Решение по дело №5058/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 996
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20212120205058
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 996
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120205058 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.
128, ал. 1 от ЗАДС. Образувано е по жалба на „В” ЕООД – гр. Бургас,
представлявано от управителя Н.Т., против Наказателно постановление №
1786/2021 от 06.10.2021 г. на Зам. Директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 126а
от ЗАДС е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение по чл. 47б, ал. 7 от ЗАДС. Претендира
се отмяна на атакуваното постановление с релевирани оплаквания за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, а при условията на евентуалност се иска приложение на
чл. 126б от ЗАДС или на чл. 28 от ЗАНН. Заявена е претенция за присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна в
съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и
пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, евентуално за изменението му по отношение на
приложената санкционна разпоредба. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение в случай на отмяна на наказателното постановление.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че „В” ЕООД – гр. Бургас, с ЕИК ****, е лицензиран
складодържател на данъчен склад с ИНДС BGNCA00484001 за бутилирано
вино и ферментирали напитки, находящ се в ***, УПИ ХII-***, ***. На
07.09.2021 г. св. П.П. и И.И. – съответно ст. инспектор и гл. експерт в ТД
Митница Бургас, отдел „Акцизна дейност“, сектор „Проверки, са извършили
проверка в горепосочения обект. Проверката е извършена в присъствието на
представител на “Г“ ООД – изпълнител по договор за комплексно
абонаментно обслужване на системата за видеонаблюдение в данъчния склад
на жалбоподателя. Предприети са действия по копиране върху външен твърд
диск на архивната видеоинформация от сървър на Milestone за периода
26.06.2021 г. – 15.07.2021 г., в резултат на което е установено, че липсва
архивиран непрекъснат запис на видеоизображения върху цифровия регистър
за времето от 09.06.2021 г. до 09.07.2021 г. включително. На
данъчнозадълженото лице е даден тридневен срок да представи писмени
обяснения за липсващия архивиран непрекъснат запис на видеоизображения
върху цифровия регистратор. Проверката и копирането са обективирани в
Протокол за извършена проверка № 21BG1000A039484/07.09.2021 г. и
Протокол за обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация №
21BG1000A039484/07.09.2021 г. В предоставения срок дружеството е
депозирало писмено обяснение, че при монтирането и поддръжката на
апаратурата, предоставени на специализираната фирма “Г“ ООД, е
поддържана постоянна връзка с митническите органи, като апаратурата е
приета и съгласувана, за което дружеството е получило официално писмо от
Агенция Митници, поради което са считали, че всичко функционира
нормално. Към обясненито е приложен Констативен протокол от 07.09.2021 г.
от обслужващата фирма “Г“ ООД, според който направените настройки в
записващия сървър са сгрешени, като настройката на архива е 60 дни вместо
90. Констатирано е, че при сравнение с конфигурационния протокол от
програмата на Milestone с дата 02.02.2021 г. настройката за архив пак е била
60 дни, като грешката е била допусната още в началото и не е променяна
2
впоследствие.
На дружеството-жалбоподател е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 1783/16.09.2021 г. Актосъставителят П.П. е
констатирал неизпълнение на изискването на чл. 47б, ал. 7 от ЗАДС и е
квалифицирал нарушение по 126а, ал. 1 от ЗАДС.
Административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации по акта, отчел е дадените обяснения за причината за липсата на
архивен видеозапис, преценил е, че случаят не е маловажен, и на 06.10.2021 г.
е издал обжалваното Наказателно постановление, с което е наложил на „В”
ЕООД на основание чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС имуществена санкция в размер на
500 лева за неизпълнение на изискването по чл. 47б, ал. 7 от ЗАДС.
Наказателното постановление е връчено на упълномощено лице на
25.10.2021 г. Жалбата е депозирана на 01.11.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
АУАН е съставен от митнически орган – инспектор в ТД Митница
Бургас на обслужвана територия в гр. Бургас, съобразно регламентираната в
чл. 128, ал. 2 от ЗАДС компетентност, а НП е издадено от компетентен орган
– от Зам. Директор на ТД Митница Бургас, в съответствие с разпореденото
овластяване със Заповед № ЗАМ-1084/32-246797 от 02.08.2021 г. на
Директора на Агенция „Митници“, издадена на основание регламентиращата
компетентността на наказващия орган разпоредба на закона – чл. 128, ал. 2 от
ЗАДС. Административно-наказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок.
В разпоредбата на чл. 47б, ал. 6 и ал. 7 от ЗДАС е предвидено
задължение за лицензираните складодържатели да съхраняват информацията
за извършваното видеонаблюдение в складовете върху цифровите
регистратори за срок не по-малък от един месец, а след изтичане на този срок
да архивират информацията, съхранявайки я в данъчния склад за срок не по-
3
малък от два месеца.
Не се спори, че устройството за архивиране на видеозаписи в склада на
жалбоподателя е било настроено на 60 дни, т. е. за период равен на два
месеца. Безспорно се установява по делото от Констативен протокол от
07.09.2021 г., че сервизиращата фирма “Г“ ООД изначално – още при
инсталирането, е направила погрешната настройка, като това е било
съгласувано и с митническите органи. Изводимо е, че в конкретния случай
проблемът е от техническо естество и не може да бъде определен като
следствие от действие или бездействие на лицензирания складодържател.
След като липсва каквото и да е деяние по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, касаещо
неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността
на „В” ЕООД, неправомерно е ангажирана отговорността на санкционираното
дружество. В този смисъл атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като неправилно.
На следващо място, съдът приема, че е приложен и неправилно
материалният закон, поради което са налице основания за отмяна на
обжалваното постановление като незаконосъобразно. При проверката на НП
се констатира несъответствие между фактически описаното нарушение,
изразяващо се в неизпълнение на задължение по чл. 47б, ал. 7 от ЗДАС и
субсумирането на така описаната фактология под приложената
административно-наказателна разпоредба. Цифровата формулировка на
основанието за налагане на наказание по чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС прави
напълно неясна волята на наказващия орган относно приложената санкционна
норма. Разпоредбата на чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС предвижда имуществена
санкция в размер от 500 лева до 2 000 лева за нарушение на разпоредбите на
ЗАДС и на нормативните актове по прилагането му, извън случаите, в които е
предвидено друго. В случая нарушението по чл. 47б, ал. 7 от ЗАДС е
наказуемо по чл. 122б, ал. 1 от ЗДДС, поради което правната рамка на чл.
126а, ал. 1 от ЗАДС е неправилна. В тази връзка се преценят за основателни
оплакванията в жалбата за несъответствие между фактическото и правното
основание за ангажиране на отговорност. Съдът по довода на процесуалния
представител на въззиваемата страна за изменение на НП в санкционната част
намира, че е в невъзможност да измени основанието на наложеното
наказание, тъй като разпоредбата на чл. 122б, ал. 1 от ЗАДС предвижда
имуществена санкция в размер от 1 000 лева до 5 000 лева, което би утежнило
4
положението на санкционираното с 500 лева имуществена санкция
дружество.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да се
отмени.
При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Съобразно представения договор за
правна защита и съдействие № 561394/29.10.2021 г. и извлечение от
разплащателна сметка, договореното и платено възнаграждение е 350 лева.
Съдът намира за основателно направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който се претендира от
въззивника. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, при възражение за прекомерност
на хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения
размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба
препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т.
1 от която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1 000 лева възнаграждението е 300 лева. Съобразно наложеното
наказание имуществена санкция 500 лева и предвид обстоятелството, че
делото е приключило в едно съдебно аседание, на което процесуалният
представител на жалбоподателя не се е явил, адвокатският хонорар не е
съобразен и не е в рамките на минималния предвиден размер, поради което
следва да бъде присъден в намален размер от 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1786/2021 от 06.10.2021 г. на
Зам. Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на „В”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ****, представлявано
от Н.Т., на основание чл. 126а от ЗАДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл.
47б, ал. 7 от ЗАДС.
5
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Агенция „Митници“ да заплати на „В” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ****, представлявано от Н.Т., направените по делото
разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6