Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
21.04.2023 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март, две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 548 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и е образувано по жалба
на В.Р.А., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв.В.К.-ДАК срещу Заповед №
1488/08.09.2022 г., издадена от кмета на Община град Добрич, с която е
прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката за настаняване в
общинско жилище, находящо се в гр.ххххххххххххххххх.
Жалбоподателката счита заповедта за
незаконосъобразна. Твърди, че е подала всички нужни документи за продължаване
срока на договора за наем, а в заповедта без други аргументи, се
прекратява наемното правоотношение поради изтичане на срока, т.е. в заповедта липсват мотиви. По тези съображения
изложени в жалбата, моли заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна. В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката заявява, че поддържа жалбата и допълва доводите, че без
никакви мотиви се
прекратявало наемното правоотношение, а наемателите били добросъвестни,
заплащали в срок наемните вноски и поддържали добре жилището. Жалбоподателката моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна
и да й се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът, кметът на Община град Добрич,
чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана.
Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна. Твърди, че безспорно е установено нарушение на
императивните изисквания на Наредбата за реда и условията за установяване на
жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от
общинския жилищен фонд на Община град Добрич, наричана за краткост общинската наредба.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Жалбоподателката е била настанена в
общинско жилище с адрес гр. хххххххххххх със Заповед
№ 1719/19.12.2011 г. (л.28) на кмета на община гр.
Добрич. Въз основа на Заповед
№ 491/19.04.2019 г. на кмета на община гр. Добрич (л.
45) жалбоподателката В.Р.А. и синът й, М. Я. С., са настанени в същото жилище
за срок от три години с възможност за удължаване по реда на чл. 23 от Наредбата
за не повече от десет години.
На 09.03.2022 г. В.Р.А. е подала молба
(л.43) и заявление рег. № 94В-00-175/ 09.03.2022 г. за удължаване срока на
договора за наем на общинското жилище (л.40). В декларация приложение по чл. 7,
ал. 2 от общинската наредба като член на домакинството на В.А. е посочен синът й,
М. Я. С. и декларацията е подписана от двамата. Видно от съдържанието, двамата
са декларирали, че не притежават имоти,
не са прехвърляли имоти и вещни права върху тях на други лица в последните 10
години, не притежават части от имоти, от МПС или парични средства на обща
стойност по-голяма от 10 000 лева и др. (л.41-42). На 22.08.2022 г. е
подадена нова декларация по чл. 7, ал. 2 от общинската наредба (л.19-20),
според която за член на домакинството В.А. сочи майка си, А. В. М., пенсионер.
Декларира се притежаване на наследствен имот в ххххххх. Представено е и
Удостоверение от 19.08.2022 г. на ТП на НОИ-Добрич за получаваната пенсия от А.
В. М..
Въз основа на заявлението от
09.03.2022 г., служители на Община гр. Добрич са събрали данни за
жалбоподателката и членовете на семейството й, М. Я. С. (син) и А.В. М. (майка)
като адресна регистрация, данъчни оценки за имущество, справки от Имотен
регистър и др. (л.46-64). От справка на 01.09.2022 г. по партидата на А. В. М.
се установява, че тя е прехвърлила 3/4 ид. части от свой имот на М. Я. С. срещу
задължение за издръжка и гледане (л. 64). Същото се установява и от нотариален
акт № 6, том V, рег. № 7740,
дело № 562/2022 г., вписан вх. Рег. № 7599/30.08.2022 г., акт № 85, том ХХ,
дело 3650/ 2022 г. (л.18).
М. Я. С. притежава един лек
автомобил „Фолксваген Поло“ (л.44 и л. 52).
Община гр. Добрич е установила, след
справка от ОД МВР – Добрич колко пъти в периода 31.03.2017 г. – 31.03.2022 г.,
колко пъти жалбоподателката е нейният син, са напускали територията на
Република България (л.25-27).
На 06.04.2022 г. комисия, назначена със Заповед № 1665/04.11.2021
г. на кмета на Община град Добрич, извършила проверка в присъствието на
жалбоподателката, която декларирала, че синът й работи във Варна и не присъства
на проверката. Установено е, че жилището е в добро състояние, няма задължения
за наем и за консумативи, отчетени са показанията на водомера (л.34-35). На
13.04.2022 г. е извършена втора проверка в присъствието на В.А., като в
жилището е установена по време на проверката и майка й, А. В.. Синът на
жалбоподателката, М. С. отново отсъствал, като комисията констатирала, че няма
подадени декларации за отсъствие (л.38-39).
С писмо рег. № 94В-00-175#7/12.08.2022
г. (л.24) кметът на Община гр. Добрич е уведомил, В.А., че на основание чл. 40,
ал. 1, т. 8 и чл. 59 от общинската наредба се открива административна процедура
по издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение за общинското
жилище. Посочените в писмото причини са свързани с многократните пътувания
извън Република България на двете лица, настанени в общинското жилище В.Р.А. и
Мерсин Яшар Сабри, както и продължителното отсъствие на М. С.от страната –
повече от 18 месеца и едновременно с това неподаване на декларация за
отсъствие. Кметът се позовава на констативните протоколи от 6 и 13 април 2022
г., когато е констатирано, че М. С. не обитава общинското жилище.
Жалбоподателката подава заявление
рег. №94В-00-175#8/17.08.2022 г. , с което моли да не се прекратява наемното
правоотношение, поради липса на друго жилище. Твърди, че синът й се връща от
чужбина, когато е в платен отпуск и в жилището тя живее с майка си, полага
грижи за нея предвид предстоящото й освидетелстване от ТЕЛК – Добрич. Споделя
за извършен в жилището ремонт, за което „Жилфонд-Инвест“ ЕООД Добрич било
предварително уведомено и прилага справка за консумирана ел. енергия.
На
08.09.2022г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 1488/08.09.2022г.,
с която кметът на общината е прекратил наемното правоотношение с В.Р.А. на
основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост и чл. 40, ал.
1, т. 6 от общинската наредба, които предвиждат прекратяване поради изтичане на
срока за настаняване. Заповедта е залепена на входната врата на жилището на
13.09.2022 г. (л.13) и поставена на таблото за съобщение на община гр. Добрич
на 14.09.2022 г. (л.15), а на 19.09.2022 г. е връчена срещу разписка на
жалбоподателката В.А. (л.16).
Жалбата
срещу Заповед № 1488/08.09.2022г. е подадена на 23.09.2022 г. чрез кмета на
община гр. Добрич до административния съд.
При така установената фактическа обстановка съдът приема жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и в
необходимата писмена форма, но при неспазване на
административнопроизводствените правила и материалния закон.
Заповедта,
с която се прекратява наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС,
представлява индивидуален административен акт, поради което за издаването
ѝ на общо основание са приложими правилата на АПК.
В
случая, макар изискването по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на засегнатото
лице за образуване на административното производство да е спазено, то
основанията за откриване на производството, посочени в уведомителното писмо, не
съответстват на основанията в оспореното заповед.
Видно
е, че с писмото по чл.26, ал.1 от АПК, връчено на жалбоподателката на 12.08.2022
г., същата е уведомена, че основанието за предстоящото прекратяване на наемното
правоотношение е чл.40, ал.1, т.8 от Наредбата – необитаване на жилището от
наемателите за повече от 6 месеца. Изложени са подробно факти и обстоятелства,
свързани с установените влизания и излизания от територията от М. С., сина на В.А..
От доказателствата по
делото е видно, че основанието за прекратяване на наемното правоотношение по
чл.40, ал.1, т.8 от Наредбата – необитаване на жилището от наемателите за
повече от 6 месеца, явно не е налице, тъй като жалбоподателката е откривана на
адреса на предоставеното й под наем жилище. Обстоятелството, че член от
семейството й отсъства, не изпълнява условието по чл.40, ал.1, т.8 от Наредбата, който изисква
необитаване от жилището от всички наематели в него за посочения период, а не
само на някой от тях.
Жалбоподателката е
възразила срещу твърденията, че жилището не се обитава и на 17.08.2022 г. е подала възражение, наречено „заявление“, в което е изложила твърдения,
че тя и възрастната й майка живеят в това жилище. Към заявлението е приложила и
доказателства – справка за консумирана електроенергия от 16.08.2022 г.
В
последвалата заповедта за прекратяване на наемното правоотношение обаче се сочи
друго основание - чл.40, ал.1, т.6 от Наредбата и чл.46, ал.1, т.6 от Закона за
общинската собственост– изтичане срока за настаняване.
Заповедта
е издадена и в нарушение на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС вр. чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредбата,
наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока на настаняване.
Процесното настаняване е учредено като срочно за три години от издадената
настанителна заповед № 491/19.04.2019 г. Преди изтичането на срока, жалбоподателката е
подала необходимите заявления и декларации за продължаване на наемното
правоотношение.
Условието
за прекратяване на наемното правоотношение поради изтичане на срока е
обективно, но във връзка с настъпването и правопрекратителното му действие
следва да бъде съобразено правилото на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, според което при
изтичане на срока на настаняване правоотношението може да бъде продължено, ако
наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
Условието
по чл. 46, ал. 4 от ЗОбС следва да се тълкува във връзка с целта на
настаняването под наем в общински жилища, която е да се осигури подслон на
нуждаещите се граждани, които отговарят на множеството условия за това.
Затова
преди да пристъпи към издаване на заповед за прекратяване на наемното
правоотношение, поради изтичане на срока на настаняване, административният
орган е длъжен да изследва наличието или не на условия за продължаването му, щом
наемателят изрично е заявил с декларация, че продължава да е нуждаещ се. В този
смисъл са постановени множество решения на ВАС (Решение № 633 от 16.01.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 10553/2016 г.; Решение № 11640 от 04.10.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 6858/2016 г.; Решение № 14995 от 05.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
11066/2017 г.; Решение № 6996 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2015
г.; Решение № 6914 от 02.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13207/2016 г.).
Срокът
на наемното правоотношение не се явява определящ за продължаването му, тъй като
целта на Закона за общинската собственост е да се задоволят жилищни нужди на
нуждаещи се граждани на общината. Това е видно от разпоредбата на чл.42, ал.1,
т.1 от ЗОбС, която определя съществуването
на общински жилища с предназначение за настаняване под наем на граждани с
установени жилищни нужди. Видно е от нормите на чл.42, ал.3 и ал.4 от с.з., които
забраняват предоставянето и използването на общински жилища за нежилищни нужди,
когато има нуждаещи се от тях граждани. Целта
на закона е видна и от нормата на чл.11 от ЗОбС, която определя, че имоти и вещи
- общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
След
като възможността за предоставяне на общински жилища е предвидена от
законодателя с цел задоволяване жилищни нужди на граждани, то основанието за
прекратяване на наемното правоотношение поради изтичане на срока, с оглед чл.
46, ал.4 от ЗОбС, може да се прилага законосъобразно, само ако не са налице доказани
по надлежния ред пред общинските власти жилищни нужди. Защото ако се приеме, че
е възможно настаняването да се прекрати безусловно, само поради изтичане на
неговия срок, би означавало да се приеме, че жилищните нужди, във връзка с
които именно възниква наемното правоотношение, отпадат с изтичането единствено
на определен срок, което не е смисъла на закона.
Представените в административната
преписка данни, че в семейството на жалбоподателката има придобит по наследство
недвижим имот, видно от нотариален акт, вписан вх. рег. № 7599/30.08.2022 г.,
акт № 85, том ХХ, дело 3650/ 2022 г. (л.18), с който майката на
жалбоподателката, А. В. М., е прехвърлила 3/4 ид. части от свой имот на сина на
жалбоподателката, М. Я. С. срещу
задължение за издръжка и гледане, са неотносими към спора за законосъобразност
на настоящата заповед не следва да се обсъждат. Оспорената заповед за
прекратяване на наемното правоотношение не е мотивирана от фактическа страна с
наличието на това друго жилище, поради което евентуалното наличие на непосочени
в заповедта фактически и правни основания, не са предмет на настоящото
производство.
От
изложеното следва, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е
издадена при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния
закон, поради което следва да се отмени като незаконосъобразна на основанието
по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
Жалбоподателката
е защитавана от адвокат. Искането й за присъждане на разноски е основателно с
оглед чл.143, ал.1 от АПК и следва да се уважи в доказания размер от 610 лв.,
от които 10 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение по
представения договор за правна защита.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –Добрич,
трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на В.Р.А. Заповед № 1488/08.09.2022 г., издадена от кмета на Община
град Добрич, с която е прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката
за настаняване в общинско жилище, находящо се в гр.Д., хххххх.
ОСЪЖДА
Община град Добрич да заплати на В.Р.А., ЕГН ********** ***, сумата от 610 (
шестстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: