О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 20.05.2021 Град Стара Загора
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На 20.05. Година две хиляди двадесет и първа
В закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
гражданско дело номер 1387 по описа за 2021 година.
Делото е образувано по искова молба на М.И.Н.-Д. против Районен център по трансфузионна хематология – Стара Загора. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил в срок отговор от ответника. По искането на ответника за допускане на веществено доказателство – флаш-памет, съдържаща видеозапис, съдът ще се произнесе след събиране на доказателства за начина, по които е извършено филмирането с оглед разпоредбата на чл.32 от КРБ, за което следва да бъдат дадени указания на ответника.
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, както и да се допуснат посочените от ответника лица.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото заверени ксерокопия от Заповед изх.№ РД-01-9/19.02.2021 г. на Директора на Районен център по трансфузионна хематология - Стара Загора, Трудов договор, допълнително споразумение №8/29.01.2019г., допълнително споразумение №61/01.09.2020г.; длъжностна характеристика на Началник отделение „Кръводаряване“, Декларацията за конфиденциалност, подписана от д-р Н.; СОП - 2 бр.; Жалба от Г.П., вх. № 97-00-1/27.01.2021г.; Допълнение към жалба на Г.П.; Искане за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ, изх. № 75-2/27.01.2021г.; Обяснения, вх. № 75-2-1/29.01.2021г.; Допълнително искане за даване на обяснения, изх. № 75-2-2/01.02.2021г.; Допълнителни обяснения, изх. № 75-2-3/03.02.2021г.; Кръводарителско досие на Г.П.; резултати от пациента за SARS /с превод на български език/S№29029075, декларация за здравословно състояние на Г.П.от 25.01.2021г., резултати от вирусологична лаборатория от 25.01.2021г., писмо до НЦХТ София №15-44/24.02.2020г., Указания на ИАЛ; указания на НЦТХ; Протокол от заседание на Експертния съвет по трансфузионна медицина от 30.03.2020г., с приет план за прилагане на мерки и промени в организацията на работа във връзка с пандемията; стандартни оперативни протоколи; Протокол от лекарски колегиум на РЦТХ.
ДОПУСКА в качеството на свидетели: Г.П.П.- с адрес за призоваване по месторабота - …. и М.М.С.- с адрес за призоваване по месторабота - ….
УКАЗВА на ответника, че следва да посочи и представи доказателства за начина, по които е извършен видеозаписът, съдържащ се приложената към отговора на исковата молба флаш-памет.
ОБЯВЯВА, че по искането на ответника за допускане на веществено доказателство – флаш-памет, съдържаща видеозапис, съдът ще се произнесе след събиране на доказателства за начина, по които е извършено филмирането.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 23.06.2021 г. от 10,30 ч., за която дата да се призоват страните и допуснатите свидетели на посочените адреси.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на М.И.Н.-Д. против Районен център по трансфузионна хематология – Стара Загора. Ищцата твърди в исковата си молба, че оспорва заповед изх.№ РД-01-9/19.02.2021 г. на директора на Районен център по трансфузионна хематология - Стара Загора, с която й е наложена дисциплинарно наказание „забележка“. Смята, че при издаване на заповедта не са спазени императивните изисквания на чл. 193 от КТ. Действително от работодателя били поставени въпроси в хода на дисциплинарното производство, които обаче по никакъв начин не били свързани с конкретните факти, които са послужили за налагане на дисциплинарното наказание. В този смисъл на ищцата не бил поставен въпрос, който да установи дали действително е било обсъждано здравословното състояние на лицето, което е подало оплакване, и дали последното действително е било обсъждано в присъствието на други лица и дали самият разговор, ако е имало такъв, не е започнат от самото лице. В този смисъл за ищцата не била налице възможност да ангажира доказателства, както и да изрази своето становище по този въпрос, като последното следвало да бъде приравнено на „неизслушване“ на ищцата по тези факти, особено и доколкото въз основа на тях било прието, че твърдяното нарушение не представлява „маловажен случай“. Тъй като в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание били кумулирани две групи твърдения, които работодателят приравнявал към основанията за налагане на дисциплинарно наказание, без последните да са разграничени и да е определено кое именно води до решението на работодателя, то настоящата заповед следвало да бъде изцяло отменена на основание чл. 193, ал.3 от КТ, без спорът да бъде разглеждан по същество. Действително на въпросната дата било налице разногласие между ищцата и лице, което желаело да извърши кръводаряване. Последното било продиктувано от това, че в Районен център по трансфузионна хематология - Стара Загора действал СОП: Окр-Соу19-001, изискващ кумулативното наличие на няколко предпоставки, за да бъде допуснато едно лице до даряване, а именно: 1) дарителят да е преболедувал от COVID-19, като това следвало да бъде установено от PCR тест за COVID-19. В конкретния случай от кръводарителя била представена разпечатка от изследване, което обаче по никакъв начин не било годно да установи кой го е осъществил и дали действително е касаело положителен тест за COVID-19; и 2) изискването кръводаряването да се извърши в минимален месечен срок след завръщане в страната на лицето, желаещо да дари кръв, както и от момента, в който последното е било в контакт с хора, завърнали се в страната след пътуване в чужбина. Именно датата на завръщане в страната от кръводарителя обострила напрежението. Последната не разполагала и не представила каквито и да е конкретни данни, които да потвърдят датата на нейното завръщане, а оттам и изискването за спазване на срока. Ищцата, напълно спазвайки изискванията на своята длъжностна характеристика, резонно и спазвайки правилата на трудовата дисциплина, отказала да допусне до кръводаряване лицето, което желаело да стори това, поради противоречието със СОП. Горното по никакъв начин не можело да обоснове твърдяното в заповедта нарушение, а точно обратното - установявало едно добросъвестно изпълнение на служебните задължения. За емоционалното състояние на кръводарителя ищцата не можела да бъде държана отговорна, като изцяло в нейните компетенции била преценката дали да допусне до кръводаряване лицето, желаещо това. По отношение на твърдените „разнопосочни и несъответстващи на нормативните документи указания“, смята че е служебно известна епидемиологичната обстановка в страната, както и постоянната динамика и промени в нормативите и оперативните процедури. Нещо повече въпросното твърдение било изцяло бланкетно посочено в заповедта. Предвид гореизложеното изрично заявява, че изцяло оспорва фактическите констатации в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“. Издадената заповед се явявала и незаконосъобразна, тъй като не отговаряла на изискванията на чл. 195 от КТ. Моли съда да отмени изцяло наложеното й дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед изх.№ РД-01-9/19.02.2021 г. на директора на Районен център по трансфузионна хематология - Стара Загора.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника, който счита исковата молба за изцяло неоснователна. Счита, че работодателят е спазил всички изисквания на чл. 193 от КТ, включително задължителните указания по приложението му обективирани в трайната съдебна практика на ВКС. Работодателят не бил длъжен да формулира конкретни въпроси в искането за обяснения, както и не бил длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Съдебната практика трайно приемала, че както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание било достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено най-общо, по разбираем за работника начин. В конкретния случай работодателят спазил стриктно изискванията на чл. 193 от КТ, като основавайки се на писмена жалба от кръводарителя Г.П.с вх. № 97-00-1/27.01.2021г., отправил писмено искане до ищцата с изх. № 75-2/27.01.2021 г., връчено на ръка на същата дата, за даване обяснения по евентуално извършено нарушение на трудовата дисциплина на дата 25.01.2021, около 10,20ч., изразяващо се в грубо и непрофесионално отношение към кръводарител, уронващо престижа и доброто име на РЦТХ гр. Стара Загора. На 29.01.2021г. с вх. № 75-2-1 постъпили писмени обяснения от ищцата, с които по същество се отричало случилото се, а представената с жалбата информация се квалифицирала като невярна и злепоставяща честта, достойнството и доброто й име с цел накърняване на репутацията й. Макар в обясненията да липсвало всякаква конкретика относно обективни и субективни елементи на случилото се, от текста ясно личало, че служителят се е ориентирал в обстоятелствата, знаел за изразената неудовлетвореност на конкретния кръводарител, както и за изнесените оплаквания в жалбата. Именно поради констатираната от страна на работодателя пълна липса на конкретика на първоначално дадените обяснения, с повторно писмено искане с изх. № 75-2-2/01.02.2021г., надхвърлящо минималните изисквания по приложение на чл. 193 от КТ, на служителя били поискани повторни обяснения по конкретно поставени въпроси, имащи за цел да изяснят обективните и субективните елементи на случая от 25.01.2021 г. Именно в т. 5 на повторното уточняващо искане за обяснения работодателят ясно и конкретно задал въпроса за повода за възникналия конфликт с дългогодишния безвъзмезден кръводарител, както и причините разговорът да се извършва на публично място пред входа на Кръвен център и в присъствието на други лица, както и влиянието на подобни пререкания с дарители на имиджа на РЦТХ Стара Загора. Въпреки двете поред писмени искания за обяснения, даващи достатъчно данни на служителя да се ориентира в обстоятелствата, на 03.02.2021г. с вх. № 75-2-3 постъпили допълнителни писмени обяснения от д-р Н., с които отново не се давал конкретен отговор на нито един от зададените въпроси, както общо и без всякаква конкретика се поддържало становището, че оплакванията на дарителката са неверни и злепоставящи, а причините за отлагане на кръводарителката се коренели в епидемичната обстановка и целели осигуряване безопасността както на донорите, така и на реципиентите. Застъпвало се становище, че съгласно действащите нормативи след пътуване в чужбина, кръводарителите се отлагат за срок от 30 дни. В заключение се поддържало, че емоционалната окраска на ситуацията не било основание да се приеме, че е налице уронване престижа и доброто име на РЦТХ Стара Загора. В този смисъл, не било налице твърдяното в исковата молба „неизслушване“, тъй като въпреки усилията, положени от работодателя да изясни обективните и субективните елементи на дисциплинарното нарушение, служителят на два пъти дал общи, витиевати и изпразнени от всякакво съдържание обяснения. По тази причина, не следвало да се прилага чл. 193, ал. 2 от КТ, а на основание чл. 193, ал. 3 от КТ следвало да се приеме, че обяснения по конкретно зададените въпроси не били дадени не по вина на работодателя, а по вина на работника. По делото не било спорно, а и от представените доказателства се установявало, че ищцата била назначена на трудов договор като „началник отделение Кръводаряване“ при Районен център по трансфузионна хематология /РЦТХ/ Стара Загора - работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Не било спорно и в исковата молба се признавало, че 25.01.2021г. е било налице разногласие между ищцата и лицето Г.П., която желаела да извърши безвъзмездно кръводаряване след преболедуване на Ковид-19 за производство на реконвалесцентна ковид плазма (ССР), предназначена за лечение на болни от Ковид - 19 при набиращата сила трета вълна на болестта. Не било спорно, че към момента на възникналия конфликт в РЦТХ Стара Загора са действали Стандартни оперативни процедури (СОП): 1. „ОКр-ССР ЦК-001 за подбор на дарители на реконвалесцентна плазма Ковид-19 от цяла кръв“ от 25.11.2020г. и СОП: 2. „ОКр - Cov 19-001 за въвеждане на мерки за предпазване на кръводарителите и персонала. Подбор на кръводарители по допълнителни критерии в състояние на епидемия от COVID-19“ от 15.03.2020г. Спорело се дали извършените от страна на ищцата действия на 25.01.2021г. представляват дисциплинарно нарушение и дали отлагането на П. противоречи на нормативните документи в центъра или са част от оперативната самостоятелност на ищцата като началник-отделение. В конкретния случай, станал повод за наложеното дисциплинарно наказание, кръводарителката П. провела два разговора с ищцата, единият от които по телефона, а вторият на място пред РЦТХ Стара Загора на 08.01.2021г. - за изясняване на изискванията за кръводаряване след преболедуване на Ковид-19. На 25.01.2021г. П. решила да дари безвъзмездно кръв и по тази причина същия ден отсъствала от местоработата си „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, с. Ковачево, общ. Раднево. На този ден, въпреки двата предварителни разговора, д-р Н.-Д. за пръв път казала на дарителката, че срокът за отлагане от кръводаряване е 30 дни след завръщане от чужбина и съгласно подадената от П. писмена жалба „изключително нелюбезно и пренебрежително я отпраща“. Същият срок във всички цитирани по-горе нормативни документи бил 28 дни и не търпял интерпретации. Той бил визиран във всички стандартни оперативни протоколи на отделение „Кръводаряване“, които ищцата била подписала и с които следвало да бъде запозната като началник-отделение. Стандартните оперативни протоколи (СОП) се изготвяли въз основа на заповеди на Министерство на здравеопазването, указания на Компетентния орган на Трансфузионната система в лицето на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), решения на Експертния съвет по Трансфузионна хематология, колегиуми и др. Изготвените, одобрени и приети СОП били основен документ за съответната процедура в РЦТХ Стара Загора и били задължителни за всички служители. Не личната преценка на д-р Н.-Д., а СОП регламентирали всички дейности в РЦТХ Стара Загора с оглед безопасността на работата и гарантиране качеството на произведените биопродукти. На 23.12.2020г. на лекарски колегиум били допълнени критериите за допускане до даряване на преболедували Ковид-19, а именно: 40 дни след положителен PCR или антигенен тест, като текущите промени в указанията за подбор на донори своевременно били сведени до знанието на отделение „Кръводаряване“, което правеило неоснователно и второто възражение в исковата молба относно годността на представеният документ за изследване на Г.П.. На 25.01.2021 г. дарителката представила резултати от извършено изследване за SARS-COV 19 на Командването на военновъздушните сили на САЩ - Медицински център (AFMC - Air Force Materiel Command), които извършват безплатни изследвания за Ковид 19, който категорично и недвусмислено доказвал, че тя е регистрирана като носител на вируса от дата 16.12.2020г. и Декларация за здравословно състояние на донора и информирано съгласие от 25.01.2021г., с която декларирала пребиваване в САЩ за периода 29.01.2018г. до 26.12.2020г., или точно 30 дни от завръщането й от чужбина, което изключвало всякакви противоречия със СОП, визирани в исковата молба. Въпреки това дарителката неоснователно и безпричинно била отпратена и недопусната до кръводаряване. Даването на неясни, непълни и неотговарящи на действителните критерии за подбор на донори указания и непрофесионално отношение от страна на ищцата били конкретния повод за последвалото пререкание пред входа на РЦТХ, от което дарителката се чувствала крайно неудовлетворена. Съгласно изискванията, заложени в длъжностната характеристика на Началник отделение „Кръводаряване“, същият следвало да бъде „лоялен и адаптивен“, т.е. професионално да решава евентуално възникнали въпроси и ситуации, а не да ги създава. Същият бил задължен да познава нормативните документи, свързани с дейността на отделението, активно да участва в дейности по привличане, мотивиране и задържане на безвъзмездни кръводарители, каквато от 10 години била П.. Подобно поведение на Началник отделение „Кръводаряване“ към дългогодишен, безвъзмезден кръводарител, отговарящ на всички условия за даряване, било обидно и демотивиращо и противоречало на задълженията на началник-отделение и въведените в центъра добри практики по привличане и задържане на дарители. Дори обратното, в условията на пандемия и остър дефицит на кръвни продукти, на такива дарители се дължало специално отношение. Не на последно място, следвало да се отбележи, че СОП ясно и категорично указват, че интервюта с потенциални дарители се провеждат в обстановка на дискретност и при безусловно спазване на лекарската тайна. В случая пандемичната обстановка и въведеният пропускателен режим в РЦТХ в тази връзка не отменяли и не променяли прилагането на ЗЗЛД, както и декларацията за конфиденциалност относно данните за здравословното състояние на дарителя, подписана от ищцата. Съгласно чл. V, т. 2 от длъжностната характеристика началник-отделение „Кръводаряване“ носел отговорност за опазване доброто име на отделението и за неразпространяване на сведения и данни станали известни в хода на работата. Създаването на конфликти с безвъзмездни кръводарители, даването на непълни, разнопосочни и несъответстващи на нормативните документи указания, безпричинното им отпращане и обсъждането на здравословното им състояние без присъщата за това дискретност, уронвали престижа и доброто име на РЦТХ - Стара Загора, което безспорно съставлявало дисциплинарно нарушение по КТ. Работодателят подробно обсъдил всички събрани обяснения и доказателства, съставляващи обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, и позовавайки се именно на тях, приел, че нарушението не съставлява маловажен случай, с оглед на факта, че се извършвало в условията на недостиг на безвъзмездни дарители, преболедували COVID-19, на обществено място /пред входа на РЦТХ Стара Загора/, в присъствието на случайни лица. Въпреки тежестта на нарушението и заявената крайна неудовлетвореност на дарителката, работодателят съобразил липсата на други документирани нарушения на трудовата дисциплина на д-р Н.-Д. и наложил най-леко дисциплинарно наказание „забележка“, съставляваща единствено морален укор към наказаното лице. След намесата на директора на РЦТХ - Стара Загора П. дарила безпроблемно кръв на 25.01.2021г. От нейната кръв били произведени две кръвни съставки - едната била еритроцитен концентрат, а другата така ценната в момента и дефицитна реконвалесцентна плазма (ССР) от преболедували Ковид - 19. С тези два биопродукта били спасени два човешки живота. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск като неоснователен и недоказан, ведно със законовите последици от това. Моли съда да му присъди направените по делото разноски.
От така изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.357, ал.1 от КТ, вр. с чл.358, ал.1, т.1 от КТ - за отмяна на дисциплинарно наказание “забележка”. В производството по иска по чл.357 от КТ работодателят ответник в настоящото производство следва да докаже, че е спазил императивните процедурни изисквания при налагане на дисциплинарното наказание /чл.193-195 от КТ/, като и че работникът е извършил нарушението на трудовата дисциплина, за което е наложено наказанието.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: