№ 108
гр. П., 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200217 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на Д. Р. Д. от с.З., общ.П., чрез пълномощник адв.В. Д. от АК-Р., против НП №
**** г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Т., с което и на
основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП са му наложения глоба в размер на 1000 лв., „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и са отнети 10 к.т. за това, че „на 13.08. 2022
г., в 21.56 ч., в община П., на път II-51, на кръстовището със с.З., с посока на движение с.З.,
управлява собственият си л.а.“***“ с рег.№ ***, след употреба на алкохол, с концентрация
1.27 промила, установено с техническо средство „****” с № ***. Издаден талон за
медицинско изследване № ***. Водачът пътува сам в автомобила, като заяви, че е изпил
0.50 мл ракия и 1 бр. бира от 0.500 мл. Получена съдебно-химическа експертиза № **** г., с
която се доказа наличие на алкохол в кръвта 0.84 промила ”– нарушение по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП.
В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се излагат доводи относно
допуснати многобройни съществени нарушения на процесуалния и материалния закон,
довели до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, представлява се от адв.Д., който
поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира допълнителни гласни
доказателства, посредством които оспорва авторството на извършеното нарушение и
пледира за отмяна на атакуваното НП, претендира разноски, за заплащането на които
представя списък.
Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата, не
изпраща процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура Т., уведомени чрез ТО П. съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
1
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима.Жалбоподателят Д. Р. Д. живеел в с.З., общ.П., работел като кметски наместник
на с.с. Бил правоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка л.30/ за
категории „В” и “АМ“, с правоспособност придобита преди повече от 20 години, като до
извършване на настоящото нарушение бил санкциониран многократно за различни по вид
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Съгласно утвърден план на Директора на ОДМВР Т., на 13.08.2022 г. за времето от
19.000 ч. до 22.00 ч. полицейските служители от състава на ОДМВР Т. – А. А. и А. Д.
извършвали контрол за спазване на правилата за движение по пътищата от водачите на МПС
на територията на Община П.. Двамата се придвижвали със служебно обозначен автомобил
„***“ с рег.№ *** /докладна записка, л.28/. Около 21.50 ч. полицейските служители се
движели по път II-51 в посока към гр.Т.,когато наближавайки разклона за с.З., общ.П. ясно
възприели л.а.“***“ и неговия водач, който бил спрял до автобусна спирка вдясно от пътя и
очаквал да се включи в пътното движение. Полицаите го подминали и видели в огледалата
за обратно виждане, че л.а.“***“ пресича главния път и потегля в посока с.З.. Решили да го
проверят, след което водачът на патрулния автомобил – св.А. Д. направил обратен завой и
потеглил след другия автомобил. През цялото време двамата полицаи поддържали визуален
контакт с движещия се пред тях л.а.“***“, чийто водач също ги забелязал и ускорил
скоростта си на движение. Малко по-късно л.а. “***“ свил вдясно от пътя и неговият
водач/който бил сам в автомобила и бил същото лице, като това възприето малко по-рано на
кръстовището на път II-51, виж показания в с.з. на св.Д., л.41/ слязъл, прескочил оградата и
влязъл при животните. Полицаите извикали лицето да се покаже, като същевременно
констатирали, че наоколо няма никакви други лица. Малко по-късно същото непознато за
тях лице – водач на л.а.“***“ излязло от обора, представило се с имената Д. Р. Д. и заявил,
че е кметския наместник на с.З., но не носи документи за самоличност в себе си. Била
направена справка с ОДЧ в РУ П., която потвърдила самоличността на лицето, както и
неизрядността в управлявания от него собствен л.а. „***“ с рег.№ ***.
Полицейските служители заявили на Д., че ще му бъде извършена проверка за
алкохол с техническо средство, при което последният помолил да него проверяват, защото е
изпил около 50 мл ракия и една бира, и е ловец, като при положителен резултат ще изгуби
правото да носи ловно оръжие. Въпреки това обаче и след като в нито един момент на
проверката до този момент Д. не бил оспорил, че е управлявал процесния л.а., все пак се
съгласил да бъде проверен за употреба на алкохол. С помощта на техническо средство
„****” с № ARDN-*** била извършена такава проверка, при която скалата отчела 1.27 на
хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух. Нарушителят пожелал да даде кръв за
химически анализ. Издаден му бил талон за медицинско изследване № ***, като му било
обяснено, че ще го придружат до филиала на ЦСМП в гр.П., след което ще бъде задържан за
2
срок до 24 часа по реда на ЗМВР. Тъй като Д. бил с работни дрехи и гумени ботуши, се
обадил на съпругата си, която му донесла дрехи, но пропуснала да му донесе обувки, което
наложило повторното й връщане. Този път била придружена и от бащата на Д. – св.Р. Г.,
който бил във видимо нетрезво състояние и започнал да пречи на полицаите да си вършат
служебните задължения, но въпреки това те успели да приключат проверката на място и
заедно с Д. отишли в ФЦСМП гр. П., където стриктно спазване на нормативните
изисквания, дежурен лекар му взел кръв за изследване. След това Д. бил отведен в РУ П.,
където бил съставен АУАН /л.16/ за нарушението по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП и бил задържан за
срок до 24 часа по реда на ЗМВР. Започнало БП № *** г. по описа на РУ П., в хода на което
била назначена съдебно-химическа експертиза, извършена от в.л.Бранимира Кирилова,
която в заключението си под № **** г. /л.25/ установила, че в предоставената за изследване
кръв, иззета от Д. Р. Д. има наличие на етилова концентрация 0.84 на хиляда, установена
посредством газова хроматография.
При тази фактология, наблюдаващият БП прокурор изготвил постановление от
23.08.2022 г. /л.24/, в което отчел, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача Д. е 0.84
на хиляда и не е съставомерна по чл.343б,ал.1 НК. Прекратил БП и изпратил материалите в
РУ П. за продължаване на АНП против Д.. Прокурорският акт бил обжалван от адв.Д. пред
ОП Т., като с постановление от 07.10.2022 г. на окръжния прокурор в ТОП било потвърден
извода, че именно Д. Д. е управлявал л.а. на инкриминираната дата и час в с.З.,общ.П. /л.11/.
Междувременно и след като било получено заключението по СХЕ, на 21.09.2022 г.
Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Т. издал атакуваното в настоящия процес НП № ***
/л.15/, с което санкционирал Д. по реда на чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
изслушаните в с.з. полицейски служители – очевидци на нарушението – А. и Д., както и от
приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от
защитата на нарушителя, като се ангажират допълнителни гласни доказателства. Съдът не
дава вяра на показанията на изслушаните в с.з. свидетели по искане на защитата – бащата на
нарушителя Р. Г. и Недко С., тъй като същите очевидно са съгласувани предварително с
защитната теза на нарушителя. Чрез техните показания защитата прави макар и неуспешен
опит да отрече управлението на л.а. от страна именно на жалбоподателя. Тези допълнителни
показания противоречат на правилата на формалната логика, тъй като за настоящият състав
е безспорно, че двамата полицейски служители визуално са възприемали през цялото време
движението на л.а. „***“ от пресичането му на път II-51 до спирането му в обора в с.З., в т.ч.
не са изпуснали от поглед неговия водач, който е бил сам в автомобила – все обстоятелства,
които изключват възможността друго лице да е управлявано процесния автомобил. /който
според показанията на Г. и С. не е в движение и дори е бил без светлини!?!/. Нито един от
тези двама свидетели не е очевидец на случилото се и неговите показания не са в състояние
да опровергаят изключително подробните, логически свързани и аргументирани показания
на полицаите-очевидци, за които съдът не намира основание да не им даде вяра, поради
което ги поставя в основата на постановеното решение.
3
В този контекст съдът намира за необходимо да отбележи, че управлението на
процесното МПС на посочената дата, място и час вече е установено по категоричен начин и
потвърдено в няколко акта. На първо място, това са вече цитираните по-горе прокурорски
постановления на прокурори от РП Т. и ОП Т.. На второ място, това е сторено във връзка с
жалба на Д. против заповедта му за задържане по реда на ЗМВ, като след справка в ЕИСС
съдът констатира, че с решение № 85/21.10.2022 г. по анд № 168/2022 г. друг състав на
ПпРС е потвърдил, че Д. е управлявал автомобила и е отхвърлил възраженията против
Заповед за задържане № 69/13.08.2022 г. С решение № 86/16.12.2022 г. по кахд № 105/2022 г.
ТАС е оставил в сила решението на ПпРС. На трето място, това е потвърдено и с влязло в
сила решение № 137/04.11.2022 г. по а.д.№148/ 2022 г. на ТАС постановено във връзка с
жалба на Д. против Заповед за прилагане на ПАМ, с която е била прекратена регистрацията
на процесния автомобил на осн.чл. 171, ал.2а,б.“б“ от ЗДвП, от мотивите към което е видно,
че административният съд също е кредитирал показанията на двамата полицаи като е приел,
че са непротиворечиви, последователни и правдиви, респ. не е дал вяра на показанията на
св.Р. Г. поради тяхната явна заинтересованост от изхода на спора и противоречието им със
събраните по делото доказателства.
При така установената макар и усложнена фактическа обстановка, от правна страна
съдът намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност
за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, водещи до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Първото и
основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен
орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона [случай, в който се
презюмира], така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е
спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган –Началник
група, сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Т., на когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и от
приложената /л.32/ Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
са делегирани права по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.
Видно от разпоредбата на чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок 12 месеца и глоба в размер на 1000 лв. водач, който управлява МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 до 1.2 на хиляда включително, установена с
медицинско и химическо изследване и/или техническо средство, определящо съдържанието
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, а съгласно чл.6,ал.1,т.1 от
Наредба № *** г. на МВР /Обн.,ДВ, бр.1/2013 г., в сила от 04.02.2013 г./ за същото
нарушение се отнемат задължително и 10 к.т. В конкретният случай безспорно е налице
пълно съответствие между фактическата обстановка констатирана от контролните органи и
правната квалификация, дадена от наказващия орган в издаденото НП. Разпоредбата на
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП задължава всеки водач на МПС да не го управлява под въздействие на
алкохол – разпоредба, чиято конкретна индивидуализация касаеща границите на
4
допустимата концентрация е регламентирана чрез чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП, по силата на който е
санкциониран нарушителя. Нарушението е извършено виновно, умишлено, като
нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е че е употребил
алкохол и не следва да управлява МПС в това си състояние, но въпреки това е управлявал
л.а., с което е допускал настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
След извършеният подробен анализ на приобщената доказателствена съвкупност,
съдът намери, че при осъществяване състава на вмененото административно нарушение по
ЗДвП, на нарушителя Д. правилно са наложени наказания глоба в размер на 1000 лв.и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В случая те са и единствено
възможните, доколкото самият законодател не е предвидил минимум и максимум на
наказанието и не е предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност да
определи размера и вида на санкциите за установеното нарушение, поради което това
наказание е правилно определено, респ. не съществува процесуална възможност за
обсъждане на въпросите за неговото изменение. По отношение отнетите 10 контролни точки
– отнемането на контролни точки по реда на Наредба *** на МВР не представлява нито
наказание, нито принудителна административна мярка, т.е. не се явява санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване и респективно отмяна. Ето защо издаденото НП е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.9,вр. с ал.5 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № НП № **** г. издадено от Началник група в ОДМВР Т., сектор
„Пътна полиция“, с което и на основание чл. 174,ал.1,т.2 от ЗДвП на Д. Р. Д. от с.З., общ.П.,
обл. Т., ул.“***“№8, ЕГН-********** за нарушение по чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП, са наложени
административни наказания глоба в размер на 1000 лв., лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 м. и са отнети 10 к.т. на основание Наредба № *** на МВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5