№ 79
гр. П., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. С.а
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Маринела Г. С.а Гражданско дело №
20243520100426 по описа за 2024 година
Ищецът - Д. И. Ц. от гр.П., действащ чрез адв.С.Ч. от САК, твърди, че на 26.10.2017г.
между страните бил сключен Трудов договор № ***г., по силата на който „** в качеството
на работодател му възложило да изпълнява трудова дейност на длъжност „стругар“.
На 05.09.2023г. ищецът се явил на работа в предприятието (бивш завод „В.“, гр. П. —
П.з.), като работното му време било от 05:00 до 13:00 часа. Машината, на която работел,
представлявала робот, с който се правили бомби. Машината имала технически механизми за
безопасност, които при регистриране на човек в рамките на обсега на работа на робота
изключвали последния, за да не се стигало до инцидент.
На посочената дата около 05:45-06:00 часа по време на обработката на поредната
заготовка за бомба, машината не освободила сама снаряда, поради което се наложило да
влезе в обсега й на действие, за да освободи заготовката. В този момент роботът, който към
конкретната дата и час бил с изключени механизми за самоизключване при навлизане на
човек в обсега му на действие, които настройки се правили от други служители, роботът
защипал ищеца, и на същия били причинени телесни увреждания.
Настъпилата злополука била призната за трудова с Разпореждане № *** г. на ТП на
НОИ -Т..
Твърди се, че при злополуката ищецът получил средна телесна повреда: голяма
разкъсно-контузна рана с неправилна форма и много силно кьрвяща, с пролапс на
подлежащите мускули и некроза на тъканта и втора рана в областта на левия седалищен
мускул дълбока при ревизия 5- 6 см, с дължина 3 см, както и огромен хематом в
лумбосакралната област, установени със Съдебно-медицинско удостоверение. Налице били
множество тежки разкъсвания на мускулите и меките тъкани по гърба и седалището, които
правели ищеца неработоспособен, причинявали му поС.ни болки и големи неудобства в
социалното му функциониране.
Вследствие претърпените тежки травми ищеца станал неработоспособен и зависим от
чужда помощ. Претърпял неимуществени вреди, които оценява в размер на сумата от 200
1
000 лв., като от тях първоначално предявява претенция за сумата от 90 000лв. Претендират
се и разноски.
В последното по делото с.з. ищецът направи изменения на иска си, на осн. чл.214 от
ГПК, чрез неговото увеличаване, като искът следва да се счита предявен не като частичен, а
като цялостен за сумата 200 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди
(болки и страдания) причинени вследствие трудова злополука от 05.09.2023г., настъпила при
изпълнение на трудовите задължение на ищеца на работното му място в гр. П., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането — 05.09.2023г., до окончателното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание поддържа предявения иск чрез пълномощници.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника „Н.“ ЕООД, гр.П., представлявано от И.Ц.М., в който отговор оспорва предявения
иск като неоснователен
Счита, че получените от ищеца наранявания не били нормална последица от
извършваната работа. Същите били предизвикани изцяло от действия му, които не били
съобразени с работния процес и трудовите му задължения, поради което работодателят не
следвало отговаря за вредите.
Твърди се, че като работник, назначен на длъжност „стругар“, на ищеца бил проведен
задължителен инструктаж (на всички фази и етапи), удостоверен с положени от него
подписи. При въвеждане на новите машини и роботизация на производството, на работника
бил проведен извънреден инструктаж на 11.04.2023г., удостоверен с положен от него подпис.
Работникът бил обучен за работа с робота, преди започване на работата с него, вкл. с
инструкциите за безопасна работа с робота и със стругове, обслужвани от робот.
Инструкциите били предоставени на разположение на работниците (в т.ч. на ищеца),
поставени били на видно място, вкл. на защитната решетка пред самата машина. Ищецът
работил ежедневно с робота, и бил добре запознат с работата на него.
Навлизане в зоната на работа на робота било абсолютно забранено и това било
посочено в инструкциите за работа, а ищецът бил изрично инструктиран за това. Роботът се
намирал в обезопасено с метална решетка пространство, която отделяла работника от
машината, и ищецът не е следвало да преминава от другата страна на решетката.
Въпреки проведения му инструктаж и обучение, ищецът предизвикал инцидента,
като навлязъл отвъд преградата в обсега на работната зона на робота, без преди това да го е
изключил.
С оглед на изложеното счита, че няма основания за ангажиране отговорността на
работодателя, и дори инцидентът да бил приет за трудова злополука, то били налице
основания за изключване отговорността на ответното дружество, евентуално за
намаляването й.
Получените наранявания не следвало да се третират като нормален резултат от
извършваната работа поради липса на връзка между нея и настъпилия резултат
(увреждането). Ако работникът спазвал трудовата дисциплина и правила за безопасна
работа, то нараняванията нямало да настъпят. На ищеца му било известно, че навлизането в
обсега на работа, без същият да е изключен, създава потенциална заплаха от инцидент, но
независимо от това и без каквато й да е нужда, същия пренебрегнал правилата за безопасна
работа. Тези самоволните и неправомерни действията на работника, които не били част от
задълженията му, и от нормалния процес на работа, единствено довели до настъпване на
инцидента, което изключвало отговорността на работодателя.
На следващо място за необосновани и недоказани се считат изложените в исковата
молба твърдения както относно механизма на злополуката, така и относно настъпилите
2
неимуществени вреди, а претендираният размер се счита за необосновано висок и
прекомерен спрямо характера на увеждането и поведението на ищеца.
Оспорва се твърдението, че роботът имал механизъм, който при регистриране на
човек в рамките на обсега на работа на робота, изключвал последния, както и, че в деня на
инцидента роботът бил с изключени механизми за самоизключване.
