№ 331
гр. Враца, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Петрова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420101749 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В срещу В. Й.
Т. с ЕГН ********** от гр. ***** за признаване за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца сумата 376,85 лева – неиздължена главница по договор за кредит №
30038924161 от 21.08.2019 г., ведно със законната лихва от 24.09.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата, сумата 53,24 лева – договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. до
20.08.2020 г. и сумата 6,52 лева – законна лихва за периода 20.08.2020 г. до 20.09.2020 г., за
които суми е издадена заповед № 260137 от 30.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2368/2020 г. на Врачански районен съд,
както и за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 104,95 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и сумата 245,00 лева –
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Флекси“.
В същата се твърди, че между „Профи Кредит България” ЕООД и ответницата В.Т.
съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за паричен заем с №
30038924161 от 21.08.2019 г., както и въз основа на общи условия на „Профи Кредит
България” ЕООД за предоставяне на потребителски кредити, представляващи неразделна
част от договора. С подписването на договора заемодателят кредитирал заемателката с
парична сума в размер на 600,00 лева, която била изтеглена от ответницата на каса на
„Изипей“ в деня на подписване на договора за кредит. Твърди се, че съгласно разпоредбите
1
на договора за паричен заем, заемателката се е задължила да върне кредита заедно с
договорно възнаграждение за кредитора и цена за допълнителен пакет услуги, на 12 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 111,45 лева, или общо в размер на 1 337,34
лева. С част от сумата по кредита в размер на 92,09 лева било погасено друго изискуемо
задължение на ответницата към ищеца. Твърди се също, че процесният договор не е
обявяван за предсрочно изискуем, тъй като крайният срок за издължаване на кредита е
настъпил на 20.08.2020 г. Сочи се, че към настоящия момент ответницата е заплатила по
договора сумата 557,30 лева.
Поради неизпълнението на ответницата, на 24.09.2020 г. ищецът подал срещу
ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр.
дело № 2368/2020 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил частично заявлението и
издал заповед от 30.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
следните суми: сумата 376,85 лева – неиздължена главница по договор за кредит №
30038924161 от 21.08.2019 г., ведно със законната лихва от 24.09.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата, сумата 53,24 лева – договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. до
20.08.2020 г. и сумата 6,52 лева – законна лихва за периода 20.08.2020 г. до 20.09.2020 г. В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответницата подала възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което е предявен настоящия установителен иск.
По горепосоченото заповедно производство съдът отхвърлил частично заявлението за
следните суми: сумата 104,95 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги „Фаст“ и сумата 245,00 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
„Флекси“, като за тези суми, в изпълнение на указанията на съда по чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК, по настоящото дело е предявен осъдителен иск.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1, предложение 1, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ответницата В. Й. Т., чрез пълномощника си адв. Д.М. от АК-Пловдив, е подал писмен
отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22, във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като от
договорното съдържание не става ясно какви са приложимите годишен лихвен процент и
годишен процент на разходите и в какво се изразява тяхното съдържание, дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, че уговорките за годишен лихвен процент и годишен
процент на разходите са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 147 от Закона за
защита на потребителите и като противоречащи на добрите нрави, че таксите за услугите
„Фаст“ и „Флекси“ са в размер около този на главницата по договора за кредит и същите не
водят до никаква икономическа полза за ответницата, поради което същите са нищожни.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 2368/2020 г. на Врачанския районен съд
длъжникът В. Й. Т. е подала възражение в законоустановения срок, с което не са наведени
2
конкретни правоизключващи и правопогасяващи възражения.
С определение № 296 от 26.07.2021 г. по това дело, влязло в законна сила на 23.09.2021
г., съдът остави без разглеждане, като процесуално недопустима, исковата молба, по която е
образувано делото, в частта, с която се претендира да бъде осъдена ответницата да заплати
на ищеца сумата 104,95 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
„Фаст“ и сумата 245,00 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
„Флекси“, и двете по договор за кредит № 30038924161 от 21.08.2019 г., и прекрати в
същата част производството по гр. дело № 1749/2021 г. на Врачански районен съд, поради
което съдът не дължи произнасяне с настоящото решение по предявените осъдителни
искове за равностойност на услугите „Фаст“ и „Флекси“.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
На 21.08.2019 г. ищецът сключил с ответницата договор за потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт” № 30038924161, по силата на който е предоставена в полза на
ответницата обща сума в размер от 600,00 лева, от която сумата 92,09 лева била използвана
за рефинансиране на задълженията на ответника към ищеца „Профи Кредит България”
ЕООД. Отпуснатата като кредит сума била усвоена от ответницата на каса на „Изипей“.
Уговорен бил срок на кредита 12 месеца, размер на вноската по кредита 61,45 лева, годишен
процент на разходите 48,47 % и годишен лихвен процент 41,00 %. Общата дължима сума по
кредита се сочи да е в размер от 1 337,34 лева. Избрани били и пакети от допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ и се дължало от ответницата възнаграждение в размер на 600,00
лева, платимо на вноски от по 50,00 лева месечно. Отразено било, че общият размер на
сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски
кредит (включително възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“) е 1 337,34 лева, платима
на вноски за срок от 12 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 111,45
лева, а падежът й е 20-то число от месеца. Ответницата декларирала срещу подпис, че е
запозната и приема приложимите към договора за кредит общи условия. Декларирала, че са
й били предоставени информация във формата на Стандартен европейски формуляр,
разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит
съответства на възможностите на ответницата и финансовото му състояние, както и
разяснения на преддоговорна информация и допълнителни услуги.
В исковата молба са наведени твърдения, че крайният срок за погасяване на
задълженията по процесния договор за кредит е настъпил на 20.08.2020 г., поради което тези
задължения не са обявявани за предсрочно изискуеми, както и че ответницата е извършила
погашения по процесния договор за кредит в общ размер от 557,30 лева, като това
обстоятелство не се оспорва с отговора по чл. 131 от ГПК.
От правна страна.
Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се
3
претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 20.08.2020 г.,
който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 24.09.2020 г., поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е
налице.
Видно от договор за потребителски кредит 30038924161 от 21.08.2019 г., ищецът
„Профи Кредит България“ ЕООД е предоставил на ответницата кредит в размер на 600,00
лева (същата е предадена на кредитополучателката на каса на „Изипей“), а ответницата се е
задължила да върне кредита в сроковете и по реда, предвидени в договора.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай договорът за потребителски
кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният
лихвен процент – 41,00 %, описани са условията за прилагането му – чл. 4 от общите
условия към договора, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е
фиксиран, посочен е годишен процента на разходите – 48,47 %, който е в границите,
определени в чл. 19, ал. 4 от ЗПК (не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5.3 от общите
условия към договора. Налице са и другите изисквания на ЗПК – изготвен е и погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (подписан от ответницата) – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 от
ЗПК. С оглед изложеното не е налице соченото от пълномощника на ответницата основание
за недействителност на договора поради противоречие с конкретни разпоредби на ЗПК.
Не е спорно между страните, че ответницата е извършила частични погашения по
процесния договор за кредит в общ размер от 557,30 лева.
Ето защо по делото е установена частична основателност на предявената искова
претенция по чл. 422, ал. 1 от ГПК. По делото е установено, че ответницата не е заплатила
на кредитора месечните вноски по целия погасителен план по договора, а единствено е
заплатила сумата 557,30 лева, като крайният срок за погасяване на кредита е 20.08.2020 г.,
към която дата все още не е било подадено заявление по чл. 410 от ГПК. Дори заявлението
да беше подадено към по-ранен момент, съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е допустимо да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ.
4
Видно от приложеното на л. 20 от делото извлечение по сметка, което не е оспорено от
ответницата, от частичното погашение на ответницата сумата 307,25 лева е отнесена към
главница и договорна лихва, а остатъкът 250,05 лева е отнесен към погасяване на клаузи, за
които по настоящото дело е налице влязло в сила определение за прекратяване на
производството, като същите клаузи освен това са нищожни по съображенията, изложени в
разпореждане № 260831 от 30.09.2020 г. по ч. гр. дело № 2368/2020 г. на Врачански районен
съд, към които мотиви съдът препраща. При това положение съдът намира, че този остатък
в размер на 250,05 лева следва да бъде отнесен към претендираната главница.
В обобщение, искът за главница се явява основателен до размера 126,80 лева
(разликата до пълния претендиран размер е погасена чрез плащане), а исковете за договорна
лихва и за мораторна лихва са изцяло основателни.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. По заповедното производство-ч. гр. дело № 2368/2020 г. на
Врачански районен съд ищецът е направил разноски в размер на 75,00 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, от които му се следва сумата 16,63 лева. По
настоящото дело-гр. дело № 1749/2021 г. на Врачански районен съд ищецът е направил
разноски в размер на 325,00 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
(последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1
от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лева), от които му се следват 77,09
лева.
Пълномощникът на ответника адв. Д. В. М. е направил разноски, изразяващи се в
предоставена безплатна правна помощ по делото, в минималния размер по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, а именно сумата 150,00 лева по заповедното
производство и сумата 300,00 лева по настоящото исково производство. Съобразно
отхвърлената и прекратената част от исковете, ищецът дължи на адв. М. сумата 343,27 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на В. Й.
Т. с ЕГН ********** от гр. *****, че дължи на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В
сумата 126,80 лева – неиздължена главница по договор за кредит № 30038924161 от
21.08.2019 г., ведно със законната лихва от 24.09.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата, сумата 53,24 лева – договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.08.2020 г.
и сумата 6,52 лева – законна лихва за периода 20.08.2020 г. до 20.09.2020 г., за които суми е
издадена заповед № 260137 от 30.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 2368/2020 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
5
предявения иск за главница за разликата от уважения размер до пълния предявен размер,
като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Й. Т. с ЕГН ********** от гр. ***** да
заплати на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В сумата 16,63 лева – разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 2368/2020 г. на
Врачански районен съд, както и сумата 77,09 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 1749/2021 г. на Врачански районен съд,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на адв. Д.
В. М. с ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б сумата 343,27 лева – разноски за осъществено процесуално
предсавителство по ч. гр. дело № 2368/2020 г. на Врачански районен съд и гр. дело №
1749/2021 г. на Врачански районен съд, съразмерно на отхвърлената и прекратената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6