№ 13148
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20241110111095 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: с.
Казичене, обл. София, ... против С. М., с адрес: гр. София, .... за прекратяване
на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака на основание чл. 49, ал. 1 СК, съединен с
небрачни искове по чл. 59, ал. 2 от СК за родителски права, местоживеене,
режим на лични контакти и издръжка на малолетните деца от брака М С. Б,
ЕГН ********** и М С. Б, ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 11.07.2014 г. в Република Кипър, като са във фактическа раздяла от 2015 г.
От брака си имат родени две малолетни деца - М С. Б и М С. Б, които били от
друг биологичен баща, но били записани на името на съпруга. Двамата
съпрузи до 2015 г. са живели заедно в гр.София на ...., след което се разделят.
След раздялата през 2015г. съпрузите на са поддържали никаква връзка
помежду си и не са се виждали разговаряли. Брачната връзка била изпразнена
от съдържание, а съществуването й не било полезно за никого. Прави се
искане бракът между страните да бъде прекратен, да бъде определен
съответен режим на лични отношения на ответника с децата, ответникът да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка в претендирания размер от 234
лева за всяко дете, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
промяна на обстоятелствата, които обуславят основанието и размера, както и
за възстановяване на предбрачното й фамилно име.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка,
при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение
(ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати. Съпрузите са във фактическа раздяла от приблизително 10 години,
не общуват помежду си, не са се виждали, нямат връзка, като през този
период ищцата е имала интимни връзки с други мъже.
При това положение съдът счита, че предявения иск за развод е
основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й
от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати.
Относно упражняването на родителските права и личните
отношения с ненавършилото пълнолетие дете на страните:
Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите.
Нормата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката
им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно
местоживеенето им, упражняването на родителските права, личните
отношения с децата и издръжката им.
Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права и режима на личните
2
отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по
целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 59, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне
на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на
решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се
грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съдът е длъжен служебно на основание чл. 59, ал. 2 СК, да определи
конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от
него, в каквато насока има отправеното искане.
От установеното по делото може да се направи извод, че е в интерес на
малолетните деца М С. Б, ЕГН ********** и М С. Б, ЕГН **********
родителските права да бъдат предоставени на майката, като местоживеенето
трябва да бъде на адреса, на който живеят с майката. Аргументите за това са,
че децата се отглеждат единствено от майката, имат добра емоционална
връзка, тя полага адекватни грижи за тях. Не поддържат контакт с баща си,
дори не познават, а същият е изцяло дезинтересиран, което косвено се
потвърждава и от процесуалното му поведение – неявяване в съдебно
заседание, с което осуетява провеждането на изслушване и неоказване на
съдействие за изготвяне на социално проучване. В настоящото производство
е невъзможно да бъдат обсъждани твърденията, че ответникът не е
биологичен баща на децата, тъй като подобен извод е възможен единствено
след успешно проведено производство за оборване на презумпция за
бащинство.
Необходимо е да бъде определен режим на лични отношения на бащата
с децата, както следва:
Бащата ще взима децата при себе си всяка пета седмица от месеца в ден
събота за времето от 10 часа до 12 часа, като първа седмица е тази, в която
събота и неделя са от същия месец.
3
По време на коледните, новогодишните и великденските празници
общият режим на лични отношения не се прилага и децата прекарват
празниците със своята майка.
Бащата взема и връща децата от и до адреса, на който живее с майката.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Относно издръжката на децата:
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, конкретният размер на издръжката във всеки
отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 ППВС № 5 от 16.11.1970 г.
Няма данни за доходите, реализирани от ответника, но същият е в
работоспособна възраст, няма данни да страда от хронични заболявания и да
са налице други алиментни задължения.
Съдът взе предвид нуждите на децата съобразно възрастта им,
установените потребности и обичайните на децата на тази възраст, поради
което намира, че претенцията за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка в размер на 233,25 лв., считано от 28.02.2024 г. е основателна.
Исковете за разликата до пълния претендиран размер от 234 лв. са
недоказани, поради което неоснователни.
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод или съгласно с арг. от
чл. 47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак съдът е
длъжен служебно да се произнесе за издръжката на детето, дори ако няма
предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка
следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма
искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало,
както и главницата. Ето защо, съдът е длъжен да осъди ответника, който
дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените
месечни задължения за издръжка, считано от влизане на решението в сила до
окончателното им изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Относно фамилното име на ищцата след развода:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.
Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със
4
стабилитет – то може да бъде променяно само по реда и на основанията,
предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от
встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име
на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и
да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в
обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на
съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си
фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще
възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име,
което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко
физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез
възстановяване на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл.
53 СК. За уважаването му е необходимо единствено да се установи, че
съпругът е променил своето фамилно име при сключването на брака, както и
че желае възстановяването на предходното фамилно име.
В случая ищцата е заявила, че желае да ползва предбрачното си
фамилно име Д., като не твърди в исковата молба да е приела името на
съпруга си, нито прави отправя петитум за възстановяване на фамилното й
име преди брака. При това положение съдът не счита, че е сезиран с
конститутивен иск по чл. 53 СК и не дължи изрично произнасяне. След като
ищцата не твърди да е приела или добавила фамилното име на съпруга си, то
след развода тя ще носи пребрачното си фамилно име Д. дори и без изрично
произнасяне от съда. Следва изрично да се посочи, че иск по чл. 53 СК е
допустим само при твърдения, че съпругата е приела или добавила
фамилното име на съпруга си, а при наличието им, искът е основателен само
ако промяната на фамилното име бъде доказана.
По разноските:
На основание чл. 329 ГПК вр. чл. 6, т. 2 ТГПК всяка от страните следва
да понесе половината разноските за държавна такса в общ размер на 50 лв.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в общ размер от
671,76 лева държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 4% от
тригодишните платежи за издръжка за детето.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака, сключен на 11.07.2014 г. в Кипър,
5
между Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Казичене, обл. София, ... и С. М.,
роден на ********** г., гражданин на Бангладеж, с адрес: гр. София, ...., за
което е съставен Акт за граждански брак № 8 от 15.02.2024 г. от длъжностно
лице по гражданско състояние при Столична община, район „Панчарево“,
като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на основание чл. 49, ал.
1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетните деца М С. Б, ЕГН
********** и М С. Б, ЕГН ********** на майката Г. Н. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ децата М С. Б, ЕГН ********** и М С. Б, ЕГН
**********, да живеят на адреса на майката Г. Н. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между С. М., роден на
********** г., гражданин на Бангладеж, с адрес: гр. София, .... и децата М С.
Б, ЕГН ********** и М С. Б, ЕГН **********, съгласно който:
Бащата ще взима децата при себе си всяка пета седмица от месеца в ден
събота за времето от 10 часа до 12 часа, като първа седмица е тази, в която
събота и неделя са от същия месец.
По време на коледните, новогодишните и великденските празници
общият режимът на лични отношения не се прилага и децата прекарват
празниците със своята майка.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. М., роден на
********** г., гражданин на Бангладеж, с адрес: гр. София, .... ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното дете М С. Б, ЕГН **********, действащо чрез
неговата майка и законен представител Г. Н. Д., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 233,25 лева, считано от 28.02.2024 г. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху просрочените месечни задължения за
издръжка до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 234 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. М., роден на
********** г., гражданин на Бангладеж, с адрес: гр. София, .... ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното дете М С. Б, ЕГН **********, действащо чрез
неговата майка и законен представител Г. Н. Д., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 233,25 лева, считано от 28.02.2024 г. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху просрочените месечни задължения за
издръжка до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 234 лв.
6
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА Г. Н. Д. , ЕГН **********ДА ЗАПЛАТИ сумата от 25 лв.
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по сметка на СРС
на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. М., роден на ********** г., гражданин на Бангладеж, с
адрес: гр. София, .... ДА ЗАПЛАТИ сумата от 696,76 лв. държавна такса при
решаване на делото по иска за развод по сметка на СРС на основание чл. 329,
ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7