Определение по дело №940/2022 на Административен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

       

Година 2022.22.06.                                                                               град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                    ПЪРВИ административен  състав       

На двадесет и втори юни                        две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание, в следния състав:

                                                    

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

Секретар: Десислава Фотева   

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Гальов

Административно  дело номер 940 по описа за 2022 година       

На именното повикване в 15:30 часа  се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ И.Н.Р., редовно уведомен, по електронна поща чрез Началника на Затвора Бургас, се явява лично, доведен от служители на ОД „Охрана Бургас“.

ОТВЕТНИКЪТ Началник на Затвора Бургас, редовно уведомен, не се явява, представлява се от ст.юрисконсулт Г. с пълномощно, представено в днешното съдебно заседание.

 

По хода на делото:

Ищецът Р.: Да се даде ход на делото.

Юрисконсулт Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът констатира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид и липсата на възражения от страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано е след като от адм. дело № 156/2022г. по описа на Административен съд-Бургас са отделени материали, а именно „искане“ от И.Н.Р., постъпило по посоченото дело, което е входирано след приключване на последното открито заседание по това дело и което е с посоченото правно основание- чл.276, ал.1 от ЗИНЗС. С постановяване на Решение № 764 от 09.06.2022г. по адм. дело № 156 от 2022г. е отменена Заповед БС № 01 от 17.01.2022г. на Началника на Затвора- Бургас, с която е продължен специалният режим на изтърпяване на наказанието на И.Р. и преписката е върната на ответника за ново произнасяне съобразно дадените указания. Решението е окончателно.

ДОКЛАДВА делото съобразно определение № 935/15.06.2022г., с което е насрочено делото, конституирани са страните и е разпределена доказателствената тежест за всяка от тях с указание какво следва да установи в този процес.

Искането на ищеца И.Р. е прието за такова с правно основание по реда на  чл.276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, а именно в него са посочени конкретно трите искания на ищеца, както следва:

На основание чл.276, ал.2 от ЗИНЗС да разпоредите извеждане на И.Р. от I ЗПС и въвеждане в „общи части“, промяна на режима от „специален“ на „строг“ и възстановяване на положението му към момента на изтърпяване на наложеното наказание при „строг“ режим.

 

Докладва постъпило по делото писмено становище от ищеца И.Р., с вх.№ 5912 от 22.06.2022г., с потвърждаване на заявената искова претенция и становище по същество, както и по доказателствата.

 

Съдът КОНСТАТИРА, че е указал на ищеца да подпише саморъчно изготвеното искане, и му предоставя възможност да подпише искането в днешното съдебно заседание.

Ищецът И.Р. подписва исковата молба.

 

Съдът ДОКЛАДВА постъпила справка по делото с вх.№ 5625/14.06.2022г. по факс и в оригинал с вх.№ 5688/16.06.2022г. от ответника - Началника на Затвора Бургас, в която е описана хронологията относно фактите и обстоятелствата свързани с налагането на наказанието и неговото изтърпяване до момента, както и приложени копия на Заповед БС№ 01/17.01.2022г. за продължаване на специалния режим и копие на Заповед №106/01.03.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание.

 

Становище по доказателствата:

 

Ищецът Р.: Поддържам исковата претенция.

Юрисконсулт Г.: Считам за неоснователно искането, допустимо, но неоснователно. Да се приемат изпратените от Затвора- Бургас документи. В днешно съдебно заседание, представям по делото документи, които представям и за ищеца Заповед БС № 163/27.08.2020г. с предмет продължаване на специалния режим на изтърпяване на наказание, идеята е че след отмяна на административния акт, следва да се възстанови положението, последното положение, което е урегулирано с подобен предмет, това е тази заповед. Представям и Определение № 129/2021г. по адм.дело 1849/2020г., с което се оставя без разглеждане жалбата по същата заповед. Нямам други доказателствени искания.

Предоставям същите с копия за ищеца.

 

Ищеца Р.: Моля да ми бъдат предоставени същите чрез съда, тъй като не знам дали копията са пълен обем с предоставените по делото в момента.

Съдът към ищеца Р.: Документите за вас са Заповед БС-163/27.8.2020г. и Определение №129 от 20.01.2021г. са ви предоставени.

Юрисконуслт Г.: Последния документ съм пропуснал да направя копие.

Ищеца Р.: Моля, да се отбележи в протокола, че предоставените справки към съда, които сега констатирам, не са ми предоставени и не съм запознат със същите, не знам какво отношение е взел ответника и какво точно цели да доказва с дадените документи към съда. Моля да приемете няколко доказателства.

Съдът към ищеца Р.: Вие сте направили искания в писмено заявление, постъпило днес на 22.06.2022г. с вх.№ 5912/22.06.2022г.

Ищеца Р.: Моля, да бъде отбелязано кога е изпратено от Затвора-Бургас?

Съдът към ищеца Р.: Постъпило е по делото днес, съдържа шест листа, саморъчно написани с пощенски плик от Затвора, постъпило е на 22.06.22г. и няма изходящ номер. В това писмено становище са направени следните доказателствени искания: да се установи правния статус на ищеца за периода 29.08.2021г.-11.01.2022г. и за периода 11.01.2022г.-17.05.2022г., отмяната на БС № 161/21.08.2021г до провеждане на дело с административен характер  №156/2022г., да бъде обявена нищожността и невалидността на Протокол № 7/14.12.2016г. на Комисия по чл.73 от ЗИНЗС (отнемен). Ищеца се е позовал на правния характер на заповедта за продължаване на специалния режим, съгласно чл.198 ал.1, изречение първо от ЗИНЗС, с изтичането на който се погасяват правопораждащите действия. При обжалването се спира изпълнението, т.е. тази заповед не би трябвало да произведе последици и трябва да има самостоятелно отделно основание за издаване на това разпореждане по чл.278 ал.2 т.2 от ЗИНЗС, с което да се задължи ответника за извеждане от I ЗПС в общите части във връзка с постановеното решение по делото на ЕСПЧ Р. и Д. срещу България по жалба с №34846/08г., цитирана е съдебна практика по решения на стр.9 на приложените от ищеца листи и потвърждаване на направеното искане на правно основание чл.276 ЗИНЗС, което е подписано вече в днешно съдебно заседание;

 

Ст.юрисконсулт Г.: Моля, да напусна залата за няколко минути.

По искане на пълномощника на ответника, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Прекъсва съдебното заседание в 15:49.

 

ПРОДЪЛЖАВА ЗАСЕДАНИЕТО в 15:50 часа, след като пълномощ-ника от ответната страна юрисконсулт Г. влезе в съдебната зала.

 

Съдът към ищеца Р.: Вие искате по същество този Протокол № 7 да бъде признат за нищожен?

Ищеца Р.: Не знам дали този протокол е нищожен, дали е унищожаем. Считам, че съда следва да установи какви качества притежава този акт и дали има правни действия.

Съдът към ищеца Р.: На втора страница е написано : „Считам че като относимо и подлежащо на установяване е невалидността и нищожността на Протокол№7/14.12.2016г. на Комисията по чл.73 ЗИНЗС като доколкото е новообразувано производството считам, че следва в жялост да обоснова мотивите на исканията и в каква причинно следствена връзка са“ .Т.е. вие претендирате нищожност на този протокол и считате, че тази нищожност трябва да бъде установено в това дело?

Ищеца Р.: Нямам правна грамотност, поддържам искането си да се установи правната сила на този акт, дали същият е в сила, дали има правна тежест спрямо мен и съответно съда да установи в кой период, през целия период с какъв правен статут съм бил, в тази връзка нося доказателства, които моля съда да приеме.

Съдът към ищеца Р.: Правния статут се установява с писмени доказателства, които вече са приложени по делото. Справката съдържа всички факти, от началото на наказанието, промяната и относно определяне на режима.

Ищеца Р.: Няма заповед, която да не съм обжалвал. Представям заявление с отговор, това заявление е във връзка с искането на Началника на Затвора да ми каже с чл.198 с какъв правен статус съм. Заявлението е подадено на 04.02.2022г., като изрично е посочено е че желая да бъде изпратено на Административен съд и установявам, че не е изпратено. Това заявление съм го взел чрез друго дело, изискал съм го като доказателство и искам да го приложа по това дело. Има и становище от инспектор, че докато съм в I ЗПС не мога да полагам труд и да бъда назначен на работа

От документите, които ви предоставям, ще видите, че ми е отказано да ми бъде предоставен Протокол №14. По време на адм.дело №156/2022 беше разпитан в качеството на свидетел ИСДВР, който го упомена акта и оттам разбрах номера на акта, за да го посоча и предоставя на съда, същия се отказва от администрацията да ми бъде предоставен, отказват се да ми се предостави и заповедта за извеждане от зоната от 2014г., същевременно се отказват и предложенията за награди, които са давани, като ми е известно, че са давани пет предложения, като се отказва да бъда запознат с акта, който разпореди Началника дали одобрява наградите или отказва да предостави награда по тях. Тези факти са много важни и относими към настоящото производство, поради това ги предоставям като доказателства.

  

 Съдът към ищеца Р.: Относнимостта на материалите по делото е преценка на съда.

