Р
Е Ш Е
Н И Е
№338
09.05.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №122 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба от Д.С.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по
делото съдебен адрес:***, офис 8, против Решение №1012-04-181#3/09.12.2022 г. на Директора на
Териториално поделение (ТП) на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против
Разпореждане №РВ-3-04-01192913/09.09.2022 г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново.
Жалбоподателят
твърди, че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо
на материалния закон. В решението не било мотивирано с какви точно действия жалбоподателят
бил причинил добросъвестно вреда на ДОО, за да е налице задължение за
възстановяване на сумата от 181.34 лева. Неоснователно било цитирано като
относимо към настоящото производство правоотношението между работодателя на
оспорващия и ТП на НОИ – София. Жалбоподателят оспорвал относимостта и
доказателствената стойност на Констативния протокол от 12.08.2021 г. на ТП на
НОИ – София, като твърди, че в това производство по проверка на осигурителя
жалбоподателят не бил страна и не следвало да търпи последствията.
Незаконосъобразно било игнорирано възражението за приложимост на чл.74, ал.3,
във вр. с ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с констатациите за
недействителност на трудовото правоотношение.
Претендира се обжалваното
Решение и потвърденото с него Разпореждане да бъдат отменени.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ – Велико
Търново, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва жалбата и
претендира отхвърлянето ѝ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.08.2021 г. от контролен орган на ТП на НОИ –
София-град е бил съставен Констативен протокол №КВ-5-21-00977215/12.08.2021 г.
относно проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Декс“
ЕООД, във връзка със Сигнал вх.№1043-21-1451/10.12.2019 г. В Констативния
протокол е посочено, че със Заповед №ЗР-5-21-00751416/07.05.2020 г. на
Ръководителя на контрола на разходите по ДОО и във връзка с постъпилия сигнал, е
било възложено извършване на пълна финансова ревизия по разходите на ДОО на
дружество „Декс” ЕООД, по повод съмнения за нарушение на осигурителното
законодателство и произтичащи от това злоупотреби със средствата на ДОО.
Съгласно данните в Информационната система на
НОИ, от осигурителя били подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключени трудови договори с 12 лица за периода от
29.08.2017 г. до 30.04.2020 г., като към момента на проверката всички трудови
правоотношения били прекратени. В
„Справка за декларираните в Персонален Регистър и внесените в Приходи суми и
разликата между тях помесечно (по фонд и параграф)”, нямало данни за внесени
осигурителни вноски за периода от м.09.2017 г. до м.04.2020 г. в дължим общ
размер на 95 767.57 лева. Посочено е, че лицето Д.С.Г. не дал сведения относно трудова дейност в
„Декс” ЕООД, въпреки че получил писмо от ТП на НОИ в тази връзка. Извършената проверка на дружеството била на база
информационната система на НОИ, проверка от компетентната ТД на НАП и на база
декларираното от лица, за които били подавани данни. Отбелязано е, че
ведомостите за заплати, трудови договори, заповеди за прекратяване на трудово
правоотношение и други разходооправдателни документи за изясняване на
обстоятелството за действително възникнало трудово правоотношение за лицата,
както и за изясняване на обстоятелствата дали били начислени и изплатени
брутните трудови възнаграждения в размерите, в които били подадените данни по
чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от м.09.2017 г. до м.04.2020 г., не били
представени от „Декс” ЕООД. В хода на ревизионното производство за дружеството
не били представени безспорни доказателства, от които да е видно, че лицата, за
които са били подавани данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, както и
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключен трудов договор, реално са положили
труд – основание за осигуряване, а и едноличният собственик и управител Л. С. Б.
изрично декларирал, че дружеството „Декс” ЕООД не извършвало дейност за 2017 г.
и 2018 г., като и нямало регистрирани търговски обекти, фискални устройства и
съответно обороти, което станало ясно от справка в информационната система на
НОИ и от писмо от ТД на НАП – София. Във основа на събраните доказателства в Констативния
протокол е направен извод, че дружество „Декс” ЕООД е фиктивен осигурител,
подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр.1 на физически лица
без да внася дължимите осигурителни вноски, с цел неправомерно
облагодетелстване от фондовете на ДОО, като е посочено, че въз основа на това
на дружество се издават задължителни предписания за заличаване на подадените
данни по чл.5, ал.4 от КСО общо за периода от м.09.2017 г. до м.04.2020 г. за
12 лица с вид осигурен „01” и „04“,
като сред изброените е и Д.С.Г., за който се предписвало заличаване за периода
от 07.11.2017 г. до 30.04.2020 г.
От Контролен орган на ТП на НОИ – София-град са
издадени Задължителни предписания №ЗД-1-21-00977201/12.08.2021 г. на „Декс”
ЕООД, да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за
посочените 12 лица, сред които и Д.С.Г. – за периода от 07.11.2017 г. до
30.04.2020 г.
От представените с административната преписка
документи е видно, че Задължителните предписания са били оспорени пред
Директора на ТП на НОИ – София-град, който с Решение №1040-21-1290 от
10.12.2021 г. е отхвърлил жалбата срещу тях. Това Решение е било обжалвано пред
Административен съд – София-град, който с влязло в сила Определение№1278 от
23.03.2023 г. по адм.дело №288/2022 г. е оставил жалбата без разглеждане.
С писмо изх.№1043-21-1451#40 от 28.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
София-град, Директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е бил уведомен, че с оглед
влязлото в сила Определение на АССГ, данните по чл.5, ал.4 от КСО са били служебно заличени на 13.07.2022 г. Отправена е
молба за предприемане на действия за
възстановяване на установената неоснователно изплатена сума от лицето Д. С.Г.
съгласно чл.114 от КСО, тъй като не можело да бъде съставен ревизионен акт за
начет по реда на чл.110, ал.1, т.1 от КСО на осигурителя „Декс” ЕООД.
Последвало е
издаване на Разпореждане №РВ-3-04-01192913/09.09.2022 г. на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на основание чл.114,
ал.2 и 3 от КСО е разпоредено на Д.С.Г. да
възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за гледане на болен
член от семейството и карантина за периода от 07.04.2021 г. до 30.04.2021 г. в
размер на 181.34 лева – главница.
В мотивите на
Разпореждането се посочва, че в ТП на НОИ – Велико Търново от осигурителя „Джи
Ар Кънстракшън“, гр.Велико Търново, за Д. С.Г. било представено удостоверение
по образец съгласно приложение №9 към чл.8, ал.1 и към чл.10 от НПОПДОО с данни
относно правото на парично обезщетение по издаден Болничен лист №Е20210533398,
в който била вписана причина „карантина“, и обхващал период от 02.04.2021 г. до
30.04.2021 г. включително. На 17.05.2021 г. било изплатено парично обезщетение
за 17 работни дни за месец април 2021 г., в размер на 566.54 лева. Посочено е,
че в 18-месечния период, от който било изчислено паричното обезщетение по
болничен лист №Е20210533398, били включени подадените данни от осигурителя „Декс“
ЕООД за периода от м.11.2017 г.
до м.04.2020 г., за което дружество в Констативен протокол №КВ-5-21-00977215/12.08.2021
г. било записано като установено, че е подавало данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО
за Димо С.Г. без правно основание, като били издадени и Задължителни предписания
№ЗД-1-21-00977201/12.08.2021 г. за заличаване на подадените данни за лицето.
Отбелязано е, че данните по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО били служебно заличени на 13.07.2022 г. След заличаване на подадените от
осигурителя „Декс“ ЕООД данни било извършено преизчисляване на дължимото
парично обезщетение по болничен лист №Е20210533398, в резултат на което дължимият размер възлизал на 385.20 лева,
а неоснователно изплатената сума била 181.34 лева.
Видно от
Известие за доставяне и копие от пощенски плик с баркод ИД PS
5000 01J0KC 2, акт с номер
№РВ-3-04-01192913/09.09.2022 г. е бил изпратен от ТП на НОИ – Велико
Търново на адреса на жалбоподателя в гр.Хасково, но пратката е върната
като непотърсена. По делото няма представени доказателства за датата, на която Разпореждането със същия номер е било съобщено
на неговия адресат.
На 15.11.2022
г. в ТП на НОИ – Велико Търново е била заведена жалба
вх.№1012-04-181/15.11.2022 г., против Разпореждане №РВ-3-04-01192913/09.09.2022
г.
С процесното Решение №1012-04-181#3/09.12.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл.117, ал.3 и ал.5
от КСО, жалба с вх.№1012-04-181/15.11.2022
г., подадена от Д.С.Г. чрез адв.В.Ч., срещу Разпореждане
№РВ-3-04-01192913/09.09.2022 г. е била приета за подадена в законоустановения
срок и допустима, и отхвърлена като неоснователна.
Видно от Известие за доставяне с баркод ИД PS 5000 01LJA6 7, Решението е получено от адресата си, чрез пълномощника му, на 13.01.2023 г.
Жалбата срещу Решението е подадена на 26.01.2023 г. чрез ТП на НОИ – Велико Търново, където е била регистрирана под вх.№2103-04-1 от същата дата.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в
преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен
акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл.98, ал.2 и чл.114, ал.3 и 4, и за прихващане по чл.114, ал.5, а на основание чл.117, ал.3 и чл.118, ал.1 от КСО, Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, което подлежи на обжалване пред съда.
Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано. Не се твърди и не се установява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при издаването му.
Няма спор по делото, че от жалбоподателя Д.С.Г. е било получено парично обезщетение във връзка с болничен лист Е20210533398, в размер на 566.54 лева за 17 работни дни за м. април 2021 г.
От доказателствата по делото се установява, че дружеството „Декс” ЕООД е подавало данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за жалбоподателя, без същият да извършва трудова дейност при този осигурител. В хода на административното производство както от управителя на това дружество – Л. С. Б., така и от оспорващия не е било доказано последният да е престирал труд в полза на юридическото лице. От Г. не са били представени никакви доказателства за опровергаване констатациите на органите на НОИ, изложени в издадените от тях актове.
Допълнително наведените в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя доводи за относимост към настоящия казус на Ревизионен акт №Р-22221420006277-091-001/10.03.2021 г. на Териториална дирекция София на НАП, издаден на „Декс“ ЕООД, с който били начислени за довнасяне осигурителни вноски, не се споделят от настоящия съдебен състав, а твърденията, че с влизането в сила на този Ревизионен акт била оборена доказателствената стойност на Задължителните предписания за заличаване на данните по чл.5, ал.4 от КСО, са неоснователни. Посочването в цитирания Ревизионен акт на наети в периода от 2016 г. от ревизираното дружество „Декс“ ЕООД по трудов договор 12 лица, включително Д.Г., с дата на сключване 06.11.2017 г. и дата на прекратяване на трудовия договор 01.05.2020 г., няма правнообвързващо действие по отношение на процесния акт и производството по издаването му. Наличието на сключен трудов договор между физическо лице и търговско дружество, начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение и подаването на данни по чл.5, ал.4 от КСО от осигурителя, не представляват основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период въз основа на трудовия договор. В случая релевантните обстоятелства са установени в специално ревизионно производство на разходите на ДОО, приключило с влезли в сила актове, чиято доказателствена сила не може да се счита оборена от констатации, съдържащи се в цитирания Ревизионен акт на НАП.
Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
В § 1, ал.1, т.3 от ДР от КСО е дадено легално определение за осигурени лице, съгласно което „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От цитираните текстове несъмненото става ясно, че съществуването на трудов договор не е достатъчно за придобиване на всякакъв вид осигурителни права, необходимо е реално да се упражнява трудова дейност. Подадени уведомления в НАП за сключен или прекратен трудов договор и подаване на данни с декларация обр.№1 за осигурителен стаж и осигурителен доход, също не са единствено и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение. Валидно възникналото трудово правоотношение е само предпоставка за това, но само в случаите, когато лицето е започнало реално да престира труд.
В случая трудови функции на Д.Г., извършвани при „Декс” ЕООД, не са констатирани, с оглед заличените данни по чл.5, ал.4 от КСО, подадени от това дружество, за което е установено, че е било фиктивен осигурител за периода от м.09.2017 г. до м.04.2020 г., подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр.1 на жалбоподателя. Така подадените данни са били от значение при преценка на правото на Г. да получи паричното обезщетение за временна неработоспособност в размера, който му е бил изплатен, а именно 566.54 лева.
Съдът намира, че след като жалбоподателят не е доказал да е осъществявал трудова дейност при „Декс” ЕООД в периода от м.09.2017 г. до м.04.2020 г., същият не е осигурено лице по см. на чл.10, ал.1 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО що се отнася до възникването на осигурителни права именно от престирането на труд в полза на това юридическо лице.
Според чл.41, ал.1 от КСО, дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Съгласно т.1 от ал.2 на чл.41 от КСО, за дните, включени в периода по ал.1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето не е било осигурено за общо заболяване и майчинство.
В случая в 18-месечния период, от който първоначално е бил определен размерът на паричното обезщетение по болничен лист №Е20210533398, са включени освен данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени от осигурител „Джи Ар Кънстракшън“ ЕООД, и тези, подадени от „Декс“ ЕООД за периода за месеци 10, 11, 12.2019 г. и месеци 01, 02 и 03.2020 г. Тъй като подадените от „Декс“ ЕООД данни са били заличени впоследствие, при преизчисляването на полагащото се на Г. обезщетение, в съответствие с текста на чл.41, ал.2, т.1 от КСО, е била взета предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за всички 18 месеца, предхождащи месеца, за който се полага обезщетението за временна неработоспособност. При това положение, правилно съобразно нормата на чл.41, ал.1 от КСО среднодневното обезщетение е било изчислено в размер на 22.6587 лева, или 385.20 лева за 17 работни дни. Тъй като на жалбоподателя са били изплатени 566.54 лева, налице е надплатена сума в размер на 181.34 лева, която не се следва на Д.С.Г..
При така установеното в хода на административното производство по отношение на „Декс“ ЕООД, както и при липса на представени доказателства от жалбоподателя за реално упражнявана трудова дейност при този осигурител, изводите на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО се явяват правилни. Към деня на настъпване на осигурителния риск за Г. не е възникнало право на обезщетение за временна неработоспособност в първоначално изчисления размер, като изплатената му сума над тази от 385.20 лева е получена без основание, което е предпоставка по чл.114, ал.2, т.2 от КСО за възстановяването ѝ. Съгласно посочената норма, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, при които след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, какъвто е настоящият случай.
Като е потвърдил Разпореждането на длъжностното лице – Ръководител на контрола по разходите на ДОО, Директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обжалваното Решение следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.
На основание чл.143, ал.3 от АПК, основателна е своевременно заявената претенцията на ответника в негова полза да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, платими от жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Г. *** против Решение №1012-04-181#3/09.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №РВ-3-04-01192913/09.09.2022 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Велико Търново, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Съгласно разпоредбата на чл.119, вр. чл.117, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО, решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: