилът е бил с рег. табели, не е получавал никакви писма
и не е знаел, че го управлява с прекратена регистрация. Твърди, че
доверителят му след като е узнал за прекратената регистрация, веднага на
следващия ден е направил застраховка „Гражданска отговорност“. В тази
насока са и писмените доказателства по делото, а именно писмо рег. №
111600-9811 от 18.05.2023 г. на ОД – Благоевград, в което е посочено, че към
17.05.2023 г. Г. Х. не е уведомяван относно служебно прекратената
регистрация. В тази насока е и постъпилото писмо от Гаранционен фонд, в
което уведомяват, че до собственика на МПС-то е изпратено уведомление, но
в т.5 от писмото е посочено, че изпратеното уведомление са кореспондентски
пратки, които са в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските
услуги. Счита, че в тази насока са Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023 г. на ОС от НК по тълк. дело № 3/2022 г. Първа и Втора колегия на
ВАС, в които е изваден правния извод, че в случаите когато нямат
доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика или не се докаже по друг начин узнаването за служебното
прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175, ал. 3 от ЗдВП ще е
несъставомерно. Под уведомяване следва да се има предвид узнаване по
какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.143, ал.10 от ЗдВП, като
узнаването подлежи на доказване и е необходимо да бъдат изследвани и
доказани всички елементи от състава на административното нарушение.
Счита, че в случая изпращането на уведомително писмо не се приема
автоматично, че е уведомена страната, тъй като няма доказателства
приложени по делото, че доверителят му е получил това писмо и е уведомен,
поради което моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като
съгласно цитираното тълкувателно постановление не се наказва водач, който
управлява МПС със служебно прекратена регистрация, за която не е уведомен
собственика на МПС-то. Счита, че доверителят му не е извършил вмененото
му нарушение. Моли на доверителят му да бъдат присъдени разноски,
съобразно приложеното пълномощно и договор.
В о. с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. В придружителното писмо, с което е изпратена
административната преписка по атакуваното наказателно постановление моли
в случай, че по делото са представени доказателства за реално платено
2
адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над
минималния размер, определен по реда на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то на основание чл.
63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено
адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба
№ 1 се явява прекомерно и не отговаря на критериите на чл. 36, ал.2 от Закона
за адвокатурата- хонорара да е „обоснован и справедлив“.
РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2
от ЗАНН /НП е получено на 27.02.2023г., жалбата е депозирана на
06.03.2023г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е
основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание
чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН да бъде отменено, по следните съображения:
Установява се от показанията на свидетелите В. Ф. П., на длъжност
„младши автоконтрольор“ в ПУ- Доспат към РУ- Девин и В. В. Б., на
длъжност „младши разузнавач“ към група „Криминална полиция“, а към м.
12.2022 г. на длъжност „младши инспектор“ към охранителна полиция в РУ-
Девин, ПУ- Доспат, че на 18.12.2022г. в гр. Д., на ул. К. В. на КПП „Н.“
спрели за проверка лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ****, който
пътувал от посока центъра на града към изхода за гр. Г. Д.. При извършената
служебна проверка се установило, че същия автомобил е със служебно
прекратена регистрация от 31.08.2022г. по чл. 143 ал.10 от ЗДвП.
За констатираното нарушение свид. В. П. в присъствие на свидетеля
В. Б. и в присъствието на жалбоподателя му съставил АУАН №
614/18.12.2022г. за нарушение на чл. 140 ал.1, пр. 1 от ЗДвП, който
жалбоподателя подписал без възражение и получил препис от акта.
Издадено е Наказателно постановление № 23-0252-
000055/24.02.2023г. от Началник група към ОД на МВР-Смолян, РУ - Девин-
3
Р. Х., упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, след разглеждане на образуваното административно
наказателно производство по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно
Постановление от 05.02.2023 г. за отказ за образуване на досъдебно
производство с вх. № 3276/2023 г. по описа на РП - Смолян, ТО - Девин,
ведно със съставен и прекратен на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН АУАН
серия GA, № 578807/18.12.2022г. и след съвкупна обективна и задълбочена
преценка на събраните по административнонаказателната преписка
доказателства приема за установено, че Г. М. Х. с ЕГН **********, с адрес:
с. Ж., общ. С., като водач на лек автомобил, е извършил от фактическа и
правна страна следното нарушение: На 18.12.2022 г. около 16.15 ч. в гр. Д. на
ул. К. В. до КПП „Н.“ с посока към гр. Г. Д. е управлявал лек автомобил
„Тойота Рав -4“ с peг. № ****, лична собственост, което МПС не е
регистрирано като същото е с прекратена регистрация на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП на 31.08.2022г. в нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Наказващият орган счита, че административното нарушение на чл. 140 ал. 1
от ЗДвП е извършено умишлено. При индивидуализацията на наказанието е
съобразен чл. 27, ал 2 от ЗАНН и е извършил: 1. Управлява МПС, което не е
регистрирано, с което виновно е нарушил чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, поради което
и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е наложил по
т.1. По чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП -Глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца.
С мотивирана резолюция № 22-0252-М000070 от 20.12.2022г., З.
А., на длъжност Началник РУ- Девин в ОДМВР-Смолян като взел предвид,
че В. Ф. П., на длъжност „младши автоконтрольор“ при РУ Девин, ОДМВР
Смолян е съставил Акт за установяване на административно нарушение
серия GA, № 578807 от 18.12.2022 г. против Г. М. Х. с ЕГН **********, с
адрес: с. Ж., общ. С. за това, че на 18.12.2022 г. около 16.15 ч. в гр. Д. на ул. К.
В. до КПП „Н.“ с посока на движение от центъра на града към изхода за гр.
Г. Д. управлява собственият си лек автомобил марка „Тойота Рав -4“ с peг.
№ ****, цвят светло сив металик и допуска следното нарушение: 1. По път
отворен за обществено ползване управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, автомобила е със служебно прекратена регистрация на дата
31.08.2022 г. по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд
на 01.08.2022г. без ГО, установено при справка в ОДЧ е извършил:
4
Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е
нарушил/а чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 54, ал.
1, т. 9 от Закона за административните нарушения и наказания и образувана
проверка ЗМ № 222/18.12.2022г. по описа на РУ- Девин за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК във връзка с чл. 345 ал.1 от НК срещу Г.
М. Х. е прекратил административнонаказателното производство по Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 578807 от
18.12.2022 г. против Г. М. Х. с ЕГН **********, с адрес: с. Ж., общ. С. за
нарушението, описано по-горе.
С писмо УРИ: 252000-2052/15.05.2023г. от РУ- Девин е изпратена
преписка ЗМ-222/2022г. по описа на РУ- Девин.
Според писмо изх. № 10-00-395/17.05.2023г. на Гаранционен фонд
София е извършена проверка в Информационния център към ГФ, от която се
установило следното: 1.До собственика на МПС „Тойота Рав 4” с peг. № ****
- Г. М. Х. от с. Ж. е изпратено уведомление с peг. № 005206 от 05.08.2022г.,
съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ. 2. След изтичането на срокът
по ал. 10, на основание ал. 11, изр. второ от същата разпоредба.
Гаранционният фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“ - МВР
да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС. 3. Гаранционният фонд
не прекратява регистрацията на МПС. Тази дейност се осъществява от
структурните звена на „Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР в страната
съгласно Наредба № I-45/24.03.2000 г. на МВР (обн., ДВ. бр. 31 от 14.04.2000
г.). 4.При служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство по
смисъла на чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. /в предвидените
случаи по чл. 18б, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8/, органът по регистрацията
уведомява собственика на превозното средство посочен в регистъра, съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от наредбата. 5. Изпращаните от
Гаранционният фонд Уведомления до собствениците на МПС по чл. 574, ал.
10 от КЗ са кореспондентски пратки, които са в съответствие с разпоредбите
на Закона за пощенските услуги (Обн. ДВ. бр. 64/04.08.2000 г.), с приложено
уведомление с рег. № 005206 и справки от базата данни на ИЦ към ГФ- 2 бр.
Според писмо рег. № 111600-9811/18.05.2023г. от ОДМВР-
Благоевград, сектор „Пътна полиция“- Благоевград, към 17.05.2023г. лицето
Г. М. Х. с ЕГН **********, собственик на ППС с peг. № ****, лек
5
автомобил марка/модел: „ТОЙОТА РАВ 4“, рама № JTEYH20V300011556,
двигател № 1AZ0126343, не е уведомен от страна на сектор „Пътна полиция"
при ОДМВР - Благоевград относно служебно прекратената регистрация на
същото на 31.08.2022 г. (прекратяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при
уведомление от ГФ без ГО), съгласно чл. 186, (2) от Наредба I-45/24.03.2000
г. с приложение Справка от АИС „Регистрация на МПС и собственици“.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма, спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
В НП е вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл.
140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в
действителност НП е издадено въз основа на съставения АУАН и
Постановление от 05.02.2023 г. за отказ за образуване на досъдебно
производство с вх. № 3276/2023 г. по описа на РП - Смолян, ТО – Девин,
която преписка е изискана служебно от съда и приложена по делото. В
случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззиваемия Х.,
за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с
императивното задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП, съгласно
която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени
в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по
техни участъци се допускат само моторни превозни средства с
валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му
ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП и от събраните по
делото доказателства, не се съдържат доказателства за осъществен състав на
6
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по
установеното административно нарушение от страна на лицето, не означава,
че изложеното в самия акт се приема за безспорно установено. В случаят не
следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се
приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва установените
в него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в
случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на
производството няма представени доказателства, че действително
автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 31.08.2022 г. За
да е налице основание за това, е необходимо освен да е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и
уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
За прецизност следва да се посочи, че е постановено Тълкувателно
постановление № 2/05.04.2023г. по ТД № 3/2022г. на Върховният
административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според
което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.
143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство. В случаят е настъпил
единствено факта на прекратена служебна регистрация
за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не
е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил
уведомен за това. Нещо повече, видно от доказателствата по делото,
изисканото писмо рег. № 111600-9811/18.05.2023г. от ОДМВР- Благоевград,
сектор „Пътна полиция“- Благоевград, се установява, че към 17.05.2023г.
лицето Г. М. Х. - собственик на ППС с peг. № ****, лек автомобил
марка/модел: „ТОЙОТА РАВ 4“, рама № JTEYH20V300011556, двигател №
1AZ0126343, не е уведомен от страна на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР
7
- Благоевград относно служебно прекратената регистрация на същото на
31.08.2022 г. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на
автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от
ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и
уведомяване на собственика за това. Твърденията на въззивника, че по
никакъв начин не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът
е дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от
Сектор ПП-Благоевград кореспондират с доказателствата по делото.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното. Не само, че няма доказателства жалбоподателя виновно да е
управлявал служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива, че
въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран. Поради което, от субективна страна жалбоподателя
Г. Х. не е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. След
като процесното нарушение не е извършено виновно от Г. Х., то неправилно
за него е ангажирана административно наказателната отговорност, поради
което НП подлежи на отмяна на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, като
неправилно и незаконосъобразно.
Разноски:
С оглед изхода на делото и своевременно направено искане от
жалбоподателя за присъждане на разноски следва в негова полза да му се
присъдят. Жалбоподателя за осигуряване на защитата и процесуалното си
представителство е ангажирал адвокат С., и е заплатил в брой сумата от
300.00 лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие от 27.02.2023г.
Същият е представен пред съда своевременно по съответното дело по
обжалване на НП (лист 13). Договорът е двустранен възмезден и са безспорни
неговата валидност, действие и последици. В тази връзка съобразно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на
ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на
8
плащане. Предвид съдържанието на ДПЗС по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, където е отбелязано извършеното плащане, следва да се
приеме, че е представено доказателство за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Извършеното плащане в хода на делото е за осъществена по
него правна защита. От въззиваемият е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.18, ал.2 от Наредба № 1
от 09.07.2994г. за минималните адвокатски възнаграждения, което е
неоснователно, тъй като заплатения адвокатски хонорар е в минимален
размер по наредбата, за това ще следва да се осъди въззиваемия да заплати на
жалбоподателя сумата от 300 лева - разноски за минимално адвокатско
възнаграждение.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0252-
000055/24.02.2023 г., издадено от Р. Х. –Началник група към ОД на МВР-
Смолян, РУ- Девин, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, с коeто на Г. М. Х., с ЕГН **********, с
адрес: с. Ж., общ. С., за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е наложил по т.1. По чл. 175
ал.3 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Смолян ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Х., с
ЕГН **********, с адрес: с. Ж., общ. С. сумата от 300.00 лева /триста лева/
- разноски за минимално адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
9