№ 1
гр. Червен бряг, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20224440100592 по описа за 2022 година
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Ш. В. Б., с ЕГН ********** от с. ххх
против Б. С. Б., с ЕГН ********** от с. ххх, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска
от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички
произтичащи от това законни последици. Няма искане за произнасяне по въпроса за вината
за разстройството на брака.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 0ххх, от който
брак имат родено едно дете, което е непълнолетно – М. Б.ова С.а, с ЕГН **********, родена
на ххх г. Твърди се още, че е разбрала, че ответникът й изневерява, прибира се късно след
работа и скита по различни места, за което възникнали спорове. Ищцата напуснала
семейното жилище през м. февруари 2022г.. Подалаи молба за развод по взаимносъгласие,
но ответникът я прекратил. Тя също заживяла с друг мъж. Счита, че брака съществува само
формално, изчерпан е от своето съдържание и е дълбоко и непоправимо разстроен. При
напускане на жилището ответникът не й дал детето. Твърди, че той работи в град Л. и след
работа не се прибира веднага, за това тя счита, че не може да се грижи той за детето. Твърди,
че тя работи в село Ракита и няма пречка да упражнява родителските права, но той не й
дава детето да преспива при нея. Била подготвила всички документи детето да тръгне на
детска градина, но бащата не се съгласил, като казал, че неговата майка ще се грижи за
детето. Счита, че по този начин детето ще бъде лишено от контакти и социализация със
средата в която трябва да бъде.
Твърди, че желае да бъде постановен развод, като се предоставят родителските права върху
1
роденото от брака дете на нея, тъй като има изградена силна емоционална връзка между тях,
същото е само на 3 години и има нужда от непосредствени майчини грижи. Счита още, че
притежава необходимия опит и родителски капацитет да отглежда детето, желае и може да
се отдаде изцяло на него.
Моли да бъде определен режим на лични отношения на бащата с малолетното дете,
съобразен с практиката на съдилищата. Моли да бъде осъден ответника да заплаща за
малолетното си дете, чрез нея, като майка и законен представител месечна издръжка,
съобразен с доходите на ответника и разпоредбите на Закона.
ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адвокат М. от АК-П.. Поддържа
молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКА редовно призован се явява лично. Представлява се от адвокат И. В. от ПлАК,
който от името на доверителя си взема становище, че също желае прекратяване на брака. В
отговора на исковата молба и в съдебно заседание заявява, че желае родителските права
върху роденото от брака дете да бъдат предоставени на него, като тя да заплаща месечна
издръжка за него. Молят само да бъде определен разширен режим на лични контакти на
бащата с детето. Молят развода да бъде постановен по вина на ищцата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак и
у-е за раждане, че с акт № ххх г. страните са сключили валиден граждански брак в с. ххх, от
който имат родено едно дете – М. Б.ова С.а, родена на ххх г., което определя допустимостта
на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Правното основание на предявените искове намира своето основание в чл. 49, ал. 1 във вр. с
ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските
права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на
семейното жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно
основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК.
Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака
и чия е вината за това, на кого от родителите да се предостави упражняването на
родителските права, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на
другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
2
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 09.09.2019
г., като от февруари месец ищцата напуснала семейното жилище, тъй като разбрала, че
съпругът й изневерява. От тогава съпрузите не поддържали никакви контакти. Страните
живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, в условията на
фактическа раздяла, като ищцата и от своя страна ответникът изразяват своето
непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И.Й.Й. на ищцата се
установява, че ищцата живее в град П., Живее при добри жилищни условия и си е намерила
хубава работа от която се издържа и има възможност да се грижи за детето.
От разпита на свидетелите М.И.Й.И. свидетелите на ответника, се установява че страните
живеят разделени. Ответникът има добри условия за отглеждане на детето и добре сегрижи
за самото дете. През светлата част на деня работи в гр. Л. и грижите за детето през деня са
изцяло поети от майка му – М.И. След получаване на исковата молба детето е записано и
посещава детска градина. Й.И. споменава за случай, когато е посетила дома на страните,
когато са живели заедно и се е усъмнила, че ищцата е в къщата с друг мъж. Не сочи лично
да е възприемала присъствието на друг мъж или други безспорни обстоятелства от които да
се извади извод за това, че е била с друг мъж, който й е любовник или с когото да е имала
извънбрачна връзка.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира
от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:
Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от
няколко месеца фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното и от двамата
съгласие за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива,
каквито следва да бъдат в едно семейство. Брачната им връзка е опразнена от необходимото
й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение
между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му от
обществото функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение,
доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни
усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията,
присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията им са
дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
Досежно искането на ответника за произносяне на съда по въпроса за вината, съдът
намира следното:
Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно
отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на
3
отговорност към роденото от брака дете, семейството, брачния партньор и отчуждението са
сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът
прие, че бракът е дълбоко разстроен. Съгласно т.2 от ППВС № 10 от 1971 г. на Пленума на
ВС, съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните
и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот.
На изследване подлежи всяка конкретна причина, всеки установен с ангажираните по делото
доказателства факт, без значение дали е изрично въведен като основание от страна по
делото или не. В настоящето производство не се събраха безспорни доказателства за това в
тежест само на едната страна лие причината за разстройство на брачните отношения.
При така събраните гласни доказателства, следва да се приеме, че вината за настъпилото
разстройство на брака е на двамата съпрузи.
По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:
Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с
интересите на детето. С приемането на новия Семеен кодекс законодателят определи, кои
точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на
съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно
по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му.
Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее роденото от
брака дете, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения
между детето и родителите, както и неговата издръжка, след като обстойно и задълбочено
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателски качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към него, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. С
Постановление № 1/12.XI.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по
предоставяне упражняването на родителските права и са посочени обстоятелствата които
следва да се имат предвид от съда при решаване на спор за родителските права. Тези
обстоятелства са родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки
от родителите, връзката им с детето, възрастта и пола на детето.
Според настоящият съдебен състав в производството се установи, че след раздялата бащата,
лично и чрез неговата майка е поел непосредствените грижи за неговото отглеждане, като
доказателствата по делото сочат, че и двамата родители притежават всички необходими
качества да бъдат отговорни и надеждни родители и да се грижат за пълноценно развитие на
детето. И при двамата родители са налице много добри условия за живот на детето,
установени безспорно от показанията на свидетелите.
И двете страни желаят да се грижат за детето.
Друг основен критерий при изследване на въпроса за предоставяне на родителските права са
полът и възрастта на детето. В случая се касае за момиче на ниска възраст, едва на три
4
години, което определя необходимостта от непосредствена майчина грижа, като по този
въпрос, е на лице трайна и последователна съдебна практика.
По изложените причини според настоящия съдебен състав родителските права следва да се
упражняват от ищцата, при която следва де е и местожителството на детето.
По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в
съответствие със установената съдебна практика би бил подходящ за детето и ответника.
Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, за времето от 09.00 часа на съботния ден, до 18.00 часа в неделя в дома на
бащата, като същия се задължава лично да взема и връща детето в дома на майката, без
преспИ.е в дома на бащата за времето от 11:00 ч. до 16:00 ч., както и да го взима при себе си
за един месец през лятото, който месец да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
По отношение на издръжката за детето:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи – аргумент
от чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, а общественото положение на задълженото лице и
размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които
стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване
средствата за цели извън издръжката. Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за
необходимо да разясни, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето,
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно
Конвенцията за правата на детето задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на умствените, духовните, моралните и социални потребности, във връзка с
осигуряване на развитие на детето.
От събраните по делото писмени доказателства се установява размерът на получаваните от
ответника доходи, чрез представеното у-ние към отговора на ИМ и то една година назад, а
именно – нетно възнаграждние в общ размер на 6334.56 ева.
С исковата молба се претендира издръжка от ответника в размер съобразен с доходите на
ответника и разпоредбите на Закона. Не се събраха данни детето да има извънредни
потребности от битов или от здравословен характер, нито пък са на лице данни за наличието
на възможности у ответника които да надхвъллят обичайните доходи, поради което
справедливо е същият да бъде осъден да заплаща издръжка в минимален размер, който за
страната в момента е една четвърт от минималната работна заплата – 178 лева.
Ето защо предявеният иск за издръжка се явява основателен и доказан в пълен размер.
По отношение на фамилното име на ищцата след развода:
5
След прекратяване на брака, съпругата желае да възстанови предбрачното си фамилно име
БИСЕРОВА. Това нейно желание е законосъобразно, поради което следва да бъде уважено.
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването
му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда".
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че страните не
притежават семейно жилище.
Относно разноските:
При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 1225.00
/хиляда двеста двадесет и пет/ лева разноски по делото включващи 25.00 лв. платена
държавна такса и 1200.00 /хиляда и двеста/лв. – възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавна такса които се събират от съдилищата,
ответника следва да бъда осъден да заплати 15.00 лв. /петнадесет/ лева – допълнителна
държавна такса по иска за развод, отделно от това, същия ще следва да заплати и държавна
такса върху уважения размер на издръжката за бъдеще време в размер на 4 % върху сборът
на платежите за три години – арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 256,32 лева и 5.00 лева такса в случай на
служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като дължи служебно произнасяне, дори и да не е
направено искане в тази насока.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на ххх граждански брак
между Ш. В. Б., с ЕГН ********** от с. ххх и Б. С. Б., с ЕГН ********** от с. ххх, поради
дълбокото му и непоправимо разстройство, по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете
М. Б.ова С.а, с ЕГН **********, родена на ххх г. на майката Ш. В. Б., с ЕГН ********** от
с. ххх като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето да бъде при неговата майка Ш. В. Б.,
с ЕГН **********, на адреса, на който живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето М. Б.ова С.а, с ЕГН **********,
родена на ххх г. с бащата Б. С. Б. с ЕГН ********** от с. ххх, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, за времето от 09.00 часа на съботния ден, до 18.00 часа в неделя в дома на
бащата, като същия се задължава лично да взема и връща детето в дома на майката, без
6
преспИ.е в дома на бащата за времето от 11:00 ч. до 16:00 ч., както и да го взима при себе си
за един месец през лятото, който месец да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 от СК – Б. С. Б. с ЕГН ********** от с. ххх да заплаща
на Ш. В. Б., с ЕГН ********** от с. ххх в качеството ѝ на майка и законен представител на
малолетната М. Б.ова С.а, с ЕГН **********, родена на ххх г., издръжка за бъдеще време,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.06.2022 г. в размер на 178.00 /сто
седемдесет и осем/ лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или
просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си
фамилно име БИСЕРОВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. с чл. 329, ал.1 от ГПК Б. С. Б. с ЕГН ********** от с.
ххх да заплати на Ш. В. Б., с ЕГН ********** от с. ххх сумата от 1225.00 /хиляда двеста
двадесет и пет/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. С. Б. с ЕГН ********** от с. ххх да заплати по сметка на РС – Червен
бряг държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 256,32 лева и 5.00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
както ѝ окончателна държавна такса за развод в размер на 15.00 /петнадесет/ лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1-во от ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта за присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
7