Р Е Ш Е Н И Е №260750
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
09.03.2021г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII –
ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 01.03.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8997 по описа за 2020г. на
съда, за да се произнесе взе предвид следното.
С
молба, с вх. № 43702/24.07.2020г. от ищецът
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е предявен иск срещу ответника И.Р.Й..
Правната
квалификация на иска е чл. 422 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че за периода от 11.08.2015 г. до 10.12.2019 г. И.Р.Й.
имал задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив за
предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, в размер на 991,79 лв. (деветстотин деветдесет и
един лева и седемдесет и девет стотинки) и мораторна лихва към главницата за
периода от 31.10.2015 г. до 30.11.2019 г.в размер на 159,70 лв. (сто петдесет и
девет лева и седемдесет стотинки) за обект, с адрес: ***
Твърди се, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите “Потребителите и
водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на
отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници,
носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс независимо от размера на задължението”, „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД - гр. Пловдив е подало заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу И.Р.Й. за натрупаните по партидата
на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, не са заплатени.
Било
образувано частно гражданско дело № 220/2020г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VІ граждански състав. Издадена била и заповед за изпълнение на парично
задължение за следните суми: сумата от 991.79 лв. /деветстотин деветдесет и
един лева и 79 ст./ главница за консумирана, но незаплатена питейна и отведена
вода за периода 11.08.2015г. до 10.12.2019г., за обект, находящ се в *** по
партида с аб.№ *** 159.70 лв. /сто петдесет и девет лева и 70 ст./ обезщетение
за забавено плащане от 31.10.2015г. до 30.11.2019г., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.01.2020г. до изплащане на вземането, както и
разноските по делото за държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева
/ лв. държавна такса и 300 лв. /триста/
лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
От
съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът И.Р.Й., ЕГН: **********, дължи на “Водоснабдяване и
канализация" ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември" № 250, представлявано от ***,
сумата от 991,79 лв. (деветстотин деветдесет и един лева и седемдесет и девет
стотинки) главница за период от 11.08.2015 г. до 10.12.2019 г., като и
мораторна лихва към главницата за период от 31.10.2015 г. до 30.11.2019 г. в
размер на 159,70 лв. (сто петдесет и девет лева и седемдесет стотинки), ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2020г. до изплащане на
вземането.
Претендират
се разноски по настоящето и заповедното производство, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В
първото по делото редовно съдебно заседание ответник И.Р.Й. изрично признава
иска, заявява, че желае решение по чл. 237 ГПК и моли за присъждане разноските
на ищеца в минимален размер.
Направеното
признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение,
т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на
насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на
чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се
право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда
лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави,
предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне
под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки го на това основание без да мотивира решението си по съществото на
спора.
С
оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се
уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати претендираната сума.
На
основание чл.7 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски в настоящата инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Предвид
отказа от юрисконсултско възнаграждение от юрк. Христова в открито съдебно заседание
от 01.03.2021г., съда следва да присъди сторените разноски както следва:
сумата, в размер на 75 лева – държавна такса по исковото производство, 25 лева
– държавна такса за заповедното производство и 300 лева - адвокатско възнаграждение по заповедното
производство.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника И.Р.Й., с ЕГН: **********, с адрес: *** дължи в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември“ № 250, представлявано от ***, съгласно Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК №91/13.01.2020г.,
постановена по частно гражданско дело № 220/2020г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VІ граждански състав, за следните суми: сумата от 991,79 лв. (деветстотин деветдесет и един лева и седемдесет и девет
стотинки) главница за период от 11.08.2015 г. до 10.12.2019 г., като и
мораторна лихва към главницата за период от 31.10.2015 г. до 30.11.2019 г. в
размер на 159,70 лв. (сто петдесет и девет
лева и седемдесет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2020г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.Р.Й., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
Септември“ № 250, представлявано от ***,
сумата в размер на 400 лева (четиристотин лева), представляваща държавна такса по исковото и
заповедното производство, както и заплатено адвокатско възнаграждение по
заповедното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.