РЕШЕНИЕ
гр.София, 06.06.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на
секретаря Н.Първанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3396
по описа за 2021 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от З.В.З. против
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът твърди, че срещу него
било повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2,
пр. 5, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Производството по делото
приключило с оправдателна присъда от 29.06.2015 г. по НОХД № 3883/2012 г. на
СРС, НО, 23 състав. Софийска районна прокуратура подала протест срещу присъдата,
но тъй като не изпълнила указания на съда за допълване на протеста, същият бил
върнат. Присъдата влязла в сила на 29.11.2016 г. Ищецът претърпял неимуществени вреди от
незаконното обвинение, които се изразили в
болки и страдания, преживян стрес и притеснения, свързани с
организирането на адвокатска защита и участието му процесуално-следствени
действия в досъдебната и съдебна фаза на процеса, унижение от отношението към
него като към престъпник, изпитвал несигурност за бъдещето си, угнетяващо чувство, че е
несправедливо обвинен, засегнати били неговите чест и достойнство, изгубил
уважението на близки и познати, на обществеността като цяло. Хората го гледали
с недоверие, станал дори обект на подигравки от познати и приятели, заради
положението му на обвиянем и подсъдим. Мярката за неотклонение „подписка“
ограничила правото му на свободно придвижване и го държала в напрежение. Наказателното
производство продължило четири години, девет месеца и двадесет и девет дни, като тази продължителност не
съотвествала на критериите за разумен срок. Счита, че справедливият размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен на 82
000 лв. Наред с това претърпял и имуществени вреди в размер на 800 лв.,
представляващи разходи за адвокатска защита. Поради изложените доводи, моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 82 000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди/
и сумата от 800 лв./обезщетение за имуществени вреди/, ведно със законната
лихва, считано от 29.11.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва
исковата молба като нередовна, тъй като ищецът не е посочил адрес за
призоваване. Поддържа възражение за недопустимост на иска по чл.2б от ЗОДОВ,
тъй като не е спазен редът по чл.8, ал.1 от ЗОДОВ за търсене на вреди от
забавено производство. Наред с това поддържа възражение за недопустимост на иска
по чл.2б от ЗОДОВ и защото е предявен едновременно с иск по чл.2, ал.1, т.3,
пр.1 от ЗОДОВ, а в тази хипотеза искът по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ
поглъща иска по чл.2б от ЗОДОВ и следва да се определи общо обезщетение. В тази
насока се позовава на съдебна практика – решение № 100/08.07.2019г. по гр.д. №
2682/2018г. на ВКС, IV г.о, решение № 644/23.01.2020г. по вгрд. № 7869/2019г.
на СГС, ГО, II б състав. Оспорва исковете като неоснователни – твърди, че
наказателното дело е с фактическа и правна сложност и срокът на досъдебното
производство от 4 години и 3 месеца не е неразумен, а реално ищецът е бил в
процесуалната фигура на обвиняем за период от 4 месеца по досъдебното
производство. Твърди, че в съдебната фаза прокуратурата не е имала възможност
да вляе на продължителността на процеса. Поддържа становището, че в
наказателното производство са били привлечени като обвиняеми няколко лица,
чието процесуално поведение и на техните представители също е повляло на общата
продължителност на процеса. Оспорва твърденията, че ищецът е претърпял
описаните в исковата молба вреди. Оспорва да е налице причинно-следствена
връзка между обвинението и вредите. Оспорва размера на исковете. Твърди, че
спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната
законна лихва за периода от датата на влизане на оправдателната присъда в сила
до 12.03.2018г. Оспорва претенцията за разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от уточняваща
молба вх. № 274491/14.03.2022 г. е предявен иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 82 000 лв.
За да бъде уважен иска трябва
да бъдат ангажирани доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищеца
да е повдигнато обвинение за извършено
престъпление; 2/да е оправдан по повдигнатото обвинение; 3/да е
настъпила вреда за него; 4/да е доказана причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредата; 5/да е установен размерът на дължимото
обезщетение.
