№ 3361
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20221100102748 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Й. С. В. твърди, че на 25.09.2021г. е претърпял ПТП, в резултат на което е
получил телесни увреждания, физически и душевни болки и страдания. Твърди, че виновен
за ПТП е водачът на л.а. Мазда 3, Е. В. И., чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника. Предявил е претенция пред ответника извънсъдебно за търпените от ПТП
неимуществени вреди, но последният е отказал да му плати търсеното обезщетение.
Предявява срещу ответника частичен иск за заплащане на обезщетение за търпените
неимуществени вреди в размер на 26 000лв. от претендирани 60 000лв., ведно със законната
лихва от 3.03.2022г. до окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото.
Ответникът „Д.З.“ АД оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът
оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача
на МПС – л.а. Мазда 3. Счита, че ищецът има вина за настъпване на ПТП. Оспорва всички
посочени в исковата молба травми да са резултат от ПТП. Евентуално, прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, като твърди, че ищецът е
пътувал без поставен предпазен колан, отказал е болнично лечение , отказал е да му бъде
поставена гипсова имобилизация и така е удължил срока на своето възстановяване. Намира
предявения иск за главница за завишен по размер и несъответен на критерия справедливост.
Оспорва иска за заплащане на лихва за забава, като посочва, че не е изпаднал в забава, тъй
като ищецът не е съдействал за определяне на обезщетение като не е представил поисканата
от ответника допълнителна информация. Оспорва датата, от която се претендира лихва за
забава. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица № 301/25.09.2021г. на
ОД МВР Враца се установява, че на 25.09.2021г. в 16.40ч. в гр.Мездра, е настъпило ПТП
между л.а. Мазда 3 , с ДК№ *******, управляван от Е. В. И. и л.а. Опел Мерива с ДК №
1
******* , управляван от ищеца Й. С. В.. Вписано е, че пострадали от ПТП са водачът на л.а.
Мазда 3 Е. И., пътника в л.а. Мазда 3 В. И. и ищеца Й. В.. Описано е, че и по двата
автомобила има щети, като са направени снимки на автомобилите. По повод на ПТП е било
образувано и досъдебно производство. Извършен е оглед на ПТП, в който е посочено, че
същото е настъпило на път ІІІ-103км, между с. Д.К. и с. Г.К., на третокласен път Мездра-
Роман. Огледът е извършен на 25.09.2021г. в 17,30ч. В протокола за оглед са описани
местоположението на автомобилите и съС.ието им. Изготвен е фотоалбум на
местопроизшествието. Срещу водача Е. И. е внесен обвинителен акт в РС Мездра за
извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.б вр. чл.342 ал.1 от НК. Няма данни към
настоящия момент наказателното производство да е приключило.
Във връзка с установяване на механизма на ПТП съдът разпита като свидетел
водачът Е. И.. Същият установява, че се е движела по пътя Мездра - Роман, като тя е
тръгнала от гр.Мездра в 16.30ч. Времето било слънчево и ясно. Не си спомня самата
катастрофа. Спомня си едва как се е събудила в болницата. Установява, че е минавала по
този път преди и го познава. Знае, че катастрофата е станала на завой и че в този участък
има ограничение на скоростта от 50 км/ч. Не познава ищеца и не го е виждала.
Назначената по делото автотехническа експертиза дава следното заключение за
механизма на ПТП: Процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието на път ІІІ-
103 (гр. Мездра - гр. Роман), при км. 600, в зоната на прав участък, между с. Долна К. и с.
Горна К., общ. Мездра, при сухо и слънчево време, суха пътна настилка и нормална
видимост. Лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № *******, управляван от Е. В. И., се е движил
по път ІІІ-103 в посока от гр. Мездра към гр. Роман, като в участъка между с. Долна К. и с.
Горна К. е навлязъл в десен за него завой със скорост около 82 км/ч., при разрешена скорост
от 50 км/ч. При излизане от завоя, поради движение със скорост по-висока от определената
безопасна скорост за съответния пътен участък (68,04 км/ч), автомобилът е загубил
напречната си устойчивост, а водачът е загубил контрол върху управлението му, вследствие
на което л. а. „Мазда 3“ е навлязъл в лентата за насрещно движение. По тази лента в
същото време в посока от гр. Роман към гр. Мездра, със скорост около 85 км/ч, при
разрешена 70 км/ч., се е движил л. а. „Опел Мерива“, с рег. № ******* управляван от ищеца
Й. С. В.. В момента, в който ищецът е имал възможност да възприеме опасността от
навлезлия в неговата лента за движение л.а. „Мазда 3“, той не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара. Последвал е удар между предната челна част на
л. а. „Мазда 3“ и предната лява челна част на л. а. „Опел Мерива“. Вследствие на
придобитата при удара кинетична енергия, автомобилите са извършили равнинно движение,
състоящо се от транслация и ротация до установяването им в покой в положенията описани
в протокола за оглед на местопроизшествието. Съобразно отразеното в протокола за оглед
на ПТП, вкл. геометричните параметри на пътния участък, деформациите по двата
автомобила, крайното им местоположение след произшествието, вещото лице автоексперт
установява, че ударът между двата автомобила е настъпил изцяло в лентата за движение на
лек автомобил „Опел Мерива“. Вещото лице е категорично, че от техническа гледна точка,
основната причина за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на л. а.
„Мазда 3“, който не е съобразил скоростта на движение на автомобила с конкретните
особености на пътния участък и наличната вертикална сигнализация. Водачът на л.а.
„Мазда“ е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движел при
скорост поне и по-малка от 68,04 км/ч , като се съобрази с наличната вертикална
сигнализация в посока Мездра - Роман - знак В26 - „Забранено е движение със скорост, по-
висока от означената“, ограничаващ скоростта на движение до 50 км/ч. Водачът на л. а.
„Опел Мерива“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Л.а.“Мазда“ е навлязъл в лентата му за движение на 23,87м. от мястото на удара. За да спре
преди мястото на удара, л. а. „Опел Мерива“ е следвало да се движи с 38,16 км/ч.
След ПТП ищецът е бил транспортиран от ЦСМП до МБАЛ „Христо Ботев“ АД
Враца, където му е извършен преглед и е освободен. При завръщането си в гр.София ищецът
е посетил на следващия ПТП ден, 26.09.2021г., МБАЛ Св.Анна АД, където му е извършено
2
рентГ.о изследване и е установена фрактура на 9-то ребро вляво по задна аксиларна и
фракрута на базата на 5-та метатарзална кост /л.70 от делото/. Поставена е имобилизация на
дясно ходило, като не е поставен гипс. Ищецът не е бил хоспитализиран. Освободен е за
домашно лечение, като видно от приложените болнични листове, е бил в домашно
амбулаторен режим от 27.09.21г. до 9.12.2021г.
Във връзка с установяване на получените от ищеца от ПТП телесни увреждания,
съдът назначи и изслуша съдебна медицинска експертиза. Според вещото лице ортопед
травматолог вследствие на ПТП ищецът е получил фрактура на 9-то ребро в ляво и фрактура
на 5-та ходилна кост в дясно. Тези увреждания са получени от удар с или върху твърди тъпи
предмети от деформираните части на вътрешната част на лекия автомобил и отговорят да са
получени в условията на процесното ПТП. Вещото лице уточнява, че лечението ,при такъв
вид травматични увреждания е консервативно, като се поставя гипсова имобилизация или
„ортеза“ за увредения крак. На ищеца е поставена ортеза. Ходилните кости са зараснали за
около 30-35 дни, а ребрените дъги за около 25-30 дни. В момента на травмата билките са
били с голям интензитет, като постепенно във времето са намалявали. Понастоящем могат
да се появят болки при по-голямо физическо натоварване и при промяна на времето. При
извършения личен преглед на ищеца, вещото лице е установило от направените нови
рентгенографии от 1.09.2022г., че увредените кости са зараснали. Възстановителният период
при ищеца е приключил.
Във връзка със спорния по делото въпрос дали ищецът е бил с правилно поставен
обезопасителен колан, съдът назначи и изслуша комплексна съдебно медицинска
автотехническа експертиза. Вещото лице автоексперт, въз основа на отразеното в протокола
за оглед на ПТП, че в л.а. Опел Мерива са намерени „отворени предни въздушни
възглавници, деформиран волан за управление, откопчани обезопасителни колани –
работещи“, счита, че от техническа гледна точка не са налице данни за употреба на
задължителен обезопасителен колан от страна на водача на л. а. „Опел Мерива“. Този извод
вещото лице обяснява с обстоятелството, че в случай на челен удар с голяма интензивност,
коланите на предните седалки се затягат, като се задействат техните обтегачи. Обтегачите на
предпазните колани могат да се задействат само веднъж и влезли веднъж в действие, е
необходимо да се заменят в сервиз. Вещото лице посочва също, че обезопасителните
колани задържат придвижването на тялото напред в посока на челния удар. Главата и
крайниците имат свободно движение и могат да бъдат увредени от удари с или върху
твърди тъпи предмети от деформираните части в купето на автомобил, какъвто е конкретния
случай. Вещото лице лекар ортопед травматолог посочва, че година след ПТП не могат да се
установят травматични следи по тялото на ищеца , причинени от обезопасителен колан.
Фрактурата на 9-то ребро в ляво не е получена от обезопасителен колан. От техническа
гледна точка, в приложения снимков материал няма данни получените от ищеца увреждания
в областта на лявото ребро да са получени в резултат на деформирани части от автомобила
и навлезли в купето детайли. На въпроса каква е ефективността на предпазните колани при
установените механизъм и скорост на ПТП, вещите лица посочват, че предпазният колан е
ефективен основно при челен удар и скорост на движение до 60 км/ч. В конкретният случай,
при внезапно и рязко спиране, предпазният колан блокира автоматично, като скутовата и
раменната компонента ефективно възпрепятстват преместването на таза, респективно торса
напред. При сумарна скорост на двата автомобила при удара около 167 км/ч, вследствие на
възпиращото действие на колана, могат да се получат тежки увреди в гръдната област,
коремни органи и счупвания на ребра.
Съдът кредитира изцяло заключенията на двете вещи лица. Същите не са оспорени
от страните, обективно и компетентно дават отговори на поставените въпроси.
За установяване на претърпените във връзка с процесното ПТП от ищеца болки и
страдания, периода на лечение и възстановяване, съдът събра гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел, К.К.Н., съпруга на ищеца. От показанията на свидетелката се
установява, че ищецът й се обадил по телефона, за да я уведоми, че е претърпял катастрофа.
Свидетелката го намерила в спешното отделение на болницата в гр.Враца. Бил на системи,
3
в съзнание, било му лошо. Лекарите установили охлузвания от колана в областта на шията,
на гърба, на кръста. Гърдите го болели, оплакал се и от болки в крака, в кръста. След като
го му била направена рентГ.а снимка, лекарите казали, че му няма нищо. Свидетелката и
ищеца се прибрали в дома си в София. Ищецът не могъл да легне на леглото си. През нощта
спал на дивана, болял го крака и в областта на реброто. Сутринта съпругът й отишъл в
спешното на Окръжна болница в гр.София. При изследванията му открили счупено ребро и
счупена кост на десен крак в ходилото. Поставили гипс на крака му. Свидетелката
установява, че тя се грижела за него. Най-трудно било в първите 20 дни. Ищецът не можел
да спи - заради болката в реброто не можел да лежи. Ходел сам до тоалетна с патерици и
гипсиран крак. Свидетелката му помагала да се изправя от леглото, да се обръща в леглото
на другата страна, обличала го, обувала го. По Коледа ищецът се оправил. Но вече не бил
така активен. Пазел си крака, през зимата от студа го болял крака. Изморявал се бързо и не
можел да обработва градината им. Бил обезверен, шофирал много внимателно.
Съдът кредитира показанията на свидетелката. Въпреки близката връзка с ищеца,
показанията звучат обективно и не противоречат на събраните други доказателства по
делото – писмени доказателства и съдебни експертизи.
С молба-претенция от 02.12.2021 г. ищецът е предявил пред застрахователното
дружество претенцията си за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в размер на 35 000 лв. С писмо от 2.03.2022г. застрахователното дружество, ответник
по делото, е отказало да изплати обезщетение.
В производството не се спори между страните, че за управлявания от Е. В. И. лек
автомобил „Мазда 3“ с рег. № *******, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника към датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да
претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и
неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че
сочените предпоставки са налице – писмена претенция от 02.12.2021г. и липса на
възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
Събраните по делото доказателства – гласни доказателства и изслушаните три
експертизи, установяват противоправното и виновно деяние на водача Е. В. И., в резултат на
което е настъпило ПТП и на ищеца са причинени телесни увреждания и негативни психични
изживявания .
Представеният по делото протокол за ПТП е оспорен от ответника, който твърди, че
протоколът не съдържа подпис на лицето, което го е изготвило и печат на МВР, и
респективно не установява механизма на настъпилото ПТП. Съдът не възприема изцяло
4
това възражение. Констативният протокол за ПТП № 301/25.09.2021г. е изготвен в
електронна форма, като е посочено кой служител на МВР го е изготвил, а на заглавната
страница е поставен печата на ОД на МВР Враца. В константната си практика ВКС приема,
че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се полза не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179 ал.1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. В случай когато контролните органи посетят
ПТП, съставителят на протокола удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници
в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща
направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие
или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от
съставителя на протокола факт. Единствено в случай, когато органите за контрол по
пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във
връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно
цялостния механизъм на ПТП, доколкото е визиран в същия документ Когато протоколът за
ПТП не удостоверява релевантните за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални познания, които съдът не притежава, ищецът като носещ тежестта за
установяване на механизма на ПТП, следва да ангажира и други доказателства –
автотехническа експертиза, свидетели и др. / така Решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. №
1506/2013 г., ТК, І ТО; Решение № 20/ 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г., ГК ІІІ ГО/.
В случая органът на МВР не е бил свидетел на ПТП, а е посетил мястото на ПТП
след настъпването му и е съставил на място констативния протокол за ПТП. В този
протокол не са отразени обстоятелства във връзка с механизма на ПТП, а са отразени данни
за водачите, за тяхната правоспособност, за автомобилите, за ЗЗГО, за резултата от
извършените тестове за наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водачите, за щети
по автомобилите, за пострадали лица, направени са снимки от ПТП. След ПТП на место е
пристигнал и разследващ полицай от местното компетентно районно управление на МВР,
който е извършил оглед на место и е отразил намереното на местопроизшествието, вкл.
местоположението на автомобилите и тяхното съС.ие. Въз основа на доказателствената сила
на протокола за ПТП и протокола за оглед на ПТП, съдът приема за установена датата и
мястото на ПТП, участниците в него, щетите, наличието на пътни знаци и маркировка и
местоположението на МПС, вкл. и посоката, по която са се движили. Механизмът на ПТП се
установява от свидетелските показанията и от САТЕ. Показанията на водача И., въпреки и
много ограничени, не са в противоречие с изводите на вещото лице автоексперт.
От събраните доказателства по делото се установява, че водачът Е. И. е нарушила
правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП като се е движела със скорост, която
не е била съобразено с конкретната пътна обстановка – завой на пътя, и несъобразена със
законовите ограничения от 50 км/ч. В резултат на високата скорост, при излизане от завоя,
тя е изгубила контрол върху автомобила и е навлязла в лентата за насрещно движение, в
която се е движел управлявания от ищеца лек автомобил. За ищеца ударът е бил
непредотвратим. Въпреки че е управлявал със скорост по-висока от разрешената – с 85 км/ч.
вместо със 70 км/ч., това превишение на скоростта не е в причинна връзка с настъпилото
ПТП. Последното не би настъпило ако водачът И. не бе навлязла в лентата на движение на
управлявания от ищеца автомобил, вследствие на което е настъпил челен сблъсък между
двата автомобила. Причините за настъпване на ПТП са изцяло в субективните действия на
водача на л.а. Мазда 3.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване следва да се посочи, че
съпричиняване по см. на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с
5
поведението си пострадалия е допринесъл за настъпване на увреждането. От значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат (ППВС № 17/1963г.). Съпричиняването от пострадал е възможно да се изрази както
в допринасяне за настъпване на самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на вредите.
Във втората хипотеза, пострадалият не допринася за настъпването на събитието, ПТП, но с
поведението си допринася за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило /в този
смисъл е константната практиката на ВКС по приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, изразена
и в постановените решения: № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; №
59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. и № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012г./.
Ответникът твърди, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, отказал е болнично
лечение, отказал е да му бъде поставена гипсова имобилизация и така е удължил срока на
своето възстановяване. Т.е. възражението за съпричиняване на ответника касае втората
хипотеза, при която пострадалият с поведението си допринася за собственото си увреждане.
Във връзка с изясняване на обстоятелството дали ищецът е бил с правилно поставен
обезопасителен колан при настъпването на ПТП са събраните следните доказателства –
съгласно вещото лице автоексперт в комплексната автотехническа и медицинска експертиза
ищецът е бил без поставен предпазен колан, тъй като обтегачите на обезопасителния колан
не са били задействани /изводът е направен въз основа на отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествие/; вещото лице ортопед травматолог не е отчел увреждания по тялото на
ищеца, които да са причинени от обезопасителен колан. Св. В.а, съпруга на ищеца, твърди,
че в болницата в гр.Враца е видяла охлузвания по врата и кръста на съпруга си от
обезпасителен колан. Св. Е. И. след ПТП не е ходила до автомобила на ищеца и не е
възприела дали той е ползвал колан. Безспорно е, че при ищеца не са установени
увреждания в областта на главата, но е също безспорно, видно и от фотоалбума и от
огледния протокол, че въздушните възглавници на автомобила, управляван от ищеца , са се
задействали. При тези факти и съобразявайки мнението на вещите лица, съдът приема, че
при ПТП ищецът е бил без поставен предпазен колан. За да е налице съпричиняване е
необходимо да се установи пряко причинно следствена връзка между поведението на ищеца
да не е поставил колан и получените от ПТП увреждания. Вещото лице ортопед травматолог
установява, че получените от ищеца две фрактури в областта на реброто и в областта на
петата са получени от деформираните части във вътрешността на купето на л.а. Опел
Мерива. Предпазният колан е ефективен при челен удар и скорост на движение до 60 км/ч.
В случая ударът е бил челен, но скоростта на движение е била много по-висока, като според
вещите лица при тази скорост вследствие на възпиращото действие на колана, могат да се
получат тежки увреждания в гръдната област, коремните органи и счупвания на ребра.
Неползването на обезопасителен колан в случая е способствало ищецът да не получи по-
тежки увреждания. Тялото му е било задържано на место на седалката от въздушната
възглавница, и в следствие на деформацията на купето /видна от фотоалбума и описана в
огледния протокол/ той е получил двете фрактури.
Установи се също от СМЕ, че отказа на ищеца от болнично лечение и отказа да му
бъде поставена гипсова имобилизация не са в пряка връзка с възстановителния период.
Вещото лице ортопед травматолог е категоричен, че получените травматични увреждания
при ищеца не налагат хоспитализация, а отказът му от поставяне на гипсова имобилизация
не са повлияли на възстановителния процес. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
на пациенти с такова счупване не се слага гипсова имобилизация, тъй като не е удобна, а се
ползват ортези или ортопедични обувки за лечение, като срокът за носене на гипс или ортеза
е един и същ.
С оглед на изложеното съдът приема, че с поведението си ищецът не е допринесъл за
6
настъпване на увреждащия резултат, поради което възражението на ответника за
съпричиняване е неоснователно.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между деянието
и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и от
събраните свидетелски показания. От заключението на вещото лице по СМЕ безспорно се
установяват причинените на ищеца телесни увреждания - фрактура на 9-то ребро в ляво и
фрактура на 5-та ходилна кост в дясно. Съгласно заключението, получените увреждания
кореспондират с механизма на настъпване на ПТП.
Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответника.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на
увреждащото МПС за претърпените от ищцата вреди, а поради съществуващото
правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със застрахователя-ответник – за ангажиране на
отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищцата да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост“ е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Критериите, посочени в ППВС №4/68г. са възпроизведени и доразвити в по-новата
практика на ВКС, според която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на
увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на
самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и
емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото
съС.ие на страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити
на отговорност на застрахователя към този момент“ /така и определение №
60674/10.12.2021г. по т.д.№ 208/21, ВКС, І т.о./.
В настоящия случай съдът съобрази характера на причинените телесни увреждания –
фрактура на 9-то ребро в ляво и фрактура на 5-та ходилна кост в дясно, като фрактурата на
реброто е причинила на ищеца трайно затруднение на движението на десен долен крайник
за срок повече от 30 дни, а фрактурата на реброто му е причинила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; съобрази възрастта на пострадалия, 64г. и неудобствата, които
е изпитвал да зависи от помощта на съпругата си за извършване на елементарни ежедневни
действия в първите три седмици, във връзка със затрудненията да се обслужва сам до края
на възстановителния период; имайки предвид продължителността на възстановителния
период и за двете увреждания – около 35 дни трае зарастването на счупените кости и около
2 месеца е бил възстановителния период, като не се е наложила хоспитализация и
оперативни интервенции, както и факта, че ищецът се е възстановил напълно, като е
възможно в бъдеще да получава болки при натоварване на крайника или промяна на
времето. Съдът взе предвид и обстоятелството, че ищецът е претърпял негативни
емоционални и психически преживявания в резултат от ПТП, не можел да спи след ПТП,
изпитвал притеснение при шофиране, бил обезверен.
Съдът, освен изброените конкретни обстоятелства, установени по делото, преценява
и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време
на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния максимален размер на
обезщетението и индиция за икономическата конюнктура.
7
При така изброените релевантни обстоятелства, съдът намира, че обезщетение в
размер на 17 000 лева се явява справедливо да репарира претърпените от ищцата
неимуществени вреди. За разликата до пълния претендиран размер от 26 000 лева искът за
неимуществени вреди следва да се отхвърли .
Върху главницата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД. Обезщетението се дължи от датата, на която е
сезирано застрахователното дружество, на основание чл.493 ал.1 т. 5 от КЗ. Ищецът
претендира лихвата от по-късна дата - 03.03.2022г. – датата, на която е изтекъл тримесечния
срок за произнасяне по претенцията на ищеца от 02.12.2021г., което искане с оглед на
диспозитивното начало, следва да се уважи. Върху присъдения размер обезщетение
ответникът дължи лихва за забава от 03.03.2022г. до окончателното изплащане.
По разноските:
И двете страни претендират разноски по списък.
Ищецът претендира разноски в размер на 3640лв. Не оспорва списъка с разноски на
ответника.
Ответникът претендира разноски в размер на 920лв. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените от него разноски
съобразно уважената част от иска. Възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от 2000лв. съдът намира за неоснователно.
Минималният размер адвокатско възнаграждение при предявен иск от 26 000лв. е 1310лв.
без ДДС, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери адвокатски
възнаграждения /редакция към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие/. С оглед правната и фактическата сложност на делото съдът намира, че сумата
от 2000лв. адвокатски хонорар не е прекомерна по размер и е била необходима за
осигуряване на адекватна защита на правата и интересите на ищеца в настоящото
производство. Съобразно уважената част от иска /65,38%/, на ищеца се следват разноски в
размер на 2 379,83лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска / 43,62%/ - 401,30 лв.
Разноски по делото не са правени за сметка на бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Д.З." АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„******* да заплати на Й. С. В., ЕГН **********, адрес: гр.София, ж.к.“******* №*******,
на основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, сумата от 17 000 лв., ведно с лихвата
за забава от 03.03.2022г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
причинени от пътнотранспортно произшествие на 25.09.2021г. неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания и негативни психически преживявания,
причинени виновно от застрахован при „Д.З." АД по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите водач Е. В. И., ЕГН **********, както и 2 379,83лв. разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално
предявения размер от 26 000лв., предявен като частичен от 60 000лв., ведно с лихвата за
забава, като неоснователен.
Присъдените суми следва да се заплатят на следната банкова сметка:
IBAN: *******
Банка: Банка ДСК АД: BIC: *******
Титуляр: Й. С. В.
8
ОСЪЖДА Й. С. В., ЕГН **********да заплати на "Д.З." АД, ЕИК ******* разноски
по делото в размер на 401,30 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9