№ 16
гр. София , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Владислав
Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601198 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 27 от 23.09.2020 г. постановена по НОХД № 150/2020 г., Софийски
окръжен съд е признал подсъдимия И. Л. С., ЕГН: **********, български гражданин, със
средно специално образование, месторабота ЕООД „Софийска вода“, длъжност - „***“,
неженен, живее на семейни начала, неосъждан, с адрес: гр. ***, кв. „***“, бул. „***“, блок
414, вход „А“, ап.19, за виновен в това, че на 04.06.2017 г. около 22:50 часа, на ПП 1-8 от
републиканската пътна мрежа -участък на 22-ри километър, землището на гр. Сливница,
област Софийска, в платното за движение от гр. София към ГКПП „Калотина", при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено", модел „Меган" с peг. №
***, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, както следва - чл.16
ал.1 т.1 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“, като е
навлязъл с лявата част на управляваният от него автомобил и се движил в пътната лентата за
насрещно движение, по която се е движила товарната композиция, състояща се от влекач
марка „Ивеко", модел „Стралис АТ 440 TP" с peг. № *** - Република Турция и прикачено
към него триосово полуремарке марка „Караоглан" с per № *** - Република Турция, и по
1
непредпазливост е причинил смъртта на Б. А. /B. A./, роден на *** в гр. ***, Република
Турция, с персонален идентификационен № 44119240858, поради което и на основание
чл.343, ал.1, буква „в“, във вр. чл.342, ал. 1, пр.3 от НК, във вр. чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а,
ал.1 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца,
изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години и 4
месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.343г от НК, подсъдимият И. Л. С. е лишен от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от 2 години, като от този срок е зачетено и
приспаднато времето през което същият е бил лишен по административен ред, считано от
30.05.2018 г. до 09.05.2019 г.
На основание чл.111, ал.2 от НПК, съдът се е разпоредил с веществените
доказателства по делото, като е постановил връщането на - лек автомобил „Рено", модел
„Меган" с регистрационен № ***, ведно с 2 броя стандартни регистрационнни табели на
правоимащото лице, негов собственик, преди приключване на наказателното производство
пред всички инстанции, а по отношение на останалите веществени доказателства, иззети с
протокол за оглед на местопроизшествие от 05.06.2017 г., подробно описани в същия - тези
от тях които не са върнати на право имащите лица, да се пазят на основание чл.111, ал.1 от
НПК до приключване на наказателното производство във всички инстанции, след което да
бъдат унищожени.
Софийски окръжен съд е възложил в тежест на подсъдимия И. Л. С., сторените
на досъдебното производство разноски, в размер на 1178 лева, които да бъдат заплатени в
полза на ОД - МВР, гр. София.
Недоволен от присъдата, в частта относно срока на отнемане на СУМПС, в срока
по чл.319, ал.1 от НПК, във връзка с чл.318, ал.4 от НПК, защитника на подсъдимия е
оспорил пред въззиваната инстанция нейната справедливост в тази част. Доводите в тази
насока са за невъзможност на подсъдимия С. да пътува с автомобила си до с.Калотина, в
което живеят болните му родители, за да ги снабдява с храна и лекарства и да се грижи за
тях. До гр.Сливница нямало автобус. Отнемането на СУМПС за срока, определен с
присъдата, според защитника, е обричане на родителите на подсъдимия на глад и мизерия.
Моли за изменение на първоинстанционната присъда, в частта, относно
определения срок на отнемане на СУМПС, в посока намаляването му и потвърждаване на
присъдата в останалата ѝ част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият И. Л. С. се явява
лично и със защитника си – адв.С. З., който поддържа жалбата и изложените в нея доводи,
като ги преповтаря. В тази връзка, като писмено доказателство, представя Експертно
решение № 2074/17.06.2020 г., на П. Т. С. /по твърдение на защитника – майка на
подсъдимия С., т.к. не е представено удостоверение за родствени връзки/, от което е видно,
2
че същата е с диагноза: последици от мозъчен инфаркт и 95 % трудова неработоспособност.
С доводи за пълно признание на вината си, от страна на подсъдимия, изразеното съжаление
за стореното от него, молбата на защитника е за налагане на минимален срок на наказанието
лишаване от правото да управлява МПС.
В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият се солидаризира с
казаното от защитника си. Добавя, че работи в „Софийска вода“, където е *** на служебен
бус и ако му бъде взета книжката, ще остане и без работа; че грижата за родителите му е
изцяло негова; че по друг начин не може да компенсира това.
В последната си дума моли за намаляване на наказанието му доколкото
позволява закона.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура оспорва жалбата, като
неоснователна и пледира за неуважаването й. Намира, че представеното писмено
доказателство /Експертно решение № 2074/17.06.2020 г., на П. Т. С./, макар и относимо към
предмета на доказване, не е безспорно доказателство, че подсъдимият е единственото лице,
което е натоварено с грижите за болните си родители. Липсвали доказателства, че
подсъдимият заемал длъжността „***“ в дружеството-работодател, за да се обсъжда въпроса
доколко евентуалното налагане на наказание лишаване от свидетелство за управление на
МПС би го лишило от работа и от възможността си да упражнява същата професия.
Частният обвинител и граждански ищец С. А., гражданин на Република Турция,
редовно призован чрез повереника му адв. М. Н.-Т., не се явява. Не се явява и повереникът
адв.Т..
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в
рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, установи, че Софийски окръжен съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2,
предл.1 от НПК, тъй като е постановил присъдата в противоречие с чл. 305, ал. 3 от НПК.
Изложените съображения на СОС в подкрепа на отразеното в диспозитива на
присъдата не покриват изискването за надлежни мотиви.
С постановената на 23.09.2020 г. първоинстанционна присъда, подсъдимият И. Л.
С. е признат за виновен в това, че на 04.06.2017 г. около 22:50 часа, на ПП 1-8 от
републиканската пътна мрежа-участък на 22-ри километър, землището на гр. Сливница,
област Софийска, в платното за движение от гр. София към ГКПП „Калотина", при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено", модел „Меган" с peг. №
***, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП - чл.16 ал.1 т.1 от
ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
3
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне", като е навлязъл с
лявата част на управляваният от него автомобил и се движил в пътната лентата за насрещно
движение, по която се е движила товарната композиция, състояща се от влекач марка
„Ивеко", модел „Стралис АТ 440 TP" с peг. № *** - Република Турция и прикачено към него
триосово полуремарке марка „Караоглан" с peг. № *** - Република Турция, и по
непредпазливост е причинил смъртта на Б. А. /B. A./, роден на *** в гр. ***, Република
Турция.
На основание чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3, във вр. чл.373, ал.2
от НПК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1
година и 4 месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
срок от 3 години и 4 месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание
чл.343 г, във вр. с чл.343, ал.1 от НК, на И. Л. С. е наложено и наказание "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от две години.
В мотивите към цитираната присъда, касателно определянето на срока на
отлагане изпълнението на присъдата, на основание чл.66 от НК, съдът е изложил
изключително лаконични съображения, относно определения от него срок от три години, а
не от три години и четири месеца, така както е изложено в диспозитива на присъдата. В
случая е налице противоречие между диспозитив и мотиви на първоинстанционната
присъда по отношение на определения срок на отложеното за изтърпяване, на основание
чл.66 от НК, наказание „лишаване от свобода“.
Присъдата на съда представлява едно единно неразривно цяло, състоящо се от
диспозитив и мотиви. Съгласно трайната съдебна практика, мотивите в съдебната присъда
трябва да бъдат такива по своето юридическо естество – процесуално и материално правно,
щото диспозитивът на присъдата да се явява като тяхно необходимо логическо последствие.
Изискването за мотивиране на съдебните актове е конституционно установено в чл.121, ал.4
от Конституцияна на Република България. Освен това, мотивирането на вътрешното
съдийско убеждение, изложено в мотивите към присъдата, е важна гаранция за правото на
справедлив процес по чл.6 от ЕКПЧОС. Поради това констатираното противоречие между
мотивите и диспозитива на обжалваната присъда, съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като изключва възможността да се установи действителната
воля на решаващия орган по въпроса за срока на отлагане изтърпяването на наказанието
„лишаване от свобода“, което пък от своя страна рефлектира по размера на наложеното
наказание „лишаване от право на управление на МПС“ и е равносилно на липса на мотиви.
Този порок - липса на мотиви на проверявания съдебен акт е безусловно основание за
отмяна на последния и връщане на делото за ново разглеждане, доколкото същият е от
абсолютните процесуални нарушения и представлява касационно основание по чл.348, ал.3,
т.2, пр. първо от НПК, тъй като не може да бъде отстранено от настоящия въззивен съдебен
състав, поради липса на годен съдебен акт, който да бъде надлежно проверен от въззивната
инстанция.
4
По изложените съображения, присъдата на първоинстанциония съд следва да
бъде отменена на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3 т.2, пр.първо от НПК и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, т.1, пр.2 от НПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 27 от 23.09.2020 г. постановена по НОХД № 150/2020 г.
по описа на Софийски окръжен съд, НО, 7-ми състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5