Видно от присъда от 29.06.2015 г. по НОХД № 3883/2012 г. на СРС, НО, 23
състав, подсъдимият З.В.З. е признат за невиновен в това, че на 17.11.2007 г. в гр.София, в ресторант „Чорбаджийска
среща“, находящ се в кв.“Суходол“, ул. ********, чрез нанасяне на удар с
бутилка по главата, е причинил следна телесна повреда на Й.С.Г., изразяваща се
в сътресение на мозъка /сътресение на
главния мозък/, причинило му разстройство на здравето, временно опасно
за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - на
публично място се е саморазправил с Й.С.Г., проявил
демонстративно и пренебрежително отношение към установения правов
ред, без да е предизвикан от пострадалия Й.С.Г.,
осъществено е на публично място при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в
обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната
личност - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2,
пр. 5, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнато
обвинение
Със същата присъда подсъдимият З.В.З. е признат за невиновен в това, че на 17.11.2007
г. в гр. София, в ресторант „Чорбаджийска
среща“, находящ се в кв.“Суходол“, ул. ********, чрез нанасяне на
удари с дървен крак от стол в областта на главата, гърдите и ръцете в
съучастие с М.Х.К., като съизвършител, причинил на
В.П.Д.лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно -
контузна рана с оток и кръвонасядане, локализирана в челната област на
главата, кръвонасядане на гърдите, кръвонасядане на носа, оток и
кръвонасядане на лява орбита с миграция към скулата, кръвонасядане към
долния челюстен ъгъл и лявата задушна област, оток и кръвонасядане в
тилната област, кръвонасядане и охлузвания по лигавицата на двете устни,
причинило на В.П.Д.временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански
подбуди - на публично място се е саморазправил с В.П.
Делчев, проявил демонстративно и пренебрежително отношение към
установения правов ред, без да е предизвикан от пострадалия Й.С.Г., осъществено
е на публично място при демонстрация на
безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи
добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството
на отделната личност - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по повдигнатото обвинение.
От постановление за привличане на обвиняем от 20.01.2012 г. по ДП №
ЗМ3798/2007г. по описа на 06 РУП-СДВР, връчено на 31.01.2012 г., и
оправдателната присъда по НОХД № 3883/2012 г. на СРС се установява, че наказателното
производство срещу З. е започнало на 31.01.2012 г., когато е привлечен като
обвиняем за извършени на 17.11.2007 г. престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2,
пр. 5, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и е
приключило на 29.11.2016 г., когато оправдателната присъда е влязла в сила,
т.е. наказателното производство е продължило 4 години, 9 месеца и 29 дни.
Спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е
разпитан като свидетел Д.– негов адвокат по наказателното дело. Същият заявява,
че го познавал от 1997г. - 2004 г., били приятели. Ищецът бил тих и
притеснителен, скромен човек, който не влизал в конфликти, не бил избухлив. От
2008г. З. работел в Плевен, заемал някаква ръководна длъжност в
петролна рафинерия. Макар да работел в Плевен, през почивните дни се прибирал в
Горна баня, срещали се със свидетеля в
събота и неделя. Преди процесния случай ищецът нямал проблеми с полицията и прокуратурата. Докато траело наказателното производство, той
бил под напрежение, видимо бил притеснен, не знаел какво ще се случи. Семейството на ищеца било познато в Горна
баня, майка му била учителка, ползвала се с името на строг и справедлив педадог.
Разболяла се, тъй като не понесла напрежението около делото и починала. Ищецът
се чувствал виновен за смъртта й.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно преживените от ищеца
страх, безпокойство и душевно страдание от незаконното обвинение, тъй като
същите са непротиворечиви и житейски правдиви в тази част.
Събраните по делото доказателства
установяват, че спрямо З.В.З. е било повдигнато обвинение за престъпление от
общ характер, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, претърпял е
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от незаконното обвинение,
поради което съдът приема за доказани фактите от състава на чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр.1 от ЗОДОВ.
Съгласно съдебната практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по
тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело №
5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС
РБ и съдебни решения на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г.
на III г.о. на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012
г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на
III г.о., при определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат
конкретни обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква
степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид.
Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания. При
определяне размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към
датата на започване на наказателното производство спрямо него – 37 г.,
тежестта на престъпленията, за които са
повдигнати обвинения – умишлени престъпления по чл.
131, ал. 1, т. 12, пр. 2 вр. чл. 129, ал.2, пр. 5, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
като за първото от тях се предвижда наказание “лишаване от свобода“ от 2 до 10
години, а за второто – „лишаване от свобода“ до 3 години;
наказателното производство е продължило през периода 31.01.2012 г. - 29.11.2016 г /4 години, 9 месеца и 29 дни/. Съдът
отчете обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за
неотклонение „подписка“. По делото се установи, че З. не е осъждан и тежко е
преживял образувания срещу него наказателен процес - бил видимо
бил притеснен, не знаел какво ще се случи, считал, че процесът е довел до
влошаване здравето на майка му, поради което изпитвал чувство на вина./св.Д./.
Съдът приема, че ищецът е изпитвал негативни емоции, каквито нормално, обичайно изпитва
всеки човек, който е несправедливо разследван и обвинен в извършване на
престъпление – изпитвал е притеснения, страх и тревога за бъдещето, чувствал се е унизен,
търпял е редица неудобства, свързани с
качеството му на обвиняем при разследването, накърнени са били неговите чест и достойноство. От друга страна страна,
съдът отчете обстоятелството, че хората,
които са познавали ищеца, не са изгубили доверие в него/св.Д./.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през периода 2012 г. – 2016 г., съдът определи
обезщетението по справедливост на 3 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 82 000 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск за
имуществени вреди:
Видно от договор за правна защита и съдействие от 30.01.2012 г., сключен
с адв. Н.К., ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение по
досъдебното производство в размер на 200 лв./ л.142 от ДП № ЗМ 3798/2007г./, а
от договор за правна защита и съдействие от 22.01.2013 г., сключен с адв.В., се
установява, че ищецът е направил разноски за адвокатска защита по НОХД № №
3883/2012г. в размер на 600 лв. или общият размер на разноските за адвокатско
възнаграждение за защита срещу незаконното обвинение е 800лв., колкото претендира ищецът.
По претенцията за законна лихва и възражението на ответника за изтекла погасителна
давност: Законната
лихва се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-29.11.2016
г. Претенцията за законна лихва се погасява с изтичане на тригодишна
давност./чл.111, б.”б” от ЗЗД/. Тъй като исковете са предявени на 12.03.2021
г., за периода 29.11.2016 г. до 11.03.2018 г./вкл./ вземането е погасено по
давност, не и за периода след тази дата, поради което законната лихва следва да
бъде присъдена, считано от 12.03.2018г. до окончателното изплащане.
По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 20 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Р.М.от АК – София,
съдебен адрес:***, над партер, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 138.32 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2 да заплати на З.В.З., ЕГН **********, съдебен адрес:***, над
партер, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 3 000 лв.
/обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, по което З.В.З. е оправдан с присъда от
29.06.2015 г. по НОХД № 3883/2012г. на СРС, НО, 23 състав, влязла в сила на 29.11.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2018 г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен
размер от 82 000 лв. и в частта, в която се претендира законна лихва за периода
29.11.2016 г. до 11.03.2018г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати З.В.З., ЕГН **********,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 800лв./обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в разходи за адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 30.01.2012 г., сключен с адв. Н.К. и по
договор за правна защита и съдействие от 22.01.2013 г., сключен с адв.В., за
защита срещу незаконно обвинение, по което е оправдан с присъда от 29.06.2015
г. по НОХД № 3883/2012г. на СРС, НО, 23 състав, влязла в сила на 29.11.2016г./,
ведно със законната лихва, считано от 12.03.2018 г. до окончателното изплащане,
като претенцията за законна лихва в частта за периода 29.11.2016 г. до
11.03.2018г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на З.В.З., на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
направените по делото разноски в размер на 20 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Р.Р.М., ЕГН **********,
от АК – София, съдебен адрес:***, над партер, на основание чл.38, ал.2 от ЗА,
сумата от 138.32 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: