М О Т И В И
към присъда по НОХД № 291 по описа за 2018 год.
на Районен съд
гр.Варна 3-ти наказателен състав.
По
отношение на подсъдимия Н.К.А.
*** е повдигнато обвинение за това, че на 09.11.2016 г. в гр.Варна, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у И.А.А., че
ще му достави АТВ и с това му причинил имотна вреда в размер на 200 лв. - престъпление по чл.209 ал.1
от НК
Съдът разгледа
делото в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269 ал.3 т. 1 и 3 от НПК
като счете, че това не е пречка за разкриване на обективната истина.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението, като счита, че престъплението е
доказано. Пледира за наказание лишаване от свобода за срок между минималния и
средния, предвиден в закона.
Защитникът
на подс.А. оспорва доказаността на обвинението и излага доводи
за квалифициране на деянието по чл.209 ал.3 от НК. Алтернативно пледира
за наказание, което да бъде определено
към минимума.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 09.11.2016 г. свидетелят И.А.А., който
живеел в гр.Мездра разглеждайки сайта „МОБИЛЕ.БГ" харесал обява за продажба на АТВ с неустановена марка. В
обявата бил посочен телефонен номер за
връзка, на който свидетелят позвънил.
Свързал се с лице, което се представило с имена Н.К.А. ***. В обявата била
посочена и цената, за която се продава въпросното АТВ, а тя била 2000 лв. Тъй
като свидетелят И.А. бил доволен от тази цена в разговора с подсъдимия Н.А. се
договорили да изпрати до него чрез куриерската компания „ЕКОНТ" сумата от
200 лв., като капаро и с цел да покрие разходите по доставката на АТВ-то. От
своя страна подсъдимият се задължил да изпрати вещта отново чрез същата
куриерска компания веднага когато получи
сумата . Същия ден свидетелят И.А. изпълнил задължението си и изпратил сумата
от 200 лв. Подсъдимият Н.А. я получил като я изтеглил от офис на „ЕКОНТ" в
гр.Варна.
След като
изпратил сумата свидетелят А. веднага се обадил по телефона на подсъдимия, за да провери дали той е изпълнил
задължението си и му е изпратил АТВ-то. При разговора им свид. А. получил
уверение от страна на подсъдимия, че АТВ-то ще му бъде изпратено същия ден.
По-късно същия ден св. И.А. проверил в „ЕКОНТ“, но се оказало, че АТВ-то отново
не е изпратено. Веднага потърсил връзка на телефонния номер, на който
разговарял с подс. Н. А., но мобилния му телефон бил изключен. Св. И.А.
разбрал, че бил измамен и подал жалба в РУ на МВР-Мездра, към която приложил
всички документи във връзка с изпратеното капаро от 200 лв. Малко по-късно
свид. А. установил, че оригиналната обява със снимки на
процесното АТВ е публикувана в сайта
„Мобиле БГ“ първоначално от продавач в
гр.Лом.
В хода на
разследването е установено, че телефонния номер от който подсъдимият А.
е провел разговорите си със свид. Ив.А. на 09.11.2016 г. е на карта за
предплатени мобилни услуги. Свидетелят Д.А. потвърди пред съда
показанията си дадени в хода на
досъдебното производство, че през 2016 г. е купил множество карти за такива мобилни
услуги, които е продал на непознати за него лица.
От заключението на графическата експертиза
се установява, че подписът положен за „получател" в оригинал на разписка с
№ D4089784 от
09.11.2016 г. за направен паричен превод № 70000001715540 с подател И.А., е
положен от подс. Н.К.А..
Към момента на извършване на престъпното деяние подсъдимият Н.А. е осъждан.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от свидетелските
показания на И.А. и тези на свид. Д.А., приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.2 от НПК; заключението на графическата експертиза и справката за
съдимост, както и от другите писмени материали по делото.
Свидетелят И.А. последователно изложи хронологията на взаимоотношенията си
с подсъдимия по повод процесното АТВ –
че в обявата за продажба бил
посочен телефонен номер, чрез който осъществил връзка с лицето представило се на
инкриминираната дата като Н.А. и продавач,
а цената която била посочена удовлетворявала свидетеля. Свидетелят
добросъвестно и обективно посочи непосредствено възприетите от него факти,
поради което съдът не подложи на съмнение достоверността на показанията му.
Показанията на свид. Д.А. съдът намери
за неотносими към инкриминираното деяние, но те са индиция за
възможността, чрез придобиване на карта за предплатени мобилни услуги по
описания от свидетеля начин, различни лица, да извършват престъпления като
настоящото. В случая мобилния тел.номер, чрез който подс. Н.А. е комуникирал
със свид. Ив.А. е на една от многото СИМ карти, които свид. А. е купил на свое
име и след това продал на неизвестни за него
лица.
Заключението на графическата експертиза като обективно и компетентно
дадено, и неоспорено от страните съдът възприе
изцяло.
Преценката на събраните по делото доказателства даде основание на съда да
приеме, че обективната и субективна съставомерност на деянието са доказани по
несъмнен начин. Поведението на подсъдимия е типично за случаите на измама. Възползвайки се от факта, че със свидетеля Ив.А. е имал
само телефонна комуникация, Н.А. е
създал невярна представа у пострадалия, че той е автор на обявата за продажба
на АТВ-то и негов собственик. Поддържането на заблудата у свид. А. за реално
осъществяване на сделката станало чрез
обещанието на подсъдимия да изпрати превозното средство чрез куриерска компания
в деня, когато уговорената като
капаро сума от 200 лева бъде изпратена от свид. А.. Обстоятелството, че
след получаване на парите, удостоверено с подписа на подсъдимия върху разписка на куриерската компания, той не
изпълнил своето задължение към свид. А., а след това спрял да отговаря на
позвъняванията му и изключил телефона си, формира единствения възможен извод, че
целта на въвеждането и поддържането на
заблуждение е била да се получи имуществена облага за предмет, който подсъдимия
не притежава. Още един аргумент за измамливото поведение на подсъдимия е
установената в последствие от свид. Ив.А. първоначална публикация за продажба
на същото превозно следство, но от друго населено място. Безспорно по експертен
път се установява, че получател на инкриминираната сума бил подсъдимия А..
В този смисъл съдът прецени като неоснователна тезата на защитника за
недоказаност на обвинението. Съдът не споделя и доводите за квалифициране на
деянието като маловажен случай, по
следните съображения: Действително размера на причинената вреда (200 лева) е
под прага на минималната работна заплата за страната към инкриминираната дата
(420 лева). Този факт обаче, следва да се преценвява съвкупно с начина на
извършване на измамата. В случая само в рамките на около час след като свид.
Ив. А. осъществил контакт с подсъдимия и
били уговорени начина за изпращане на капаро и на АТВ-то до купувача,
подсъдимият получавайки определената
парична сума, престанал да вдига
телефона си и го изключил. В този смисъл случаят не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
След преценка на всички доказателства по делото съдът прие, че подсъдимият Н.А.
е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по
чл.209 ал.1 от НК. Участието му в изпълнителното деяние е безспорен факт.
Подсъдимият бе посочен от свидетеля А., като човекът представил се с тези имена
още при първия разговор по телефона. След като първоначално е въвел пострадалия
в заблуждение, че той продава автомобила посочен в обявата и реално ще му го изпрати, след като
получи определеното капаро, той е
поддържал тази заблуда до получаване на
исканата сума. Веднага след това подсъдимият изключил телефона си и е
прекъснал възможността пострадалия да
може да се свърже с него. Графическата експертиза безспорно е установила
принадлежността на подписа върху разписката за получаване на сумата от 200
лева чрез офис на «Еконт» - на подс. Н.А..
Целта на противоправното въвеждане и поддържане на заблуждение от страна на подсъдимия
А. е била да набави за себе си имотна облага
и реално е осъществена.
Отегчаващ наказателната отговорност е начина на извършване на деянието
–използвайки данните вкл. снимков
материал на АТВ от обява,вече
публикувана в интернет
подсъдимият А. е създал и поддържал
заблуждение у свидетеля Ив.А., че ще му го продаде, като негов собственик.
Невъзможността на свидетеля А. да
продължи контактите си с него след изпращане, респ. получаване на парите
е също обстоятелство от категорията на отегчаващите, защото сочи на престъпен умисъл у подс. А.. Наличието на предходна съдимост, макар и за
престъпление от друг вид е също от
обстоятелствата отегчаващи вината на извършителя.
Смекчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
При определяне на наказанието за
това престъпление съобразно изискванията на чл.54 от НК, съдът счете че следва
да го направи, при превес на отегчаващите
вината обстоятелства. За това и отчитайки размера на причинените вреди наложи
на подсъдимия Н.А. наказание над
минималния размер, съобразно
санкционната част на нормата на чл.209 ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода» за срок от една година и шест месеца. Съдът счете, че с оглед предходната съдимост на А. изпълнението на наказанието следва да бъде ефективно при първоначален
общ режим. В случая прецени, че с наказание от посочения вид и
срок, ще бъдат постигнати целите на
специалната и генерална превенция, визирани в чл.36 от НК, тъй като явно
предходното наказание (по нохд № 2777/2010 г.), за което е приложен чл.66 ал.1 от НК не е обезпечилило въздържането
на подсъдимия от неправомерни действия и коригиране на ценностната му система.
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК, съдът
възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на осъденото лице.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: