№ 660
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501707 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на Етажната собственост на
комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-
2302/18.11.2014 г., с адрес: гр. Поморие, ул. „К. Б. *”, № 211, представлявана от управителя
Мартин Чолаков, действащ чрез упълномощения си процесуален представител- адв.
Станимир Стоичков против решение № 260162 от 05.07.2021 г., постановено по гр. дело №
766/2018 г. по описа на РС- Поморие, в частта му, с която са отхвърлени изцяло исковете
му за осъждане на ответника АЛ. Н. Б., гражданин на Руската федерация, родена на
**********г. в гр. М., БУЛСТАТ: *********, с адрес по БУЛСТАТ: гр.Поморие, ул. „К. Б.
*”, № ***, бл. *, ап. № **** да му заплати на ищеца като собственик самостоятелен обект с
площ от 67.32 кв.м. и 31.14 кв.м. общи части, находящ се в горепосочената етажна
собственост сумата 1733.14лв. - главница, представляваща годишна такса за управление и
поддръжка на общите части на ЕС за 2016г., сумата 152.37лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 745,84 за периода от 01.01.2017 г. до
10.01.2019г., сумата 702.34 лв. - главница, представляваща годишна такса за управление и
поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г. и сумата 10.,19 лв..- обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата 702,34 за периода от 21.07.2017 г. до
10.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници от 11.01.2019
г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и в частта, с която
са отхвърлени частично над уважения размер на главницата от 55.20 лв. до претендирания
размер от 280.94 лв. исковете му за осъждане на ответниците да му заплатят вноска във
фонд във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., както и за разликата над уважения
размер на лихвата от 5.75 лв. до претендирания й размер от 41.68 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за
2017 г., начислена за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г.
1
Въззивникът изразява недоволство от решението на първоинстанционния съд в
обжалваните му отхвърлителни части, като навежда доводи за неговата неправилност и
незаконосъобразност, поради допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че
районният съд неправилно е приел, че не следва да се прилага решението на ОС на ЕС на
процесния комплекс от 12.11.2014г. при определяне на размера на етажните разходи за
управление и поддръжка за 2016г. и 2017г., като се позовава на противоречие с цитираната в
жалбата съдебна практика на ВКС в решение № 313 от 07.04.2019г. по гр.д. № 1332/2019г.
по описа на ВКС. Излага аргументи, че в случая не е налице нито една от посочените в тази
съдебна практика хипотези за преустановяване на действието на решението на ОС на ЕС от
12.11.2014г.– последваща отмяна на решението като материално незаконосъобразно или
приемане на ново решение от ОС на ЕС. Сочи, че в случая решенията от 29.06.2017г. са
отменени от съда на процесуално основание, а не като неправилни поради противоречие със
закона, за което цитира и съдебна практика на БОС, като освен това заявява, че не са налице
последващи приети решения по същите въпроси, които да са отменени като материално
незаконосъобразни. Навежда доводи, че актовете на ОС на ЕС по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС не са
предмет на разглеждане в настоящото производство, нито пряко, нито чрез косвен съдебен
контрол, като обхвата на съдебната проверка се изчерпва с преценка на формалните
предпоставки за приемането им и влизането им сила, като цитира практика на ВКС,
формирана в решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на ВКС. На
следващо място въззивникът изразява несъгласие с правния извод на районния съд, че
разходите за 2016г. и 2017г. за управление и поддръжка за недължими, поради липса на
действащо за този период решение на ОС на ЕС, като счита, че за целта съдът е следвало да
приложи правилото за служебно изчисление на дължимия й размер съгласно чл. 162 от ГПК.
С оглед гореизложените съображения, подробно доразвити във въззивната жалба се иска
отмяна на решението на РС- Несебър в обжалваните отхвърлителни части и постановяване
на ново, с което исковете за присъждане на разходи за управление и поддръжка на
притежаваните от ответника общи части от основаната сграда на процесната етажна
собственост за 2016г. и за 2017г, както и останалата част от претенцията за дължимата
вноска във фонд във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017г., ведно с лихвите за забава
да бъдат уважени. Не са направени доказателствени искания.В съдебно заседание,
въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си
жалба и моли за уважаването й, както и присъждане на разноските пред въззивния съд за
платена държавна такса.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият АЛ. Н. Б., чрез назначения му на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски представител по делото е депозирал
писмен отговор, в който счита, че решението в обжалваните му части е правилно и
законосъобразно. Оспорва изложените в жалбата аргументи като неоснователни. Счита, че
действието на решението от 2014г. на ОС на ЕС досежно размера на вноските за управление
и поддръжка е преустановено с последващото решение на ОС на ЕС от 2017г. , което обаче
впоследствие е отменено от съда като незаконосъобразно. На следващо място в отговора са
изложени доводи за неоснователни на искането на въззивника за прилагане на чл. 162 от
ГПКи служебно изчисление на дължимия размер на претендираните такси за 2016г. и
2017г.По гореизложените съображения, доразвити в писмения отговор се твърди
неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните му части като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени
искания. В съдебно заседание, въззиваемият, чрез назначения му особен представител
поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението в обжалваните му
2
отхвърлителни части.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Етажната
собственост на сграда, находяща се в гр. Поморие, ул. Княз Борис № 211, представляваща
комплекс „ФестаАпартмънтс Поморие“ против АЛ. Н. Б. за осъждането му да заплати на
ищеца дължими такси за поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и обновяване“ за
2016г. и за 2017г.в качеството му на собственик на самоятоятелен обект в същата етажна
собственост. Ищецът основава вземанията си по предявените искове по чл. 38 от
ЗУЕСна решение по т. 2, взето на ОС на процесната ЕС на 12.11.2014 г., по силата на
собствениците са избрали формата на управление на етажната собственост да се
осъществява чрез общо събрание и са определили годишната такса за управление и
поддръжка, дължима от етажните собственици в размер на 9 евро на кв.м. площ, като
изрично е посочил, че макар таксите да касаят 2016г. и 2017г. не претендира претендираните
сума въз основа на последващото решение от 29.06.2017г. на ОС на ЕС, с което е определена
годишната такса за управление и поддържане на общите части в размер на 5 евро на кв.м.,
тъй като същото е изцяло отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила
решение № IV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС –
Бургас.
Въз основа на горепосоченото решение от 12.11.2014г. ищецът твърди, че
задължението на ответника възлиза сумата в размер на 886,14 евро, с левова
равностойност 1733,14 лв., представляващи годишна такса за управление и поддръжка на
общите части на ЕС за 2016 г.; 176,60 евро с левова равностойност 345,39 лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до
предявяване на иска; сумата 185,53 евро, с левова равностойност 362,86 лв., представляващи
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г.; 26,59 евро с
левова равностойност 52,01 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за 2017 г. за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска; 196,92 евро с
левова равностойност 385,14 лв., представляваща вноска във фонд –ремонт и обновяване на
общите части на ЕС за 2017г.; 28,23 евро с левова равностойност 55,21 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, представляваща горепосочената
вноска във фонд ремонт и обновяване на общите части на ЕС за периода от 21.07.2017 г. до
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка една от горепосочените
главници за периода от 18.12.2018 г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане, като претендира осъждането на ответника да му ги заплати
горепосочените суми, тъй като не са били платени от ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, подаден чрез
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител, с който
исковата претенция е оспорена като неоснователна.
С решението в обжалваните части първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
3
исковете за присъждане на суми за поддръжка и управление за 2016г. и 2017г., ведно с
претендираните лихви върху тях,като е приел че макар да е установено, че ответникът като
етажен собственик на самостоятелен обект в ЕС следва да заплаща такси за управление и
поддръжка на ЕС, определени съгласно чл. 51 от ЗУЕС,в случая същият не дължи
претендираните суми за 2016г. и 2017г. на посоченото от ищеца основание - решение на ОС
на ЕС от 12.11.2014г., тъй като то касае изрично решение за определяне на начина на
заплащане и размера на такси за поддръжка и управление само за 2015г. и няма действие за
процесните 2016г. и 2017г. Що се касае до исковете за претендираните такси за Фонд
ремонт и обновяване съдът е приел, че фонд „Ремонт и обновление“ е създаден с решението
от 2014 г. и съществуването му е предвидено в закона, при определяне размера на
дължимите вноски за попълване на този фонд следва да намери приложение законовата
норма на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, досежно размера на вноските на всеки от тях, дължими за
попълване на този фонд , а именно 1% от МРЗ за 2017 г. , която да замести липсващата воля
на етажните собственици при липса на решение, какъвто е процесния случай. Съгласно
ПМС № 141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017 г. МРЗ е в размер 460 лв., поради което
дължимата от ответниците минимална вноска за фонд „Ремонт и обновление“ за процесната
2017 г. е в размер 4.60 лв. месечно, а за годината 55.20 лв., поради което в тези части е
уважил иска, като го е отхвърлил в останалата част.
Предмет на въззивно обжалване е решението на районния съд в отхвърлителните му
части, като при извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че в тези обжалвани части първоинстанционното съдебно решение е
валидно, като с оглед обхвата на обжалването е и допустимо. Досежно правилността му в
рамките на обхвата на въззивната проверка съобразно наведените съображения във
въззивната жалба оплаквания и при съобразяване на императивните правни норми го намира
за правилно и законосъобразно, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивната
част и правните изводи, по следните съображения:
Районният съд е установил правилно фактическа обстановка по делото, която не се
оспорва от страните и която настоящата инстанция изцяло възприема. Въз основа на нея се
установява, че ответникът е собственик на горепосочения самостоятелен обект в процесната
ЕС в комплекс „Фестаапартмънтс Поморие“ – апартамент със застроена площ 67,32 кв.м. и
31,14 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и, че на 12.11.2014г. на проведеното
Общо събрание на ищцоватаЕС по т.2 от дневния редса взети решения, по силата на които
„Феста хотели“ АД е избрана за осъществява управление и поддръжка на комплекса и е
определена годишна такса за поддръжка в комплекса за 2015г. в размер на 9 евро на кв.м.
без ДДС, съгласно предложена от посоченото дружество оферта. Съгласно втората част на
взетото по т. 2 решение, ОС решава да се създаде фонд „Ремонт и обновление“, в който да се
заделят по 2 евро на кв.м. от определената годишна такса за поддръжка от 9 евро, като само
по изключение за 2015 г. е определено във фонда да се заделят по 3 евро на кв.м.
С последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017г., взето по т.6 от дневния ред е
определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017
4
г. в размер 5 евро/кв.м. а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във
фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м
В хода на делото е установено, че с влязло в законна сила решение № ІV-
27/08.04.2019 г. по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас са отменени всички
решения на ОС на ЕС от 29.06.2017г., поради което ищецът е изменил основанието на
претенцията си, посочвайки, че основава вземанията си на предходното действащо решение
на ОС на ЕС от 12.11.2014 г.
С оглед гореустановената фактическа обстановка настоящата инстанция споделя
правните изводи на районния съд за неоснователност изцяло на исковете за присъждане на
горепосочените такси за поддръжка и управление за 2016г. и 2017г., ведно с претендираните
към тях лихви за забавеното им плащане, както и за неоснователност на исковете за
отхвърления размер на сумата за фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със съответния размер
на лихвите, като в допълнение и с оглед наведените в жалбата доводи, намира следното:
В настоящия случай ищецът изрично е заявил, че основава исковата си претенция за
присъждане на таксите за 2016г. и 2017г. за управление и поддръжка въз основа на
решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г., тъй като последващото решение от 29.06.2017г. е
отменено от съда.В съдържанието на решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г. определената с
него годишна такса е посочено, че касае само 2015 г. Затова настоящата инстанция намира
за напълно обоснован извода на районния съд, че посоченото решение няма действие за
следващите две години – 2016г. и 2017 г., тъй като видно от представения дневен ред
общото събрание изрично е ограничило във времето действието на решението си само за
2015г. От протокола от ОС на ЕС се установява, че липсват каквито и да е предложения и
взети решения в друг смисъл, което допълнително недвусмислено означава, че
обективираната в него воля на общото събрание, че така определените такси касаят само
календарната 2015г. и не се отнасят за процесните 2016г. и 2017г../в т.см. Р.№
313/07.04.2019г. по гр.д. № 1332/2019г. ВКС/.
Що се касае до стабилитета на решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г. следва да се
отбележи, че с оглед изхода на гр.д. № 619/2019г. по описа на ПРС, чийто предмет е бил иск
по чл.40 от ЗУЕС за отмяна на същото решение на ОС на ЕС, поради обстоятелството, че с
влязъл в законна сила съдебен акт - определение № 247/26.06.2020г. гр.д. № 619/2019г. по
описа на ПРС, потвърдено с определение № 260216/27.01.2021г. по в.ч.г.д. № 1953/2020г. по
описа на БОС производството по което е прекратено поради недопустимост, възможността
за последващо атакуване законосъобразността на тези решения, включително и инцидентно
по други производства т.ч. и досежно противоречието им с императивни правни норми по
чл.50 и чл.51 ЗУЕС, вече е преклудирана.
По гореизложените съображения следва извода, че тъй като с решението от
12.11.2014г. е определена такса за управление и поддръжка само за 2015г., такава не може
да се прилага по аналогия и за следващите години, в т.ч. и за процесните 2016г. и
2017г. Това води недоказаност на основанието на предявените искове за търсените суми за
поддръжка и управление за 2016г. и за 2017г., поради което правилно районният съд ги е
5
отхвърлил като неоснователни, ведно с акцесорните претенции за лихви за забава. Досежно
искането на въззивника за приложение на чл. 162 от ГПК следва да се отбележи, че
посочената норма се прилага от съда за служебно изчисление на претенция, която е доказана
по своето основание, но няма данни за нейния размер. В случая обаче исковете не са
доказани на заявеното от ищеца основание, поради което нормата на чл. 162 от ГПК се явява
неприложима, в т.ч. и поради липсата каквито и да е данни, които да служат за база на
исканите изчисления.
Досежно претенцията за дължими суми за „Фонд ремонт и обновление“,
съобразявайки даденото разрешение в т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС при решаване на делото съдът и без да е сезиран с оплаквания следва да
следи за правилното приложение на императивните правни норма, а приложимата в случая
норма на 50 от ЗУЕС съгласно актуалната по практика на ВКС относно уредбата на фонд
„Ремонт и обновление“, е именно от такъв характер.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 т. 1 от ЗУЕС, средствата във фонд "Ремонт и
обновяване“ се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната
работна заплата за страната. В случая при влязло в сила решение за създаване на фонд
„Ремонт и обновяване“ и липса на валидно решение за определяне размера на годишната
вноска към този фонд за процесната 2017г., но при определен от законодателя минимален
размер на тази вноска, настоящият съдебен състав напълно споделя становището в
обжалваното решение, че са налице предпоставките за приложение на чл. 162 от ГПК като
при основателност на иска, същият следва да бъде уважен в размер на минимално
предвидената от законодателя вноска в размер на 1% от минималната работна заплата, който
е известен за всеки период, съгласно публикуваните ПМС за определяне на МРЗ за
съответната година. Тъй като в конкретния случай се претендират вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2017г., съобразно Постановление на МС № 141/13.07.2017 г., считано от 1
януари 2017 г. минималната месечна работна за страната за календарната 2017 г. е в размер
на 460 лв. или по 4.60лв. месечно. Това означава, че дължимата за процесната 2017г. вноска
е общо 55.20лв. до който размер претенцията се явява основателна, ведно със законната
лихва за забава. В останалата част, както правилно е приел районния съд липсва основание
за присъждане на сума над този законово определен размер, поради което искът за
присъждането на претендирата в жалбата горница правилно е отхвърлен като неоснователен,
ведно с лихвите за забава върху отхвърления размер на главницата.
С оглед горните съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено като правилно в обжалваните му отхвърлителни части.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260162 от 05.07.2021 г., постановенопогр. дело №
766/2018 г. по описа на РС- Поморие, в обжалваните му части.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7