№ 310
гр. Перник, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200483 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-002908 от
17.11.2023г. (НП), издадено от началник група в сектор „Пътна полиция”
(„ПП”) при ОД на МВР Перник, с което Т. Й. К., ЕГН ********** е
санкциониран за извършени на 15.10.2023г., в 23:20 часа в гр. Перник, на ул.
„Рашо Д.” две нарушения както следва:
1. на чл.150, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за което
на основание чл.177, ал.1, т.2 от същия закон му е наложено наказание глоба в
размер на 300 лв;
2. на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.3-то от същия закон му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
Жалбоподателят Т. Й. К., чрез пълномощника си адв. Б. Д. В. от КАК,
чрез изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Иска присъждане на направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в
което не се явява и упълномощения му защитник.
Административнонаказващият орган началник група в сектор „ПП” при
ОД на МВР Перник-редовно призован, не изпраща представител за съдебно
заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена
1
административнонаказателната преписка в съда е изразено становище за
неоснователност на жалбата и се моли оспореното НП да бъде потвърдено.
Прави се възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд и в законоустановения срок, за което са изложени
подробни съображения в приложеното по делото Разпореждане № 1240 от
17.06.2024г., които съдът намира, че не е необходимо да преповтаря.
Предвид изложеното жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 15.10.2023г., около 23:30 часа в гр. Перник, по ул. „Рашо Д.”, с
посока на движение към ул. „Рига” жалбоподателят Т. Й. К., управлявайки
лек автомобил „БМВ Х 5” с рег. № *******, изгубил контрол върху
автомобила, при което реализирал пътнотранспортно произшествие във
фризьорски салон „Бюти Плейс”. Мястото било посетено от полицейски
автопатрул в състава на който бил св. Д. И. Ч.-на длъжност „младши
автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник.
На място бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA № 1025679 от 16.10.2023г. за извършени от
жалбоподателя нарушения на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл. 150 от ЗДвП, чл.174,
ал.3, пр.1-во от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. При предявяването на акта
нарушителят не направил възражения по констатациите, но отказал да го
подпише и да получи препис от него, което е удостоверено с подписа на един
свидетел, чийто имена и адрес са отбелязани в документа.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, с което
жалбоподателят е санкциониран за две нарушения както следва : на чл. 150
от ЗДвП, за което е на основание чл.177, ал.1, т.2 от същия закон му е
наложено наказание глоба в размер на 300 лв и на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за
което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3-то от същия закон му е наложено
наказание глоба в размер на 10 лв.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН серия GA № 1025679 от 16.10.2023г., справка за нарушител/водач,
представляваща извлечение от информационната система на МВР относно
правоспособността на водачи на МПС и наложени им наказания за
2
извършени от тях нарушения и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи, които кореспондират с показанията на св.
Д. И. Ч.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични,
последователни и подробни. Те са обективни, тъй като полицейският
служител непосредствено е възприел жалбоподателя, който е бил посочен
като водач на самокатастрофиралия автомобил от очевидец, който е
помогнал на К. да излезе от автомобила след пътния инцидент. Няма
основания да се счита, че показанията на полицейския служител не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. Не е налице
индиция за негова заинтересованост, тъй като няма данни да се е познавал
или да се е намирал в особени отношения с жалбоподателя, които да го
мотивират да го уличи в нарушения, които не е извършил. Дадената от св. Ч.
информация е обективна, логически последователна и без наличие на
вътрешни противоречия.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47,
ал.2 от ЗАНН, като е спазена процедурата за издаването му. Посочената
заповед определя в т.2.1, вр. чл. 1.3.1 и компетентността на лицето, съставило
АУАН, предвид заеманата длъжност от актосъставителя.
При извършената дължима проверка относно правилното приложение
на процесуалния закон съдът установи, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП са спазени императивните изисквания, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното
НП.
По отношение на нарушението на чл. 150 от ЗДвП:
Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по
реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4.
Безспорно установено е, че на посочените в НП дата и час К. е бил
неправоспособен водач, тъй като не е притежавал валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство. Това обстоятелство се установява
както от показанията на св. Д. И. Ч., така и от представената по делото
справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от
информационната система на МВР относно правоспособността на водачи на
МПС и наложени им наказания за извършени от тях нарушения, приложени
3
принудителни административни мерки и съставени актове за установени
административни нарушения. Видно от съдържанието на последната на
името на жалбоподателя не е издадено валидно СУМПС, т.е. същият не е
притежавал такова, поради което е неправоспособен водач, което не се и
оспорва от санкционираното лице. Изложеното в съдържанието на
атакуваното НП е достатъчно, за да обоснове ясно изпълнението на
фактическия състав на нарушението по чл. 150 от ЗДвП, както правилно е
било квалифицирано от АНО.
Съгласно чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, който управлява МПС без да е
правоспособен водач се наказва с глоба от 100 до 300 лева. В случая АНО е
наложил глоба в максимален размер, който съдът намира за съответен на
нарушението. Този извод се налага, предвид отразените обективни данни в
справката за нарушител, които по категоричен начин установяват, че
жалбоподателят е наказван многократно по ЗДвП, включително и с влезли в
сила НП за нарушения от същия вид, поради което се налага констатацията, че
той е личност с висока степен на обществена опасност. По тези съображения,
съдът приема, че налагането на глоба в размер на 300 лв е справедливо и
съотносително на извършеното деяние, за да се постигнат целите на
наказанието, предвидени в чл. 27 от ЗАНН.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че обжалваното НП в тази му
част следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението по ч.100, ал.1, т.2 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1 от ЗДвП водачът на МПС е
длъжен да носи набор от документи, а именно съгласно т.2 свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява и на тегленото от него ремарке.
Нарушенията по чл. 100, ал.1 от ЗДвП формални, на просто извършване и с
факта на тяхното установяване законът свързва настъпването на определени
неблагоприятни за нарушителя правни последици.
От доказателствата по делото а именно съставения АУАН серия GA №
1025679 от 16.10.2023г. ползващ се с презумптивна доказателствена сила по
смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП безспорно се установява, че при проверката
жалбоподателят не е представил СРМПС което е управлявал. При несъгласие
с горното, логично би било да бъде направено възражение още при съставяне
на АУАН, като се посочат конкретни обстоятелства. Такива не са отбелязани.
Възражения в тази насока не са реализирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН и
не се съдържат и в депозираната пред съда жалба, с която е оспореното
процесното НП. Същевременно свидетелските показания на Д. Ч. безспорно
установяват, че жалбоподателят не е носил СРМПС което е управлявал,
поради което и законосъобразно е привлечен към
административнонаказателна отговорност и наказан за вмененото му
нарушение.
По отношение на санкционната норма съгласно чл.183, ал.1, т.1, пр.3-то
от ЗДвП, на водач на МПС, който не носи СРМПС се налага
4
административно наказание глоба в размер на 10 лева. Административното
наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и
по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв, който е и
фиксиран и поради което НП в тази му част съдът намира че следва да
потвърди като правилно.
По разноските:
При този изход на спора - потвърждаване на обжалваното НП, съдът
намира за неоснователно своевременно направеното искане от
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото
производство, представляващи адвокатско възнаграждение, поради което и
същото следва да се остави без уважение.
От страна на АНО, който не е бил представляван от юрисконсулт, не се
претендират разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1158-002908 от
17.11.2023г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Перник, с което Т. Й. К., ЕГН ********** е санкциониран за извършени
на 15.10.2023г., в 23:20 часа в гр. Перник, на ул. „Рашо Д.” две нарушения
както следва:
1. на чл.150, ал.1 от Закона за движението по пътищата, за което на
основание чл.177, ал.1, т.2 от същия закон му е наложено наказание глоба в
размер на 300 лв;
2. на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, за което на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3-то от същия закон му е наложено наказание
глоба в размер на 10 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5