№ 3046
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело
№ 20221100507285 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“
АД/ срещу Постановление за разноски от 27.05.2022 г. по изп.дело № 20228510400852 по
описа на ЧСИ М. П., с което ЧСИ отказва да намали размера на разноските за адвокатско
възнаграждение до сумата 200 лв.
Частният жалбоподател излага, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и единственото
действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране на молба за образуване
на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде намалено до размер на сумата 200
лв. Претендира разноски, в това число юк.възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело АД „В.И.Л.“ депозира отговор в
законоустановения срок, с който счита, че правилно и законосъобразно ЧСИ е отказал да
намали съдебните разноски, тъй като те са в предвидения в закона минимум. Заявява, че
сумите по изпълнителния лист са събрани чрез наложен по изп.дело запор, а не поради
доброволно плащане на длъжника, ето затова счита, че и разноските следва да останат за
негова сметка. Претендира разноски.
1
В приложените по делото мотиви от ЧСИ М. П., рег.№ 851 КЧСИ, по реда на чл. 436, ал. 3
от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че
разноските са доказани по размер и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли
съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по
изпълнителното дело.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20228510400852 на ЧСИ М. П., с рег. № 851 е
образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 09.02.2022 г. от СРС и на основание
съдебно решение по гр.д. № 13399 от 2020 г. на СГС, ГО, II-Е с-в и гр.д. № 40407 от 2018 г.
на СРС, ГО, 128 с-в с взискател Адвокатско дружество „В.И.Л.“ и длъжник „ЧЕЗ Е.Б.“ АД.
На 08.04.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
17091/06.04.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на приетите
по делото за събиране разноски на взискателя от 200 лв. за адв.възнаграждение.
На 08.04.2022 г. е изискана справка от Регистъра на НАП за наличие/липса на задължения.
На 05.05.2022 г. взискателят е депозирал молба за извършване на изп.действия, с която е
претендирал допълнително адв.възнаграждение в размер на 200 лв., като длъжника е
уведомен с постановление за разноски от 13.05.2022 г., което е получил на 18.05.2022 г.
На 27.05.2022 г. длъжникът е депозирал възражение с вх.№ 47358/27.05.2022 г. по делото
срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до
200 лв. - за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На 27.05.2022 г. с Постановление за разноски с изх. № 28570/27.05.2022 г. ЧСИ е отказал да
уважи искането на длъжника за намаляване на разноските.
С придружително писмо с изх. № 28571/27.05.2022 г., получено на 31.05.2022 г., длъжникът
е уведомен за Постановлението за разноски.
На 10.06.2022 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. № 52542/10.06.2022 г., с която се
обжалва Постановление за разноски с изх. 28570/27.05.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
2
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип
на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е
регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради
това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира
пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а
постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да
определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че изпълнителното дело е образувано по
молба на взискателя Адвокатско дружество „В.И.Л.“, чрез процесуалния му представител
адв. Р.В.. Предвид изложеното и на основание чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата взискателят
има право на разноски за процесуално представителство както за образуване на
изпълнителното производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания. От представеният договор за правна защита и съдействие се установява,
че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв., но следва да
се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение за прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и че съдебния изпълнител е отказал да намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери
на адвокатското възнаграждение, действала за процесния период /изм. ДВ. бр. 45 от
15.05.2020 г./ за образуването на изпълнителното производство, адвокатското
възнаграждение е в минимален размер от 200 лв. Според настоящия съдебен състав, в
конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от
представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално
действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване
на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да
3
са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва
възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че
изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на
процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че
определеното от ЧСИ П. възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали
до 200 лв.
Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като
производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на
другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.
Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/,
Постановление за разноски от 27.05.2022 г. по изп.дело № 20228510400852 на ЧСИ М. П.,
рег. № 851 на КЧСИ, в частта с която СИ отказва да намали размера на разноските за
адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 лв. до размера на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4