№ 293
гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Теофана Б. Спасова
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно частно
наказателно дело № 20235300600992 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл.XXI от НПК.
Образувано е по частна жалба против Протоколно определение №
445, постановено в открито съдебно заседание на 25.01.2023г. по НЧХД №
7160/2020г. на Пловдивски районен съд, 24-ти н.с., с което на основание
чл.24, ал.5, т.5 от НПК е прекратено наказателното производство по делото,
образувано от частен характер по депозираната от Н. В. В. частна тъжба.
Недоволна от разпореждането е останала частната тъжителка Н. В.
В., която е обжалвала определението с искане да се отмени същото и делото
да се върне на друг съдебен състав.
Тези искания се поддържат и във въззивната инстанция, лично от
жалбоподателката В., като се иска връщане на делото на първоинстанционния
съд и продължаване на съдопроизводствените действия. Излага се твърдение,
че не е могла да се яви в съдебно заседание на 25.01.2023г. пред ПРС по
уважителни причини, които е посочила предварително.
Ответникът по тъжбата –К. Д. Д., редовно призован, не се явява и не
взeма становище.
Вместо него, упълномощеният му защитник-адв. Р. заявява, че
атакувания съдебен е правилен и законосъобразен, като моли да се потвърди.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обосноваността и
законосъобразността на постановеното определение във връзка с направените
оплаквания, прие за установено следното :
Жалбата е подадена в срок от правоимащо лице и поради това се
явява допустима. Разгледана по същество обаче същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С частна тъжба, постъпила в Пловдивски районен съд, тъжителката
Н. В. В. е поискала от съда да образува наказателно производство от частен
характер срещу непълнолетния към датата на деянието К. Д. Д. за
престъпление, посочено като такова по чл.148 ал.2 от НК, изразило се в
публикуването във Фейсбук на два израза, съответно на 15.04.2020г. и на
11.05.2020г. С Определение от 08.07.2021г. ПРС е прекратил наказателното
производство по делото в частта относно деянието, реализирано на
15.04.2020г. и същото е влязло в законна сила на 31.03.2022г.
С атакуваното понастоящем Протоколно определение съдията-
докладчик е прекратил образуваното наказателно дело от частен характер по
съображения, че не е налице обективна причина за неявяването на частния
тъжител в открито съдебно заседание на 25.01-2023г., освен декларативно
изявление от Н. В. в този смисъл, а именно, че е служебно ангажирана извън
страната, като такава не е била налице нито за предходното съдебно
заседание, нито за последното такова, въпреки изричното искане на съда.
Съображенията на първата инстанция, с които е прието, че не са
налице предпоставки за продължаване на съдопроизводствените действия, се
споделят от настоящият въвззивен състав.
С определението си районният съдия е приел, че в съдебно
заседание на 15.11.2022г. частният тъжител В. не се е явила, като е
депозирала молба, че е в служебна командировка във Франция и Испания,
доказателства за което ще приложи при завръщането си. Поради това съдът е
отложил делото, като е задължил В. да представи доказателства, че към
датата на съдебното заседание е била в обективна невъзможност да се яви
поради отсъствие от страната. Въпреки това в следващото съдебно заседание
– на 25.01.2023г. В. отново не се е явила, не е представила изисканите от съда
доказателства, а е уведомила с молба съставът, че е на служебна командирова.
В практиката си ВКС последователно е приел, че образуваното по
2
частна тъжба наказателно производство подлежи на прекратяване, когато
поведението на обвинителя обективно сочи липса на воля или намерение за
поддържане на частното обвинение. Външните прояви на нежеланието да се
продължи процеса са изчерпателно изброени в закона /ненамиране на
тъжителя на посочения в тъжбата адрес, безпричинно неявяване на делото,
неизпращането на повереник/. Общото между всички тях е обективната изява
на ясно демонстрирана пред съда дезинтересираност от наказателното
производство заради отказ да се поддържа обвинението по причини, които
тъжителят не е длъжен да излага, а съдът не е задължен да изследва. Ясно
следва от текста на чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК и хипотезите уредени там, че
основание за прекратяване на производството ще липсва, само в случай на
уважителна причина за неявяването на тъжителя. Освен това е необходимо и
да са налице ангажирани обективни доказателства за наличието на такава
обективна причина, а не простото изявление на страната, че не може да се яви
поради факти, стоящи извън неговата сфера. В конкретния случай тези
обстоятелства не са налице, тъй като въпреки предоставената надлежна
възможност за това, частният тъжител В. нито се е явила в съдебно заседание
на 25.01.2023г., за което е била своевременно и редовно уведомена, нито е
изпълнила разпореждането на съда да представи доказателства за наличието
на уважителна причина за неявяването си в предходно заседание, нито е
представила такива, препятстващи присъствието й и на процесната дата.
На следващо място, според въззивния състав, подадената жалба и
след направеното и уважено доказателствено искане в нея не е основание за
отмяна на атакуваното определение на ПРС. Така макар да е видно, че в
периода от 23.01.2023г. до 27.01.2023г. тъжителят В. наистина да е отсъствала
от страната, това не отменя ангажиментът й своевременно да уведоми, със
съответни приложени доказателства за това, съда за тази ангажираност или да
упълномощи повереник, който да я представлява, така че да не става за
пореден път причина за отлагане на делото. Освен това представените в
съдебно заседание пред настоящата инстанция документи, за които тъжителят
твърди, че доказват отсъствието й от страната по уважителни причини, на
първо място, не оборват необходимостта от своевременното им представяне
пред първоинстанционния съд. Освен това така представените и приети по
делото заверени копия на снимка на сграда, информация за полет със самолет,
бордна карта, самолетни билети и снимка на няколко лица, по никакъв начин
3
не доказват, че за датата на съдебно заседание на 25.01.2023г. тъжителят Н. В.
е била в обективна невъзможност да се яви пред ПРС. Конкретно
приложените бордни карти и извлечения от плащания по банков път касаят
различни дати – такива през месец ноември 2022г., но не и датата на
последното заседание по делото – 25.01.2023г., когато е било постановено и
атакуваното понастоящем определение. Дори представените доказателства –
информация от Интернет за полет София-Барселона и обратно на
23.01.2023г., съответно на 27.01.2023г. да се отнасят до наличието на някакъв
неотложен ангажимент на частния тъжител, отново не подкрепят изводите, че
мероприятие, подобно на посоченото в жалбата на Н. В. е било
предварително планувано и организирано, а и би следвало за това
тъжителката да уведоми своевременно съда. В този смисъл нито пред
първата, нито пред настоящата инстанция частния тъжител е ангажирал
доказателства в този смисъл-неявяването й в съдебно заседание на
25.01.2023г. да е поради такава обективна причина, която изключва участието
й по делото.
Поради всичко изложено не могат да се приемат за основателни
доводите, наведени във въззивната жалба, поради което настоящият състав се
солидализира с изводите на първоинстанционния съд, че са налице
основанията на чл. 24, ал.5, т.5 от НПК за прекратяване на наказателното
производство по делото.
Наред с горното, съдът констатира, че жалбоподателката В. не е
внесла дължимата за настоящото производство държавна такса в размер на 6
лева, която следва да бъде осъдена да заплати.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 445, постановено в
открито съдебно заседание на 25.01.2023г. по НЧХД № 7160/2020г. на
Пловдивски районен съд, 24-ти н.с., с което е прекратено наказателното
производство от частен характер, образувано по тъжба на Н. В. В..
ОСЪЖДА Н. В. В. с ЕГН: **********, да заплати по сметка на
Окръжен съд-Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от
6/шест/ лева, представляваща държавна такса за въззивното производство.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5