Определение по дело №2079/2022 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер      1853            Година    2022, 21.11.           Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VII състав

 

от публичното заседание на 02.11.2022г. в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер 2079 по описа за 2022 година и като обсъди :   

 

Постъпила е жалба от „Еко-фрут-1“ЕООД със седалище в гр.Пловдив срещу извършено мълчаливо потвърждаване от Директор ТД на НАП –Пловдив на мълчалив отказ на публичен изпълнител Е.по възражение за погасени по давност публични задължения вх. №C220016-000-0264273 от 07.06.2022г.. Моли за отмяна на посочените мълчаливо потвърждаване на формирания мълчалив отказ на органите по приходите. Претендира разноски.

Ответникът счита жалбата за недопустима. Претендира разноски.

Настоящият състав, след като се занима с допустимостта на направеното с жалбата оспорване, намира за установено следното.

Съгласно новелата на чл.268 ал.1, изр. първо ДОПК „В случаите по чл. 267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението“. Или на оспорване пред съда подлежи решението на Директор ТД на НАП – Пловдив, взето на посочените основания.

В казуса обаче няма решение на съответния Директор, тъй като с акт на същия от 05.07.2022г. жалбата при осъщественото задължително административно оспорване е била приета се нередовна, респ. е указано на търговеца да отстрани определени нейно нередовности. Т.е. към момента на входиране искането до съда на 04.08.2022г.(при това директно в Съда) с твърдения за „мълчаливо потвърждаване“ не е започнал даже да тече срока за произнасяне на ответника.

Следва да се посочи също така, че за разлика от нормата на чл.156, ал. 4 ДОПК, с която законодателят изрично е предвидил, че непроизнасянето в срок на решаващия орган се счита за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната му част, то при оспорването по реда на чл.266 ал.1 ДОПК такава нормативна фикция досежно конклудентно изразена воля от горестоящия орган липсва.

Или по аргумент от чл. 268, ал. 1 ДОПК допустимостта на съдебното оспорване е обусловена от изчерпването на административния ред за обжалване и от произнасянето на решаващия орган с изрично решение по жалбата, с която е сезиран. Именно това решение, в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 ДОПК, е годен предмет на съдебно оспорване от длъжника пред административния съд.

Следва също така да се посочи, че целият проблем в казуса се корени в системната невъзможност ЕООД-то да бъде надлежно уведомено за постановените актове на органите по приходите(за което се представиха обилни доказателства в съдебна фаза – л.л.109 – 116).

От преписката се установява, че търговецът е направил и предходно възражение за погасяване по давност на същите публични задължения от 05.05.2022г., по което има постановен изричен акт на изпълнител Е.от 07.06.2022г.(т.е. деня на повторното искане до нея), който обаче приходната администрация не е успяла да връчи на субекта по причини изцяло в него.

Именно с оглед на това публичният изпълнител е отговорил на второто искане с писмо от 09.06.2022г., в което е посочил, че по първото искане на налице негов изричен акт(разпореждане), с което е погасил задължения в размер на общо 5 987 903,82 лева, което също не е могло да бъде вречено на лицето.

Вместо да се поинтересува от съдбата на подадените две искания, оспорващият е входирал жалба до Директор ТД на НАП – Пловдив с твърдения за наличен мълчалив отказ.

Видно е от опитите за призоваване и в съдебната фаза на спора, че жалбоподателят не може да бъде отрит на регистърния адрес(л.96 от делото), а само чрез упълномощения едва в съдебното производство адвокат.

С оглед на изложеното, според съда, при едно добросъвестно охраняване на правата си, лицето щеше да е в известно да постановените актове по основателността на исканията му от публичния изпълнител и за движение на производството пред ответника.

На база изложеното дотук се обосновава извод, че липсва годен предмет на оспорване в съдебна фаза по реда на чл.268 ал.1 ДОПК, а входираната жалба срещу мълчаливо потвърждаване от Директор ТД на НАП –Пловдив на мълчалив отказ на публичен изпълнител Е.по възражение за погасени по давност публични задължения вх. №C220016-137-0006668 от 07.06.2022г. следва да се остави без разглеждане и съдебното производство се прекрати, като недопустимо.

По разноските.

С оглед изхода на спора на НАП следва да се присъдят разноски в размер на 170 лева.

От ответника е претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева на основание чл.161 ал.1 ДОПК, във връзка с чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Преди съдът да се произнесе по размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение е необходимо да бъде обсъдено възражението на жалбоподателя. В тази връзка следва да бъде съобразено, че производството по чл.268 ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл.161 ДОПК е неприложима.

При това положение приложение следва да намери нормата на чл.143 ал.3 АПК, съгласно която когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Именно това е приложимият подзаконов нормативен акт, съгласно който следва да се определи размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение в случая, с оглед предмета на спора. Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела, възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева. При съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 170 лева. 

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отд., VII състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОТМЕНЯ определението от 02.11.2022г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Еко-фрут-1“ЕООД със седалище в гр.Пловдив срещу извършено мълчаливо потвърждаване от Директор ТД на НАП – Пловдив на мълчалив отказ на публичен изпълнител Е.по възражение за погасени по давност публични задължения вх. №C220016-000-0264273 от 07.06.2022г..

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №2079/2022г. по описа на Административен Съд – Пловдив – ІІ отд., VІІ състав.

ОСЪЖДА „Еко-фрут-1“ЕООД със седалище в гр.Пловдив да заплати на НАП с адрес гр.София, бул.„Княз Ал. Дондуков“№52 сумата от 170/сто и седемдесет/ лева за осъществено процесуално представителство по делото от юрисконсулт.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :