Решение по дело №1062/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба от Р. С. К. с адрес: [населено място], [улица], ет.7, ап.72, подадена чрез пълномощника й адв. Н. А., против Ревизионен акт № Р-16002421002216-091-001/ 15.10.2021г., издаден от А. А. Д., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и П. С. Д., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 15/17.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно определени данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 42529.43 лв. и прилежащи лихви в размер на 12 810.71 лв., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2018 г. в размер на 6 864.47 лв. и лихва в размер на 1 964.59лв ; по ЗДДС – ДДС за периодите от 01.05.2018 г. до 31.12.2018г. в общ размер на 29 103.20 лв. и лихва в размер на 8 938.83лв.; по КСО – вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 3841.13лв. и лихва в размер на 1109.46лв; вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 1049.49лв. и лихва в размер на 304.39лв.; по ЗЗО – вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1668.14 лв. и лихва 493.44 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт по съображения за неговата необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че в хода на ревизионното производство не са преценени безпристрастно всички факти и обстоятелства от значение за направените изводи за наличие на публични задължения. Жалбоподателката оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив извод, че са налице обстоятелства, сочещи съществуването на основания по см. на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за прилагане реда по чл.122, ал.2 от ДОПК за определяне на основата за облагане за установяване на допълнителни задължения за данък по ЗДДФЛ на ЕТ и за ДДС, респ. на осигурителния доход за установяване на допълнителни задължения за ЗОВ - за ДОО, за ЗО и за ДЗПО – УПФ за ревизираните периоди. Оспорва констатацията, че е формирала приходи от търговия със стоки, изпращани чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД до различни лица. Твърди, че през периода май 2018 г. до декември 2018 г., за който в ревизията се твърди, че е получила приходи, които не е декларирала, е действала като пълномощник на лицето И. В. М., въз основа на представеното в хода на ревизионното производство нотариално заверено пълномощно от 05.04.2018 г., поради което не е осъществявала продажби лично за себе си и за своя сметка, а единствено е получавала наложените платежи, изплащани от „Еконт експрес“ ЕООД за сметка на И. В. М.. Оспорва истинността на представената от И. В. М. декларация, представена при извършената му в хода на ревизията насрещна проверка, в която е декларирал, че няма електронен магазин, няма извършвана търговия в интернет, няма сключени договори с куриерски дружества, както и че посочените в искането телефонни номера не били негови. Сочи, че съдържанието на тази декларация е опровергано от представените от Еконт експрес ЕООД справки в табличен вид за изпратени пратки, в които като изпращач фигурирало именно лицето И. В. М., а не Р. К., както и посочен телефонен номер, който бил на името на И. М., установено от постъпилите от Теленор данни. Отделно от това подлага на съмнение възможността И. В. М. да състави и подпише саморъчно представената на ревизиращите органи декларация, предвид удостовереното от нотариуса при заверката на пълномощното обстоятелство, че упълномощителят е неграмотен и е положил отпечатък от десния си палец вместо подпис. На следващо място сочи, че представените от Еконт експрес ЕООД таблици EXEL, с данните от които е обоснована определената данъчна основа, не представлявали първични счетоводни документи, а вторичен продукт - извадка от неясно каква база данни, като в случая дори не била извършена проверка, за да се установи дали същите имат вярно съдържание, т.е. дали коректно отразяват съдържанието на информацията, налична в системата, от която се твърди, че били издадени и съставени. Освен това органите по приходите избирателно са подходили към информацията, отразена в представените от Еконт експрес ЕООД таблици, като са кредитирали само данните, отразяващи получателя на наложените платежи и пощенските парични преводи, а са игнорирали информацията за изпращач/подател на пратките - И. М.. При условие, че подател на пратките е И. М., и то е лицето в Еконт, посочено като подател и изпращач, напълно необосновано след това получените парични преводи се причисляват като доход на Р. К.. Приходът от дейността следвало да бъде причислен към лицето, което е изпращач – подател и което посочва стойността, по която се продава пратката. В тази връзка са изложени доводи и за неправилно начислен ДДС, доколкото за начисляване на ДДС следва да бъде установено и доказано, че лицето е извършило доставки на стоки или услуги, за които е получило плащанията. В случая нямало документи и данни Р. К. да е извършила доставките на стоките или услугите срещу получените наложени платежи и парични преводи, а единствено е събирала тези пари за доставчика на стоките /И. М./. Следователно при нея облагане с ДДС не следвало да има, тъй като се разкъсва връзката между продажбата и получения приход. Недължими в този смисъл се явявали и начислените осигурителни вноски. В случая получаването на суми, доколкото представлявали доход от други източници, не включва извършването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски. Неправилно се явявала и приложена ставката от 15 облагане на доходите. С подробно изложени в жалбата и в представеното писмено становище съображения е направено искане Ревизионен акт № Р-16002421002216-091-001/15.10.2021г., в частта, потвърден и изменен с Решение № 15/17.01.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, да бъде изцяло отменен като незаконосъобразен. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображения, подробно изложени в представено по делото писмено становище.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002421002216-020-001 от 15.04.2021 г., издадена от А. А. Д., на длъжност Началник на сектор /л. 110, т.I по дело № 186/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на Р. С. К. от [населено място], [ЕГН], като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; Данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2018г. до 31.12.2018г.; ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. Извършването на ревизията е възложено на П. С. Д. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и Б. И. Д. – старши инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002421002216-020-001 от 15.04.2021г. е връчена на Р. К. на 15.04.2021г. Със заповеди за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №№ Р-16002421002216-020-002/14.07.2021г. и Р-16002421002216-020-003/ 10.08.2021г., издадени на основание чл.112, ал.2, т.1, чл113, ал.3 и чл.114 от ДОПК е бил продължаван срокът за завършване на ревизията, като е определено, че ревизията следва да завърши на 15.09.2021г. Заповедта за възлагане на ревизия, както и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на А. А. Д. в посоченото й длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.

В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки; присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са подробно описани в РД.

Ревизията е предхождана от извършена на Р. С. К. проверка, приключена и документирана с протокол № П-16002420000631-073- 001/14.04.2021 г., към който е присъединено и изпратено до жалбоподателката ИПДПОЗЛ с изх. № ПФ-16002420000631-040001/24.09.2020 г., за изискване на документи относно извършвани от лицето дейности, както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствен капитал или безвъзмездно финансиране и на техния размер, вида и размера на направените разходи, притежавано и придобито недвижимо и движимо имущество, движими ценности, банкови сметки и парични средства, вземания от трети лица и получени заеми през проверявания период. С Писмо вх. № 94-00-6115/12.10.2020 г. Р. С. К. е представила документи и писмени обяснения, като е заявила, че източник на доходите й за проверявания период са от реализираната печалба през първите три месеца на 2018 г., които са в размер на 6660,93 лв. Тези доходи са били декларирани в ГДД за 2018 г., копие от която представя, като всички първични и вторични документи, засягащи дейността й като физическо лице до 30.04.2018 г. са били представени в НАП Пловдив във връзка с ревизия, възложена със ЗВР № Р16002419001671-020-001/19.03.2019 г. Няма сключени трудови и граждански договори, притежава дялове и едноличен собственик в търговски дружества: „Лилаво БГ" ООД - съдружник и управител с капитал 100 лв. от 19.01.2018 г.,„Лилаво 2002" ЕООД - едноличен собственик с капитал 100 лв. от 28.01.2019 г. и „Лилаво 2001" ЕООД - едноличен собственик с капитал 100 лв. от 28.01.2019 г. Получила е суми от 5000 лева за всяка една от годините 2018 г. и 2019 г. от И. И., с който живеят на семейни начала и имат общи деца.

Въз основа на последващо ИПДПОЗЛ № ПФ16002420000631-040-002/10.02.2021 г. с писмо вх. № 94-00-1014/11.03.2021 г. Р. К. е дала допълнително писмено обяснение, че подробна справка по месеци за продаваните стоки, както и размера на получените средства /наложени платежи и парични преводи/ за периода 01.01.2018 г. - 30.04.2018 г. са представени към Искане за представяне на документни и писмени обяснения с Изх.№ Р16002419001671-040-001/25.03.2019 г. За периода 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. не е получавала суми от осъществявана от нея дейност като физическо лице, а е получавала само суми като пълномощник на И. В. М., които след това била предавала на лицето. Представила е и нотариално заверено пълномощно, подписано от И. В. М., с което упълномощава Р. С. К. и П. С. К. да го представляват пред всички офиси и клонове на ЕКОНТ, СПИДИ, както и пред всички други куриерски служби, с право да изпращат от негово име и получават пратки, пощенски и парични записи, колетни пратки, писма и др. изпратени от негово име без ограничение. Да получават всякакви парични суми, дължими по наложен платеж, както и да го снабдяват с документи от тези институции. Да подават, получават и подписват от името на упълномощителя всички необходими документи в тази връзка, като всички права по пълномощното се тълкуват изцяло в полза на упълномощените. Пълномощното е безсрочно.

От Р. С. К. са представени и писмени обяснения с вх. № 94-00-1014/11.03.2021 г., че за периода 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. поръчките се правят чрез страницата във Facebook, чрез лични съобщения, както и че няма документи за закупената стока, „тъй като са от фирми и физически лица, които не са издавали документи.“ Заявява, че след м.04.2018 г. не е осъществявала дейност като физическо лице. Посочва, че извършените покупки и продажби чрез „Еконт Експрес“ ООД през периода 01.05.2018 г. до 31.12.2019 г. не са извършени от нея, и че тя не е осъществявала търговска дейност като физическо лице. Твърди, че е получавала суми в качеството си на упълномощено лице на И. В. М., като получаваните суми след това е предавала на лицето.

Органите по приходите са присъединили документи и писмени обяснения, представени в проверка, възложена с резолюция за възлагане на проверка № П-16002419201092-РП- 001/21.11.2019 г. на И. В. М.. В хода на извършената насрещна проверка, в отговор на връчено ИПДПОЗЛ по реда на ДОПК, от И. В. М. е представена декларация, в която декларира, че няма сключен договор с куриерски дружество, няма електронен магазин, не е извършвал търговия чрез куриерски дружества.

В хода на ревизията с протокол № Р-16002421002216-ППД- 001/16.04.2021 г. по реда на ДОПК е присъединен диск с информация от „Еконт Експрес“ ЕООД, приложен в протокол № ПФ- 16002420000631-073-001/14.04.2021 г., в т.ч. и копие на разписки за доставки на пощенски пратки и разходни касови ордери за получените суми. Представени са справки, съдържащи информация за всички получени наложени платежи на проверяваното лице за периода на проверката; информация за всички получени парични преводи на проверяваното лице за периода на проверката; снимки на документи, удостоверяващи изплащането в брой на наложен платеж - папка rko и парични преводи - папка post_dc. Справките са във файлов формат "XLS", подписани с електронен подпис и записани на оптичен носител. Съгласно представеното от „Еконт Експрес“ ООД описание на куриерски и пощенски услуги, при колетни пратки, сумата от наложения платеж се изплаща с РКО, а при пощенски колет сумата от наложения платеж се изплаща с пощенски паричен превод. Данни за изплатени на Р. К. суми се съдържат в справки - получени наложени платежи /НП/ и получени парични преводи /ПП/, като за периода м. 01 - м. 04. 2018 г. получената от нея сума от НП и ПП възлиза на 32 318,90 лева, а за периода м. 05 - м. 12. 2018 г. - 174 619,20 лева.

Към материалите по ревизията са присъединени и Ревизионен акт № Р-16002419001671-091-001/30.08.2019г., ведно с ревизионен доклад № Р-16002419001671-092-001/14.08.2019г. от извършвана предходна ревизия на Р. К. по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за периода 01.01.2016г. - 31.12.2017г. и по ЗДДС за периода от 29.09.2017 г. до 30.04.2018 г. с установени допълнителни задължения. При извършената ревизия е било констатирано, че лицето е извършвало търговска дейност чрез куриерски дружества, като е формирало оборот за регистрация по ЗДДС и при ревизията е начислен дължимият данък по ЗДДС до 30.04.2018 г. Този РА не е бил обжалван от РЛ и е влязъл в сила. Р. К. е подала декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2018 г. като е декларирала само приходите си от продажби на стоки чрез куриерски фирми, установени при ревизията.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – П. С. Д. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Б. И. Д. – старши инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16002421002216-092-001/29.09.2021 г. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице Р. С. К. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2018г.; за ДДС за периодите от 01.05.2018г. до 31.12.2018г.; за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за 2018г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от П. Д. и от Б. Д., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

Констатирано е, че Р. С. К. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени през данъчната година от източници в страната и чужбина, попадащи в обхвата на ревизията.

Въз основа на извършена проверка в Информационната система на НАП и в публични регистри е установено, че през ревизирания период Р. К. е работила по трудови правоотношения - 01.2018г.-02.2018г. чрез осигурител „ЪПГРАУНД“ ЕООД. Има участия в три търговски дружества: „Лилаво 2002“ ЕООД; „Лилаво 2001“ ЕООД и „Лилаво БГ“ ООД. За отчетната 2018г. е подала декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2018 г. като е декларирала само приходите си от продажби на стоки чрез куриерски фирми, установени с влязъл в сила РА № Р-16002419001671-091- 001/30.08.2019г.

Сочи се за установено, след анализ на получените данни от куриерската фирма „Еконт Експрес" ООД /снимки на документите, показващи изплащането в брой на наложен платеж - папка rko и парични преводи - папка post_dc/, че през ревизирания период са изпращани множество пратки със стоки до различни клиенти с „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, описани в представените справки от куриерската фирма, в които като изпращач е записан И. В. М., но за получател на сумите от наложен платеж и пощенски парични преводи е записана Р. К. и има подпис на лицето. Ревизираното лице не е представило доказателства за реалното предаване на получените суми на И. М., поради което ревизиращият екип приема, че РЛ е извършвало дейност за своя сметка, а не като пълномощник на И. М.. Получените от Р. К. суми от наложени платежи и парични преводи за 2018г. са в общ размер на 206 983.10лв., като в периода 01.01.2018г. до 30.04.2018г. са в общ размер на 32 318.90лв. /декларирани в ГДД № 2400И0341144 от 24.04.2019г/, а за периода от 01. 05.2018г. до 31.12.2018г. - в размер на 174 619.20лв. Прието е за установено, че именно лицето Р. С. К. е осъществявало електронна търговия със стоки - дрехи, при която плащането от клиенти се извършва чрез наложени платежи и парични преводи. Предвид броя на извършените продажби за посочения период и получените суми е направена констатация, че сделките не са инцидентни, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи /доходи/ съгласно чл.1 от ТЗ. В резултат на което следва да се извършва облагане с данък върху дохода като ЕТ, да се води счетоводна отчетност и да се формира доход. За ревизирания период Р. К. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, но не е деклариран пълния размер на извършените продажби. Въз основа на така установените данни за реализирани доходи от дейност като едноличен търговец, които не са били декларирани в пълен размер /получените суми от НП и ППП за периода 01.05.-31.12.2018г/, е направен извод, че тези доходи фактически са укрити и следователно е налице хипотезата на чл. 122. ал.1, т.2 от ДОПК /налице са данни за укрити приходи или доходи/, както и т.4 на чл.122, ал.1 ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч.

Изложените обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на 19.04.2021г. на РЛ са били връчени Уведомление по чл. 17 от ДОПК № Р-16002421002219-139-001/16.04.2021 г. и Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-16002421002219-113-001/16.04.2021 г., с които е уведомено, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, с данък по ЗДДС, както и осигурителния доход за установяване на задължения за ДОО, ЗО и УПФ за ревизирания период ще бъдат определени по реда на чл. 122-124а от ДОПК.

На база на описаните констатации и въз основа на извършен по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства е определена данъчна основа по ЗДДФЛ и съответно дължимите данъци за периода 2018 г. за доход от дейност като ЕТ по смисъла на ЗДДФЛ.

Ревизиращият екип, съобразявайки декларираната надценка от РЛ в размер на 42,85 % в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 2400И0341144/24.04.2019 г., е определил отчетната стойност на реализираните стоки – дрехи, за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. /206 983.10лв./ в размер на 144 856,67 лв.

Облагаемият доход от извършваната дейност като търговец за 2018г. е определен в размер на 62 081.43лв., формиран като от целия приход през 2018 г. в размер на 206 938.10 лева е извадена определената отчетна стойност на продадените активи в размер на 144 856,67лв. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е определена, като така установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. По този начин и на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък в размер на 7866,47 лева и се начислява лихва в размер на 1929,57 лв. към 29.09.2021г.

В РД е констатирано, че за ревизирания период Р. С. К. е със служебна регистрация по ЗДДС, считано от 29.09.2017 г. Съгласно издаден и влязъл в сила РА № Р-16002419001671-091-001/30.08.2019 г. от предходно извършена на лицето ревизия е констатирано реализирани от Р. К. приходи от продажба на стоки /дрехи/, изпращани до съответните клиенти чрез куриерско дружество, които формират оборот за задължителна регистрация по ЗДДС към 31.08.2017 г. и съотв. задължение за заплащане на косвен данък по повод извършените от нея облагаеми доставки /продажба на дрехи/ през периода от 29.09.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно с начислените прилежащи лихви. Доколкото РЛ и след дата 30.04.2018 г. е осъществявало търговска дейност по покупко-продажба на стоки, като за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. се поддържа облагаем оборот над 50 000,00 лева за последните 12 месеца, органите по приходите са формирали заключение, че Р. К. осъществява редовно, а не инцидентно търговска дейност, свързана с продажба на стоки - дрехи и обувки, на територията на страната, като е получавало плащания от наложени платежи и пощенски парични преводи чрез куриерска фирма Еконт експрес ООД /в общ размер на 174 619.20лв./, които по смисъла на ЗДДС не попадат в обхвата на освободените доставки и са облагаеми с 20% данък. При определяне основата за облагане с косвен данък в РД, като подлежащи на облагане с ДДС, са приети получените от Р. К. плащания от наложен платеж и пощенски парични преводи чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД. Въз основа на това е определена данъчна основа за всеки месец от ревизираните периоди от 01.05.2018г. до 31.12.2018г., като е прието, че всяко отделно плащане включва в себе си и ДДС, съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Начислен е и дължимият за тези периоди ДДС, определен на обща стойност 29 103.20 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 8 804.10 лева, изчислена на основание чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДДВ.

Въз основа на приетото за установено наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, допълнително са установени и задължения за ЗОВ за 2018г. в резултат на установения осигурителен доход по реда на чл. 122-124 ДОПК, във връзка с чл. 124а ДОПК.

Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 29.09.2021 г.

На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с вх.№ 18079/12.10.2021 г., с което се оспорват обективираните в съставения ревизионен доклад констатации, като се твърди, че неправилно ревизиращият екип е приел, че е получавала сумите за себе си и е осъществявала търговска дейност. Счита за необосновани тези констатации, тъй като се базирали единствено на представен от Еконт експрес диск с информация, а не на първични документи.

От издателите на РА това възражение е било прието за неоснователно. Изтъкнато е, че от представените от Еконт експрес ООД файлове са били извлечени и обобщени по месеци данни, като във файл с наименование „снимки“ в две директории /папка rko и папка post.dc/ били приложени снимки на документите, доказващи изплащането в брой на наложен платеж и парични преводи. От снимките на всички разходни касови ордери за изплащане на суми по наложен платеж било видно, че като изпращач е записан И. В. М., но като получател на сумите е записана Р. К. и има положен подпис от нея. Към всеки РКО бил приложен опис на наложените платежи, по които се изплаща сумата на лицето. Освен това липсвали доказателства за реално предаване на получените от К. суми на И. М., поради което ревизиращият екип счита, че Р. К. е извършвала дейността за своя сметка, а не като пълномощник. Констатациите и изводите на съставителите на РД са възприети от издателите на РА в тяхната пълнота, поради което въз основа на съставения ревизионен доклад и на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от А. А. Д. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и П. С. Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16002421002216-091-001/15.10.2021 г., с който по отношение на Р. С. К. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 15.10.2021г., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2018г. в размер на 6 864.47 лв. и лихва в размер на 1 964.59лв ; по ЗДДС – ДДС за периодите от 01.05.2018г. до 31.12.2018г. в общ размер на 29 103.20 лв. и лихва в размер на 8 938.83лв.; по КСО – вноски за ДОО за 2018г. в размер на 3 841.13лв. и лихва в размер на 1 109.46лв; вноски за ДЗПО-УПФ за 2018г. в размер на 1 049.49лв. и лихва в размер на 304.39лв.; по ЗЗО – вноски за ЗО за 2018г. в размер на 1 668.14 лв. и лихва 493.44лв., или общо задължения в размер на 55340.14лв., от които главница в общ размер на 42 529.43лв. и прилежащи лихви в общ размер на 12 810.71лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от А. А. Д. и П. С. Д., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

Ревизионен акт № Р-16002421002216-091-001/15.10.2021 г. е връчен на Р. С. К. на 29.10.2021 г. по електронен път.

В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК Р. К. е обжалвала издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на 11.11.2021 г. до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив жалба, чрез офис Стара Загора /вх.№ 19706/11-11-2021г/, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 20-28-333/ 19.11.2021 г.

С Решение № 15/17.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден Ревизионен акт № Р-16002421002216-091-001/ 15.10.2021г. в частта относно: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г., допълнително установено данъчно задължение по ЗДДС, вноски за ДОО за 2018г. и вноски ДЗПО – УПФ за 2018 г. в общ размер на 44 861.29лв. и лихва в размер на 12 810.72, и е изменен в частта относно допълнително установените вноски за ЗО за 2018г., като е намален размерът на главницата от 1 712.94 на 1 668.14лв. С решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив е потвърден като правилен и обоснован направения извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин, че през ревизирания период Р. К. е извършвала търговска дейност по продажба на стоки с доставка чрез куриер и плащане с наложен платеж и пощенски парични преводи. Изтъкнато е, че това обстоятелство се потвърждавало от предоставените от куриерската фирма „Еконт Експрес“ ООД писмени обяснения и копия на документи (товарителници, разписки, касови ордери и др.), в които фигурират име и подпис на РЛ като изпращач на стоките и съответно като получател на сумите. Прието е, че независимо от обстоятелството, че жалбоподателката не е отчела приходите си от покупко-продажба на стоки, подробно описани в РД, като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки. Обоснован е извод, че ревизираното лице безусловно е извършвало редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, дейността по покупко-продажба на процесните стоки. В този смисъл, като правилен е приет подходът на ревизиращите органи, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Решаващият орган е приел, че установените в хода на ревизията факти и обстоятелства обосновават прилагането на особения ред за облагане по чл.122 – 124 от ДОПК. Позовава се на разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по чл.122 от същия кодекс фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В случая безспорните доказателства, събрани при ревизията, установявали несъмнено, че ревизираното лице е извършвало търговска дейност по продажба на стоки, доставяни чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД, като сумите от продажбата на стоките са изпращани от клиентите чрез услугата „наложен платеж“ и чрез парични преводи. Липсата на документи, удостоверяващи, че получените суми по наложените платежи и парични преводи са декларирани и обложени с пряк и косвен данък, установявало наличието на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, т.е. налице са данни за укрити приходи или доходи. Нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, при условията на пълно и насрещно доказване, ревизираното лице е опровергало констатациите в РД досежно съществуването на основание облагането да бъде извършено по реда на чл.122 – 124а от ДОПК, поради което изцяло се споделят изводите на ревизиращите органи и че приложеният подход за определяне на основата за облагане с пряк и косвен данък за ревизираните отчетни периоди е законосъобразен.

По отношение на допълнително установените вноски за ЗО е прието, че е допусната техническа грешка при посочване на размера, тъй като при правилно посочен размер на авансови /459.93лв/ и окончателни /1 983.87лв/ осигурителни вноски за здравно осигуряване е вписан размер на общото задължение 2448.60, вместо вярната сума от 2 443.80лв. Поради това се следва изменение на допълнително установените вноски за ЗО като от 1712.94лв. се намалят на 1 668.14лв.

Решение № 15/ 17.01.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив е връчено на Р. К. на 17.02.2022 г., видно от приложеното на л.59 от делото известие за доставяне.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.

В хода на съдебното производство от процесуалния представител на жалбоподателката е оспорено авторството на следните частни документи: декларация на И. В. М. от 17.01.2020 г., както и авторството на разходни касови ордери и електронни изявления за изплатени парични суми, изпратени от „Еконт експрес“ООД с придружително писмо изх.№ 6485/ 21.06.2022г./л.151/ на електронната поща на съда. С оглед на това, на основание чл.193 от ГПК, във вр. с чл.144 АПК е открито производство по оспорването им, като съда е разпределил и доказателствената тежест. Във връзка с направеното оспорване от страна на жалбоподателката е направено искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза за установяване на кои от РКО подписът за лице, получило сумите, е положен от Р. К.. На основание чл.192 от ГПК е задължено неучастващо по делото лице – „Еконт експрес“ ООД да представи надлежно заверени преписи на товарителници с посочен изпращач И. В. М. за периода 01.01.2018г – 31.12.2018г., както и оригиналите на документите за изплащане на наложен платеж и парични преводи за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г., цифрови копия на които са изпратени по делото по електронен път с писмо изх.№ 6485/ 21.06.2022г. С писмо изх.№ 3920/ 05.05.2023г. /вх.№ 2590 от 05.05.2023г/ е постъпила информация от „Еконт експрес“ ООД, че не е възможно да бъдат предоставени изисканите документи, тъй като към настоящия момент същите са унищожени /л.435/.

За изясняване на обстоятелствата по делото са изпълнени съдебно-икономическа експертиза, съдебно-технически експертизи и комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза.

Вещото лице, изпълнило съдебно-икономическата експертиза, след преглед на представените таблици от страна на „Еконт експрес“ ООД дава заключение, че за периода 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., по които е извършено облагането на Р. С. К. от НАП, всички пратки в общ размер на 41 880,70 лв., подробно описани в Приложение №1, по товарителници с наложни платежи, са от фирма подател И. В. М. и И. М., и всички пратки в общ размер на 13 2738,50 лв., подробно описани в Приложение № 2, по товарителници с паричен превод, са с получател - И. В. М. и И. М..

От изпълнената по делото компютърно-техническа експертиза, се установява следното: Представените в хода на ревизионното производство данни от страна на „Еконт експрес“ ООД са екселски таблици, подписани с електронен подпис без удостоверяване на авторството и датата на изготвянето им. Файловете са подписани като “Attached Signature“. При този тип подписване се създава нов файл, като в него се съдържат два файла - оригиналния документ и цифровия подпис. Така създаден файлът носи информация в себе си, която удостоверява авторството на файла, както и запазва целостта на данните и не позволява промяната им, без да остане следа от това. Подписаните електронни таблици Получени наложени платежи.хlsх.р7s, Получени парични преводи.хlsх.р7s и Получени пpaтки.xlsx.p7s са създадени на 26.02.2020 г., когато е било подписването на файла. Самите таблици се генерират, като в електронната база данни на „Еконт експрес“ ООД се зададе филтър с посочени критерии: имена, ЕГН. Роботът извлича информацията от системата по зададените критерии. Извлича ги в екселски таблици, които след подписването с електронния подпис не е възможно да бъдат променяни, без да остане следа от доработката. Изпратените таблици от страна на „Еконт експрес“ ООД са относно И. В. М.. Критерият, по който са изготвени таблиците, е ЕГН на клиента. В допълнително заключение вещото лице пояснява начина на удостоверяване на авторството на положения подпис под електронните изявления от подател и получател на пратки чрез Еконт експрес ООД. Сочи, че на база графично изображение на подписа на клиента, положено върху електронно устройство Ipad и ID на преди това генериран документ за подписване, се прави обединяване на обединен документ, който се съхранява на FTP сървър. Всички документи, участващи в задачите, се привързват към генерирания документ. Генерираните документи по приемо-предаването между клиент и служител, се съхраняват на FTP сървърите в инфраструктурата на Еконт Експрес. Към всеки един документ е налице време на генериране и геолокация на мястото, където е отразен протокола. В системата на Еконт не съществува функционалност, която може да редактира, премахва или модифицира вече генериран документ. Получения на сървъра собственоръчно подписан от клиента документ се криптира с частен за „Еконт експрес“ ООД цифров подпис. Цифровият подпис е предоставен от оторизиран издател. От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза се установява, че данните, предоставени от „Еконт експрес“ ООД и приложени по делото на оптичен носител – CD, както и постъпилата по делото с писмо вх.№ 3845/21.06.2022 г. информация, са създадени от системата „КОНТЕСА М.“, обслужваща дейността на дружеството по приемане, транспорт и предаване на пратки, както и изплащане на суми по наложени платежи. ERP системата на „Еконт Експрес“ ООД „КОНТЕСА М.“ е WEB- базирана, като достъпът на служителя става с права чрез потребителско име, парола и защитен код. Относно връзката със счетоводната система - за извършените услуги при плащане на куриерски и допълнителни услуги се генерират документи за продажба - фактури или квитанции. Фактурите се прехвърлят ежедневно в счетоводната програма посредством файл за импорт, разработен и потвърден от разработчика на счетоводния софтуер. На база изведената информация от специализирания софтуер „Контеса Мария“ за извършените продажби, по които не е издадена фактура (а само квитанция), се генерира отчет продажби за съответния данъчен период. Данните на изпращача, вида на стоките, количество, цена, място на доставка и получател, съответстват на данните в таблиците, предоставени от „Еконт Експрес” ООД. В самият софтуер на системно ниво са заложени логики за различните процеси и действия по пратките. На база тези логики конкретно за наложени платежи и парични преводи, при изплащането на същите автоматично се генерират съответно Разходен ордер за изплащане на наложен платеж и разписка за изплащане на пощенски паричен превод. Всяка една операция се отчита в паричен поток на всеки офис независимо дали офисът се управлява от партньор или е под управлението на Еконт. Всеки един приход или разход от наложен платеж/пощенски паричен превод се отразява по съответното перо на системата. На месечна база от „КОНТЕСА М.“ се тегли Обобщена справка по пера, на база която се въвеждат в счетоводна система Ажур. Тъй като „Еконт Експрес“ ООД има над 4 000 000 клиента, разчетите по наложени платежи и парични преводи се следят на ниво клиент само в ERP системата. За целите на счетоводната отчетност тези разчети се обработват на синтетично ниво. От отговора на вещото лице счетоводител, участвало в изготвянето на счетоводната част от комплексната експертиза, се установява, че в счетоводството на „Еконт Експрес” ООД няма данни за клиент Р. С. К.. В софтуерната програма, обслужваща дейността на дружеството, са налични данни за Р. К. като клиент само за периода 01.01.2018г.- 30.04.2018г. Получените суми за периода са в размер на 32 318,90лв. През периода 01.05.2018г. - 31.12.2018г. като клиент съществува името на И. В. М.. Името на Р. К. фигурира само като лице, получило съответната сума. През 2018 г. Р. С. К. е реализирала приходи, в качеството на клиент на „Еконт Експрес" ООД, в размер на 32 318,90лв. В подадената декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018 г. с вх. № 240040341144/24.04.2019 г. са декларирани приходи в същия размер. В представеното по делото допълнително заключение на Комплексната експертиза вещото лице уточнява, че в периода 01.05.2018г.-31.12.2018г. Р. С. К. не фигурира като получател на суми по наложени платежи и/или ППП. За посочения период Р. С. К. е посочена като „получил сумата“ при наложени платежи и/или ППП с получател И. В. М.: Наложени платежи - 31 735,30лв. /приложение №1 къч заключението/ и Пощенски парични преводи - 128 060,90лв./приложение №2 към заключението/.

При отмяна на решението по адм.дело № 186 по описа за 2022 година на АС – Стара Загора бяха събрани допълнителни доказателства във връзка с оспорването на КЕП, назначена допълнително съдебно икономическа експертиза и бе разпитан като свидетел И. М..

Със заповеди № РД-89-843/23.05.2019 г, № РД-09-634/22.05.2020 година № РД-09-916/18.05.2021 година, №РД-09-284/22.02.2019 г., №РД-09-296/17.02.2019 г., №РД-09-358/19.02.2021 г., №РД-09-2916/18.0.2021 година№РД-09-648/22.04.2019 г. №РД-09-573/06.04.2020 г., №РД-09-643/13.04.2021 г., директорът на ТД на НАП Пловдив е разпоредил да се издаде квалифицирано удостоверение на КЕП на посочените в заповедта служители от „Борика“ АД. В тези заповеди е записано, че удостоверението ще се използва за подписване и изпращане на електронни съобщения за целите на документооборота на НАП и за кореспонденция с външни институции, достъп до информационните масиви на БИДИС, ИС контрол, връчване на актове и други документи във връзка с осъществяване на правомощията на органите по приходите. Не е спорно, че такива са издадени от „Борика“ АД , видно от приетите като доказателства приемо-предавателни протоколи.

От назначената съдебно–икономическа експертиза се установи, че през периода 01 05 2018г - 31.12 2018г от жалбоподателката е реализиран оборот в размер на 159 385,20лв. /в сумата 159 796,20 лв. е намерил отражение и реализираният оборот през м.01.2019 г. в размер на 411,00 лв., който правилно не е взет предвид при определяне на данъчната основа за 2018г ./Тъй като лицето е регистрирано по ЗДДС, считано от 29.09 2017г., от размера на реализирания оборот през периода 01. 05. 2018г—31.12 2018г в размер на 159 385,20 лв. е изваден дължимият ДДС в размер на 26 564,20лв. С оглед на гореизложеното вещото лице е установило, че през 2018г Р. К. е реализирала приходи в размер на 165 139,90лв , в т ч 32 318,90лв. през периода м 01 - м 04 2018г и 132 821,00 лв. през периода м.05.-м 12.2018 г. Вещото лице е възприело при извършената ревизия на Р. К. определената търговска надценка в размер на 42,857% от ревизиращия екип. Разходите /отчетната стойност на продадените стоки/ за периода м.05 –м.12 2018 г. са в размер на 92 974,79 лв., определени, като от размера на реализирания приход експертът е извадил стойността на надценката 39 846,21лв. /132 821,00лв х 42,857/142,857/.При което е определена годишната данъчна основа за облагане в размер на 49541,88 лева и размера на дължимия данък за довнасяне в размер от 5985,54 лева. Изрично е записано, че К. е начислила данък в размер на 999,99 лева, който не е платен от нея. Вещото лице е определило и дължимия ДДС при реализиран оборот 01.05.2018 г. до 31.12.2018 година в размер на 26564,20 лева и съответните лихви за забава в размер на 8062,01 лева. По КСО вноските за ДОО за 2018 година за довнасяне – 4460,87лв и съответните лихви за периода от 01.05.2019 година до 15.10.2021 г. - 1114.07 лева. Вноските по ЗЗПО-УПФ за довнасяне -1281,82 лв. и лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 15.10.2021г. в размер на 304,39 лв. При ЗЗО при годишен осигурителен доход на жалбоподателката – 49 541,88 лв., тя има за довнасяне суми в размер на 1983,87 лева за здравно осигуряване и съответните лихви за периода от 01.05.2019 г. до15.10.2021 г. - 495,46 лева.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. В. М. се установи, че К. го е завела при нотариус, където са съставили пълномощно, което той подписал с пръст, тъй като е неграмотен Той й дал личната си карта срещу 50 лева. После го завели до Еконт, находящ се до стадиона, после до банките .Тя прехвърлила всички документи на негово име и получавала пари от името на неговата фирма. Той не е подписвал декларация пред данъчните, които дошли да го питат защо не плаща данъци. Ревизорите го викали два пъти и му казали, че дължи 20 хиляди лева. Тогава той се сетил, че са го накарали да подписва документи.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт Р-16002421002216-091-001/15.10.2021г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването на РА № Р-16002421002216-091-001/15.10.2021 г., потвърден и изменен с Решение № 15/17.01.2022 г. на Директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП във вр. с чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.14 и сл, т.I/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – А. А. Д., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед № РД-09-2433/ 16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия Р-16002421002216-020-001 от 15.04.2021 г. и ЗИЗВР № № Р-16002421002216-020-002/14.07.2021 г. и Р-16002421002216-020-003/10.08.2021 г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – А. Д..

Възложената ревизия на Р. К. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002421002216-020-001 от 15.04.2021 г. органи по приходите – П. С. Д. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Б. И. Д. – старши инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002421002216-092-001/29.09.2021 г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № РА № Р-16002421002216-091-001/15.10.2021г е издаден от А. А. Д., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на Р. С. К. със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002421002216-020-001 от 15.04.2021 г., и от П. С. Д., на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

Обжалваният РА е издаден в предвидената от закона форма – чл. 120, ал. 1 ДОПК. Всички ЗВР, РА и РД са подписани с квалифициран електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като за валидното им подписване от органите по приходите са представени писмени и веществени доказателства, приобщени към делото.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУО/, в приложимата му редакция, вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /Регламент (ЕС) № 910/2014/, електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

С чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУО законодателят е възприел дадената с чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 дефиниция за квалифициран електронен подпис, според която КЕП е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.

Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУО само квалифицираният електронен подпис има (винаги) правната сила на саморъчен подпис.

С разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 5 и чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУО доставчикът на удостоверителни услуги, по искане на титуляря, има задължение да издаде удостоверение за квалифициран електронен подпис, както и да води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списък на прекратените удостоверения.

При проверката на електронните документи (ЗВР, РА, РД), представени на СД като файлове, се установи, че същите са издадени като електронни документи, подписани са от органи по приходите, посочени за техни автори с квалифициран електронен подпис/КЕП/, които подписи са били активни в период на валидност към момента на подписване на съответния документ.

Същото се потвърждава от извършената служебно от съда проверка в публичния регистър, поддържан от съответния за периода доставчик на удостоверителната услуга (B-Trust) Предвид тези данни, съдът приема, че издадените ЗВР, ЗИЗВР, РД и процесният РА са подписани с КЕП, което прави същите валидни актове и не са налице основания да се считат за нищожни като неподписани от техните издатели.

Отделно от горното при липса на валиден квалифициран електронен подпис в процесните електронни документи, при разпечатването на същите на хартиен носител не биха се генерирали цифрите и символите от алгоритъма за създаване и проверка на КЕП – в разглежданите ЗВР, РА и РД те са налични.

Относно поддържаната от оспорващата теза за нищожност на РА поради неспазване на процедурата по издаване на КЕП на подписалите го служители на ДОДОП при ЦУ на НАП Пловдив, а именно: липса на оправомощаване от директора на ТД на НАП Пловдив, съдът счита същата за несъстоятелна – такова законово изискване няма.

Колкото до отбелязването "Достъп до ПП" в коментираната в хода на съдебното производство Заповед на директора на ТД на НАП Пловдив, в която във връзка с чл. 6, ал. 2 от Наредбата за удостоверенията за електронен подпис в администрациите като цели за използване на поисканите КЕП за изброените в нея служители – касае се за достъп до програмен продукт, което като констатация не променя приетия от съда извод относно спазването на изискването за форма на проверявания РА.

Предвид изложеното и доколкото РА съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК, включително подписи на издателите му, същият не страда от пороци, засягащи неговата формална законосъобразност и такива, компрометиращи компетентността на издателите му.

Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Жалбоподателката е била запознавана с всички действия и актове на приходната администрация, при предоставена възможност да реализира защитата си. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание.

По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Настоящата инстанция намира, че фактите и доказателствата по делото установяват наличие на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т. 4 от ДОПК.

В конкретния случай възникването на данъчно задължение предполага реализиран доход от Р. К., който да е с източник неговата търговска дейност.

Жалбоподателката оспорва констатациите на органите по приходите, че е извършвала продажба на стоки чрез куриерско дружество „Еконт експрес“ ООД в периода от 01.05.2018г. до 31.12.2018г., като се позовава на пълномощно с нотариална заверка на подписа, заместен от отпечатък на палеца на упълномощителя И. В. М., който към 05.04.2018 г. е неграмотен /л.145, т.II/. По силата на пълномощното Р. К. и П. К. имат представителна власт пред Еконт и Спиди, както и пред всички други куриерски служби за изпращане и получаване от името на упълномощителя на пратки, пощенски и парични записи, писма и др., изпратени на негово име без ограничение; да изпращат от негово име и да получават изпратени на негово име пратки, пощенски парични записи, писма и др., както и да получават парични суми, дължими по наложен платеж, във връзка с което да подават, получават и подписват упълномощителя във всички необходими за извършване на изброените действия документи. От друга страна твърди, че от представените от „ЕКОНТ“ ЕООД документи не може да се установи, че тя е получавала процесните суми и изпращала стоки, тоест че е извършвала търговска дейност

Съдът приема, че представеното от страна на пощенския оператор "Електронно изявление" представлява генерирани справки от информационната система за управление на основната им дейност. Генерирането на тези справки се осъществява от профил в системата, който има администраторски права и чрез въвеждането на различни условия, уточняващи какво следва да бъде генерирано като краен резултат (име на клиент, период на справката, офис на услугата и пр). Входните данни за генериране на справките се вземат от централната база данни на дружеството, която съхранява информацията в табличен вид. Въпросните данни не се създават и съхраняват на хартиен носител, а се създават в цифров вид под формата на база данни, генерирани от информационната система на дружеството при приемане/предаване на пратки, както и за получени наложени платежи по тях. По тази причина те няма как да бъдат представени като оригинали по делото, а се представят под формата на справки и снимки. Подписите върху тях са цифрови изображения на собственоръчно положен подпис върху таблети с капацитивни екрани (които чрез регистрация на промяна на електрическото напрежение на повърхността им чрез докосване или движение с пръст или друг предмет го трансферират в изображение на екрана) и се съхраняват като записи за всяко "Електронно изявление".

За формата на тези изявления са приложими разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). Същите са съставени като "електронен документ" по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Доколкото изявленията не съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. При действието на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ обикновеният електронен подпис има стойността на саморъчен само ако това е изрично уговорено в отношенията между страните, а това е уговорено в действащите за този период Общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги на от "Еконт Експрес" ООД.

Услугата "наложен платеж" се изразява в доставянето на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума - § 1, т. 12 ДР от Закона за пощенските услуги. С оглед на което не може да се приеме тезата, че липсват данни лицето да е получавало суми и изпращало стоки. Представени са снимки, от които се доказва, че тя е полагала подпис пред служители на пощенския оператор за сумите от 159385,20 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 година. Поради което не може да бъде възприета тезата, че било недоказуемо, че К. е получавала пари и изпращала стоки.

По отношение на защитната й теза, че тя е извършвала тази интернет търговия от името и за сметка на М., същата е опровергана в хода на съдебното производство.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. се установи, че са налице доказателства, чe Р. К. е извършвала независима икономическа дейност от свое име.

Тя е осъществявала прикриването на стопанската дейност, която води до укриване на доходи Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД: ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Легалното определение за симулацията е доразвито както от правната теория, така и от съдебната практика. Така напр. следва да се цитира решение на ВКС № 247/18 г. от 04.02.2019 г., постановено по гр. дело № 4288/2016 г., по реда на чл. 290 ГПК, поради което и задължително за съдилищата:

"При привидни (симулативни) договори страните нямат намерение да бъдат обвързани така, както външно са изразили воля. Те обективират волеизявления в правната действителност, които стават известни на трети лица, но в действителност те съзнателно изобщо не желаят настъпването на правните последици (абсолютна симулация) или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно изразената им воля (относителна симулация). Самите страни създават по своя воля и с постигнато между тях съгласие тази двойственост; симулацията е насочена към трети лица.

При персоналната симулация привидността се отнася не до съществуването на правните последици на явната сделка, а до това, кой е техен носител. И при нея знанието и съгласието на прикритата и на явната страна е необходимо – за търсените последици, за действителните титуляри на правата и задълженията и за симулираното участие на привидна страна.

При абсолютната и относителната симулация е налице, относно привидната сделка, липса на волеизявление, на съгласие, докато при подставеното лице симулацията не е във волеизявлението, а в субектите. Сделката между подставеното лице (привидната страна) и третото лице (явната страна) съдържа волеизявление и тя като волев акт не е привидна. В този смисъл страната, която си служи с фигурата на подставеното лице ("сламен човек"), сама сключва сделката с насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията към нея, като вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице - свидетеля М..

Симулативни са упълномощаването (между скритата и привидната страна) и сделката, извършена въз основа на привидното упълномощаване (между явната и привидната страна). Прикрита е сделката между упълномощителя и третото лице и ако тя не страда от пороци, съобразно нейното съдържание следва да се уреждат отношенията им. Прикритата сделка ще бъде нищожна, ако има забрана за придобиване на съответно право от лицето, което се прикрива зад чуждо име, или ако то се разпорежда чрез нея с имуществени права, придобити неправомерно. Въпреки тези особености, подставеното лице се третира като симулация и доказването му се подчинява на правилото уредено в чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.), чл. 165, ал. 2 ГПК, чрез т. нар. начало на писмено доказателство.

При тези данни, съдът приема, че на жалбоподателката не е възложено от М. да извършва търговска дейност от негово име и за негова сметка – тя осъществявала стопанска дейност чрез подставено лице с цел укриване на доходи. Съдът приема, че в случая се доказаха извършени обороти в размер на 159 385,20 лв, за което има и съответните снимки, както бе отбелязано по-горе.

По отношение на определения окончателен годишен данък по ЗДДФЛ съдът намира за правилни доводите на директора на ОДОП, че на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, свързана с покупко-продажба на стоки. В този смисъл, ревизиращите органи правилно са счели, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. Правилно е определена годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, като така установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. Върху така определената данъчна основа е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и прилежащите лихви, предмет на обжалване. Ревизиращият екип е определил неправилно определения размер на реализираните приходи за 2018 година въз основа на представените данни от куриерската фирма. Поради изложеното по-горе съдът приема, че лицето е реализирало приходи от 159 385,20 лева. Поради което РА следва да се измени, като определеният окончателен годишен данък по ЗДДФЛ за 2018 година от 6867, 47 лева да се намали на 4985,55 лева и се определят и съответните лихви за забава за периода от 01.05.2019 г. до 15.10.2021 г в размер на 1245,10 лева.

По отношение на задълженията по ЗДДС правилно органите по приходите са приели, че ревизираното лице осъществява редовно, а не инцидентно търговска дейност, свързана с продажбата на стоки /дрехи/ с цел реализиране на доходи, и че същата се явява данъчно задължено лице, което извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДДС.

Съгласно текста на чл. 3, ал. 1 от материалния закон данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Според чл. 3,ал.2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. В съответствие със събраните по делото доказателства следва да се приеме, че задълженото лице е извършвало независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, свързана с продажба на дрехи на територията на страната, като получените от нея доходи през периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. не са декларирани от К. по надлежния ред, поради което същите се явяват укрити по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При определяне на данъчна основа за облагане с косвен данък следва да се вземат предвид осъществени от задълженото лице облагаеми доставки на стоки. Тези продажби представляват облагаеми доставки по реда на чл.12, ал. 1 от ЗДДС, и Р. С. К. в качеството си на служебно регистрирано по ЗДДС лице /считано от 29.09.2017 г./ е следвало да начисли съответния размер на дължимия косвен данък по повод всички осъществени от нея продажби на стоки през периодите, обхващащи времето от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г С оглед гореизложеното, на основание чл. 102, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, размерът на ДДС в общ размер на 24 564,20 лв. върху определената по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК данъчна основа, възлизаща на сумата от 159 385,20 лв. Съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Допълнително установеният ДДС е дължим от Р. С. К. за данъчните периоди от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 26 564,20 лева ведно с прилежащи лихви от 8 062,01 лв.

По отношение на дължимите вноски за КСО следва да се приеме, че по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО жалбоподателката е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка за периода на упражняване на трудова дейност. Това са лицата, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО през 2018 г. ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, По свой избор Р. С. К. е избрала да се осигурява и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/. На основание чл. 6, ал. 8г. от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, и 4 от с.з. правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. На основание чл. 6, ал. 9 (предишна ал. 8 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО, чл. 2, ал. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/ и чл. 3, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/, окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се в срока за подаване на данъчната декларация върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, а от 01.01.2015 г. и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство” за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд. Съгласно чл. 6, ал. 9 /предишна ал. 8 - ДВ, бр. 61 от 2015 г„ в сила от 01.01.2016 г./ от КСО, чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧ и чл. 3, ал. 3 от НЕВДПОВ, годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. В случая правилно е установен от ревизиращия екип, че осигурителният доход на К., върху които са правени осигурителни вноски възлиза на 6263, 64 лева . К. дължи окончателна осигурителна вноска в размер на 4563,35 лв. Същата е декларирала дължими вноски по ДОО в размер на 722, 33 лева, поради което правилно е установено от решаващият орган, че тя дължи суми за 2018 г. вноски за ДОО - 3 841,13 лева , ведно с прилежащите лихви – 1109,46 лева.

Правилен е и изводът, че здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. При правилно приложение на правилата, заложени в КСО и Закона за здравното осигуряване, органите по приходите подробно са определили задълженията по периоди. При наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 4 от ДОПК за ревизирания период органите по приходи законосъобразно са определили по основание и размер допълнителни задължения за осигурителни вноски на жалбоподателката. За всички невнесени в срок публични задължения законосъобразно е определена и съответната лихва за забава.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че жалбата е частично основателна. Ревизионен акт № Р-16002421002216-091-001/ 15.10.2021 г., издаден от А. А. Д., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и П. С. Д., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 15/17.01.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която по отношение на Р. С. К. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа за 2018г.. и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 15.10.2021 г., и задълженията по ЗДДС за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2028 година, същите следва да бъдат намалени както следва: размера на данък върху годишната данъчна основа за 2018 година – от 6867,47 лева на 4985 ,55лв и размера на прилежащите лихви от 1964,59 лв на 1245, 10 лева и задължение по ЗДДС от 29 103,20 лева на 26 564,20 лева и прилежащите лихви от 8938,83 лв. на 8062,01 лева. В останалата част , с която на жалбоподателката са установени задължения както следва по КСО – вноски за ДОО за 2018г. в размер на 3 841.13 лв. и лихва в размер на 1 109.46лв; вноски за ДЗПО-УПФ за 2018г. в размер на 1 049.49лв. и лихва в размер на 304.39лв.; по ЗЗО – вноски за ЗО за 2018г. в размер на 1 668.14 лв. и лихва 493.44лв., жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на жалбата. На ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1 т.4 от Наредба №1/ 2004г. във вр. с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК, съразмерно на отхвърлената част на жалбата - в размер на 13787,58 лева за всички инстанции, държавна такса за касационно обжалване - 442,72 лв., и 880 лева за възнаграждения на вещи лица.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ по жалба на Р. С. К., с адрес: [населено място], [улица], ет.7, ап.72, Ревизионен акт № Р-16002421002216-091-001/15.10.2021 г., издаден от А. А. Д., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и П. С. Д., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 15/ 17.01.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която по отношение на Р. С. К. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа за 2018г по ЗДДФЛ и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 15.10.2021 г. и за задължения за данък добавена стойност за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 година, като НАМАЛЯВА размера на данък върху годишната данъчна основа по ЗДДФЛ за 2018 година – от 6867,47 лева на 4985,55 лв. и размера на прилежащите лихви от 1964,59 лв. на 1245,10 лева и задълженията по ЗДДС от 29 103,20 лева на 26 564,20 лева и прилежащите лихви от 8938,83 лв. на 8062,01 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. С. К., с адрес: [населено място], [улица], ет.7, ап.72, срещу Ревизионен акт № Р-16002421002216-091-001/15.0.2021г., издаден от А. А. Д., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и П. С. Д., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 15/17.01.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която по отношение на Р. С. К.ИИЯ1 са установени задължения както следва: по КСО – вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 3 841.13лв. и лихва в размер на 1 109.46лв; вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 1 049.49 лв. и лихва в размер на 304.39лв.; по ЗЗО – вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1668.14 лв. и лихва 493.44 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА Р. С. К., с адрес: [населено място], [улица], ет.7, ап.72, с [ЕГН], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите, сумата от 15 110,03 лв. /петнадесет хиляди сто и десет лева и три стотинки/ лева, представляващи разноски за водене на делото и юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.