СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Д" въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
при участието на
секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия Петър Минчев
въззивно гражданско дело № 9385 по описа за 2017 г. по описа на СГС и взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.02.2017г., постановено по
гр.д. № 48019/2016г. по описа на СРС, ГО, 150 състав, поправено по реда на чл.
247 ГПК с решение № 65005 от 17.03.2017г., постановено по същото дело, ЕТ „В.Д.Х.–
2005 В.М.“ е осъден да опразни наетото помещение с площ от 180 кв.м., находяшо
се в гр. София, ж.к. „Дружба 2“, ПК 1582, ул. „********, срещу 150-то основно
училище, до бл. 321, по силата на прекратен договор за наем, считано от
10.08.2016г. и да върне държането му на И.В.Г. в качеството му на наемодател. С
решението ответикът ЕТ „В.Д.Х.– 2005 В.М.“ е осъден да заплати на И.В.Г. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1326 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
С определение № 65301 от 17.03.2017г.,
постановено по гр.д. № 48019/2016г. по описа на СРС, ГО, 150 състав, е оставена
без уважение молбата на ЕТ „В.Д.Х.– 2005 В.М.“ за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника ЕТ „В.Д.Х.– 2005 В.М.“, в която са
развити съображения за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционният съд не бил изложил мотиви защо кредитира експертното
заключение по назначената съдебно-графологична експертиза, както и че по делото
не било установено по категоричен начин, че сключеният на 01.01.2015г. договор
за наем на процесното помещение бил със срок до 01.01.2016г. Твърди, че
своевременно бил оспорил извършената в представения от ищеца екземпляр от
договора поправка на крайния срок, както и положения до него подпис, като по
делото не се било установило безспорно, че същият е положен от ответника. Освен
това бил представил втори екземпляр от договора за наем със срок до
01.01.2018г., в който подобна поправка липсвала. Навежда аргументи, че
експертното заключение по СГрЕ не било категорично относно авторството на
подписа, а от всички събрани по делото доказателства се установявало, че
ответникът не бил негов автор, като съдът се бил основал единствено на
допускания на вещото лице. Твърди, че съгласно сключения договор за наем,
същият можел да се изменя единствено по взаимно съгласие на страните, изразено
в писмена форма, каквото в случая липсвало досежно срока на договора. Твърди,
че бил оспорил връчването на представените съобщения и нотариална покана, което
не било взето предвид от съда – същите били изпратени до адрес, различен от
този на едноличния търговец и не се удостоверявало съдържанието на пратките. Не
бил спазен и срокът на предизвестието. Поддържа, че бил изпълнявал редовно
задължението си за заплащане на наемната цена, както и че не могъл да предаде
имота, тъй като фактическата власт върху него му била своеволно отнета от
ищеца. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от ищеца И.В.Г., в който са развити съображения за
неоснователност на жалбата. Въззиваемият твърди, че първоинстанционният съд бил
достигнал до заключението, че поправката на срока в представения от ищеца
екземпляр от договора била подписана от ответника, след задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства и въз основа на дадените от вещото лице
отговори на поставените му въпроси, съобразно които имало признаци за умишлено
изменение на подписа. Не следвало да се кредитира заключението по
графологичната експертиза, представено като част от прокурорска преписка, тъй
като същото не било събрано по надлежния ред от съда. От материалите по
прокурорската преписка се установявало, че ответникът бил надлежно уведомен за
прекратяването на договора, същото се установявало и от представените разписки
и показанията на св. А.Д.. Моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба, подадена от
ответника ЕТ „В.Д.Х.– 2005 В.М.“ срещу определение
№ 65301 от 17.03.2017г., постановено по гр.д. № 48019/2016г. по описа на СРС,
ГО, 150 състав, с което е оставено без уважение искането му по чл. 248 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че липсвала правна и фактическа сложност на делото, че
същото било отлагано по вина на ищеца, както и че се касаело за претенция без
определен материален интерес, поради което присъденото адвокатско
възнаграждение на ищеца в размер на 600 лева било прекомерно. Моли съдът да
отмени обжалваното определение и да допусне исканото изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
Подаден е и отговор на частната жалба от
ищеца И.В.Г., в който са развити съображения за неоснователност на същата.
Поддържа, че не се касаело за неоценяем иск, като се позовава на т. 20 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. При определената цена на иска
в размер на 5400 лева /представляваща стойността на наемните вноски за една
година/ размерът на адвокатското възнаграждение не бил прекомерен. Моли съдът
да остави жалбата без уважение.
Софийски градски
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявен по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК иск с правно основание чл. 233,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД за опразване на процесното помещение и предаване фактическата
власт върху него на ищеца, вследствие на прекратено наемно правоотношение между
страните.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че сключеният между страните договор за наем
от 01.01.2015г. с предмет процесното помещение е със срок от една година до
01.01.2016г., съгласно представения от ищеца договор за наем, в който крайната
дата от срока на договора е поправена от 01.01.2018г. /каквато дата е посочена
в представения от ответника екземпляр от договора/ на 01.01.2016г. До този
извод съдът е стигнал след обсъждане и кредитиране на експертното заключение по
назначената от него СГрЕ, от която се установява, че подписът до поправката
вероятно е изпълнен от ответника, както и от отговорите на въпроси от страна на
вещото лице, дадени в проведеното открито съдебно заседание, според които са
налице признаци за умишлено изменение на подписа със случаен такъв, при което
са останали елементи от оригиналния подпис на лицето. При това положение съдът
е приел, че съвпаденията между подписа на ответника и този, положен до
поправката са съществени, от което е извел и заключението си относно
авторството на извършената поправка на датата. С оглед на това
първоинстанционният съд е счел, че срокът на договора е изтекъл на
01.01.2016г., след която дата същият се е трансформирал в безсрочен и договорът
е прекратен на 10.08.2016г. съобразно връчена на ответника нотариална покана.
Фактът на връчването на поканата съдът е приел за установен въз основа на
удостовереното от нотариуса връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, въз основа
на представените документи по пр.пр. № 36504/2016г. по описа на СРП, както и от
свидетелските показания на св. А.Д..
В настоящото въззивно производство страните
по делото не спорят и от представените писмени доказателства се установява, че
на 01.01.2015г. същите са сключили договор за наем на процесното помещение с
посоченото в договора съдържание, при наемна цена от 450 лева на месец, по
който договор ищецът е наемодател, а ответникът – наемател на помещението.
Спорът в настоящото производство се
концентрира върху следните правнорелевантни въпроси: дали уговореният от
страните срок на договора изтича на 01.01.2016г. или на 01.01.2018г. и дали
ответникът е бил поканен да опразни наетото помещение и да предаде фактическата
власт върху него – дали е получил изпратената нотариална покана, респ. дали е
бил поканен по друг начин.
По така наведените въпроси, предмет на
въззивното производство, съдът намира следното. Уважаването на претенцията по
чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е обусловено от кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: 1) между страните да е съществувало
правоотношение по договор за наем; 2) правоотношението да е прекратено чрез
изтичане на срока му или по друг начин; 3) наемателят да не е изпълнил
задължението си да опразни наетото помещение от съхраняваните в него вещи и да
предаде фактическата власт върху него на наемодателя, въпреки прекратяването на
договора за наем. Както правилно е посочил първоинстанционният съд в доклада по
делото, в тежест на ищеца е да установи наличието на договор за наем (което
обстоятелство не се оспорва), както и фактът на неговото прекратяване. В тежест
на ответника е да докаже, че е предал на наемодателя – ищец фактическата власт
върху имота, опразнен от чужди вещи.