Твърди се, че към момента на злополуката подобен механизъм не е имало. Роботът се
е включвал и изключвал с бутон, който се управлява ръчно от работника и това е изрично
посочено в инструкциите за работа.
Оспорва се и твърдението, че ищецът бил неработоспособен, както и че изпитвал
болки и неудобства в социалното си функциониране. Тези твърденията били недоказани от
една страна, а от друга не обосновавали претенция за претърпени неимуществени вреди в
посочения размер. Оспорва и приложеното към исковата молба съдебно-медицинско
удостоверение, като счита, че същото не отразявало вярно съС.ието на ищеца към датата на
прегледа (02.02.2024) . Оспорват се твърденията, че от инцидента ищецът претърпял
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. Тази сума била прекомерно висока, и не
можела да се приеме за справедлив размер на обезщетението, както с оглед на характера на
увреждането, така и с оглед обстоятелствата, при което било настъпило.
Ответникът прави изрично възражение на основание чл. 201 от КТ отговорността на
дружеството да бъде изключена, евентуално да бъде намалена, тъй като единствено
виновните действията на ищеца, евентуално проявената от него груба небрежност довели до
причиняване на вредите.
Излагат се доводи, че ищецът е причинил злополуката като е проявил груба
небрежност при работата си, навлизайки в полето на работа на робота в работещ режим,
което било ненужно, не било част от работния процес, и било несъобразено с инструкциите
за работа и безопасност на труда, както и с нормалната житейска логика. В случая
поведението на ищеца, както и механизмът на увреждане, били изцяло следствие на
решения взети от ищеца. Неспазването на проведените инструктажи и инструкции за
работа, както и неизключването на машината преди навлизане в обсега й, показвали че
увреденият не е положил каквато и да е грижа за собственото си здраве, като не се е
съобразил и с редица правила на трудовата безопасност, за които е бил надлежно
инструктиран.
Поради изложеното и в случай, че съдът намери основания за ангажиране
имуществената отговорност на работодателя, то отговорността му следвало да бъде
значително намалена поради това, че пострадалият допринесъл за трудовата злополука, като
допуснал груба небрежност.
В случай, че съдът приемел, че следва да бъде присъдено обезщетение на ищеца, то
се прави възражение същото да бъде намалено, както с полученото от ищеца обезщетение
по общественото осигуряване, така и с размера на получените суми по сключената от
работодателя застрахователна полица Задължителна застраховка на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука“
Във връзка с изложените подробни доводи, ответника моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски
В съдебни засадения за с.з. ответното дружество се явяват пълномощници, които по
същество поддържат депозирания отговор.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, а и от приложеният трудово договор №***г., изменен с
допълнително споразумение №***г., се установява, че между страните е налице
3
действително трудово правоотношение, като ищеца е заемал длъжността „стругар“. За тази
длъжност е представена и длъжностна характеристика , връчена на ищеца, на 26.10.2017г.
От представения договор за наем от 23.10.2017г., Анекс №***г. и приемо-
предавателни протоколи се установява, че „Н.“ ЕООД, гр.П. осъществява дейност в базата на
„***“ АД, за което са и предоставени за ползване западна част от едноетажна промишлена
сграда и движими вещи.
Съгласно заповед №***г., поради внедряване на нови машини и роботизация на
производството в ответното дружество, управителя на същото е разпоредил да се извърши
извънреден инструктаж на всички работници в дружеството в т.ч. и на ищеца Д.Ц. чрез
запознаване на работниците с изрично посочени инструкции в т.ч. и с Инструкция за
безопасна работа с цифрови стругове, обслужвани от робот ( приложена по делото) и др.
От приложения препис от книга за инструктаж се установява, че на 11.04.2023г. е
проведен извънреден инструктаж на работещите в „Н.“ ЕООД, в т.ч. и на ищеца Д.Ц.,
поради внедряване на нови машини и роботи. След това е отбелязано, че е проведен и
периодичен инструктаж на работниците за III-то тримесечие
След проведения извънреден инструктаж, на 13.04.2023г., лицето, което съгласно
заповед №***г., е определено да провежда инструктажите в предприятието (приложена на
л.79 от делото), е изготвило доклад до управителя на дружеството, за извършеното от него
във връзка с издадената по –горе заповед
Няма спор и за това, че на 05.09.2023г. ищецът е бил на работа с работно време от
05.00ч. до 13.00ч., като същия бил с работно място от два струга, един робот ***, и една
работна маса или количка за готови и необработени детайли.
Около 05.45ч. и 06.00ч., роботът не освободил детайл, поради което ищеца влязъл в
обсега на движение на робота, за да го освободи, при което ръката на робота го защипва в
долната част на гърба.
Веднага след настъпилия инцидент, ищецът бил приет в МБАЛ-Т., в ХО, от където
бил изписан на 27.09.2023г.. От приложените две епикризи се установява, че на ищецът е
проведено оперативно лечение, а след това е останал в болничното заведение за
продължаващо лечение след тежка оперативна интервенция по повод некротичен фасциит.
Приложен е и амбулаторен лист от 02.11.2023г, с мнение да се продължи
неработоспособността на ищеца, поради наличие на незавършения оздравителен процес.
Представени са и 3 бр. болнични листи, както и съдебно –медицинско удостоверение №***г.,
от която се установява, че във връзка с настъпилия инцидент на 05.09.2023г. ищецът е
получил две големи разкъсно-контузни рани в поясната област и по задната повърхност и
по лявата седалищна област, силно кървящи с пролапс на девитализирани мускули и
некротина тъкан с последваща хирургична обработка. Според това удостоверение, така
установените разкъсно-контузни рани в долната част на гърба и лява седалищна област са
причинил на пострадалия затрудняване движението на снагата за повече от 30 дни .
Впоследствие ищеца е освидетелстван, видно от приложеното решение на ***, с
установено 50% неработоспособност, което решение е обжалвано от работодателя пред
НЕЛК, съгласно приложената жалба в последното проведено с.з.
Във връзка с този инцидент пред ТП на НОИ - Т. е депозирана декларация за
настъпила злополука, вх.№***г. от самия осигурител - „Н." ЕООД. По този повод е
извършено разследване на злополуката, съгласно Протокол №***г., като с разпореждане
№***г. ТП на НОИ –Т. (заверено копие приложено по делото), злополуката, станала на
05.09.2023г. с Д. И. Ц., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
От приложеното по делото заверено копие на застрахователна полица № *** и
приложения към него (добавък №1, Общи и Специални условия), е видно, че ответната
4
страна „Н." ЕООД е имала сключен застрахователен договор за задължителна застраховка
на работници и служители за риска „Трудова злополука“, с „Алианц България" ЗАД, с
период на полицата от 27.11.2022г. до 26.11.2023г. С посочения застрахователен договор са
застраховани 11 лица, служители на „Н." ЕООД, измежду които е и ищеца Д. Ц., съгласно
представения списък.
От представеното заявление (приложено на л.118 от делото) се установява, че ищецът
е поискал от ЗД изплащане на обезщетение по застраховка „Трудова злополука“, като няма
данни дали такова му е изплатено.
Приложена е и информация от ДИТ-Т., от която се установява, че за периода от
01.01.2023г. до 05.09.2023г. на работодателя „Н.“ ЕООД не са извършвани проверки по
спазване на трудовото законодателство.
Във връзка с въвеждане на робот ** в експлоатация, от ответната страна са
представени заповед №19/24.02.2023г. за демонтиране и монтаж на същия за работа със
стругове, протокол за извършен монтаж, настройка и първоначален технически пуск от
17.03.2023г., Заповед №***г. за 72 часова проба за работа и протокол за извършването й от
05.04.2023г. и Заповед №***г. за въвеждане в експлоатация.
Приложена е и оценка на риска за посочения робот и методика за оценка на
професионален риск, както и Заповед №40/11.04.2023г. за извършване на необходимото
техническо поддържане на съоръжението, ведно с Приложение №1 към нея относно
мероприятията по техническа поддръжка на робота, спецификация на робота и наръчник за
работа с него.
След злополуката на посочения робот са монтирани допълнителни механизми за
защита, като това се установява от приложената фактура от 13.09.2024г. и протокол за
монтаж на блокировки към предпазни заграждения от 20.09.2023г.
Представени и приложено по делото са Правилник за здравословни и безопасни
условия на труд в механо-монтажен цех на „***“ АД, както и споразумителен протокол за
съвместно осигуряване на ЗБУТ, подписан между „***“ АД и„Н.“ ЕООД
Приложен и Правилник за вътрешния трудов ред в „Н.“ ЕООД, с който съгласно
приложения списък към него са се запознали работниците в дружеството в т.ч. и ищеца Д.Ц..
От представените удостоверения №***г. и № ***г., изд. от ТП на НОИ-Т., се
установява, че на ищеца е изплатено обезщетение за временна неработоспособност за
периода от м.09.2023г. до м.06.2024г., в общ размер от 13981.71лв., а за периода от
м.07.2024г. до 29.01.2025г. е изплатена сума в общ размер от 9670.71лв.
Приложена и справка за предоставени ваучери на ищеца от работодателя за периода
от м.09.2023г. до м.10.2024г., в размер на 200.00лв. ежемесечно, или общо 2800.00лв.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана от съда
и съдебно-медицинска. Според заключението на вещото лице при приемането на ищеца в
лечебно заведение след трудовата злополука от 05.09.2023г. са описани две увреждания: в
долната част на гърба, в областта на долните лумбални (поясни) и сакралните (кръстцови)
прешлени, наличие на голяма, около 5-6см разкъсно-контузна рана с неправилна форма,
много силно кървяща, е пролапс на подлежащи девитализирани мускули и некротични
тъкани и в областта на левия глутеус (седалищен мускул) наличие на втора разкъсно-
контузна дълбока, при ревизия 5-6см,с дължина 3см. Експертът при прегледа на ищеца на
21.12.2024г. е установил ръбци от три кожни увреждания.
Според експертът така посочените травматичните увреждания отговарят да са
получени по механизма, описан в исковата молба и същите са получени при възникналия
инцидент. Формално към момента на причиняването по своята медико- биологична
характеристика и двете разкъсно-контузни рани са причинили временно разстройство на
5
здравето, неопасно за живота на пострадалия . Преките травматични увреждания са довели
до затруднение в движението на снагата за срок повече от 30дни. Така получените
увреждания имали оздравителен процес около 3 месеца.Тогава в значителна степен се е
възстановило и движението на снагата.От медицинските документи вещото лице е
установило, че на ищеца е било приложено болнично и амбулаторно лечение. По време на
хоспитализацията били извършени три оперативни интервенции, като хирургично
обработените рани били долекувани в амбулаторни условия - до пълното им епителизиране.
По отношение на преките травматични увреждания - разкъсно-контузни рани в поясно-
кръстцовата област и лявата половина на седалището възстановяването било приключило.
Така получените увреждания са довели до временна загуба на работоспособност за периода
05.09.2023г. - 29.08.2024г Но към 21.12.2024г. все още били налице субективни оплаквания и
обективно установен двигателен дефицит - непълен обем на движение в поясната област,
като привеждане и извъртане. Според експертът предвид характера на получената травма
метод на избор за лечение е хирургичния, и правилно ищецът е лекуван и проследяван от
специалист-хирург.
От заключението се установява още, че получените травми са довели до трудности в
дейностите от ежедневния живот на ищеца - в битов, социален и хигиенен план, най-
изразено в първите три месеца след инцидента, през които пострадалият е бил напълно
зависим от грижите на близките си..
От заключението на вещото лице и от изслушването му в с.з. се установи, че по
свидетелски показания (на св.М.Г.) и при извършен преглед на ищеца, експерта е установил
получената в последствие ректорагия (спонтанни изхождания), за което увреждане съдът
прие, че излиза извън предмета на делото, тъй като такова увреждане не е посочено от
ищеца в исковата молба.
По делото е назначена и съдебно техническа експертиза, от която се установява, че
технологията на извършваната от ищеца дейност като стругар се състои в това да
настройва всички видове универсални и специализирани стругове за обработка на метал, да
определя оптимален режим за рязане, в зависимост от режещия инструмент, чрез използване
на таблици, справочници и монограми, да подбира необходимите режещи инструменти,
съобразно обработвания детайл, изискванията за точност, установява центрова затяга,
регулира заготовките и изработва средно сложни и сложни детайли, детайли със специални
изисквания и висок клас на точност, заточва, донастройва и проверява точността на
режещите инструменти, работи със съвременни технически средства за прецизно измерване
и извършва цялостното организационно обслужване на работното място. Като оператор,
преди започване на смяна следва извършва визуален преглед на съоръжението.
Според експертът при започване на смяна в деня на инцидента 05.09.2023г, след
около час работа, роботът не освобождава детайла, след което Д. И. Ц. навлиза в обсега на
робота без да натисне бутон „СТОП“, с което е нарушил Инструкцията за безопасна работа с
цифрови стругове, обслужвани от робот. Това заключение вещото лице е извело от
обясненията на ищеца пред в ТП на НОИ Т., отразени в протокола от разследването.
По отношение на проведените инструктажи, вещото лице дава отговор, че на ищецът
е проведен начален инструктаж, при започване на работа, както и периодични инструктажи,
за периода от 2018-2023г. до трето тримесечие вкл. Проведен е и Извънреден инструктаж на
11.04.2023г., относно внедряване на нови машини и роботизация на производството.
По отношение на робота в момента на злополуката същия е бил снабден само с
авариен бутон „СТОП“, като датчици и цензори за автоматично изключване не е имало, и
същите били внедрени на 20.09.2023г. При направената оценка на риска от потенциални
опасности, произтичаща от технологичното оборудване, машините, съоръженията
суровините и материалите рискът се оценявал на приемлив, което давало основание в
началото да се използвал само аварийния бутон „СТОП“. В методиката за оценка на
6
професионалния риск се препоръчвало наблюдения на трудовия процес, действието на
работещите, приспособяване към условията на труд, какви коригиращи мероприятия са
необходими. В предвид малкия период от въвеждането на роботизацията до инцидента, и
най вече трудовата злополука ответното дружество подобрила сигурността на трудовата
дейност с въвеждане на допълнителни автоматични защитни механизми.
От заключението на вещото лице се установява още, че в „Н." ЕООД се съхранява
Наръчник за работа с робот ***, като този робот в деня на злополуката е бил изправен.
Посочено е, че съгласно заповед във връзка с въвеждането в експлоатация, техническото
обслужване и безопасна работа на робот *** имало нарежда да се извършва необходимото
техническо поддържане на съоръжението съгласно предписаните от производителя
мероприятия, като всеки оператор, преди започване на смяна било необходимо да извършва
визуален преглед на съоръжението, и при констатирани на нередности сигнализира на
дежурния механик, ел. техник или Началник цех, и да не започва работа преди отстраняване
на проблема, а самото техническото поддържане да се извършвало от отговорен механик и
ел. техник. В тази връзка се водел и дневник за извършване на технически прегледи на робот
***
Заключенията на вещите лица бяха приети и приложени по делото, като обективни и
компетентно изготвени.
От доказателствата се установява още, че по повод неявяване на ищеца на работа в
срок от 3 работни дни през 2021г., на ищеца е образувано дисциплинарно производство, за
което са приложени доказателства: КП за установяване на извършено дисциплинарно
нарушение от ***г., , 2 бр. докладни, искане за даване на обяснение , обяснение и Заповед №
№***г., с която на ищеца е наложена дисциплинарно наказание: „предупреждение за
уволнение“.
По делото са разпитани и множество свидетели.
От показанията на св.Г. се установява, че във връзка с внедряване на процесния робот
е проведено обучение на служителите на „Н.“ ЕООД в т.ч. и на ищеца. На място били
обяснени процедурите за работа с този робот - как се задейства, как спира, какво трябва да се
направи, в случай на спиране на машината. Посочи, че роботът е зад заграждение, целта на
което е да не влиза никой в обсега на робота, като операторът стои отвън, и неговата
функция е да наблюдава процеса на работа, и ако има някакво отклонение, и се наложи
влизане в зоната му да спре системата, чрез натискане на бутона „Стоп“. Едва след като е
спряла машината, човекът можел да влезе вътре. За това как функционира робота, и как
трябва да се работи с него, на видно място имало закачена инструкция. По данни на
свидетеля не е имало случай механичният бутон да не заработи, както и че към датата на
инцидента механизъм за самоизключване не е имало.
В този смисъл са и показанията на св.Д. и на св.П., които също подробно описаха
начина на работа с робота, на който е работил ищецът. От показанията на тези свидетели се
установява също, че при внедряване на тази машина е проведен инструктаж, както и
обучение за това как следва да се работи с нея. Провеждани били и периодични
инструктажи. В подобен смисъл са и показанията на св.Т. и св.А., които също
свидетелстваха за това, че както инструктажи, така и обучение за работа с този робот им е
било проведено още първия ден.От показанията на св.А. се установява, че ищеца е бил един
от първите, който започнал да работи с новите технологии, за което бил обучен, и имал
понятие и разбирал от тях. От показанията на св.Т. (който е работел на същия робот) се
установява, че ако не били обучени, то нямало как да работят с този робот. Освен това
нямали право да пристъпват зад заграждението докато робота работи, извън зоната за
безопасност, а за да се влезе вътре се натискал червения бутон, и тогава спирал. Освен това
този свидетел заяви, че при наличие на авария (например ако робота не може да вземе
бомбата) нямали право да влизат вътре.
7
Всички посочени свидетели бяха категорични, че към момента на инцидента роботът
се е спирал единствено ръчно, чрез натискане на бутона „Стоп“, като след инцидента били
монтирани нови защити за сигурност.
Св.Г., св.Д., св.П. и св.А. свидетелстваха и за това че ищеца има проблеми със
спазване на трудовата дисциплина, като св.П. даде показания за това, че на никой друг
работник не е правел толкова забележки, колкото на него.
От показанията на св.Б., който бил на смяна заедно с ищеца в деня на инцидента се
установява, че в 05.00ч. започнала смяната им, като Д. бил на работно си място Малко след
това видял, че от ищеца течало кръв. Същият имал рани на опашката.Първи медицинска
помощ му оказал един колега, който промил раните с кислородна вода и марли, а след това
друг колега го закарал до болницата в гр.Т.. Към 07.00ч. дошъл и началника им, който бил
уведомен за случая. Оттогава Д. не ходел на работа, като свидетеля след това често го
виждал в града. Същия бил окумен, обяснявал, че много го боли, като понастоящем вече бил
по-добре. Свидетелят заяви още, че ищеца присъствал на заводския банкет на 15.12.2023г.,
където разговарял с колеги и танцувал с колежка.
От показанията на разпитаната по делото св.М.Г. (фактическа съжителка на ищеца) се
установява, че за инцидента разбрала от самия ищец, когато на 05.09.2023г., към 07.00ч. й се
обадил, и й казал да отиде в гр.Т., и да купи памперси, тъй като щели да го оперират.
Първоначално ищецът й казал, че е паднал и се ударил на желязо, като по-късно тя разбрала,
че робота го е защипал зад кръста. Имал три прободни рани, една от които била 5см., близо
до ануса. Два пъти го оперирали в болницата тъй като едната рана била надълбоко, след
което го изписали с отворени рани, и трябвало да му се правят превръзки, компреси, да се
почиства тези рани. За тази цел ангажирали медицинско лице, на което плащал.
Зарастването на раните и възстановяването на ищеца продължило около 3 месеца. В
началото можел само да сяда на леглото, като имал нужда от помощ, за да се храни и къпе.
След около 3 месеца започнал сам да се предвижва и самостоятелно да се обслужва, като не
можел да вдига тежко. По време на лечението ищеца използвал лекарства за външно
приложение във връзка с почистване и зарастване на раните, а за болката приемал само
болкоуспокояващи лекарства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 200 от КТ - за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпила при трудова злополука на
05.09.2023г.
Според разпоредбата на чл. 200 от КТ: „За вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им”.
Отговорността по чл. 200 от КТ има обективен и безвиновен характер и обхваща
всички претърпени преки и непосредствени вреди от имуществен и неимуществен характер.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищецът е да докаже следните
предпоставки: 1.наличие на трудово правоотношение между работодател и пострадал
работник/служител; 2.професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от
работника/служителя в периода на трудовото правоотношение; 3. вреда, претърпяна от
пострадалия и 4.причинна връзка между трудовата злополука и вредата
В настоящия случай няма спор, а и е доказано от писмените доказателства (трудов
договор, допълнително споразумение, длъжностна характеристика и др.), подробно описани
по-горе, че към 05.09.2023г., Д. И. Ц. е бил в действително трудово правоотношение с
8
ответника „**, гр.П..
Съдът намира за доказано още в процеса, че на 05.09.2023г. ищецът е претърпял
злополука на територията на „**, гр.П., в механо-монтажен цех, докато изпълнява
задълженията си като „стругар“, с работно място от два струга, един робот ***, и една
работна маса или количка за готови и необработени детайли
Съдът намира, че злополуката, която ищецът е претърпял има характер на трудова,
като квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила,
са отразени в представените, приети и неоспорени от страните по делото Разпореждане
№***г. и Протокол №***г., като с ТП на НОИ –Т., съгласно които злополуката с Д. Ц. на
05.09.2023г. е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по чл. 60,
ал. 1 КСО има двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи
съществуването на правото на обезщетение – в този смисъл Решение № ***. на ВКС.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства еднозначно се установява
наличието на причинна връзка между трудовата злополука и неимуществени вреди
претърпени от ищеца.
С оглед събраните доказателства съдът приема, че ищецът е изпитал силни болки и
страдания вследствие получените на 05.09.2023г. увреждания: в долната част на гърба, в
областта на долните лумбални (поясни) и сакралните (кръстцови) прешлени, наличие на
голяма, около 5-6см разкъсно-контузна рана с неправилна форма, много силно кървяща, е
пролапс на подлежащи девитализирани мускули и некротични тъкани и в областта на левия
глутеус (седалищен мускул) наличие на втора разкъсно- контузна дълбока, при ревизия 5-
6см, с дължина 3см. За така получените увреждания е било приложено болнично и
амбулаторно лечение. По време на хоспитализацията били извършени три оперативни
интервенции, като хирургично обработените рани били долекувани в амбулаторни условия,
до пълното им зарастване. Преките травматични увреждания са довели до затруднение в
движението на снагата за срок повече от 30 дни, а оздравителния процес е бил около 3
месеца. Така получените травми са довели и до трудности в дейностите от ежедневния
живот на ищеца - в битов, социален и хигиенен план, най-изразено в първите три месеца
след инцидента, през които пострадалият е бил напълно зависим от грижите на близките си.
От СМЕ се установява, че и понастоящем макар и възстановяването на преките травматични
увреждания - разкъсно-контузни рани да е приключило, то все още били налице субективни
оплаквания и обективно установен двигателен дефицит - непълен обем на движение в
поясната област, като привеждане и извъртане Безспорно от заключението на вещото лице е
установено, че по своята медико- биологична характеристика и двете разкъсно-контузни
рани са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
По отношение на третото установено увреждане от експерта по СМЕ- ректорагия
(спонтанни изхождания), както посочи и по-горе съда, при завеждане на настоящия иск
ищецът не сочи наличие на подобно увреждане, поради което съдът прие, че то излиза извън
предмета на делото. Но дори и да приеме обратното, съдът счита, че по делото не се доказа
по един несъмнен начин, че това увреждане е в пряка причинна връзка с настъпилата
трудова злополука. Първо липсват медицински документи за наличие на подобно
заболяване - кога, как е установено, приложено ли е някакво лечение и др. На следващо
място в заключението си вещото лице си базира единствено направление от 19.12.2024г.,
както и на преглед на ищеца, който той е провел на 21.12.2024г., при който обективно е
установено, че същия носи памперс с фекална маса. За наличието на това увреждане вещото
лице посочи, че същото се дължи на механична увреда на нерви, но както и самия експерт
9
заяви, тези заключения са направени на база на снетата анамнеза от самия ищец, като няма
поставена такава диагноза от специалист. Както направлението, така и прегледа обаче са
извършени повече от година след инцидента, и правилно се поставя въпроса защо при
проведеното амбулаторно лечение и наблюдение от лекар на ищеца, продължило повече от
година (предвид издадените болнични листи) не е съобщено, или отбелязано наличие на
подобно увреждане. Не е ясно и това поради каква причина ищецът не е насочен към
специалист повече от година, за да се установи има ли заболяване от този вид, какво е то, на
какво се дължи, и какво лечение да се проведе. Затова съдът приема, че освен, че не е
включено в предмета на делото, за това увреждане липсват и доказателства, от които да се
направи категоричен извод, че същото се дължи на получените травми от трудовата
злополука.
Предвид изложеното, съдът намира, че причинените неимуществени вреди на ищеца
подлежат на обезщетяване, поради което предявения иск е доказан по основание. По размер
този иск съдът намира, че е основателен за сумата от 30 000.00лв. При определяне на този
размер съдът съобрази освен изложените по-горе обстоятелства за уврежданията, които е
получил ищеца, които несъмнено са причинили болки и страдания и периода на
възстановяване, но възрастта на ищеца, който е мъж на 53г., т.е. лице в работоспособна
възраст, както и обстоятелството че ищеца е бил в отпуск, поради временна
нетрудоспособност за период от една година, през който период не е бил в съС.ие да
упражнява трудова дейност. Съобразявайки изложеното настоящия състав намира, че сумата
от 30 000.00лв. се явява справедлива да обезщети ищеца за причинените му неимуществени
вреди вследствие претърпяната злополука.
Но определянето на размера на обезщетението е предпоставено от произнасяне по
възражението на ответника за съпричиняване с правно основание по чл.201 от КТ. На първо
място ответната страна възразява, че в случая била налице хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ.
Съгласно чл. 201, ал.1 от КТ работодателят няма да отговаря за вредите от настъпилата
злополука само в случаите, когато пострадалият е причинил умишлено увреждането при
някоя от двете форми на умисъла - пострадалият е искал или е допускал да бъде увреден -
пряк или евентуален умисъл. В конкретния случай съдът намира, че по делото не са
събрани доказателства, въз основа на които да бъде направен категоричен извод, че
субективното отношение на ищеца към настъпилото увреждане покрива някоя от двете
форми на умисъла. Конкретно не се доказва той да е допускал да бъде увреден като се е
съгласявал с евентуалното настъпване на този факт, за да е налице евентуален умисъл от
негова страна.
В този смисъл съдът намира, че не са налице основания за изключване на
отговорността на работодателя да обезщети работника вследствие на настъпилата трудова
злополука с него, и направеното от него възражение по чл.201, ал.1 от КТ, в този смисъл
съдът намира за неоснователно.
Основателно обаче се явява възражението на работодателя за наличие на хипотезата
на чл.201, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да
се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това,
извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение
от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно
старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на
дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма,
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
10
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Следователно при трудова злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата: 1.без необходимото старание и внимание и 2. в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. В този смисъл Решение № 125/04.05.2016г. по гр.д. № 4417/2015г.,
IV г. о. на ВКС, Решение № 291/11.07.2012г. по гр. д. № 951/2011г., IV г. о. на ВК, Решение №
548/24.07.2012г. по гр. д. № 1490/2010г., IV г. о. на ВКС, Решение № 1033/21.11.2008г. по гр.
д. № 4178/2007г., III г. о. на ВКС и др.
Доказването на грубата небрежност е в тежест на работодателя, който е направил
възражението по чл. 201, ал. 2 от КТ.
От събраните доказателства по делото, а именно от свидетелските показания на св.Г.,
св.П., св.Д., св.Т. и св.А., от изготвената СТЕ, както и от събраните писмените
доказателства следва да се направи извода, че пострадалият Д. Ц. е нарушил нормативни
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, като със собствените си действия
не е изпълнил задълженията си да се грижи за здравето и безопасността си. Нарушил е
начинът и последователността на работата с робота, като причините за тези нарушения
изцяло се дължат на неговите лични качества, на проявените в конкретната ситуация
самоувереност, самонадеяност и небрежност. От посочените доказателства съдът приема, че
същия не е спазил нито заповедите на работодателя за безопасност на работа с процесния
робот, нито инструкцията за безопасна работа с цифрови стругове, обслужвани от робот,
както и инструкцията за безопасност на работа, която е била на видно място, на работното
му място, нито пък наръчника за работа с робота. Не е спазил и последователността на
работа с този робот, в случай на авария, каквато явно е настъпила в ранните часове на
05.09.2023г. С оглед събраните доказателства по делото съдът приема, че при започване на
смяната в 05.00ч., малко след включване на работен режим на робота, същия не е
освобождава детайл. За да освободи детайла, ищеца е следвало да натисне бутона „Стоп“, за
да спре на машината, и едва след това да влезе зад заграждението, и да освободи
заготовката. Вместо това обаче твърде самонадеяно, без да спира робота, докато все още в
работен режим, ищеца е влязъл зад заграждението, навлязъл е и в обсега на робота, при
което ръката му го защипва в долната част на гърба. За тези свои действия самия ищец е дал
обяснения при разследването на трудовата злополука, които са отразени в приложения по
делото протокол от 09.04.2024г. Що се отнася до твърдението на ищеца, за наличие на
механизъм за самоизключване, категорично се установи в процеса, че робота към момента
на инцидента не е имал такъв.
Съдът не споделя доводите на ищеца за това, че това действие може да се приеме като
„грешка“. Още по малко счита, че това се дължи на неефективното обучение за работа с
робота, което е провел работодателя. На първо място са налице писмени доказателства за
това, че обучение и извънреден инструктаж във връзка с внедряване на този робот е
проведено, съгласно нормативните изисквания за ЗБУТ. За това, че това обучение и
инструктаж не е било фиктивно или само формално, са показанията на разпитаните по
делото свидетели (св.Г., св.П., св.Д., св.Т. и св.А.) от които се установява, че обучението и
инструктажа за работа с робота е проведено на всички работници в т.ч. и на ищеца. От
внедряването му през м.04.2023г. до деня на инцидента (05.09.2023г.), ищеца е работел с този
робот, поради което съдът приема, че същия добре е знаел как действа същия, каква е
последователността на работа с него, и какво следва да прави в случай на авария, каквато се
явява задържането на детайл. Нещо повече от показанията на св.Т. и св.А., се установява, че
няма как да се работи с робота, ако не си обучен за това, а по данни на св.А., Д. бил един от
първите, който работел с новите технологии, за което бил обучен, имал понятие и разбирал
11
от тях.
Съдът не споделя и довода на ищеца, че било недостатъчно само ръчно изключване
на системата за работа, при възникване на проблем, какъвто се явява бутона „Стоп“. Първо
това твърдение се опровергава от приложените писмени доказателства - Оценка на риска и
методиката за оценка на професионалния риск, съгласно която за механични опасности, сред
които попада и опасността от режещи от пробождащи предмети и елементи (т.1.6) от ОР,
същата е оценена като риск с коефициент 2.33, или приемлив риск. При такъв риск, съгласно
ОР не са налагат мерки за намаляване на риска, а е нужно наблюдение, а при увеличаване на
риска - подобряване на защитата. В случая работодателят е преценил, че с оглед приемливия
риск е достатъчно като защита при режим на работа с тази машина да има само бутон
„Стоп“. На следващо място съдът приема, че това е минимално предвидено за този
установен риск, и е достатъчно да защити всеки един работник, в случай, че същия се
използва. Няма нормативно предвидени изисквания за това да се осигуряват всички средства
за защита. Има минимални стандарти, установени в Наредба № 7 от 1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, които разпоредби съдът приема, че в случая са
спазени. Спазено е било и изискването за осигуряване на лични предпазни средства. В този
см. са показанията на св.П., св.Б., св.Т. и св.А.. Съвсем отделен е въпроса дали същите са
използват, и как се използват от работниците. Както заяви и св.Т. в с.з.:“ Понякога съм ги
ползвал, понякога не съм“.
Единственото, което не е спазено, и което е отразено и в Протокола от разследването
на трудовата злополука е това, че работодателя не е провел инструктаж на работното място.
Това според съда обаче, не може да оправдае поведението на ищеца за това, че при включен
режим на работа на робота е влязъл в неговия обсег, при което същия го защипал в областта
на седалището. С оглед дългогодишния си опит като стругар, извършваните му
инструктажи за безопасност (без този на работното място), както и обучението, което
безспорно според състава на съда е осъществено от работодателя, същия е следвало да се
погрижи за здравето и безопасността си, и да предвиди опасността за себе си от това, че се
подлага на риск влизайки в обсег на работещата режеща машина, което дори и най-
небрежният и необучен би могъл да предвиди. Не следва да се пренебрегва и факта, че от
доказателствата по делото се установява, че по принцип ищеца има проблем със спазване на
трудовата дисциплина, за което дори е наказван през 2021г., което макар и да няма връзка с
инцидента, свидетелства за това, че същия не се отнася отговорно при изпълнение на
трудовите си задължения, и не за първи път проявява самонадеяност и небрежност.
Затова съдът приема, че в конкретния случай ищецът не е проявил необходимото
старание и внимание, както и че е нарушил правилата за безопасност за работа с робот ***,
поради което е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, съотв. за настъпилите
увреждания.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че Д. И. Ц. е проявил груба небрежност при
работа с посочения робот, и е допринесъл за трудовата злополука, като следва да се
определи процент на съпричиняване от същия в размер на 70%.
Поради това, в съответствие с разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, определеното по-
горе обезщетение за ищеца от 30 000.00лв. следва да бъде намалено с 70%, като размера се
редуцират в размер на 9 000лв., и тази сума съдът приема, че се дължи на ищеца.
От така посочената сума, съдът намира, че не следва да приспада получените суми
от ищеца за ваучери, тъй като те са дължат по силата на съществуващия трудов договор
между страните, и предоставянето им има друга цел и предназначение. Не следва да се
приспада и сумата получена от ищеца като обезщетения за временната неработоспособност,
изплатени му от НОИ.
12
По този въпрос има постановена противоречива практика на ВКС, вследствие на
която е образувано и т.д. № 1/2023г. на ОСГК, по което дело обаче няма постановено
решение.
Настоящият състав на съда споделя становището обективирано в Решение № ****г.
по гр.д. №*** на ВКС, ІІІ г.о., Решение № ***г. по гр.д. № ***г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №
***г. по гр.д. № **г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № *** г. по гр. д. № *** г. на ВКС , ІV гр. о.
В тези решения е посочено, че хипотезата на чл. 200, ал. 3 от КТ, която предвижда
приспадане на обезщетението от общественото осигуряване, е конкретизация на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване
е когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и
същи интерес. В случая, доколкото конкретната норма (чл. 200, ал. 3 от КТ) не допуска
неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди
– веднъж от работодателя, и втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението
от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва
да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата
злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай
неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно
обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и
страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените
вреди нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на
пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения – за неимуществени
вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо
загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно
обогатяване, а напротив – до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове
вреди.
При така възприето съдът приема, че от определеното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 9000.00лв. не следва да се приспадат сумите, получени от ищеца от
държавното обществено осигуряване.
С оглед на изложеното искът за обезщетение на причинени неимуществени вреди
следва да бъде уважен частично за сумата от 9000.00лв., като за разликата над тази сума до
предявената сума от 200 000.00лв. иска следва да бъде отхвърлен.
Тъй като отговорността на работодателя намира основанието си в основния принцип
на правото – никой да не вреди другиму, а ако вреди, да обезщети всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, лихвата върху дължимата сума се
присъжда от момента на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Поради това, ответникът следва
да заплати цитираната сума, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2023г. до
окончателното им изплащане.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи разноски на ищеца за
адвокатско възнаграждение. Тъй като по делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 15.11.2024г., в който е отразено, че адв.К.Т. оказва правна помощ и
съдействие изразяващо се в процесуално представителство по гр.д. №***г. по описа на
ПпРС, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, при осъществяване на безплатна
адвокатска защита на материално затруднено лице, възнаграждението се присъжда със
съдебното решение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА – в полза на адвоката. Съобразявайки
предмета на делото, материалния интерес, фактическата му и правна сложност, както и
това, че по делото са проведени четири същински с.з., в които са проведени множество
процесуални действия-разпити на свидетели, извършване на експертизи и изслушване на
13
вещи лица, събиране на множество писмени доказателства, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено въз основа на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №***г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Съобразно уважената част на иска съдът намира, че ответното дружество дължи на
адв.Т. сумата от 569.25лв., за оказаната от нея безплатна помощ на ищеца по настоящото
дело.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено
частично в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси и
разноски в общ размер на 360.00лв., съразмерно с уважената част от иска.
Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от
КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не
заплащат такси и разноски по производството, то ищеца, въпреки че част от предявения от
него иск е отхвърлен не дължи заплащане на държавна такса и разноски по тях. По
отхвърлената част от иска същия следва да остане за сметка на държавата. В същото време
обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението
му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за
разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото, и е била
защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай.
Поради изложеното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответното дружество сумата от 8600.47лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Съдът намира, че възражението на ищцовата страна за прекомерност на
претендиранато от ответника адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.От
представените доказателства заплатеното от ответното дружество адвокатско
възнаграждение възлиза в размер на **лв., което с оглед материалния интерес, е под
предвидения размер в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №***г. за възнаграждения за адвокатска
работа. Както посочи и по-горе съобразявайки предмета на делото, материалния интерес,
фактическата му и правна сложност, както и това, че по делото са проведени четири
същински с.з., в които са проведени множество процесуални действия, съдът намира, че така
заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, и съответства на вида на
работата, която е високо квалифицирана, и положения труд от пълномощните на ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., П.з.,
представлявано от И.Ц.М., ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Ц., ЕГН **********, от гр.П., обл. Т., ул.
***, СУМАТА 9000.00лв. (девет хиляди лева 00ст.), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди (болки и страдания) причинени вследствие трудова
злополука от 05.09.2023г., настъпила при изпълнение на трудовите задължение на ищеца на
работното му място в гр. П., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането — 05.09.2023г., до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част
над уважения размер от 9000.00 лв. до пълния предявен размер от 200 000.00лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск.
ОСЪЖДА „**, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., П.з.,
представлявано от И.Ц.М., ДА ЗАПЛАТИ на К. И. Т. – адвокат от АК-С., личен №***,
14
адрес на кантора- гр.С.,ул.“***, СУМАТА 569.25 лв. (петстотин шестдесет и девет лева и
25ст.), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ, във вид на
процесуално представителство на ищеца по гр.д. №***г. по описа на ПпРС- Д. И. Ц., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Д. И. Ц., ЕГН **********, от гр.П., обл. Т., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на **,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., П.з., представлявано от И.Ц.М.
СУМАТА 8600.47 лв. ( осем хиляди и шестстотин лева и 47ст.), представляваща
направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „**, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., П.з.,
представлявано от И.Ц.М., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Поповския районен съд, СУМАТА 360.00лв. (триста и шестдесет лева и 00ст.) –
държавна такса върху уважения размер на предявения иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
15