Р Е Ш Е Н И Е
№ 2075
гр. Пловдив, 23
октомври 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на петнадесети октомври, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно
дело №2527 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за
водите (ЗВ).
“Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти
септември” №250, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.Г.Г.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) №184 от 29.07.2019г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски
район (БДУВИБР), гр. Пловдив, при министерството на околната среда и водите
(МОСВ), с който на дружеството жалбоподател са установени такси за водовземане от подземни води по Разрешително за водоползване №300250 от 02.02.2004г.,
издадено от директора на БДУВИБР- Пловдив, за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2017г. в общ размер от 638,20 лв. и са начислени законни лихви върху
посочената сума в общ размер от 178,48 лв.
Претендира
се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност. Алтернативно се поддържа
искане за изменение на акта, както и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът- директор на
БДУВИБР- Пловдив, чрез юрисконсулт Д.П.- пълномощник (лист 4, 101), изразява
становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки с подробно
изложени съображения в тази връзка (листи 123-128).
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Славена Костова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспореният АУПДВ (листи 10-14,
34-38) е съобщен и предявен на жалбоподателя като приложение към писмо с
Изх.№ПО-02-543(2) от 01.08.2019г. (лист 9, 33, 94), получено на 01.08.2019г.,
според поставения Вх.№24-00-5181 в деловодството на жалбоподателя върху
посоченото писмо. От своя страна, жалбата (листи 5-7, 93) е подадена чрез
ответника на 08.08.2019г. или в рамките на законоустановения
срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На жалбоподателя е
издадено Разрешително за водоползване №300250 от 02.02.2004г. (листи 16-19) за ползване на подземен воден
обект, представляващ палеогенски вулканити- туфи, чрез
водовземно съоръжение- два броя каптирани извори “Калето“
и “Алиловия“, находящи се в
местността “Дълбокото дере“ в землището на село Мостово, община Асеновград,
област Пловдив; с цел на водоползването- “питейно-битово
водоснабдяване“ за водоснабдяване на село Мостово, община Асеновград; с разрешено
водно количество- до 21,6 м3/денонощно; с лимит на ползваната вода-
до 7884,00 м3/год.; срок на действие на разрешителното от 02.02.2004г. до 02.02.2029г.; категория
но водите- І-ва категория, съгласно чл.84, от Наредба
№1 от 07.07.2000г. за проучването,
ползването и опазването на подземните води (Наредба №1/07.07.2000г., отм.).
В срок до 02.03.2004г. на водопровода след
водомерната шахта следва да се монтира водомерно устройство за измерване на
добитите водни количества… следва да се поддържа в изправност водомера за целия
срок на действие на разрешителното. В случай, че се установи неизправност на
водомера, се заплаща такса за водоползване на базата
на пропускателната способност на водопроводното отклонение, на което е монтиран
водомерът, за периода на неизправност.
За правото на водоползване се заплаща такса по реда Тарифата за таксите
за правото на водоползване и/или разрешено ползване
на воден обект (Тарифа-2000г., отм.) за ползваните водни количества за “питейно-битови
цели“, за “І-ва категория” подземни води, за периода
на действие на тарифата- 02.02.2004г. – 31.12.2011г. Съответно,
заплаща се такса по реда на Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2011г., отм.), за периода
на действие на тарифата- 01.01.2012г. – 31.12.2016г.;
както и такса по реда на Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2017г.) за времето след 01.01.2017г.
Процесното разрешително за водоползване е изпратено до жалбоподателя като приложение
към писмо с Изх.№ПВ-10-04 от 03.02.2004г. (лист 15), като по делото не са
ангажирани доказателства за датата на получаването му. По делото обаче няма
формиран спор между страните, че процесното разрешително
е влязло в сила, нито пък са ангажирани доказателства за противното, поради
което съдът приема за установено, че процесното разрешително
за водоползване (всъщност за водовземане,
съгласно разпоредбата на §120, т.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за водите (ЗИДЗВ-2006г., ДВ, бр.65 от 11.08.2006г., в сила от
11.08.2006г.), с която е установено, че навсякъде в закона (ЗВ), думите “водоползване”, “водоползването” и “водоползванията” се заменят съответно с “водовземане”, “водовземането” и “водовземанията”) е влязло в сила.
По делото не са ангажирани доказателства за
направено монтиране на водомерно съоръжение (водомер) на каптираните извори “Калето“ и “Алиловия“
Според легалното
определение на §1, т.14 от ДР на ЗВ, “извори“ са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност. А според
легалното определение на §1, т.24 от ДР на ЗВ, “подземни води“ са всички води, намиращи се под повърхността на
земята във водонаситената зона, в пряк контакт със
земните пластове. В нормите на ЗВ няма легално определение за “каптаж“.
Според Речник на чуждите думи в българския език,
изд. “Наука и изкуство“ 1964г., “каптаж“ (фр. captage от лат. capio „хващам“) 1. Хващане на вода при извор в тръба, за да се избегне загубата
ѝ чрез просмуквне. 2. Специално съоръжение при
извора.
А според тълковен
речник, базиран в интернет на адрес:
http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%82%D0%B0%D0%B6,
каптаж е съоръжение за улавяне на
подземни или изворни води или за изваждане на газ от земята при запазване на
качествата им.
Предвид посоченото до
тук, настоящият състав на съда приема за установено, че жалбоподателят ползва
подземни води за питейно-битово водоснабдяване, за което се дължи такса за водовземане, противно на направеното възражение, че осъществяваното
водоползване (водовземане)
е от повърхностни води.
По делото е прието
заверено копие на писмо с Вх.№КД-05-1199 от 30.01.2015г. (Изх.№24-00-308 от
28.01.2015г.) от управителя на дружеството жалбоподател (лист 44), към което е
приложен списък с добитите водни количества през цялата 2014г. (листи 45-48) на
водоизточници с разрешителни за водовземане за
питейно-битово водоснабдяване, между които няма данни за процесното
разрешително.
По делото е прието
заверено копие писмо с Вх.№КД-05-946 от 26.01.2016г. (Изх.№03-00-315 от
25.01.2016г.) на управителя на дружеството жалбоподател (лист 50), към което е
приложен списък с добитите водни количества през цялата 2015г. (листи 51-58) на
водоизточници с разрешителни за водовземане за
питейно-битово водоснабдяване, между които и процесното
разрешително (лист 53), по което са ползвани водни количества от 7 204,00 м3
за годината на цена от 144,08 лв. (7 0204,00 м3 х 0,02 лв./м3).
По делото е прието
заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ от 25.01.2017г. (листи 58-59) от
управителя на дружеството жалбоподател, според която декларация за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. е иззето количество вода за “питейно-битово
водоснабдяване“ в общ обем от 86 074 543,00 м3, съгласно
списък (листи 60-65), за която се дължи такса за водовземане
в общ размер от 1 721 490,86 лв. (86 074 543,00 м3
х 0,02 лв./м3). Според списък на водоизточниците (листи 60-65),
вероятно представен като приложение към посочената декларация, по процесното разрешително (лист 62) са ползвани
10 565,00 м3 вода на стойност 211,30 лв. (10 565,00 м3
х 0,02 лв./м3).
По делото е прието
заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ от 30.01.2018г. (листи 68-69) от
управителя на дружеството жалбоподател, според която декларация за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. е иззето количество вода за “питейно-битово
водоснабдяване“ в общ обем от 85 243 205,00 м3, съгласно
списъци (листи 70-75), за която се дължи такса за водовземане
от 0,02 лв./м3, съгласно чл.12 от Тарифа-2017г. Според посочените
списъци, по процесното разрешително (лист 70) са
ползвани 7 271,00 м3 вода на стойност 145,42 лв. (7 271,00 м3
х 0,02 лв./м3). Посоченото обстоятелство е потвърдено и в списък с
коригираните данни (лист 71).
По делото е прието
заверено копие на писмо с Вх.№КД-05-700 от 10.05.2018г. (лист 76) от управителя
на дружеството жалбоподател, към което са приложени коригирани данни за 2017г.
(листи 77-79). Видно от коригираните данни (лист 79), по процесното
разрешително са ползвани 7 271,00 м3 вода на стойност 145,42
лв. (7 271,00 м3 х 0,02 лв./м3).
На 28.08.2017г. е
съставен Констативен протокол №ПВ2-234 (листи 102-104) от служител на БДУВИБР- Пловдив,
според съдържанието на който протокол по процесното
разрешително се дължи такса за водовземане, по
декларирани от жалбоподателя данни, както следва: за 2014г.- 137,40 лв.
(6 870,00 м3 х 0,02 лв./м3); за 2015г.- 144,08 лв.
(7 204,00 м3 х 0,02 лв./м3); за 2016г.- 211,30 лв.
(10 565,00 м3 х 0,02 лв./м3). Дължимата такса не е
заплатена по сметката на БД ИБР.
На 11.05.2018г. е
съставен Констативен протокол №ПВ2-118 (листи 80-81) от служител на БДУВИБР- Пловдив,
според съдържанието на който протокол по процесното
разрешително се дължи такса за водовземане, по
декларирани от жалбоподателя данни, за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2017г., в размер от 145,42 лв. (7 271,00 м3 х 0,02
лв./м3).
Като приложение към
писмо с Изх.№КД-04-1505 от 29.05.2018г. (листи 82-86) на жалбоподателя са изпратени
множество констативни протоколи, между които и Констативен протокол №ПВ2-118 от
11.05.2018г.
Според приетото по
делото заверено копие на обратна разписка (лист 87), писмо с Изх.№КД-04-1505 от
29.05.2018г. е получено от жалбоподателя на 31.05.2018г.
На 27.06.2019г.
е изготвена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с Изх.№ПО-02-543 (листи 41-43)
от директора на БДУВИБР- Пловдив, с която жалбоподателят се поканва да заплати
незаплатени такси за водовземане по процесното разрешително за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2017г. в общ размер от 638,20 лв. и законните лихви върху посочената
сума. На жалбоподателя се указва, че следва да изпълни задължението си в
7-дневен срок от получаване на поканата, като в случай на неизпълнение в
указания срок ще бъде открито административно производство по издаване на
АУПДВ. Изрично в поканата се посочва, че същата има характер на уведомление по
смисъла на чл.26 от АПК. Според поставения Вх.№24-00-3959 (лист 41), посочената
ПДИ е получена от жалбоподателя на 27.06.2019г.
Изготвено е Уведомление
за започване на производство по издаване на АУПДВ с Изх.№ПО-02-543(1) от
08.07.2019г. (листи 39-40) от директора на БДУВИБР- Пловдив, с което, на
основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 от АПК, се уведомява
жалбоподателят, че започва производство по издаване на АУПДВ за дължима такса
за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. по
разрешително с №300250 от 02.02.2004г. Посочва се, че
в 5-дневен срок от получаване на уведомлението може да бъде представен документ
в БДУВИБР- Пловдив, удостоверяващ плащанията, които да са основания за
намаляване на посочената в ПДИ сума. Производството ще приключи с издаването на
АУПДВ, съгласно чл.195б, ал.ал.1 и 2 от ЗВ и по реда
на чл.166 от ДОПК. Актът ще бъде издаден в 14-дневен срок от получаване на
уведомлението. Според поставения Вх.№24-00-4306 (лист 39),
посоченото уведомление е получено от жалбоподателя на 09.07.2019г.
По
делото не са ангажирани доказателства за направено доброволно плащане на сумата
от общо 638,20 лв., представляваща общия размер на дължимата такса за водовземане по процесното разрешително
за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г., както и законните
лихви върху посочената сума, нито пък дори се твърди да е направено плащане,
след което е издаден оспореният в настоящето производство АУПДВ.
При така установената
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с разпоредбите на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставяща издаването на АУПДВ от наличието на писмени
доказателства, подробно изброени в 4 точки, между които и покана за доброволно
изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ). Съответно, направеното възражение от
страна на жалбоподателя в противен смисъл е неоснователно.
Оспореният по делото АУПДВ е издаден от
компетентен орган, по отношение на което обстоятелство между страните няма
формиран спор и предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, според която норма вземанията за
незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се определят с акт
за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК.
Според чл.194, ал.1,
т.1, б.”б” от ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води.
Според чл.194, ал.2 от
ЗВ, таксата по ал.1, т.1, буква “б“ се определя на базата на отнетия обем вода и
съответните норми за водопотребление, определени в
наредбата по чл.117а (Наредба за нормите за водопотребление,
неотносима към настоящия случай).
А според чл.194, ал.6 от
ЗВ, размерът на таксите по ал.1, т.1 – 3, начинът за тяхното изчисляване и
заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет, каквито в случая се
явяват посочените вече Тарифа-2011г.,
отм и Тарифа-2017г.
Според чл.8, ал.1 от Тарифа-2011г., отм, таксата за водовземане от
подземни води се определя по следната формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер
на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода,
съгласно таблиците по чл.10 - лв./куб. м; W
- за подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м.
Според чл.10, ал.2, т.1 от Тарифа-2011г., отм.,
единичният размер на таксата за водовземане от подземни
води за “питейно-битово водоснабдяване“ е 0,02 лв./м3.
Според чл.15, ал.1 от
Тарифа-2011г., отм., таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
Според чл.11, ал.1 от
Тарифа-2017г. (приложима редакция), таксата за водовземане от подземни води се определя по следната
формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса
– в лв.; Е – единичният размер на
таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно
таблиците по чл.12 – в лв./куб. м; W
– размерът на отнетия годишен воден обем подземни води, в куб. м.
Според
чл.12, ал.2, т.2 от Тарифа-2017г., единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за “обществено питейно-битово
водоснабдяване“ е 0,02 лв./м3.
А според чл.21, ал.1 от
Тарифа-2017г., таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
За нуждите на съдебното производство бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), със задачи, подробно формулирани в жалбата
(лист 8) и вещо лице М.Р.Ш..
Според заключението на вещото лице Ш. (листи
114-121), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира напълно, като
компетентно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства,
размерите на годишните такси за водовземане по процесното разрешително за водоползване
(водовземане) са правилно определени от страна на
ответника, посредством приложимите норми на двете тарифи и въз основа на
декларираните от жалбоподателя иззети водни количества за съответния период.
Също така, правилно са определени и размерите на следващите се законни лихви,
за чието изчисляване вещото лице ползва уеббазиран
лихвен калкулатор на адрес в интернет: http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp, респективно в портала
за електронни услуги на Националната агенция за приходите (НАП).
Тук е мястото да се
посочи, че съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), неплатените
в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в
срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни
вземания от подобен характер се събират със законната лихва. А размерът на
законната лихва се определя съгласно Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения.
Пак според заключението
на вещото лице, представените от страна на жалбоподателя общо 25 броя (листи
20-32) преводно нареждане/вносна бележка удостоверяват направени заплащания на
такси за водоползване (водовземане)
от жалбоподателя по банкова сметка ***- Пловдив в общ размер от 3 842 237,10
лв., от които 1 575 347,02 лв. за 2011г.; 1 636 890,08 лв.
за 2012г. и 630 000,00 лв. за 2013г.
По делото обаче няма
доказателства, нито пък дори се твърди от страна на жалбоподателя, че по процесното разрешително са заплатени дължимите такси за водовземане за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2017г.
Предвид последно
изложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният АУПДВ се явява
издаден при наличието на фактическо основание за целта- установени вземания за
такси за водовземане, които не са заплатени в
размерите и в сроковете, установени от нормите на ЗВ и на двете тарифи, и съответно
без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Оспореният в настоящето
производство акт се явява издаден в съответствие с изискването за форма на
административните актове по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с §2 от
ДР на ДОПК и чл.195б, ал.1 от ЗВ, предвид посочването в същия на фактическите и
правни основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.
Съответно, направеното възражение от страна на жалбоподателя, че актът не е
мотивиран, е неоснователно.
Най-сетне, настоящият
състав на съда намира оспореният акт за издаден и в съответствие с целта на
закона, а именно да бъде осигурено достатъчно количество и добро качество на подземни
води за устойчиво, балансирано и справедливо възмездно водоползване.
Ето защо, като издаден
от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с
целта на закона и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспореният в
настоящето производство АУПДВ е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който
акт е неоснователна и не следва да бъде уважена. Предвид изложените
съображения, неоснователно се явява и алтернативно заявеното искане за изменение
на оспорения АУПДВ.
А с оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” №250, ЕИК *********, против
Акт за установяване на публично държавно вземане №184 от 29.07.2019г., издаден
от директора на Басейнова дирекция за управление на водите
Източнобеломорски район- Пловдив, при министерството на околната среда и водите,
с който на дружеството жалбоподател са установени такси за водовземане
от подземни води по Разрешително за водоползване №300250
от 02.02.2004г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски
район- Пловдив, за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г.
в общ размер от 638,20 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в
общ размер от 178,48 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/