№ 25581
гр. София, 20.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110167870 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. С. М. против „ЕОС М.“ ЕООД с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумите, за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 677/15.10.2009 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 44384/2009 г. по описа
на Софийски районен съд, 29 състав, за принудително събиране на които било образувано
изп. дело № 20097810401090 по описа на ЧСИ ГД, като погасени по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът чрез процесуалния си
представител на 31.10.2022 г. получил писмено уведомление от ответното дружество за
заплащане на сумата в размер общо на 17791,01 лева, от които главница в размер на 9380,89
лева, лихва в размер на 6449,43 лева, разноски в размер на 704 лева и такси в размер на
1256,69 лева. При извършена справка в Софийски районен съд било установено, че по
заявление на „Райфайзен Банк – България“ АД срещу ищеца са издадени Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение № 677/15.10.2009 г. и изпълнителен лист по
ч. гр. д. 44384/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав, за сумата в размер на
9380,89 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за забава от 24.09.2009 г. до
изплащане на вземането, 397,49 лева просрочена лихва за периода от 15.09.2008 г. до
22.04.2009 г., 1456,25 лева наказателна лихва за периода от 15.06.2008 г. до 23.09.2009 г.,
224,69 лева разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 474 лева.
Страната поддържа, че ответникът няма право да начислява допълнителни лихви и разноски
към вземанията на листа. При извършена справка било установено, че за вземанията по
изпълнителния лист срещу ищеца било образувано изп. дело № 20097810401090 по описа на
ЧСИ ГД, което поради настъпила перемпция било прекратено на 13.02.2017г. Ищецът
поддържа, че към 13.02.2022 г. е изтекла петгодишна давност за вземанията по
изпълнителния лист, поради което ищецът не дължи заплащане на сумите. В допълнение е
отбелязано, че длъжникът не е уведомен за сключения между кредитора по листа и
ответното дружество договор за цесия. По изложените съображения е направено искане
предявеният отрицателен установителен иск за вземанията по изпълнителния лист да бъде
уважен, като в тежест на ответника бъдат възложени сторените в производството от ищеца
съдебни разноски.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа доводи за недопустимост на
производството поради липса на висящо между страните изпълнително производство за
вземанията по процесния изпълнителен лист. По същество на спора в подадения отговор са
1
изложени твърдения, че въз основа на процесния изпълнителен лист банката образувала
срещу ищеца изп. дело № 20097810401090 по описа на ЧСИ ГД. Представителят на
дружеството поддържа, че на 12.04.2013 г. „ЕОС М.“ ЕООД подало молба за конституиране
в качеството на взискател в производството, като ведно с искането е представено
уведомление за извършена цесия. Въз основа на направеното искане дружеството било
конституирано в процесуалните права на взискателя по изпълнителното производство. В
подадения отговор са изложени твърдения, че на 23.12.2016 г. изпълнителното производство
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като на 27.01.2017 г. е депозирана
молба за изтегляне на изпълнителния лист. Процесуалният представител на страната
поддържа, че след прекратяване на изпълнителното производство не са предприемани
никакви принудителни действия за събиране на сумите срещу ищеца. В подадения отговор
са изложени твърдения, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото, а
представеното ведно с исковата молба писмо е в отговор на изрично отправено от ищеца
запитване относно дължими суми. В допълнение е отбелязано, че дори и вземанията по
изпълнителния лист да са погасени по давност то задължението на ищеца се е
трансформирало в естествено такова, което не препятства възможността страните
доброволно да уредят спора, като право на кредитора е да кани длъжника. По изложените
доводи е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца
бъдат възложени направените от дружеството съдебни разноски.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
По възражението за недопустимост на производството, съдът намира следното:
Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено
по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно
решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено
по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното
изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете. В този смисъл е и трайната съдебна практика на
касационната инстанция, намерила израз в Решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. №
903/2021 г. на III ГО, Определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV
ГО, Определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. на IV ГО, Определение №
513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№ 1660/2016 г. на І ТО, Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр.
д. №510/2018 г. на IV ГО и др. Няма пречка да се предяви отрицателен установителен иск по
чл. 439 ГПК за всяко отделно вземане, което е предмет на издадения изпълнителен лист.
Вземането за съдебни разноски има самостоятелен характер, основава се на процесуалния
закон и няма връзка със съществуването /респ. погасяването/ на дълга на длъжника.
Вземането за разноски поради самостоятелния си характер и регламентация в процесуалния
закон не попада в обхвата на произтичащите от главното вземане допълнителните вземания
по чл. 119 ЗЗД / в този смисъл Определение № 538 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2367/2016 г., III ГО/.
Същевременно съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
При съобразяване на твърденията на страните, че образуваното изпълнителното
производство за принудително събиране на сумите по процесния изпълнителен лист е
прекратено, то сторените в хора на изпълнителното производство разноски са за сметка на
взискателя. От изложеното следва, че предявеният отрицателен установителен иск е
допустим единствено за сумите по изпълнителния лист.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
2
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземанията предмет на процесния изпълнителен лист.
При съобразяване на изложените от страните твърдения следва да бъде обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че срещу ищеца са издадени Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение № 677/15.10.2009 г. и изпълнителен лист по
ч. гр. д. 44384/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав, за сумата в размер на
9380,89 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за забава от 24.09.2009г. до
изплащане на вземането, 397,49 лева просрочена лихва за периода от 15.09.2008 г. до
22.04.2009 г., 1456,25 лева наказателна лихва за периода от 15.06.2008 г. до 23.09.2009 г.,
224,69 лева разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 474 лева, че
за принудително събиране на сумите било образувано изп. дело № 20097810401090 по описа
на ЧСИ ГД, в хода на което ответникът бил конституиран като взискател по силата на
договор за цесия, както и че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Представените от страните документи са относими към предмета на доказване,
поради което следва да бъдат приети като писмено доказателство по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.09.2023 г. от 14.40 часа, за
когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“,
която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат
информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955 423,
както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 54, стая
204, втори етаж.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
3
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4