В конкретния случай от представените два
екземпляра от договора за наем от 01.01.2015г. се установява, че същите имат
различно съдържание – единият представен от ищеца в оригинал съдържа поправка
на крайната дата от срока на договора на 01.01.2016г., а вторият, представен от
ответника в заверен препис, като в проведеното на 02.11.2016г. открито съдебно
заседание по първоинстанционното дело е направена констатация за идентичност на
преписа с оригинала, е с крайна дата 01.01.2018г. Според наведените в откритото
съдебно заседание по първоинстанционното дело на 02.11.2016г. твърдения на
ищеца, волята на ответника при сключване на договора е била същият да бъде за
срок от три години, ако може и повече, като именно ответникът попълнил срока на
договора в чл. 4, ал. 1 от двата екземпляра при подписване на същите от
страните. Тоест не се касае за техническа грешка в съдържанието на документа, а
за установяване на тяхната действителна обща воля. При това положение, за да е
налице втората предпоставка за уважаване на предявения иск, ищецът следва да
докаже, че уговорената от страните продължителност на срока е именно една
година. Ищецът не оспорва нито в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, нито в първото по
делото заседание, а и по-късно по време на процеса обстоятелството, че подписът
за „наемодател“ на представения от ответника екземпляр от договора без поправки
е положен от него, от което следва, че при сключване на договора ищецът е приел
срокът на наемното правоотношение да бъде от 01.01.2015г. до 01.01.2018г. Съгласно
текста на чл. 12, ал. 1 от договора (еднакъв и в двата екземпляра), същият може
да бъде изменен или допълнен само по взаимно съгласие на страните, изразено в
писмена форма, представляващо неразделна част от договора. С оглед така
уговорения между страните ред за изменение на договора, първоначалният срок
може да бъде изменен с писмено споразумение, подписано и от двете страни. В
случай, че страните са приели да оформят изменението във вид на поправка на
клауза от договора, същата следва да носи подписите и на двете страни и да бъде
положена върху всички негови екземпляри. В настоящата хипотеза поправката е извършена
само върху екземпляра на ищеца, следвана от единствен подпис на лице, което не
е формално обозначено като страна по договора, нито е идентифицирано в него. В
тази връзка ищецът твърди, че сам е поправил попълнената в договора крайна дата
от срока на наемното правоотношение, тъй като искал договорът да е за срок от
една година, и „накарал“ ответника да се разпише на поправката, но последният
„размръчкал“ подписа си с лявата ръка, тъй като не искал срокът да се
съкращава. Домогва се да докаже, че с така извършената поправка е постигнато
взаимно писмено съгласие относно определяне срока на договора до 01.01.2016г.
За доказване на обстоятелството, че промяната на срока е извършена със
съгласието на ответника, ищецът, който е представил документа и се позовава на
поправката, е ангажирал доказателствено средство – съдебно-графологична
експертиза, която да установи, че положеният до поправката подпис принадлежи на
ответника.
От експертното заключение по СГрЕ се
установява, че подписът, положен до поправката вероятно е изпълнен от
ответника. За да приеме това заключение, вещото лице е счел, че са налице
признаци характерни за автоимитация (автоподлог) – подписът е случаен с
необичайно полагане, с щрихова транскрипция, разтегнат по вертикала със забавен
темп на полагане, като са налице съвпадения при формата на движение между
положеният подпис на договора и подписа на ответника. Същевременно са налице
пълни различия по отношение на външна структура, конфигурация, транскрипция,
степен на обработеност, темп на изпълнение, координация на движение, както и в
частните признаци: графична форма и начин на свързване и взаимоположение на
отделните елементи, които в подписа-обект не се изписват, различна е вътрешната
структура и строеж на подписа. Същото се установява и от дадените в откритото
съдебно заседание отговори от страна на вещото лице. Вещото лице е категорично,
че ответникът може да полага подпис само с ръката, с която пише. При това
положение се налага изводът, че въз основа на приетата СГрЕ по делото не е установено
при условията на пълно и главно доказване, че поставеният до поправката подпис
е положен от ответника. Неправилно първоинстанционният съд е достигнал до
различен извод чрез интерпретация на експертизата и дадените от вещото лице
отговори – нито от експертното заключение, нито от изложеното от вещото лице в
проведеното в открито съдебно заседание може да се установи по безспорен начин,
че подписът следващ поправката е положен от ответника. Обсъждането на въпроса,
дали констатираните от вещото лице съвпадения с подписа на ответника са
повече от различията е безпредметно, тъй като не е годно да доведе до различни крайни
изводи. В тази връзка следва да се посочи единствено, че съгласно отговорите на
поставените в откритото съдебно заседание въпроси, вещото лице не е установил
по безспорен начин наличието на автоимитация в изследвания подпис, а единствено
е допуснал наличието на такава поради вида и начина на изпълнение на подписа и
е заявил, че е малко вероятно да се касае за имитация на чужд подпис. Това
допускане не изключва възможността начинът на изписване, бавната скорост и
несигурността да се дължат на други причини, в това число изпълнение на констатирания
случаен подпис от трето за страните лице.
Ищецът не е ангажирал други доказателства
относно авторството на поправката. От събраните по делото свидетелски показания
се установява уведомяването на ответника, че договорът му се прекратява, както
и извършени действия по подмяна на патрона на входната врата от ищеца и че
същата е била заварена, но нито един от свидетелите не дава показания относно
условията, при които е сключен или поправен договорът за наем. Същевременно,
както беше посочено, изменението на срока е извършено чрез задраскване и
поправка на договорна клауза, не чрез допълнително споразумение, като
поправката е нанесена единствено върху екземпляра на ищеца, а не и на двете
страни, и е следвана от само един подпис, който не се установява по безспорен
начин да е положен от ответника. Също така липсва и печат с фирмата на ответния
едноличния търговец, какъвто е положен върху подписите и в двата екземпляра в
графата „наемател“. Наред с това ответната страна е представила неоспорени от
ищеца разписки за заплащане на наемното възнаграждение по договора за периода
от 01.01.2016г. до 01.07.2016г. включително, носещи подписите и на двете страни,
от които се установява продължаване на договорните отношения между страните при
уговорените условия и след датата 01.01.2016г. до 31.07.2016г., когато според показанията
на св. А.Д. са се проявили пререкания между страните по повод ползването на
имота. На последно място, представен е и договор за наем с нотариална заверка
на подписите от 06.02.2008г., от който се установява, че предходният договор
между същите страни за същото помещение е бил сключен за срок от три години. Предвид
гореизложеното съдът, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, намира, че срокът на наемното правоотношение, за който страните
са постигнали взаимно съгласие, е такъв какъвто е определен в подписания от тях
екземпляр от договора за наем без поправки – от 01.01.2015г. до 01.01.2018г.
Същевременно в договора за наем не е
предвидено право на наемодателя да прекрати едностранно действието на договора
със или без предизвестие преди изтичане на уговорения срок, извън хипотезата на
развалянето му занапред поради виновно неизпълнение на наемателя. В процеса са
наведени твърдения за виновно неизпълнение на ответника, изразяващо се в неспазване
на санитарно-хигиенните изисквания при ползване на помещението, представени са
подписка и жалби до БАБХ и до кмета на СО – район „Искър“, всички от
м.08.2016г., по които липсват данни за извършени проверки и констатации от
посочените органи. От показанията на св. А.Д. – племенник на ищеца – се
установява, че на 31.07.2016г., около 10.00 ч. сутринта съпругата на ищеца и
свидетелят отишли в наетото помещение, за да връчат на ответника представената
по делото покана за прекратяване на договора, възникнали пререкания между тях и
ответника, и били извикани служители на МВР, като при отваряне на помещението
вътре имало много чували, било мръсно и имало боклуци. Въпреки това и предвид
факта, че имотът се ползва за пункт за приемане на вторични суровини по
твърдения на страните и съгласно показанията на св. Г.Г.и св. И.Д.съдът намира,
че от така изложените показания на св. Д. за наличие на „чували с боклуци“ не
може да се направи заключение за нарушаване на санитарно-хигиенните норми. Също
така основанието, на което ищецът е прекратил договора, видно от представената
нотариална покана и от показанията на св. Д., не касае виновно неизпълнение на
задължението за спазване на санитарно-хигиенните норми, а изтичане срока на
договора. В нотариалната покана е посочено още, че опразването на помещението
се налага, за да се извърши ремонт на фасадата. Тоест при твърдяното
прекратяване действието на договора, считано от 10.08.2016г. ищецът не е отправил уведомление за разваляне поради
виновно неизпълнение на ответника, а твърдения за изтекъл срок на договора и
необходимост от ремонт. Съгласно посоченото, твърдяното неизпълнение не се
установява и в настоящото производство.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че сключеният между страните договор за наем от 01.01.2015г. не е прекратен
поради изтичане на срока му, нито предсрочно от ищеца, поради което и за
ответника не е възникнало задължението по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да му
предаде фактическата власт върху наетия имот, опразнен от вещи на наемателя.
Поради достигане до различни правни изводи
от настоящата инстанция, спрямо тези, приети от първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.
По частната жалба по реда на чл. 248, ал.
3 ГПК.
Отговорността за разноски е обусловена от
изхода от спора по предявения иск. Въпросът дали претендираните от ищеца
разноски по първоинстанционното дело са прекомерни подлежи на разглеждане
единствено в случай че на ищеца се следват разноски, като при отхвърляне на
предявения иск изцяло, какъвто е настоящият случай, разноски в първоинстанционното
и въззивното производство се дължат единствено на ответника. Въпреки това съдът
намира, че подадената частна жалба следва да бъде разгледана с оглед
обжалваемостта на настоящото решение, вследствие на която отговорността за
разноски няма да бъде стабилизирана до окончателното му влизане в сила. Подадената
частна жалба срещу определение № 65301 от 17.03.2017г., постановено по гр.д. №
48019/2016г. по описа на СРС, ГО, 150 състав, с което е оставена без уважение
молбата на ЕТ „В.Д.Х.– 2005 В.М.“ за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, е неоснователна. Противно на
твърденията на жалбоподателя, искът за опразване на наето помещение е оценяем.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 20 от Тълкувателно решение №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, цената на предявения иск се определя по реда на чл.
69, ал. 1, т. 5 ГПК в размер на наемната цена за една година. Определена по
този ред, цената на иска е 5400 лева. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение при посочения интерес по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ е 600
лева. Както е посочил първоинстанционният съд, по делото са проведени четири
открити съдебни заседания, а съгласно чл. 7, ал. 8 НМРАВ, за всяко следващо
заседание след второто, размерът на минималния дължим хонорар се увеличава с по
100 лева, т.е. дължимият в първоинстанционното производство минимален размер на
адвокатския хонорар на ищеца е 800 лева. Оплакванията на жалбоподателя, че
делото било отлагано по вина на ищеца са неоснователни, тъй като във всички
заседания, в което делото е било отложено, ищецът е бил редовно призован и надлежно
представляван, и не е извършвал действия, затрудняващи хода на производството,
а причината за отлагане на делото е била попълването му с доказателства по
своевременно направените искания. При това положение и с оглед правната и
фактическа сложност на първоинстанционното дело, съдът намира, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 860 лева не е
прекомерно.
С оглед гореизложеното, частната жалба
следва да бъде оставена без уважение.
По разноските.
Съгласно гореизложеното, право на разноски
с оглед изхода от спора има единствено ответникът. В първоинстанционното
производство същият е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
350 лева, платени изцяло в брой, които следва да бъдат присъдени. В настоящото
въззивно производство ответникът /жалбоподател/ е сторил разноски за държавна
такса в размер на 108 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 265
лева, платени изцяло в брой, или общо в размер на 373 лева, които следва да
бъдат присъдени.
С оглед цената на предявения иск в размер
на 5400 лева, по аргумент за противното от чл. 280, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК,
настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
ОТМЕНЯ решение от 15.02.2017г., постановено по гр.д. №
48019/2016г. по описа на СРС, ГО, 150 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК
с решение № 65005 от 17.03.2017г., постановено по същото дело, и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: *** Д.Х.– 2005 В.М.“, с ЕИК:********, с адрес: гр. София, с. „Лозен“,
ул. „********, иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за опразване и
предаване на фактическата власт на наетото помещение с площ от 180 кв.м.,
находяшо се в гр. София, ж.к. „Дружба 2“, ПК 1582, ул. „********, срещу 150-то
основно училище, до бл. 321, съгласно договор за наем от 01.01.2015г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЕТ „В.Д.Х.–
2005 В.М.“ частна жалба срещу определение № 65301 от 17.03.2017г., постановено
по гр.д. № 48019/2016г. по описа на СРС, ГО, 150 състав.
ОСЪЖДА И.В.Г. да заплати на ЕТ „В.Д.Х.–
2005 В.М.“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство и сумата от 373 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.