Ищеца Р.: Да, мое задължение е да го обясня. Ще помоля и ответника да обясни в случая тези доказателства, които прилага със справката за наказанието какво ще доказва с тях.

         Юрисконсулт Г.: Предоставям на съда приемането на тези доказателства от ищеца.

 

Съдът КОНСТАТИРА, че са представени Становище от ИСДВР П.Л.от 08.02.2022г., Заявление от И.Р. от 04.02.2022г., състоящо се от 4 листа, копие на саморъчно изписан текст и Заявление от 19.01.22 г. , един лист до Началника на Затвора

 

СЪДЪТ намира, че следва да приложи всички материали постъпили по делото.

Ето защо,

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЛАГА по делото представените и от двете страни материали относно изтърпяване на наказанието доживотен затвор без замяна на И.Р., представени по настоящото дело.

 

СЪДЪТ, на първо място следва да направи преценка на ДОПУСТИМОСТ на исковата претенция по реда на чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, предмет на настоящото дело, в противен случай, няма да е налице основание за постановяване на съдебен акт по същество, ако претенцията е недопустима и това би обезсмислило други процесуални действия по ангажиране на доказателствата и техният анализ.

В тази връзка, съдът съобрази следното:

 Искането на ищеца И.Р., което е с правно основание по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС е обосновано от факта, че по адм.дело № 156/2022г. на АС-Бургас същият е оспорил заповед за продължаване на специалния режим за изтърпяване на наказанието, с което той счита, че е налице суспензивен ефект, т.е. обжалването спира изпълнението и до произнасянето на съда с краен акт, същата не би следвало да се изпълнява и не е налице според ищеца валиден акт, с който да търпи наказанието си при специален режим към настоящият момент, поради което прави искане адресирано по адм. дело № 156/2022г. да бъде разпоредено от съда на съответния административен орган на основание чл.276, ал.2 от ЗИНЗС извеждането му от I Зона за повишена сигурност и въвеждане в общи части, замяна на режима от специален на строг, както и възстановяване на правното му положение при предходния режим, какъвто е  бил за периода от 2014г. до 2016г. а именно строг режим, тъй като според него не са налице основания за поставяне в друг режим към настоящия момент, предвид обжалването на заповедите и тяхната отмяна.

Съгласно чл.279 ал.1 от ЗИНЗС искането следва да бъде разгледано в открито съдебно заседание с призоваване на страните /ищецът и ответника- началник на Затвора-Бургас/, поради което насрочено днешното заседание.

 За да се прецени дали съдът има правомощия да издаде акт по същество – разпореждане, с което може да уважи искането или да го отхвърли, на първо място трябва да бъде обсъдена неговата допустимост, при което съдът съобрази следното следното:

Правната защита в производството по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС се отнася за фактически действия, които са извършени или да бъдат извършени от администрацията, включена в органите по изпълнение на наказанията, в настоящият случай - Затвора Бургас, по повод изпълнение на наказанието, наложено на ищеца доживотен затвор без замяна на И.Р.. В това производство е допустимо разпореждането към органите да извършат фактически действия или да се въздържат от извършване на такива, но само по отношение на действия, които не се основават на правен акт.

Всички посочени искания, прочетени дословно от исковата претенция, цитирани както в определението, така и в протокола от днешно съдебно заседание се основават на административни актове, защото мястото на изпълнението на наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна се определя с нарочни заповеди. В случаят, Началника на Затвора-Бургас определя мястото на изпълнение на наказанието в рамките на затворническото заведение и разпределянето на осъдените в тези помещения. Тези действия обаче не са фактически действия, а правни действия, за които се издават съответни административни актове при условията и по реда на приложимите нормативни актове.

Съгласно чл.197, ал.1 от ЗИНЗС наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна се изпълнява в отделни затвори и в обособени отделения към другите затвори, а съгласно чл.198, ал.5 от ЗИНЗС поставените на строг режим осъдени на доживотен затвор или на доживотен затвор без замяна, може да се настаняват с мотивирана заповед на Началника на Затвора Бургас в общи помещения с останалите лишени от свобода и да участват във всички дейности заедно с тях. Както и самият ищец сочи в искането си, продължаването на специалния режим се осъществява с нарочна заповед, издадена на това правно основание на Началника на Затвора, която той вече е оспорил по адм.дело № 156/2022г. на настоящия съд. Нещо повече, с решението на съда по това дело, което е влязло в сила, а именно Решение № 764 от 09.06.2022г., Заповед № Бс-01/17.01.2022г. на Началника на Затвора Бургас е отменена като незаконосъобразна и преписката е върната на ответника за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания. Именно в това производство, при новото произнасяне на органа, същият следва да прецени съобразно дадените указания от съда дали следва да бъде продължен специалният режим на изтърпяване наказанието на ищеца И.Р. занапред.

В настоящото производство по чл.276 от ЗИНЗС, дублирането на подобно произнасяне е процесуално недопустимо, нито въобще е допустимо съдът да разпорежда извършването на правни действия по този ред на органите на изпълнението на наказанието. В противен случай законодателят не би предвидил в закона отделни процедури за определяне на режима, евентуалното продължаване на специалния режим или замяна в по-лек режим, промяна за помещението и прочие и да регламентира възможност подобни въпроси да се решават и в производство, с друго правно основание, а именно по чл.276 ЗИНЗС.

Съобразно константната съдебна практика, правната защита по този ред е само досежно извършване на фактически действия, които не се основават на административни актове, а в случая всички посочени действия, които се иска да бъдат извършени от органите на изпълнението на наказанията, се основат на административни актове, по изрично указаните правни норми. Ако се приеме, че подобно искане е допустимо в производството по чл.276 от ЗИНЗС, това би означавало, че паралелно с предходното производството, в което административният орган следва да се произнесе с нова заповед по указания на съда по адм.дело № 156/2022г. и настоящото производство следва да имат един и същи предмет, доколкото се оспорва основанието за продължаване на специалния режим, тъй като ищецът иска с това произнасяне да бъде разпоредено на органите да му бъде променен режима от специален на строг, който въпрос вече е предмет на предходното административно производство.

Правната уредба не допуска подобна възможност за дублиране на производствата, в които се решават тези въпроси, затова са предвидени отделни процедури свързани с различни форми на правна защита, в случаят по този ред защитата е само досежно фактически действия, каквито не се изискват с процесните искания на ищеца.

Както определянето на режима, така и извеждането от едно и въвеждането в друго помещение на затвора, според нормите, които вече бяха посочени от ЗИНЗС, по-конкретно чл.198, ал.5 от закона се основават на нарочна /мотивирана/ заповед на Началника на Затвора, а съдът по този ред не може да разпорежда на административния орган да извършва правни действия, които са от неговата компетентност и са му предоставени в условията на оперативна самостоятелност. Съдът не може да изземва правомощията на Началника на Затвора, които са му предоставени от закона и да указва директно в това производство в кое помещение да търпи наказанието си един или друг лишен от свобода, без да е налице произнасяне от този орган по съответния законов ред.

Тези искания следва да бъдат отправени до компетентния административен орган, за което няма пречка съдът, като констатира, че не е компетентен да се произнесе по тях, да изпрати по компетентност искането на ищеца Р. за извъвеждане от първа ЗПС и въвеждането му в „общи части“ на затвора, респективно за отпадане на специалният режим и определяне на строг, за произнасяне на този компетентен орган с нарочни заповеди, като по отношение на помещението, в което е настанен по реда на чл.198, ал.5 от ЗИНЗС.

Едва след произнасянето на административния орган със съответен административен акт и ако той е неблагоприятен за ищеца, за него би бил налице правен интерес да го оспори по съответният ред.

Съобразно разпоредбите на чл.130, ал.4 от АПК, който е субсидиарно приложим в настоящото производство, ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган, а определението може да се обжалва с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено. В случаят, органа, който е компетентен да се произнесе по направеното искане е Началника на Затвора Бургас, който е и ответник по делото и при несъгласие с тези констатации на съда, същият, както и ищеца, могат да ги оспорят с частна жалба по съответния процесуален ред.

По изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И.Н.Р. на основание чл.276, ал.2 от ЗИНЗС да разпореди извеждане на ищеца от I ЗПС и въвеждане в общи части на Затвора-Бургас; замяна на режима от специален на строг и възстановяване на правното му положение, като процесуално НЕДОПУСТИМО.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 940 от 2022г. по описа на Административен съд – Бургас.

ИЗПРАЩА искането на И.Н.Р. по подведомственост на Началника на Затвора-Бургас.

При евентуално влизане в сила, искането в оригинал и препис на определението ще бъдат изпратени на ответника за произнасяне със съответен акт.

Определението може да бъде обжалвано от страните с частна жалба пред 3-членен състав на Административен съд Бургас, в 7-дневен срок от днес.

 

Ищеца Р.: Желая да ми бъдат предоставени и изпратени материалите по делото. Моля, да разрешите да ги заплатя и да ми бъдат изпратени.

Съдът, по така направеното искане,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да представи квитанция за внесена държавна такса за копие на материалите по делото, след което да му бъдат изпратени всички документи по делото. Към момента номерираните страници по делото са 46, съответно бе посочен обема на допълнително постъпилите приложения, представени и от двете страни.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 16:12 часа.

 

СЕКРЕТАР:                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: