Мотиви към
присъда по НОХД № 847 по описа за 2017г. на ШРС
На 10.04.2017г. от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 28/2017г.
по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу К.В.З. с ЕГН **********,*** за извършено от него престъпление
от общ характер наказуемо по чл.210 ал.1 т.5 от НК във вр. с чл. 209 ал.1 от НК
във вр. с чл. 20 ал.4 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт по отношение на подсъдимия е посочено, че в
периода от 07.04.2016г. до 06.06.2016г. включително в гр. Шумен, при условията
на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с неизвестно по
досъдебното производство лице, действало като извършител, а в периода
07.04.2016г. – 12.04.2016г. и с К. И.В. с ЕГН **********, който е действал като
помагач, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага умишлено улеснил
извършването на измама по отношение на: Ж.А.К., П.Т.С., И.М.Б., Г.С.Б., М.И.Д.,
И.Н.П., В.П.Б. и М.Я.Е.,***, в резултат на възбудено и поддържано у тях заблуждение
от неизвестен извършител, че предаването на сумите е необходимо за лечението на
техни близки, като в резултата на съучастническата дейност е нанесена вреда в
размер на 2 500.00 лв. на К., 2 000.00 лв. на С., 5 000.00 лв. на
И.Б. и Г.Б., 2 300.00 евро /или 4 498.409 лв/ и 100.00 лв. на М.Д.,
2 000.00 лв. на И.П., 2 000.00 евро или /3 911.66 лв/ и 2 000.00
лв. на В.Б. и 5 000.00 евро /или 9 779.15 лв./ на М.Е., общо имотна вреда
в размер на 31 789.219 лв., представляваща големи размери.
В съдебно заседание подсъдимия З.
се възползва от диференцираната
процедура по НПК – глава 27 и на основание чл. 371 т.2 от НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т.2 от НПК се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 29.05.2017г.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание
чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията описани в
обвинителния акт. В дадените от него обяснения пред съда същият изложи своята
теза относно повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Предлага на съда да наложи на
подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от около 11 месеца, което да
бъде отложено за изпълнение за срок от три години. Същото наказание да бъде
наложено при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, предвид многобройните
смекчаващи вината обстоятелства по делото.
От пострадалите от деянието се
конституираха двама частни обвинители – М.Я.Е., чрез адв. С.Т. и сем. Б. – Г. и
И., чрез адв. П.П.. Същите са конституирани и като граждански ишци по делото.
По делото като граждански ишци са конституирани също така В.Б. и М.Д..
Процесуалния представител на
частния обвинител Е., пледира за налагане на наказание в максимално предвидения
размер от 8 години „лишаване от свобода“, което наказание да бъде изтърпяно при
строг режим, като се приложи редукция от 1/3. Поддържа гражданския иск за
причинени имуществени вреди в размер посочен в обвинителния акт.
Процесуалния представител на сем.
Б., пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер, който след редукцията от 1/3 налага
неговото изтърпяване ефективно. Поддържа предявения граждански иск за
имуществени вреди в размер посочен в обвинителния акт.
От процесуалните представители на
Е. и сем. Б. бяха предявени и граждански искове за неимуществени вреди, които не
бяха приети от съда за съвместно разглеждане, като недопустими в това
производство.
В хода на съдебното следствие
подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е
наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и се съгласява
с него. В последната си дума подсъдимия заявява, че съжалява за стореното и
моли за минимално наказание. Защитника на подсъдимия, се съгласява с размера на
исканото от представителя на държавното обвинение наказание. Относно размера на
предявените граждански искове, пледира да се уважат до размера на от около 150
лева, колкото е получавал според подсъдимия за свършеното от него.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното: Подсъдимият К.З. *** и работел, като таксиметров шофьор.
В
началото на месец април 2016г., чрез улична обява видяна от майката на
подсъдимия, тя разбрала, че се предлага работа като шофьор срещу добро
заплащане. Тя си записала посочения номер и го казала на подс. З.. Той се
обадил на посочения номер - 0*** 511257 и осъществил връзка по телефон с
непознат за него мъж /с неустановена по делото самоличност/ представил му се с
името „И.“. Това лице уверило подсъдимия, че се занимава с изработката на скъпи
кухненски мебели и се нуждае от куриер срещу заплащане.По възложение на
последния подсъдимия трябвало да посещава различни населени места в страната,
да се среща с указани му от непознатия лица и да получава документи и парични
суми, които в последствие да се оставят на изрично посочени места. З. се съгласил
да извършва куриерска услуга срещу заплащане. Връзката между непознатия мъж – „И.“
и подсъдимия се осъществявала без лични контакти помежду им, единствено по
телефона. „И.“ се свързвал по телефона с подсъдимия и му посочвал населеното
място и адреса, където следва да отиде, като му давал и подробни указания
включително за получаването и в последствие до момента на оставянето на парите
на посочени места. Подсъдимия отивал на указания му адрес, намирал описаното
лице и вземал от него парична сума. По нареждане на „И.“, подс. З. вземал
указана част от паричната сума, а останалата част от парите оставял на посочено
място.
След
като разбрал, че неустановения извършител мотивира чрез въвеждане в заблуждение
лицата да се разпореждат с различни парични суми, подсъдимия не преустановил
дейността която извършвал за неустановения извършител, а предприел посещение на
следващ адрес, указан му от извършителя.
Така на
07.04.2016г. около 08:00 ч. – 09:00 ч. на домашния си телефон с номер 054/876-273
пострадалия Ж.А.К. приел телефонно обаждане. Вдигайки телефонната слушалка К.
чул мъжки глас, който му съобщил, че дъщеря му е поразена от електрически ток,
обгоряла е и лекарите едва я спасяват. Свид. К. попитал за правнучките си, а
непознатият обяснил, че и те не били добре. Най-зле била дъщеря му, а за
лечението трябвали пари около три хиляди лева. Пострадалия веднага отишъл до
близката банка, изтеглил сумата от 2 500 лв., след което се прибрал в дома
си. Малко след това на домашния си телефон приел друго обаждане от непознат
мъж, който се представил за „Й.“ началник на полицията в гр. Шумен. Последният
обяснил на К., че тези които са му се обадили за дъщеря му са измамници и да им
предаде парите за да могат да ги заловят. Пострадалия повярвал на думите и по
указание на „Й.“ хвърлил през терасата на жилището си сумата от 2 500 лв.
увита в торбичка. Парите били взети от К. И.В., който по същия начин като подс.
З. се свързал чрез улична обява с неизвестния извършител представял се като „И.“
и приел да върши куриерската работа.
През
това време неустановения извършител провел телефонен разговор с подсъдимия З. и
го уведомил, че е необходимо да се придвижи до ул. „Александър Стамболийски“ в
гр. Шумен, за да получи парична сума. Когато пристигнал с личния си таксиметров
автомобил марка „Шевролет“ с рег. № Н 4943 ВК, се насочил към дом № 28, където
от непознат за него мъж получил пакета с парите. Това бил К. И.В.. Указанията
на непознатия били категорични – никакъв разговор помежду им. Малко след това „И.“
отново се обадил на подс. З. и му казал да изброи парите, след което да тръгне
в посока гр. Омуртаг. По пътя З. приемал обаждания от „И.“, който се интересувал
от местонахождението му. Когато стигнал до указаното му място, подсъдимия взел
от плика с парите сумата от 150.00 лв. съгласно указанията на „И.“ и оставил
плика с парите в основата на пътен знак, затиснат с камък и по най-бързия начин
потеглил в посока към гр. Шумен.
Доколкото
в последствие К. И.В. е починал съгласно акт за смърт № 849/21.08.2016г., по
отношение на неговата престъпна деятелност по чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 20
ал.4 от НК материалите са отделени в друго наказателно производство ведно с
неустановения извършител на престъпленията по чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 20
ал.2 от НК.
На
следващия ден 08.04.2016г. около 14.00 ч. неустановения извършител представящ
се за д-р. „М.“ от гр. Търговище, провел разговор с пострадалата П.Т.С. ***,
като позвънил на стационарен телефон с номер 054/833-370, ползван от
пострадалата. В началото на проведения разговор неустановеното лице въвело в
заблуждение пострадалата С., като я уверила, че дъщеря ѝ е настанена в
болницата в гр. Търговище , т.к. пострадала от токов удар на път за гр.
Търговище, където в действителност била тръгнала. След това неизвестният
извършител поискал от пострадалата да предостави парична сума в размер на
12 000 лв. като твърдял, че паричните средства ще бъдат използвани за
животоспасяваща операция. В следствие на заблуждението, в което била въведена и
което било поддържано у нея пострадалата С. изразила съгласие да предаде на
непознато за нея лице сумата от 2 000.00 лв. т.к. нямала повече, като била
убедена от неизвестния извършител, че лицето, което ще се срещне с нея, за да
получи паричната сума е служител от Здравната каса, а сумата която пострадалата
ще предаде ще бъде предназначена именно за лечението на нейната близка. Пострадалата
повярвала на думите му, сложила парите в торбичка и слязла до входа на жилищния
блок в който живеела. Там предала парите на непознатия и К. И.В.. Междувременно
неизвестният извършител представящ се за „И.“се обадил на подс. З. и му казал
да се отправи към Градската градина в гр. Шумен, срещу стъпалата на ж.п. гарата
от където да вземе нещо. Там подс. З. срещнал К. В., от когото получил пакет с
парите. Указанията отново били –никакъв разговор помежду им. По описания по
горе начин, съгласно указания на неизвестния извършител, подс. З. взел няколко
банкноти в размер а 150.00 лв.и на същото място оставил парите.
На
12.04.2016г. около 12.37 ч. на домашния си телефон с номер 054/826-561
пострадалия Г.С.Б. и неговата съпруга И.М.Б. приели телефонно обаждане.
Вдигайки слушалката Г.Б. чул плачещ женски глас, представяйки се за „Д.“. В
началото на разговора неустановеното лице въвело в заблуждение пострадалия Б.,
уверявайки го, че дъщеря му е настанена във Военноморска болница в гр. Варна
поради злополука с токов удар. Неизвестният извършител поддържал заблуждението,
като обяснил, че в момента съпругът на дъщеря му дарява кръв за животоспасяваща
операция, за която са нужни 13 000.00 лв. В следствие на заблуждението, в
което били въведени пострадалите Б. и което било поддържано у тях, те изразили
съгласие да предадат на непознатото за тях лице сумата от 5 000.00 лв.,
под претекст, че нямали повече, като били убедени от неизвестния извършител, да
предадат паричната сума, която ще бъде използвана за лечение на тяхната дъщеря.
Пострадалите повярвали на думите му, сложили парите по равно в две торбички и
ги предали на непознатият им К. В. срещу разписка, в която били записани
личните данни на последния. Веднага след това сем. Б. получили ново телефонно
обаждане от неизвестния извършител, който обяснил, че те са станали обект на
измама. В изпълнение на следващите указания поставили в плик разписката и
химикала, с който непознатия се подписал за полицейско разследване, а
пострадалата Б. оставила плика до входната врата към двора на Радио Шумен. В
същото време неизвестния извършител представящ се като „И.“ се обадил на подс. З.
и му казал да се отправи към МБАЛ гр. Шумен от където да вземе нещо. Там подс. З.
срещнал К. В. от когото получил двата пакета с пари с указание без разговор
помежду им. По вече описания начин, съгласно указания на неизвестния
извършител, З. взел няколко банкноти в размер на 150.00 лв. и оставил парите на
същото място.
На
02.05.2016г. около 15.30 ч. неустановеният извършител, представящ се за „В.И.
зам. Директор на Енерго Про гр. Шумен“, провел разговор с пострадалата М.И.Д. ***,
като позвънил на стационарен телефон с номер 054/984-647, ползван от
пострадалата. В началото на разговора неустановеното лице разпитало
пострадалата за нейните близки, след което я въвело в заблуждение уверявайки я,
че внучката и М., която живеела в Индонезия е настанена в болницата с тежки
изгаряния по тялото от токов удар. Пострадалата силно се притеснила и
прекратила връзката. Непосредствено след това последвало обаждане на същия
телефон, при което непознат мъж, представяйки се за „доктор Д.“ от болница в
Индонезия, поискал от пострадалата да предостави парична сума в размер на
72 000.00 лв. като твърдял, че паричните средства ще бъдат използвани за
животоспасяваща операция. Парите спешно трябвала да постъпят в Здравната каса,
след което ще и бъдат възстановени. В следствие на заблуждението, в което е
била въведена и което било поддържано у нея, пострадалата Д. изразила съгласие
да предаде на непознато на нея лице сумата от 2 300.00 евро и 100.00 лв.
т.к. нямала повече, като била убедена от неизвестния извършител, че лицето,
което ще се срещне с нея, за да получи паричната сума, е служител на здравната
каса, а сумата, която пострадалата ще предаде е предназначена именно за
лечението на нейната близка. С това разговора приключил, но веднага последвал
друг. Неизвестният извършител, представил се като „П.“ – началник на Второ РУ –
гр. Шумен“ обяснил на пострадалата, че с предходното обаждане е станала обект
на измама. „П.“ я посъветвал стриктно да следва указанията за предаването на
парите, с цел залавянето на извършителя и през цялото време да е на телефонната
линия за получаване на указания. Междувременно неустановения извършител провел
телефонен разговор с подс. З. и го уведомил, че е необходимо да се придвижи до
ул. „В.П.“, за да приеме плик, който жена ще хвърли от втори жилищен етаж.
Пострадалата Д. поставила горепосочената парична сума в плик, увила го във
фолио и го хвърлила през терасата на жилището си. Подсъдимия З. взел от плика
сумата от 150.00 евро и следвайки указанията на неизвестния извършител
отпътувал с автомобила си в посока гр. Търговище и на указано място оставил
плика с парите.
На
следващия ден 03.05.2016г. около 11.30 ч. неустановения извършител, представящ
се за „д-р. М.“ от Военноморска болница гр. Варна, провел разговор с
пострадалата И. *** като позвънил на мобилния и телефон с номер **** *** ***,
ползван от пострадалата. В началото на разговора неустановеното лице въвело в
заблуждение пострадалата П., като я уверило, че по време на работа, синът и
получил тежки изгаряния, поради което е настанен в болницата в гр. Варна. След
това неустановения извършител поискал от пострадалата да предостави парична
сума в размер на 12 000.00 лв., като твърдял, че паричните средства ще
бъдат използвани за животоспасяваща операция. В следствие на заблуждението, в
което била въведена и което било поддържано у нея, пострадалата П. изразила
съгласие да предаде на непознато за нея лице сумата от 2 000.00 лв. т.к.
нямала повече.
През
това време неустановения извършител провел телефонен разговор и с подс. З. и го
уведомил, че е необходимо да се придвижи до кв. „Боян Българанов“ в гр. Шумен,
в близост до бензиностанция „Лукойл“ за да получи плик, който жена ще хвърли от
4-ти жилищен етаж. Пострадалата П. поставила сумата от 2 000.00 лв. във
вестник, увила го във фолио и го хвърлила през терасата на жилището си. Подс. З.
взел от плика сумата от 150.00 лв. и следвайки указанията на неизвестния
извършител отпътувал с автомобила си в посока гр. Велико Търново и на указано
място оставил парите до улично кошче за боклук.
На
10.05.2016г., около 13.15 ч., на домашния си телефон 054/982-210 в гр. Шумен,
пострадалата В.П.Б. приела телефонно обаждане. Вдигайки телефонната слушалка
св. Б. чула мъжки глас, който и съобщил, че пенсионерския клуб, в който е
съпруга и се запалил и той е един от пострадалите. Пострадалата не повярвала и
прекъснала връзката. Веднага след това последвало второ обаждане, при което
същият глас започнал да отправя обиди и закана. След като го изслушала,
пострадалата отново затворила телефона. Непосредствено след това, на мобилния
си телефон с номер 0898 ****** пострадалата приела обаждане от непознат мъж,
представил се за „полицай от криминална полиция“, който и съобщил, че са
заловили мъже в единия от които намерили бележка с телефонните номера на нея и
съпруга и. Мнимият полицай я посъветвал да изтегли всичките си пари от банката,
т.к. в противен случай заловените измамници знаели банковата и сметка и щели да
изтеглят спестяванията. Неустановения извършител указал на пострадалата Б. да
не прекъсва връзката по телефона. Последната отишла до банката и от личната си
сметка изтеглила спестяванията си в размер на 2 000.00 лв. и 2 000.00
евро.
През
това време неустановения извършител провел телефонен разговор и с подс. З. и го
уведомил, че е необходимо да се придвижи до „Градската градина“ в гр. Шумен в
посока към Автогарата. Следвайки указанията на неустановения извършител, Б.
увила парите в торбичка и ги оставила върху пейка и бързо се оттеглила, с
уверение, че на следващия ден парите и ще бъдат върнати.
Подс. З. взел от плика сумата от 150.00 лв. и
следвайки указанията на неизвестния извършител отпътувал в неустановена посока
и на указано място оставил парите.
На 06.06.2016г. около 17.00 ч. на домашния си
телефон в гр. Шумен ул. „Дебър“ № 6а пострадалата М.Я.Е. приела телефонно
обаждане. Вдигайки телефонната слушалка св. Е. чула мъжки глас представил се за
„д-р. М.“, който и съобщил, че синът и е обгорял от гръмнал компютър и се
намира в шоковата зала в болницата в гр. Шумен. Неизвестният извършител поискал
от пострадалата да предостави парична сума в размер на 12 000.00 лв., като
твърдял, че паричните средства ще бъдат ползвани за животоспасяваща операция.
Парите трябвало спешно да постъпят в Здравната каса, след което ще и бъдат възстановени.
В следствие на заблуждението в което била въведена и което било поддържано у
нея пострадалата Е. изразила съгласие да предаде на непознато на нея лице
сумата от 5 000.00 евро.
През това време неустановения извършител провел
телефонен разговор и с подсъдимия З. и го уведомил, че е необходимо да се
придвижи до адреса на пострадалата. Следвайки указанията З. взел от
пострадалата плика с парите и с автомобила си се отправил в посока гр.
Търговище. От плика с парите взел няколко банкноти съгласно уговорката си с „И.“,
а плика с останалата сума оставил в близост до пътя преди с. Градище.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия Кр.
З. дадени в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371т.2
от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти чрез разпита му. Освен това съдът намира, че самопризнанията на
подсъдимия по чл. 371т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл. 283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират
в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.210 ал.1 т. 5
от НК във вр. с чл.209 ал.1 от НК във вр. чл.20 ал.4 от НК във вр. с чл. 26
ал.1 от НК възведено с обвинителния акт по отношение на него, защото:
* обект на престъплението е
гарантираното от закона право на разпореждане въз основа на свободно и съзнателно
взето решение; обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване
правото на собственост върху движими вещи – с деянието е засегнато правото на
пострадалите свободно да се разпореждат със своите движими вещи в процесния
случай с парите си;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия и действията на „неизвестния извършител“, както и
първоначалното участие на починалия К. В. са възбудили и
поддържали у свидетелите Ж.К., П.С., сем. Б., М.Д., И.П., В.Б. и М.Е. убеждението, че дадените от тях пари
ще се ползват за животоспасяващи операции или да се хванат измамници. Ако не е
било формирано това убеждение у свидетелите, не би се осъществила и възможността
измамниците да се разпоредят по този начин с парите;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия виновно при форма на вината пряк умисъл и с користна цел – той е
предвиждал, че вследствие на въздействието
на „неизвестния извършител“ върху свидетелите, у тях ще възникнат неправилни
представи и ще се поддържат тези неправилни представи пред него и че неправилните
представи които са предизвикани у пострадалите, ще доведат до настъпването на
имотната вреда за тях и имотна облага за него и „неизвестния извършител“ - т.е.
подсъдимия е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е целял
настъпването на обществено-опасните последици.
- квалификацията
на деянието по чл. 210 ал.1 т.5 се определя от размера на причинената щета
равняваща се над 70 минимални за страната работни заплати към момента на
деянието;
Квалификацията
по чл. 26 от НК следва да се приложи тъй като деянията са извършени в периода от
07.04.2016г. до 06.06.2016г., осъществяват поотделно един и същ състав на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто деяния от
обективна и субективна страна представляват продължение на първото деяние.
При
издирване на мотивите на подсъдимия за извършване на деянието съдът намери, че
подсъдимия е бил мотивиран от възможността да се набави парични средства без за
това да му се налага да полага обществено полезен труд или да извършва действия
на разпореждане със свое имущество.
При определяне на наказанието на подсъдимия
за извършеното от него престъпление съдът съобрази, че в настоящия случай са
налице предпоставките за прилагане на чл. 55 от НК, с оглед наличието на
многобройни смекчаващи обстоятелства, и най вече, че З. се явява като помагач -
„муле“, а не мозъкът на измамата, а също така, че ще понесе последиците от
гражданската отговорност.
Съдът прецени степента на обществена
опасност на извършителя – данните за личността му, както и подбудите за извършване
на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия.
* смекчаващи вината обстоятелства
– чисто съдебно минало, процесуалното му поведение – той изцяло е съдействал за
разкриване на механизма на измамата вследствие на което се е стигнало и до
момента делото да влезе в съда, съжалява за извършеното от него.
* отегчаващи вината обстоятелства
– съдът не откри такива.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Кр. З., като наказанието бъде определено при условията
на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства при прилагане на
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, а именно “За престъпление по чл. 210
ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” от една до осем години,
което на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК следва да бъде под минимума.
Съдът съобразявайки горните
обстоятелства както и обстоятелството, че към настоящия момент подсъдимия З. не
е осъждан, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на
наказание “лишаване от свобода” за срок
от 11 месеца, като изтърпяването на същото бъде отложено на основание чл. 66
ал.1 от НК за срок от три години, в предвид възможността от приложението на
този институт на правото. Така определеното му наказание, съдът намира за
справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и морална
укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения,
а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му отнеме възможността да върши други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
По отношение на предявените от
гражданските ишци М.Е., сем. Б., В.Б. и М.Д. – граждански иск за претърпените от тях имуществени вреди, съдът за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявените от пострадалите граждански
искове за претърпени от тях имуществени вреди са допустими по следните правни
съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени вреди в резултат
на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона
и от КРБ. Съобразно Решение № 21/1994гг. по н.д. №780/1993г. на І н.о.
гражданския иск е допустим в наказателния процес само ако вредата е настъпила
от деяние на подсъдимия, за което има повдигнато обвинение. Обвинението по
настоящото дело е за причинени от подсъдимия имуществени вреди на собственицити
на движими вещи и поради това е допустим граждански иск в настоящото
наказателно производство. Те имат право да претендират претърпени имуществени
вреди в резултата на деянието на подсъдимия.
В случая става дума за нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Налице е противоправно
поведение от страна на подсъдимия К.З., в резултат на което са възникнали
вредите и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна
човешка проява. Размерът на обезщетението за имуществените вреди следва да бъде
съответен на не възстановената част от нанесените имуществени вреди в
съответствие с причинената щета, тази щета за М.Е. е в размер на 9 779. 15
лева и след разкриване на деянието на пострадалата не е била върната паричната
сума която тя е предоставила на подсъдимия. За сем. Б. тази щета е била
5 000 лв. и след разкриване на деянието на семейството не е била върната
паричната сума която те са предоставили на подсъдимия. За В.Б. причинената щета
е в размер на 5 911.66 лв. и след разкриване на деянието на пострадалата
не е била върната паричната сума която тя предоставила на подсъдимия. За М.Д.
причинената щета е в размер на 4 598.41лв. и след разкриване на деянието
на пострадалата не е била върната паричната сума, която тя предоставила на
подсъдимия. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на
деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в
забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи
законна лихва определена от Министерски съвет за съответния период на забавата
до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданския иск следва
да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на деликта, а именно 06.06.2016г. за Е., 12.04.2016г. за сем. Б.,
10.05.2016г. за Б. и 02.05.2016г. за Д..
Съдът
възложи на подсъдимия на основание чл. 189 ал3 от НПК и направените разноски по
делото.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: