Решение по дело №1555/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр. глава ХІІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.А.Б., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му - адв. Т.С., срещу Решение № 630/04.05.2023г. по адм. дело № 1723/2022г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени в периода от 17.02.2022г. до 28.03.2022г. неимуществени вреди за размера до 3000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията и длъжностни лица на Ареста към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна, състоящи се в: неосигуряване на достатъчна жилищна площ, липса на достъп до самостоятелен санитарен възел, неосигуряване на мястото за престой на открито, неефективност на дезинфекцията и дезинсекцията на спалните помещения, неблагоприятни материални и битови условия – лоша миризма, мухъл по стените и пода, липса на спални принадлежност, неосигуряване на препарати за отпушване на санитарния възел, отказ за предоставяне на адекватно медицинско обслужване – неосигуряване на редовен прием на инсулин, диетична храна и възможност за физическа активност.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът счита, че неправилността на обжалваното решение се дължи на неправилен анализ на събраните по делото доказателства, на неоснователно кредитирани на писмените такива, и игнориране на гласните. Сочи, че не са били установени действителните факти от значение за случая, респективно – допуснато е нарушение на чл.7 АПК. Предвид обърнатата доказателствена тежест по чл.284, ал.5 ЗИНЗС, в тежест на ответника е било да докаже неоснователността на твърденията на ищеца, както и да обори наличието на настъпили неимуществени вреди. В подкрепа на възраженията си касаторът подлага на конкретен анализ доказателствата относно обитаваната площ, наличието на обособен санитарен възел, наличието на място за разходка и престой на открито, наличието на медицинско лице в ареста, липсата на хлебарки и дървеници и осигуряването на адекватно медицинско обслужване, съобразено с диагнозата на Б. – инсулинозависим диабет тип 1. Иска се отмяна на атакувания акт и постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на Б. обезщетение в размер на 3000 лева за претърпени в периода от 17.02.2022г. до 28.03.2022г. неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията и длъжностни лица на Ареста към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Ответната страна - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к. С., в писмен отговор на касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно, добре мотивирано и законосъобразно, и следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Административен съд - Варна е образувано по искова молба на Б.А.Б., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му - адв. Т.С., с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени в периода от 17.02.2022г. до 28.03.2022г. неимуществени вреди в размера на 5000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията и длъжностни лица на Ареста към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна, състоящи се в: неосигуряване на достатъчна жилищна площ, липса на достъп до самостоятелен санитарен възел, неосигуряване на мястото за престой на открито, неефективност на дезинфекцията и дезинсекцията на спалните помещения, неблагоприятни материални и битови условия – лоша миризма, мухъл по стените и пода, липса на спални принадлежност, неосигуряване на препарати за отпушване на санитарния възел, отказ за предоставяне на адекватно медицинско обслужване – неосигуряване на редовен прием на инсулин, диетична храна и възможност за физическа активност.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че ищецът, в качеството си на подсъдим по ДП № 2045/2022г. по описа на Четвърто РУ МВР – Варна, е постъпил в Ареста – Варна на 17.02.2022г. Още в деня на постъпването си в Ареста – Варна Б.Б. е посетен от сестра си - Н.А., от която е получил одеяло, спално бельо и дрехи, което се установява и от приложената по делото разписка за приети и предадени храни, вещи и предмети на задържано лице /л. 64 от делото/. Видно от разписки за приети и предадени храни, вещи и предмети на задържано лице от 27.02.2022г. и 20.03.2022г., Б. е получавал, както хранителни продукти, така и вещи и постелъчно бельо, както и парични средства. Бил настанен в килия № 10, която е с размери 17.64кв.м., в която площ е отделено самостоятелно помещение /тоалетна с мивка/, оградено със стени и отделено с ПВЦ врата с площ 1.43кв.м. Чистата жилищна площ е 16.21кв.м., и за процесния период в килията са настанявани до 4 лица едновременно, като същите са изброени в представената справка. Санитарното помещение е отделно и няма пряка видимост от помещението до санитарния възел като задържаните лица имат достъп до санитарния възел денонощно. Водата от мивката и тоалетната се ползват денонощно във всички килии.

Б.Б. е запознат с Правилата за задържаните лица в ареста в гр. Варна, към сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна на 17.02.2022г. Подписал е декларация, че: желае служител на ареста да уведоми З. И.ова за настаняването му в ареста; е запознат с реда, по който може да потърси медицинска помощ или да подаде писмена молба или жалба; е запознат с вътрешния ред в ареста; е запознат с реда за приемане на молби и жалби; е запознат с правата си на кореспонденция, свиждане, срещи, провеждане на телефонни разговори, престой на открито или определеното за целта помещение, размера на паричните суми за лични нужди, разрешените за получаване храни, вещи и предмети. По делото са представени искания за закупуване на фонокарти от Б. от 21.02.2022г., 28.02.2022г., 07.03.2022г. и 21.03.2022г.

От представените по делото приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка съдът установил, че на 21.02.2022г. и на 11.03.2022г. са извършени дезинсекция и дератизация в Ареста – Варна /срещу хлебарки, дървеници, мравки, плъхове, мишки и др. На 14.03.2022г., при извеждане за престой на открито, Б.Б. се оплакал, че нивата му на кръвна захар са много завишени, поради което е предприето спешно конвоиране на УМБАЛ „Св. М.“ – Варна, където същият е приет за лечение в клиника по Ендокринология. По делото е приложена епикриза от престоя на ищеца в Клиниката по Ендокринология и обмяна на веществата към УМБАЛ „Света М.“ ЕАД – Варна, видно от която лицето е постъпило на 14.03.2022г. и е изписано на 18.03.2022г. По време на престоя му в лечебното заведение са му направени изследвания и му е назначено лечение, видно от представената от болничното заведение с писмо с.д.№ 15590/19.10.2022г. медицинска документация. Представено е писмо рег. № 6366-2/10.06.2013г. относно организацията на диетичното хранене в местата за лишаване от свобода, ведно с Диета № 9, предвидена за лица със захарна болест /диабет/. От представените извадки от дневник телефонни разговори от задържани съдът установил, че Б.Б. е провеждал ежедневни телефонни разговори със своите близки. Всеки ден в сектор „Арести“ е осигурявана храна по Диета № 9. Представени са заявки от 21.02.2022г., 28.02.2022г., 07.03.2022г., 14.03.2022г. и 21.03.2022г. за закупуване на хранителни продукти. От докладна записка от фелдшера в Ареста – Варна се установило, че Б.Б. е прегледан при постъпването си в ареста на 17.02.2022г., както и на 21.02.2022г., 28.02.2022г., 14.03.2022г., 21.03.2022г., 22.03.2022г., 23.03.2022г. и 25.03.2022г. Това се установява и от приложената амбулаторна книга за регистриране на прегледи на задържаните лица.

По делото са събрани гласни доказателства, като в процесуалното качество на свидетел е разпитан И.В.И., който е бил задържан в Ареста – Варна през месец февруари, пребивавал е там около месец и познава ищеца, като двамата са били в съседни помещения.

За да отхвърли исковата претенция, съдът е приел, че за да възникне право на обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, е необходимо установяването на следните кумулативни предпоставки: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила вреда в правната сфера на ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и вредата. В тежест на ищеца е да посочи доказателства относно условията, при които е поставен, и от които претендира да е претърпял вреди, като в случай на установено нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното – чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Следователно, ответникът е този, който носи тежестта да разколебае презумираното от закона настъпване в патримониума на лишения от свобода на твърдените от него неимуществени вреди вследствие на нарушената от специализираните органи по изпълнение на наказанията забрана по чл. 3 от ЗИНЗС. Доказването на останалите елементи от фактическия състав на отговорността е изцяло в тежест на ищеца, който посредством пълно и главно доказване, т.е. по категоричен и безсъмнен начин, трябва да установи по делото, че спрямо него е извършено твърдяното неправомерно действие, респ. че е налице неправомерно бездействие, от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с което е нарушена забраната по чл.3 от ЗИНЗС.

В тази връзка съдът е посочил, че за нарушение на посочената разпоредба се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. След анализ на събраните в хода на производството доказателства, първоинстанционният съд заключил, че същите не установяват незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията в Ареста – Варна.

По отношение на параметрите на обитаваната площ, съдът се позовал на приобщена справка рег. № 3934/09.08.2022г., съгласно която килия № 10, в която е бил настанен Б.Б., е с чиста жилищна площ от 16.21кв.м., като през процесния период в нея са настанявани до 4 лица едновременно, т.е. било спазено изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за минимална жилищна площ. Не кредитирал показанията на свид. Д., който заявил, че спалните помещения са еднотипни и са с площ по-малко от 10 кв.м., тъй като преценката на свидетеля относно площта на помещението е субективна, като освен това същата се отнася до различно помещение от това, в което е бил настанен Б.. От същата справка съдът установил, че в спалното помещение е обособен самостоятелен санитарен възел, който е отделен, и няма пряка видимост от помещението до него. Свидетелят Д. потвърждава наличието на висока преграда, която отделя санитарния възел от спалното помещение. Видно от справката, задържаните лица имат достъп до вода и до санитарния възел денонощно, съгласно изискването на чл. 20, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС /ППЗИНЗС/.

От справка рег. № 3934/09.08.2022г. съдът установил, че на основание чл.276 от ППЗИНЗС в Ареста – Варна, който се намира в сградата на Окръжен следствен отдел, е обособено място за престой на открито с остъклени стени и отваряеми прозорци, откъдето се провеждат и телефонните разговори на задържаните лица. Това обстоятелство не се оспорвало от ищеца, който потвърждава съществуването на въпросното помещение, както и че е използвал същото, провеждайки телефонни разговори със своите близки, което се установява и от приложените по делото извадки от дневник телефонни разговори от задържани и искания за закупуване на фонокарти. Наличието на място за престой на открито в Ареста – Варна съдът приел и от показанията на свид. Д., който посочва, че за задържаните лица е налице възможност за ежедневно излизане на открито на групи от около 10 човека. Съдът намерил, че субективните възприятия и оценка на Б. за функционалността на специално определеното място за престой на открито е ирелевантно относно преценката за изпълнение на нормативното задължение за обособяване на такова.

Неоснователността на твърденията на ищеца, че е бил принуден да пребивава на място, в което има хлебарки и дървеници, съдът извел от представени 2 броя приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка на 21.02.2022 . и на 11.03.2022г., от които се установява, че на посочените дати са извършени дезинсекция и дератизация в Ареста – Варна /срещу хлебарки, дървеници, мравки, плъхове, мишки и др/. Третирането на помещенията в Ареста – Варна против насекоми и вредители се потвърждавало и от събраните по делото гласни доказателства – свид. Д. заявява, че често е обработвано против вредители. От изложеното съдът направил извод за неоснователност на процесните твърдения за бездействие от страна на администрацията на ареста. Наред с това било подчертано, че видно от докладна записка от фелдшера в Ареста – Варна, Б.Б. не е посещавал медицинския кабинет в Ареста – Варна с оплаквания за ухапвания от дървеници и хлебарки.

Като неоснователни били отхвърлени и възраженията на ищеца, че не му е предоставяно спално бельо. Видно от приложената по делото разписка за приети и предадени храни, вещи и предмети на задържано лице, още в деня на постъпването си в Ареста – Варна Б.Б. е посетен от сестра си Н.А., от която е получил одеяло, спално бельо и дрехи. Това напълно кореспондира с посоченото в справка рег. № 5090/18.10.2022г., че е налице установена в Ареста – Варна практика задържаните лица да ползват лично спално бельо, донесено от роднини, като получават служебни единствено при поискване. Твърденията за поставянето на ищеца в неблагоприятни битови и хигиенни условия са опровергани от посоченото в справката от 18.10.2022г., че перилни и почистващи препарати се предоставят на задържаните лица при молба от тяхна страна, както и че е налице възможност за закупуване на такива от лавката на при Ареста – Варна. По делото няма данни за постъпване на подобни молби от задържания Б.. С оглед горното и доколкото поддържането на хигиената в спалните помещения, прилежащите към тях части и в помещенията за общо ползване е възложено с нормата на чл. 176, ал. 1 ППЗИНЗС на лишените от свобода, то възражението за неподдържане на хигиена в спалните помещения е недоказано.

Първостепенният съд приел за лишени от основание и твърденията в исковата молба за липса на медицинското обслужване на ищеца. В приложена по делото докладна записка от фелдшера в Ареста – Варна са описани провежданите на Б.Б. прегледи, които за процесния период, обхващащ период от 40 дни, са 7 на брой. Това обстоятелство сочи на предоставяне на съответното медицинско обслужване на ищеца. По делото са налице данни /докладна записка от дежурен по арест в сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна/, че при възникнала необходимост /оплакване за завишени стойности на нивата на кръвната захар/ ищецът е конвоиран по спешност в Клиниката по Ендокринология и обмяна на веществата към УМБАЛ „Света М.“ ЕАД – Варна, където са му назначени изследвания и му е проведено лечение, видно от приложената по делото многобройна медицинска документация. Оказаната на Б. своевременна спешна медицинска помощ се потвърждава и от показанията на свид. Д., който е станал пряк очевидец на откарването му с линейка в болнично заведение поради завишени нива на кръвната захар.

По отношение твърдението на ищеца за противоправно бездействие на администрацията на Ареста – Варна, изразяващо се в отказ да бъде предоставена на ищеца диетична храна, съдът намерил, че от доказателствата по делото се установява спазване на нормативните изисквания от страна на затворническата администрация. Видно от приемо-предавателни протоколи за получена храна за периода 01.03.2022г. – 31.03.2022г. ищецът ежедневно е получавал безплатна храна, включително и такава по Диета № 9, предвидена за лица със захарна болест /диабет/, от каквото заболяване страда Б.. Съгласно справка рег. № 5090/18.10.2022г. храната на задържаните лица се предоставя от Затвора – Варна и се приготвя от главен готвач и домакин, които следят за достатъчния по химически и калориен състав на същата, съгласно утвърдени таблици. Въпреки съобразяването на администрацията на Ареста – Варна с хранителните нужди на ищеца с оглед неговото заболяване, в справката от 18.10.2022г. се съдържат данни, че същият си е закупувал и са му донасяли захарни изделия – захар, вафли, бисквити, кроасани, шоколад, които са противопоказани при диабет тип 1. Тоест самият Б. е нарушавал хранителния си режим, с което по всяка вероятност е предизвикал и повишаването на нивата на кръвната захар, довело до конвоирането му в лечебно заведение и обусловило необходимостта от болничен престой и лечение. Преценено съвкупно, изложеното дотук сочи на отсъствието на нарушения по смисъла чл. 84, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като през процесния период ищецът е разполагал с безплатна храна, която е била достатъчна по химически и калориен състав, като същевременно му е била осигурена и диетична храна по Диета № 9 съобразно неговото здравословно състояние.

Предвид изложеното, съдът извел заключение, че от събраните доказателства, не може да се направи извод, че спрямо ищеца е било проявено, дори и еднократно, унизяващо достойнството му отношение при престоя му в Ареста – Варна. Не са налице твърдените в исковата молба бездействия от страна на администрацията на Ареста – Варна по отношение на ищеца, а още по-малко такива, които да са довели до унизително или нечовешко отношение по смисъла на чл. 3 ал. 1 и ал. 2 от ЗИЗНС, поради което съдът счита, че не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС. По делото липсвали и данни за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко – да са закономерна последица от бездействието на длъжностни лица от Ареста – Варна по силата на безусловно необходимата връзка между тях.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Материалноправната уредба на твърдените от касатора притезания се съдържа в чл.284, ал. 1, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, чиято разпоредба поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица. Основателността на предявения пред първостепенния съд иск предполага наличие в кумулативна даденост на: 1/ нарушение на чл. 3 ЗИНЗС; 2/ наличие на причинени на ищеца неимуществени вреди, състоящи се в нарушено лично достойнство, неудобства, стрес и унижение; 3/ причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното, по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Релевантната за горепосочената обективна отговорност на държавата разпоредба на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, като изброяването е неизчерпателно.

В случая, предмет на исковата претенция на ищеца е обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията и длъжностни лица на Ареста към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна, конкретизирани в шест пункта в исковата молба:

1/ неосигуряване на достатъчна жилищна площ;

2/ липса на достъп до самостоятелен санитарен възел;

3/ неосигуряване на мястото за престой на открито:

4/ неефективност на дезинфекцията и дезинсекцията на спалните помещения;

5/ неблагоприятни материални и битови условия – лоша миризма, мухъл по стените и пода, липса на спални принадлежности, неосигуряване на препарати за отпушване на санитарния възел;

6/ отказ за предоставяне на адекватно медицинско обслужване – неосигуряване на редовен прием на инсулин, диетична храна и възможност за физическа активност.

В решението са изведени правилни и обосновни изводи за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства по точки 1, 2, 4, 5 и 6, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца. За да достигне до този си извод, съдът е извършил обстоен и съобразен с правилата на житейската и юридическата логика анализ на събраните в хода на производството доказателства. Деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца (по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК) е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. При това разпределение на доказателствената тежест, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции на Б. по точки 1, 2, 4, 5 и 6 като недоказани.

По отношение на твърденията за неосигуряване на достатъчна жилищна площ:

Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд, преценявайки всички доказателства е приел, че жилищната площ, с която разполага касаторът е над предвидената в закона. Според ЕСПЧ при оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: а/ всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; б/ всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и в/ размерът на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Предвид факта, че спалното помещение, в което през определени периоди Б. е бил настанен с още трима души, е с чиста жилищна площ 16,21 кв.м., то на същия е осигурена площ на спалното помещение над предвидената в закона. Ищецът не е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, тъй като килията, в която е бил задържан, отговаря на изискванията и осигурява достатъчна жилищна площ с оглед квадратурата си и броя на обитателите. В тази връзка, не могат да бъдат споделени наведените в касационната жалба оплаквания досежно преценката на съда на доказателствената стойност на изисканата справка, установяваща горепосочената площ, и показанията на свид.Д., обитавал съседна килия. По смисъла на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, изисканата и предоставена по делото справка рег. № 3934/09.08.2022г. представлява надеждно доказателство в процеса за правилното установяване на фактите по делото. От друга страна, показанията на свид.Д., са правилно игнорирани като субективни, както поради познанството му с касатора, така и поради обстоятелството, че почиват на тезата за еднотипност на килиите и на евентуално извършено от свидетеля „визуално“ измерване на площта им.

По отношение на твърденията за липса на достъп до самостоятелен санитарен възел:

От събраните в хода на производството доказателства не се установява нарушение на чл.3 ЗИНЗС, свързано с бездействие от страна на ответника за това, че тоалетната в спалното помещение на ищеца не е преградена. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отхвърлил исковата претенция в тази част, като е установил, че релевантните писмени доказателства – изисканата справка рег. № 3934/09.08.2022г., и гласните такива – показанията на свид.Д., са безспорни и си кореспондират. Същите по категоричен начин установяват, че в килията е осигурен санитарен възел, който е бил отделен със съответна висока преграда и ПВЦ врата от останалата част на помещението. Т.е., остава недоказана тезата на ищеца за поставяне на задържаните в нечовешки и унизителни условия при задоволяване на физиологичните им потребности.

По отношение на твърденията за неефективност на дезинфекцията и дезинсекцията на спалните помещения:

Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието е приел за недоказани твърдените в исковата молба факти. От събраните по делото доказателства – отново писмени и гласни, се установява по безспорен и категоричен начин, че са извършени услуги по третиране на помещения срещу насекоми и гризачи. Същите обосновават извод за неоснователност на твърденията за бездействие от страна на администрацията на ареста по обезпаразитяване на спалните помещения и общите части, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция и в тази част. Както правилно е посочил съдът, от една страна следва да се направи разграничение между бездействие на ответника и ефективността на предприетите мерки, а от друга - че съществуват и други фактори, които способстват за наличието им, въпреки усилията на ответника. Съгласно чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС, задължението за полагане на грижи и поддържане на хигиена в спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода. От представените от ответника протоколи за реално извършени услуги по ДДД обработка от 21.02.2022г. и 11.03.2022г., и от показанията на свид.Д. /“те често обработват“/ се установява релевантният факт на предприемане на действия от страна на ответника, с цел осигуряване на лишените от свобода на добри условия в спалните помещения. Предвид горното не е налице бездействие на ответника да осигури адекватни условия на задържаните, т.е. основание за ангажиране на отговорност за вреди по чл.284, ал.1 ЗИНЗС.

По отношение на твърденията за неблагоприятни материални и битови условия:

Обосновани и правилни са изводите на съда за недоказаност на твърденията на ищеца за бездействие на длъжностните лице при осигуряване на изискванията за нормални санитарно - битови условия. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че ангажирането на близки за закупуване и осигуряване на спални принадлежности е следствие от непредоставянето на такива от страна на ареста. Напротив, причинно – следствената връзка е обратна – на задържания не са предоставени спални принадлежности, тъй като същият е предпочел да му бъдат донесени такива от близки. Същата се установява както от приетата справка № 5090/18.10.2022г., така и от правилата на житейската логика, предвид предоставянето на спалните принадлежности и дрехи от страна на сестрата на Б. още в 13:15 часа на деня на постъпването му. По делото липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за „нечовешки условия“ на изтърпяване на наложената мярка, а съдът е длъжен да приеме за настъпили претендираните от Б. неимуществени вреди, само при проведено успешно пълно доказване на извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Както беше посочено по – горе, поддържането на хигиената в самите помещения е възложено на самите задържани, поради което твърдения за мръсен под, замърсяване на помещението и лоша миризма на въздуха не биха могли да бъдат отнесени към фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно справка рег.№ 5090/18.10.2022г., сапун, прах за пране и препарати за почистване на арестните помещения се предоставят на задържаните лица при постъпване на молба до администрацията на Ареста – Варна; молба от Б. до администрацията за нуждата от санитарни материали не е постъпвала. Задължение на самите лишени от свобода е поддържането на хигиената в спалните помещения, като в случая ответникът е осигурил възможност за поддържане на добра битова хигиена в спалните и общите помещения. Доколко е била налице воля за това от обитаващите ги лишени от свобода и предприемане на конкретни действия за поддържане на хигиена, са въпроси, за които ответникът не следва да отговаря, т. к. е направил необходимото да осигури на лишените от свобода възможност за поддържане на хигиена в спалните и общите помещения. Действително, съобразно Правилата за задържани лица в ареста – гр.Варна, на 28.02.2022г. Б. е заявил закупуването на кислол и четка за тоалетна чиния, които са му били предадени на 02.03.2022г. Това, обаче, не опровергава информацията в представените по делото доказателства, от които се установява възможността на задържаните да се отпускат и предават перилни и почистващи препарати. По отношение на твърденията за влошаване на санитарно – битовата среда поради запушване на канала на тоалетната, по делото отново липсват доказателства за бездействие от страна на администрацията при отстраняването му, като дори са ползвани услугите на специализирана фирма.

По отношение на твърденията за отказ за предоставяне на адекватно медицинско обслужване:

Не могат да бъдат споделени касационните оплаквания и по този пункт от исковата претенция, като настоящият състав намира изводите на първостепенния съд за нейната неоснователност за правилни и кореспондиращи с доказателствения материал. Съгласно изисканата и приета по делото справка рег. № 3934/09.08.2022г., след постъпването в Ареста – гр.Варна, по указание на медицинското лице – В.В. – фелдшер в ОСИН – Варна, обв.Б. е поставен на диета № 9, която е приемал до превеждането в Затвора – гр. Варна. Б. е преглеждан и наблюдаван от медицинско лице редовно, провеждани са контролни прегледи, описани в докладна записка на Е.Х. - фелдшер в ОСИН – Варна, постъпил след освобождаването на В.В.. В случая е безспорно установено и изпращането на ищеца в УМБАЛ „Св. М.“ поради констатирани завишени стойности на нивата на кръвната захар, респективно – получената адекватна медицинска помощ в периода 14.03. – 18.03.2022г. Видно от изложеното, няма бездействие на администрацията на ответника ГД"ИН". По отношение на заявеното от ищеца непредоставяне на адекватно медицинско обслужване, следва да се има предвид, че в исковата молба и направените към нея уточнения липсват конкретни твърдения, и по делото не е установено да са били налице случаи, в които ищецът да се е нуждаел от медицинско обслужване и такова да не му е предоставяно. Видно от приобщените докладни и справки, ползващи се със съответната доказателствена сила, съобразно разпоредбата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, още при постъпване на Б. е извършен първичен медицински преглед от В. Вълканов – фелдшер в ОСИН – Варна. Съгласно приложената справка рег.№ 3918/08.08.2022г., след първичния преглед, на Б. са извършени още 7 прегледа до 14.03.2022г., когато е постъпил по спешност в УМБАЛ „Св. М.“ – Варна. На 27.02.2022г. Б. е получил полагащият му се инсулин, който е бил предаден от сестра му Н.А. – „Инсулатард“ – 4 бр. и „Актрапид“ – 3 бр /потвърдени като адекватна терапия и в издадената епикриза след хоспитализирането му/. В този смисъл, на задържания е било осигурено необходимото лекарство, което му е било предоставено от сестра му по реда на чл.65, ал.6 от Наредба № 2/2010г. През целия престой на Б. в Ареста не е постъпвала медицинска документация относно здравословното му състояние. От 18.02.2022г. до превеждането му в Затвора – Варна Б. е бил включен на Диета № 9, с оглед здравословното му състояние, като по делото са приложени приемо – предавателни протоколи за получена храна за м.03.2022г., в които е отбелязана добавена Диета № 9 – 3 бр. /И. Д., И. М.и Б.Б./. Необосновано касаторът отдава настъпилото състояние на кетоацидоза, довело до хоспитализирането му, на липсата на адекватни медицински грижи в Ареста – Варна през времето, в което е бил задържан. Видно от приложените по делото заявки за закупуване на хранителни продукти, на 02.03.2022г. Б. е получил по заявка 1 кг. захар, на 09.03.2023. – 1 кг. захар и 1 стек безалкохолно; на 21.02.2022г. – 1 кг. захар, 1 стек безалкохолно, 2 литра „Кола“ – оригинална; на 21.03.2022 – 1 кг. захар, а видно от Разписка за приети и предадени храни, вещи и предмети от 27.02.2022г., Б. получил кроасани, вафли, бисквити и шоколад. Т.е., налице са категорични данни за нарушаване от страна на Б. на изискуемия за състоянието му хранителен режим, като по – вероятна причина за влошаване на състоянието му.

По отношение на твърденията за неосигуряване на мястото за престой на открито:

Настоящият състав не споделя изводите на първостепенния съд, че обособяването на помещение за „престой на открито“ в сградата на ареста опровергава твърденията на ищеца за бездействие от страна на ответника по осигуряване на такива условия. От свидетелските показания на свид.Д. се установява, че това е „фактически една стая и се води на открито“; „изкарват се по групи, събирали сме се някъде около 10-ина човека“. От справка рег.№ 3934/09.08.2022г., се установява, че „на петия етаж е обособено място за престой на открито. Помещението е с размери 5.63 х 3.38 м. и височина 2.80. Двете стени са остъклени, с отваряеми прозорци. Ежедневно задържаните лица по график се извеждат на престой на открито за един час“.

Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. По аргумент на чл.240 и чл.256, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, такова право имат и задържаните лица при изпълнение на наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража". В случая, от събраните доказателства по делото се установява, че през процесния период в Ареста – Варна на Б. не е бил осигурен престой на открито. Вложеният от законодателя смисъл е престоят да се провежда „на открито“, т.е. извън сградата на затвора/ареста. В този смисъл е и разпоредбата на чл.276, ал.1 от ППЗИНЗС, съгласно която престоят на открито се провежда на специално определени места в района на ареста. Помещението в ареста, макар и с две остъклени стени и отваряеми прозорци, не изпълнява изискването за осигуряване на задържаните лица на престой на открито. Провежданият престой на задържаните лица в такова помещение, имащо сходни размери с тези на обитаваната от Б. килия, не е престой на открито по смисъла на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, и не би могъл да бъде приравнен на такъв.

С оглед гореизложеното, настоящата касационна инстанция намира, че по предявения от Б. иск в частта за неосигуряване на престой на открито срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, претендирано от ищеца пред касационната инстанция като такова в размер на 3000 лв., следва да бъде определен при съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, фактът на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност, и периода на исковата претенция /времето, през което ищецът е пребивавал в следствения арест/ от една страна, а от друга страна - като се вземат предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания – липсват данни за конкретно физическо или психическо увреждане на здравето, съдът приема, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за неосигуряване на престой на открито за времето на пребиваването му в ареста възлиза на 200 лева, в какъвто размер искът е основателен и доказан.

По изложените съображения касационната жалба е частично основателна, поради което оспореното решение в частта на отхвърлената искова претенция до размера от 200 лева следва да бъде отменено, а ответникът - да бъде осъден да заплати на Б.А.Б. обезщетение в размер на 200 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.02.2022г. до 28.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. В останалата част решението на АС – Варна следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Процесуалният представител на ищеца е направил искане и за присъждане на разноски за две инстанции, като е представен списък, включващ адвокатски хонорар по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв и ДТ – 40 лева. По делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, съгласно които представителството е осъществено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. В случая искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважена в размер на 48 лева за всяка от инстанциите, или общо – 96 лева, изчислени на осн. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част на иска, ведно с дължимия по реда на §2а от ДР на наредбата ДДС върху сумата.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1, изречение второ от ЗИНЗС, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 630/04.05.2023г. по адм. дело № 1723/2022г. по описа на Административен съд – Варна, в частта в която е отхвърлен предявения иск от Б.А.Б. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за размера до 200 лв., като вместо него постановява:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Б.А.Б., ********** сумата от 200 /двеста/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.02.2022г. до 28.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 630/04.05.2023г. по адм. дело № 1723/2022г. по описа на Административен съд – Варна в останалата му част.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Б.А.Б., ********** сумата от 40 /четиридесет/ лева, представляваща ДТ.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на адв. Т.С.С., сумата от 96 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за две инстанции по чл.38, ал.2 ЗА, съобразно уважената част на иска.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: