№ 959
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А. Административно
наказателно дело № 20251110200233 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. А. Ц., ЕГН **********, чрез адв. Г. М. от
САК, против електронен фиш серия К № 7101427, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП на жалбоподателката е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 800, 00
/осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Изтъква се, че в електронния фиш липсват
изискуеми реквизити – не е посочено с какъв тип автоматизирано техническо
средство или система (АТСС) е установено нарушението, както и липсва ясно
и точно посочване на мястото на извършване на нарушението. Сочи се, че
става ясно дали процесният пътен участък попада в границите на населеното
място или е извън него, имало ли е поставени пътни знаци "Д11" и "Д12" и
къде е било точното им местоположение, както и какво е било
местоположението на автомобила. Изтъква се, че не е посочена датата на
съставяне на електронния фиш, която е от значение за преценка спазени ли са
сроковете по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Оспорва се авторството на деянието. Оспорва
се спазването на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
1
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-
/12.05.2015 г., Наредбата/. Сочи се, че правото на защита на жалбоподателката
е ограничено, тъй като не са й предоставени снимков материал и протокол за
използване на автоматизирано техническо средство. Изтъква се, че не става
ясно дали за установяване на твърдяното нарушение е използвана мобилна
или стационарна система за контрол на скоростта. Сочи се, че ако е използвана
мобилна система за контрол на скоростта, не е следвало да бъде издаван
електронен фиш, а административнонаказателното производство е следвало
да се образува със съставяне на АУАН. По изложените съображения се прави
искане за отмяна на обжалвания електронен фиш и се претендират разноски.
Настоящото производство пред Софийския районен съд е второ по ред,
след като с решение № 27768/19.12.2024 г. по КНАХД № 9260/2024 г. по описа
на АССГ, XXVI касационен състав, е отменено решение № 3512/29.07.2024 г.
по НАХД № 9740/2023 г. по описа на СРС, НО, 147 състав и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебно заседание жалбоподателката С. Ц., редовно уведомена, не се
явява. Представлява се от адв. Г. М. от САК, който пледира за отмяна на
електронния фиш по доводите в жалбата. Претендира разноски и представя
списък. Подробни съображения излага в писмени бележки. В допълнение на
доводите в жалбата сочи, че не е доказано дали мястото на нарушението
попада в границите на населеното място или е извън него, тъй като за това
обстоятелство са събрани противоречиви доказателства. Изтъква се, че от
писмените доказателства се установява и ново фактическо обстоятелство - че
ограничението на скоростта от 90 км/ч е било сигнализирано с пътен знак
"В26". Твърдят се пропуски и несъответствия в съдържанието на протокола по
чл. 10 от Наредбата по отношение на това дали пътният участък се намира в
или извън населено място; по отношение на общото ограничение на скоростта
и посоченото с пътен знак; не е посочено разстоянието от пътния знак до
АТСС в метри; непосочване на точното местонахождение, началото и края на
контролирания участък. Твърди се, че в протокола по чл. 10 от Наредбата е
допуснато несъответствие по отношение номерата на видеоклиповете и броя
на констатираните нарушения, както и че отразеното в протокола, че
техническото средство е разположено в служебен автомобил не кореспондира
на снимката на разположението на уреда. В писмените бележки се излагат
съображения и че приложената в материалите по
административнонаказателната преписка снимка на разположението на уреда
не отговаря на изискванията на чл. 16 ал. 3 вр. чл. 5 ал. 1 от Наредбата, тъй
като не съдържа уникален идентификационен номер и не се установява да е
направена в часовия отрязък за използване на АТСС и в посоченото в
протокола по чл. 10 от Наредбата място за контрол. Оспорва се годността и на
представената снимка на моторното превозно средство, тъй като отново
липсва уникален идентификационен номер и статичното изображение не
съдържа пълни данни за установеното нарушение: не е посочено разстоянието
2
от техническото средство до заснетия автомобил, не е посочено разстоянието
от пътния знак, въвежащ ограничение на скоростта, до АТСС. Навежда се, че в
представената ежедневна форма за отчет не са посочени задължителни
реквизити и че липсват доказателства дали лицето, провело инструктажа,
притежава необходимите сертификати. Изтъква се, че при връчване на
електронния фиш също са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като липсват доказателства за датата на
връчването му на жалбоподателката, което препятства съда да извърши
преценка изпълнена ли е процедурата по чл. 189 ал. 5 ЗДвП. С писмените
бележки процесуалният представител на жалбоподателката представя и
писмени доказателства - препис на отговор от директор на ОПУ - София,
депозиран по НАХД № 9870/2023 г. по описа на СРС, НО, 101 състав.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от гл. юрк. С.М., с пълномощно от
Директора на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания
електронен фиш, като се излагат съображения, че същият е издаден при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице и
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. Не бяха представени
доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателката, поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете
подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП и като срочно подадена, да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 26.02.2023 г. лек автомобил марка "Ауди", модел "ТТ РС Купе" с
рег. № хххххххххххх бил собственост на "Охххххххххх" ЕООД, ЕИК
ххххххххххххх, като негов ползвател, вписан и в свидетелството за
регистрация на автомобила, било търговско дружество "ххххххххх" ЕООД,
ЕИК ххххххххххх.
Дружеството "ххххххххх" ЕООД било със седалище гр. София, адрес
3
на управление ж.к. хххххххх, бл. 483, магазин 7 и с управител и едноличен
собственик на капитала жалбоподателката С. А. Ц.. На 04.07.2023 г. по
партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ била вписана промяна в
правноорганизационната му форма, като то се преобразувало в дружество с
ограничена отговорност. На 13.02.2024 г. по партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ била вписана промяна и като управител била вписана Е.Е.Б. а
жалбоподателката - заличена.
На 26.02.2023 г. в 10:00 часа лек автомобил марка "Ауди", модел "ТТ
РС Купе" с рег. № хххххххххххх се движел по бул. "Софийски околовръстен
път" до № 467 (логистичен парк "СТАД") с посока на движение от бул.
"Ботевградско шосе" към бул. "Цариградско шосе". В коментирания пътен
участък максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни
средства от категория "В" към 26.02.2023 г. била 90 км/ч, която била
сигнализирана с пътен знак "В26".
Независимо от това автомобилът марка "Ауди", модел "ТТ РС Купе" с
рег. № хххххххххххх се движел със скорост от 161 км/ч.
Път II-18 "Софийски околовръстен път" в района при номер 467, в
участъка на логистичен парк "Стад" е част от Републиканската пътна мрежа и
не попада в границите на населено място.
Нарушението на режима на скоростта било установено с видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2,
идентификационен номер MD 1193, представляваща ЕИО одобрен тип
средство за измерване, която билa преминала последваща техническа
проверка на 15.03.2022 г. в Български институт по метрология, Главна
дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер", със заключение, че съответства на метрологичните
изисквания. Видео - радарната система била разположена на триножник на
участък от пътя, работела в стационарен режим на заснемане и заснемала
приближаващите автомобили.
На 27.02.2023 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 7101427, с който на жалбоподателката С. А. Ц. като законен
представител на "ххххххххх" ЕООД на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2
т. 6 ЗДвП било наложено административно наказание "глоба" в размер на 800,
00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
4
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК -
справка за собствеността на автомобил с рег. № хххххххххххх, заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 06 -
СГ - ИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по метрология, Главна
дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1193,
извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на
БИМ, решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен
институт по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български
език, справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш,
ежедневна форма на отчет от 26.02.2023 г., сертификат от дата 26.08.2020 г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
рег. № 4332р-14749/27.02.2023 г., отговори от Агенция "Пътна
инфраструктура", Областно пътно управление - София изх. № 1100-
1115/30.10.2023 г. и изх. № 1100-1055/17.10.2023 г., ведно със схема за
организация на движението на път II-18, Околовръстен път - София, в района
при номер 467 с посока на движение от бул. "Ботевградско шосе" към бул.
"Цариградско шосе" (приложени на лист 25 до 29 от материалите по НАХД №
9740/2023 г. по описа на СРС, НО, 147 състав), справка от ТРРЮЛНЦ по
партидата на "ххххххххх" ООД, отговори от Агенция "Пътна
инфраструктура", Областно пътно управление - София изх. № 1100-
71/28.01.2025 г. и изх. № 1100-90/03.02.2025 г., ведно със схема за организация
на движението на път II-18, Околовръстен път - София, в района при номер
467 с посока на движение от бул. "Ботевградско шосе" към бул. "Цариградско
шосе", както и отговор от АПИ, ОПУ - София изх. № 1100-89/03.02.2025 г.;
веществените доказателствени средства – снимка към електронен фиш серия
К № 7101427, както и снимка на разположението на уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимокореспондиращи си и съответни на приобщените
веществени доказателствени средства. Не се наблюдава твърдяното от
защитата противоречие в отговорите от АПИ, ОПУ - София по отношение
ограничението на скоростта в процесния пътен участък, наличието на пътни
5
знаци "Д11" и "Д12", както и по отношение на обстоятелството дали пътният
участък попада в границите на или е извън населеното място. Както в
отговорите, депозирани по НАХД № 9740/2023 г. по описа на СРС, НО, 147
състав, така и в тези, депозирани по НАХД № 233/2025 г. по описа на СРС,
НО, 94 състав, така и в представените схеми на организация на движението
еднопосочно е отразяването, че в процесния пътен участък е въведено
ограничение на максималната разрешена скорост за движение от 90 км/ч,
сигнализирано с пътен знак В26. В отговор изх. № 1100-89/03.02.2025 г. (л. 35
от материалите по НАХД № 233/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав)
изрично е посочено, че път II-18 "Софийски околовръстен път" в района при
номер 467, в участъка на логистичен парк "Стад" с посока на движение от бул.
"Ботевградско шосе" към бул. "Цариградско шосе" е част от Републиканската
пътна мрежа и не попада в границите на населено място.
Съдът не кредитира и изключи от доказателствената съвкупност, на
която основа фактическите си изводи, представения от защитата с писмените
бележки препис на отговор от директор на ОПУ - София, депозиран по НАХД
№ 9870/2023 г. по описа на СРС, НО, 101 състав. Същият е представен едва с
депозираните от процесуалния представител на жалбоподателката писмени
бележки, след приключване на съдебното следствие пред настоящата
инстанция. На следващо място и видно от съдържанието на отговора, същият
се отнася до пътен участък, различен от процесния - път II-18 "Софийски
околовръстен път" в участъка до бензиностанция "Шел", село Казичене.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло статичното изображение към електронен фиш серия
К № 7101427 като годно веществено доказателствено средство. От същото се
установяват марката и регистрационният номер на управлявания автомобил,
както и измерената скорост. Като веществено доказателствено средство съдът
кредитира и приложената към материалите по административнонаказателната
преписка снимка на разположението на уреда на триножник на участък от
пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
6
Не са основателни всички възражения за липса на реквизити в
атакувания електронен фиш. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен
фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“. Видно е, че в
електронния фиш не е необходимо да се посочва вида на използваното
техническо средство, отстоянието му от пътни знаци "Д11", Д12" и "В26", не
следва да се посочва приспаднат ли е толеранс при определяне на измерената
скорост и най-сетне - в съдържанието на електронния фиш няма място датата
на неговото издаване. Обстоятелствата относно разположението на пътни
знаци "Д11", "Д12" и "В26", дали нарушението е установено с техническо
средство, което представлява одобрен тип и е преминало проверка на
техническата изправност, касаят основателността на повдигнатото
административнонаказателно обвинение, а не редовността на издадения
електронен фиш от външна страна.
На следващо място по отношение възраженията на жалбоподателя, че с
непосочване датата на издаване на електронния фиш, е препятствана
възможността да се извърши преценка за спазване на срока по чл. 34 ал. 1
ЗАНН, съдът ще посочи, че в производството по установяване на нарушения с
автоматизирани технически средства или системи, за които се издава
електронен фиш, срокът по чл. 34 ал. 1 ЗАНН не намира приложение. От
7
граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН е видно, че същата
е относима към съставянето на АУАН и издаването на НП и не намира
приложение към реда за установяване и санкциониране на нарушения на
ЗДвП чрез издаване на електронен фиш, който се явява специален по
отношение на общата уредба в ЗАНН (така Решение № 7443 от 21.12.2020 г.
по адм. д. № 8928/2020 г. на Административен съд - София-град, Решение №
4365 от 28.06.2022 г. по адм. д. № 4299/2022 г. на Административен съд -
София-град, Решение № 682 от 07.02.2023 г. по адм. д. № 10291/2022 г. на
Административен съд - София-град, Решение № 5043 от 25.07.2023 г. по адм.
д. № 4577/2023 г. на Административен съд - София-град и др.) Дори и да не
бъдат споделени горните изводи обаче, от приложената справка от СДВР е
видно, че обжалваният фиш е издаден на 27.02.2023 г., т.е. в деня, следващ
извършване и установяване на нарушението.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че в конкретния
случай и доколкото нарушението е установено с мобилна автоматизирана
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
административнонаказателното производство е следвало да се образува със
съставяне на АУАН, тъй като установяването на нарушението е станало в
присъствието на контролен орган и с мобилно техническо средство. Съгласно
чл. 189 ал. 4 ЗДвП "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение". Съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес". Разпоредбата на § 6 т. 65 ДР на
ЗДвП е въведена със ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ, брой 19 от 2015 г., именно за да се
съобразят постановките на цитираното във въззивната жалба ТР №
8
1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. От горецитираните
разпоредби е видно, че към настоящия момент издаването на електронен фиш
е допустимо и когато нарушението е установено с мобилна система при
спазване изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, приета на основание чл. 165
ал. 3 ЗДвП (така и Решение № 4662 от 13.07.2021 г. по адм. д. № 5560/2021 г.
на Административен съд - София-град, Решение № 7059 от 23.11.2022 г. по
адм. д. № 6953/2022 г. на Административен съд - София-град, Решение №
6670 от 06.11.2023 г. по адм. д. № 6715/2023 г. на Административен съд -
София-град и др.).
Не са основателни и всички доводи на жалбоподателя за нарушено
право на защита поради нарушения, допуснати при връчването на обжалвания
електронен фиш. Макар да не са представени доказателства за датата, на която
атакуваният електронен фиш е бил връчен на жалбоподателката, то същата
очевидно е узнала за него и е предприела действия по обжалването му, като е
подала жалба пред родово и местнокомпетентния съд, която жалба е приета за
допустима и е допусната до разглеждане по същество, с което в пълна степен е
гарантирано правото й на защита. Не може да се твърди, че е ограничено
правото на жалбоподателя по чл. 189 ал. 5 ЗДвП, тъй като срокът за обжалване
на електронния фиш пред съда е идентичен със срока, в който собственикът на
автомобила може да подаде декларация в съответната структура на МВР с
данни за лицето, извършило нарушението, като представи и копие от неговото
СУМПС. В указания от закона срок обаче жалбоподателката Ц. е предпочела
да обжалва електронния фиш пред съда, претендирайки отмяната му. Няма
данни, а такива твърдения липсват и във въззивната жалба, жалбоподателката
да е упражнила правото си да подаде декларация пред СДВР с данни за водача
на автомобила на датата на нарушението, придружена с копие на неговото
СУМПС. Впрочем, и във въззивната жалба не се сочи конкретно физическо
лице, което е управлявало автомобила на посочената в електронния фиш дата.
Не се споделят и оплакванията във въззивната жалба за нарушено
право на защита на жалбоподателката, тъй като не са й връчени вещественото
доказателствено средство - снимката на автомобила, както и протокола по чл.
10 от Наредбата. В ЗДвП не е предвидено наред с електронния фиш на
санкционираното лице да се връчат и доказателствата, въз основа на които е
9
издаден. Жалбоподателката се защитава срещу формулираното в електронния
фиш административнонаказателно обвинение, поради което връчването на
електронния фиш е напълно достатъчна гаранция, за да може
жалбоподателката да упражни правото си на защита. На следващо място, с
всички доказателства по административнонаказателната преписка
жалбоподателката е могла да се запознае след изпращането им в съда, така че
да ги оспори и да направи доказателствени искания в тази връзка.
Съдът намери, че обжалваният електронен фиш серия К № 7101427 е
издаден от компетентна държавна институция – Столична дирекция на
вътрешните работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, вписания ползвател
на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
й заплащане. Посочени са времето на извършване на нарушението, пътя,
отворен за обществено ползване, и конкретното място, където е установено
превишението на скоростта – бул. "Околовръстен път" до номер 467, посочена
е посоката на движение на автомобила – от бул. "Ботевградско шосе" към бул.
"Цариградско шосе", посочено е действащото ограничение на скоростта - 90
км/ч. Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно и конкретно,
като е посочен пътя, отворен за обществено ползване, по който се е движил
автомобилът, както и точния административен адрес, до който е установено
превишението на скоростта. Посочена е регистрираната скорост, както и
установеното превишение. Действително в обстоятелствената част на
нарушението при посочване на мястото на извършването му първо е посочено
"в гр. София", а след това "извън населено място". Съдът намира обаче, че
това противоречие не представлява съществено процесуално нарушение и по
никакъв начин не препятства възможността на жалбоподателката да разбере
къде според повдигнатото й административнонаказателно обвинение е
извършила нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната й отговорност. И това е така, тъй като мястото
на нарушението е означено с посочване на точния административен адрес -
"Околовръстен път" до № 467.
10
По гореизложените съображения съдът не констатира допуснати в
предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на електронния фиш на това
основание.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява с
категоричност, че при ограничение на скоростта от 90 км/ч автомобилът се е
движел със скорост от 161 км/ч. Съдът прецени като неоснователни всички
възражения за нарушение на реда за установяване на нарушението, предвиден
в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или
на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата. От
писменото доказателство - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-14749/27.02.2023 г., се
установява, че за времето от 09:00 до 11:00 часа на 26.02.2023 г. спазването на
режима на скоростта в участъка на бул. "Околовръстен път" до № 467 в посока
на движение от бул. "Ботевградско шосе" към бул. "Цариградско шосе" се е
осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, № MD 1193, която представлява одобрен тип
съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от протокол от проверка №
11
06 - СГ - ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди",
отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" видео-радарната
система с идентификационен номер MD 1193 е преминала последваща
периодична проверка на техническата изправност на 15.03.2022 г. със
заключението, че отговаря на метрологичните изисквания. От писмените
доказателства се установява и че в наряда на служителите от ОПП - СДВР,
които на процесната дата са осъществявали контрол по спазване на правилата
за движение посредством автоматизирана техническа система, се включва
В.А. Служителят, отразил в протокола по чл. 10 ал. 1 от Наредба №
8121з/12.05.2015 г., че автоматизираната система е разположена и настроена
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, е именно В.А., за когото към материалите по
административнонаказателната преписка е приложен сертификат от
26.08.2020 г., че успешно е завършил курс на обучение за работа с технически
средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни режими тип
„CORDON M2“.
В материалите по административнонаказателната преписка е
приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-14749/27.02.2023 г. съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба №
8121з/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на контрол - по бул.
"Околовръстен път" до № 467, че контрол е осъществяван за времето от 09.00
до 11.00 часа на 26.02.2023 г., посочена е посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства - от бул. "Ботевградско шосе" към
бул. "Цариградско шосе", режима на измерване - стационарен, посоката на
задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи автомобили, както
и номера на първото и последното статично изображение/видеозапис.
В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство. Действително, в
протокола е посочен номера на превозното средство - собственост на СДВР,
но това по никакъв начин не води до неяснота дали се касае за временно
разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство или за
контрол във време на движение с мобилно АТСС. Видно от Приложение № 1
към чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-12.05.2015 г., съдържащо образец на
12
протокола, който следва да се попълва за всяко използване на мобилно АТСС,
номера на служебния автомобил се попълва само в случаите на мобилно
АТСС в МПС. Независимо от това в случая не остава съмнение, че се касае за
АТСС, временно разположено на участък от пътя, а не за осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение. И това е така, защото в
случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на
движение разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
предвижда други реквизити, които в случая липсват в съставения протокол -
начало и край на контролирания участък, а върху доказателствената снимка
следва да се отбележат и данни за скоростта на движение на служебния
автомобил. Най-сетне, съгласно чл. 11 ал. 2 от Наредбата за нарушения,
установени с мобилни АТСС във време на движение, не се издават електронни
фишове. На следващо място обстоятелството, че в случая се касае за временно
разположено на участък от пътя техническо средство, се установява с
категоричност от вещественото доказателствено средство – снимка на
техническото средство на триножник на участък от пътя.
Съдът прецени като неоснователни всички възражения на въззивника
за липса на изискуеми реквизити в протокола по чл. 10 ал. 1 от Наредба №
8121з-12.05.2015 г. В протокола достатъчно ясно е посочен контролираният
участък, както и че максимално разрешената скорост на движение в участъка е
била 90 км/ч. Не е основателно оплакването за несъответствие между броя на
статичните изображения/видеозаписи и посочения в протокола брой на
установените нарушения. От вещественото доказателствено средство се
установява по несъмнен начин извършването на нарушението, поради което
коментираното несъответствие по никакъв начин не се отразява на
обосноваността на административнонаказателното обвинение.
Оплакванията за липса на изискуеми реквизити в приетата като
писмено доказателство ежедневна форма на отчет от 26.02.2023 г. са
неоснователни, тъй като съставянето й не е предвидено като елемент от реда
за установяване на нарушенията, предвиден в Наредба № 8121з-12.05.2015 г.,
и в този смисъл отсъствието на реквизити в ежедневната форма на отчет не
сочи на пороци в реда за установяване на нарушението.
Следващото възражение на жалбоподателя се отнася до липсата на
уникален идентификационен номер на статичните изображения. Съдът счита,
13
че обстоятелството, че при отпечатване на статичното изображение на
автомобила не е посочен индивидуалният му идентификационен номер отново
по никакъв начин не води до необоснованост на
административнонаказателното обвинение, тъй като статичното изображение
позволява да се направят точни изводи за заснетото МПС, времето на
извършване на нарушението и измерената негова скорост на движение.
Съгласно чл. 5 ал. 1 от Наредбата изискването за уникален идентификационен
номер се отнася за изготвените статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, изготвени с
автоматизирано техническо средство или система за контрол на правилата за
движение по пътищата. Такова изискване липсва по отношение снимката на
разположение на уреда, поради което и съдът не споделя възраженията в
жалбата, че приложената в материалите по административнонаказателната
преписка снимка на разположението на уреда е изготвена именно във връзка с
осъществения контрол за времето от 09.00 до 11.00 часа на 26.02.2023 г. на бул.
„Околовръстен път“ до № 467.
Не са основателни и възраженията в жалбата, че от вещественото
доказателствено средство не се установява по категоричен начин
автомобилът, с който е извършено нарушението. В случая на приложеното
статично изображение е заснет само един автомобил, като е ясно видим и
регистрационния му номер - хххххххххххх, като е приложен и текстови файл
с всички метаданни за конкретното нарушение. Автомобилът, чиято скорост е
измерена, е отбелязан и с маркер. Предвид горното съдът намира, че е
установено по несъмнен начин, че измерената скорост е именно на автомобил
марка „Ауди", модел "ТТ РС Купе
с рег. № хххххххххххх.
От вещественото доказателствено средство се установява, че
измерената скорост на движение на лекия автомобил е 161 км/ч. От протокола
за проверка № 06 – СГ - ИСИС/15.03.2022 г. се установява стойността на
относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 %
при скорост над 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 % е приспадната в
полза на жалбоподателката, като при измерена скорост от 167 км/ч
административнонаказателната й отговорност е ангажирана за движение със
скорост 161 км/ч.
14
От приложените схеми на организация на движението в пътния
участък на бул. „Околовръстен път“ до № 467 в посока на движение от бул.
„Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“ се установява, че
максимално разрешената скорост на движение към 26.02.2023 г. е била 90
км/ч, сигнализирана с пътен знак "В26". Не се споделят възраженията на
въззивника, че обстоятелството, че максималната разрешена скорост на
движение е била въведена с пътен знак, представлява ново обстоятелство,
което налага съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и
поради недопустимост подобно изменение да се извърши в производството по
съдебно обжалване на електронния фиш, налага отмяната му. Това е така, тъй
като в случая пътният знак "В26" не въвежда ограничение на скоростта,
различно от посоченото в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба
максималната разрешена скорост на движение на пътни превозни средства от
категория "В" извън населено място е 90 км/ч. Ето защо съдът намери и че
нарушението е правилно квалифицирано.
Правилно е определен и субектът на нарушението. Съгласно чл. 188
ал. 2 ЗДвП „Когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство“. В случая от справката от АИС – КАТ се установява, че дружеството
„хххххххххх“ ООД е вписано като ползвател на автомобила. Вписването на
ползвателя на автомобила се извършва на основание чл. 4 ал. 3 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Цитираната разпоредба гласи: „Физическо или юридическо лице, което
използва превозното средство по силата на правно основание, различно от
правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като
ползвател на превозното средство по искане на собственика. Към заявлението
за регистрация се предоставя писмено съгласие на собственика и ползвателя,
копие на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС)
на ползвателя или договор за лизинг, по силата на който превозното средство
се предоставя за ползване, освен ако ползвателят или негов законен
15
представител се яви лично, като в този случай той собственоръчно подписва
заявлението.“ Същевременно от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на
„хххххххххх“ ООД /след промяната на правноорганизационата форма/ се
установява, че за периода от 19.03.2021 г. до 13.02.2024 г. (т.е. и към датата на
извършване на нарушението, и към датата на издаване на обжалвания
електронен фиш) негов управител и законен представител е именно
жалбоподателката С. А. Ц.. Същевременно, няма данни и не се твърди и в
жалбата жалбоподателката да е подала декларация пред СДВР, в която да е
посочила конкретното физическо лице, управлявало автомобила на 26.02.2023
г. Предвид горното правилно е ангажирана административнонаказателната й
отговорност за установеното нарушение на режима на скоростта.
Съгласно чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост на движение извън населено място, за превишаване над
50 км/ч се наказва с глоба в размер на 600, 00 лева и за всеки следващи 5 км/ч
превишение над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева. В случая е установено
превишение от 71 км/ч, поради което правилно наложената на
жалбоподателката глоба е индивидуализирана в размер на 800, 00 лева.
Съгласно чл. 189з ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилага
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Дори и встрани от ограничителната разпоредба
на чл. 189з ЗДвП обаче, предвид констатираното значително превишение на
разрешената скорост, категорично не може да се приеме, че нарушението
разкрива по - ниска степен на обществена опасност, съпоставено с други
нарушения от същия вид.
Предвид всичко гореизложено съдът намери, че жалбата не е
основателна и електронният фиш следва да се потвърди.
При този изход на производството право на присъждане на разноски
има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с депозираните
писмени бележки по НАХД № 233/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, по
НАХД № 9740/2023 г. по описа на СРС, НО, 147 състав и с касационната
жалба, въз основа на която е образувано производството по КНАХД №
9260/2024 г. по описа на АССГ, XXVI касационен състав. Съгласно чл. 226 ал.
3 АПК при новото разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските
пред касационната инстанция. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че производството по КНАХД № 9260/2024 г.
16
по описа на АССГ и по НАХД № 233/2025 г. по описа на СРС е приключило в
едно съдебно заседание, както и че процесуалното представителство на
въззиваемата страна в производството и по НАХД № 233/2025 г. по описа на
СРС, НО, 94 състав, по НАХД № 9740/2023 г. по описа на СРС, НО, 147
състав и по КНАХД № 9260/2024 г. по описа на АССГ, XXVI касационен
състав, се е изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без
явяване на процесуален представител в съдебно заседание, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна за процесуално представителство за всяка инстанция
следва да се определи в минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (80, 00 лева). Така съдът
намери, че жалбоподателката С. Ц. следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 240,
00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7101427, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 6 ЗДвП на С. А. Ц.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
800, 00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
С. А. Ц., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от общо 240,
00 /двеста и четиридесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение по НАХД №
233/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, по НАХД № 9740/2023 г. по описа
на СРС, НО, 147 състав и по КНАХД № 9260/2024 г. по описа на АССГ, XXVI
касационен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
17
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18