№ 195
гр. Б., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора С. Й. А.
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221200600461 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК - ,,Въззивно производство”.
С присъда № 906329 от 17.03.2022 г., постановена по НОХД № 187/2021 г. по описа
на Районен съд – Б., А. С. Д., роден на *** г. в гр. П., българин, български гражданин, с
постоянен адрес: с. И., общ. П., ул. ,,Т.с. № 39, неосъждан, с основно образование,
безработен, несемеен, с ЕГН ********** е признат за НЕВИНОВЕН в това, че за периода
месец май 2020 г. до месец октомври 2020 г. включително, след като е бил осъден с Решение
№ 200/14.11.2016 г. на Първоинстанционния и Следствен съд № 06 – гр. Х., К. И.
потвърдено с Решение № 12016/18.12.2018 г., постановено по гр.д. № 515/2018 г. по описа
на Б.ски районен съд, влязло в законна сила на 02.02.2019 г., да заплаща месечна издръжка
на негов низходящ /сина му И. А. Д., роден на *** г./ като му заплаща такава издръжка в
размер на 263.25 лв., платими по банков път и чрез неговата майка и законен представител
Б. И. Т., съзнателно не е изпълнил това си задължение в пълен размер за период повече от
две месечни вноски /за три месечни вноски/, както следва: за м. май 2020 г. – незаплатената
сума от 113.25 лв., за м. юни 2020 г. – незаплатената месечна издръжка в размер на 113.25
лв., за м. октомври 2020 г. – незаплатената месечна издръжка в размер на 63.25 лв., или
общо незаплатената сума за тази издръжка в посочения период е в размер на 289.75 лв., като
съдът го е оправдал за извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Срещу присъдата е подаден протест от РП – Б., в който се правят оплаквания, че
същата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон с аргументи подробно изложени в допълнението към протеста.
Настоява се атакуваната присъда да бъде отменена и въззивната инстанция да постанови
нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК и да му наложи съответно наказание. Поддържа се и алтернативно искане в
1
случай, че подсъдимият изплати дължимия размер на издръжката, да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Срещу протеста е подадено възражение от адв. Б. П. – защитник на подсъдимия, в
което се сочи, че същият е допустим, но неоснователен, като се иска същият да бъде оставен
без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Окръжна прокуратура – Б. в съдебно заседание поддържа подадения протест и
направеното с него искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК.
Законният представител на частния обвинител – Б. Т. е заявила, че поддържа
становището на прокурора, изразено в съдебно заседание във въззивното производство.
Защитникът на подсъдимия – адв. П. пред въззивната инстанция е заявила, че
поддържа писменото възражение срещу присъдата. Изразила е позиция, че
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимият в своя лична защита и в последната си дума е поддържал заявеното от
защитника си и моли присъдата да бъде потвърдена.
Б.ският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и
като съобрази релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните,
намери протеста на Районна прокуратура - Б. за неоснователен по отношение на искането за
осъждането на дееца.
Първоинстанционният съд въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и техния анализ е приел за установена фактическа обстановка, обективирана
в мотивите на присъдата, която се възприема и от настоящата инстанция.
Производството пред Районен съд Б. е образувано по внесен обвинителен акт на
Районна прокуратура Б. против А. С. Д., за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК за
това, че за периода от месец май 2020 година до месец октомври 2020 година, включително,
след като е бил осъден с Решение № 200/14.11.2016г. на Първоинстанционния и Следствен
съд № 06 – гр. Х., К. И. потвърдено с Решение № 12016/18.12.2018г., постановено по
гражданско дело № 515/2018г., по описа на РС Б., относно размера на дължимата издръжка,
влязло в законна сила на 02.02.2019г., да издържа свой низходящ, а именно сина си И. А. Д.,
роден на ***г, като му заплаща месечна издръжка в размер на 263,25 лева платими по
банков път и чрез неговата майка и законен представител Б. И. Т., съзнателно не е изпълнил
задължението за заплащане на месечна издръжка за детето, за период от две и повече
месечни вноски, а именно шест месечни вноски – една месечна вноска за месец май 2020г. в
размер на 255,00 лева и 5 месечни вноски за месеците от юни 2020г. до октомври 2020г.,
включително на обща стойност 1 316,25 лева, като общата дължима сума за периода от
месец май 2020г. до месец октомври 2020г., включително е в размер на 1 571,25 лева.
В съдебно заседание на 18.01.2022 г. на основание чл. 287, ал. 1 от НПК
първостепенният съд е допуснал изменение на обвинението и същото е формулирано за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК за това, че за периода месец май 2020
година, до месец октомври 2020 година, включително, след като е бил осъден с Решение №
200/14.11.2016г. на Първоинстанционния и Следствен съд № 06 – гр. Х., К. И. потвърдено с
Решение № 12016/18.12.2018г., постановено по гражданско дело № 515/2018г. по описа на
Б.ски Районен съд, влязло в законна сила на 02.02.2019г., да заплаща ежемесечна издръжка
на негов низходящ /сина му И. А. Д., роден на ***г./, като му заплаща такава издръжка в
размер на 263,25 лева, платими по банков път и чрез неговата майка и законен представител
Б. И. Т., съзнателно не е изпълнил това си задължение в пълен размер за период повече от
2
две месечни вноски /за три месечни вноски/, както следва : за м.май 2020 г. незаплатената
сума от 113.25 лв., за м. юни 2020 г. незаплатената месечна издръжка в размер на 113.25 лв.,
за м. октомври 2020 г. незаплатената месечна издръжка в размер на 63.25 лв., или общо
незаплатената сума за тази издръжка в посоченият период e в размер на 289.75 лв.
Подсъдимият А. С. Д. е роден на *** г. в гр. П., българин, български гражданин, с
постоянен адрес: с. И., общ. П., ул. ,,Т.с. № 39, неосъждан, с основно образование,
безработен, несемеен, с ЕГН **********. Безспорно е също така, че в периода от месец
април 2010г. до месец август 2015г., подсъдимият и св. Т. са живеели заедно на съпружески
начала и в едно домакинство в гр. Х., К. И. по време на което се родил синът им - И. А. Д.,
роден на ***г. Впоследствие обаче отношенията им се влошили, разделили се, като за
определяне на привременни мерки по отношение на малолетното дете И. Д. било заведено
дело в И.. Същото приключило с влязло в сила решение №200/14.11.2016г. на
Първоинстанционния и Следствен съд №06 - гр. Х., К. И.. По силата на това съдебно
решение били определени привременните мерки и предоставяне на родителските права и
задължения на св.Т. като майка на детето И. Д., а подсъдимият бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на сина си в размер на по 135 евро, равняващи се на 263.25 лв.,
платими чрез неговата майка и законен представител - св. Б. И. Т.. Майката се завърнала в
България със сина си и от месец юни 2017г. се установили да живеят в гр. Б.. Подсъдимият
от своя страна останал да живее и работи в И.. Св.Т. завела ново дело за промяна на
определените от испанския съд мерки, касаещи упражняването на родителски права,
местоживеенето, личните контакти и издръжката на малолетното дете И. А. Д.. Въз основа
на подадената искова молба било образувано гр.д.№ 515/2018г. по описа на Районен съд Б..
С решение №12016/18.12.2018г., влязло в законна сила на 02.02.2019г., Районен съд – Б. е
отхвърлил иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, предявен от Б. И. Т. против А. С. Д. в
частта, в която се претендира да бъде изменен размера на издръжката, дължима от бащата на
малолетното дете, определен с Решение № 200 от 14.11.2016 г. на Първоинстанционния и
Следствен съд № 06 - гр. Х., К. И.. След влизане в сила на решението на РС Б. подсъдимият,
който продължавал да живее в И. и към този момент, периодично започнал да заплаща
месечна издръжка за сина си И. Д., като заплащането правел както лично, така и с преводи
до близките си - св. С.а /негова майка/ и св. Д. Д. /негов брат/, които от своя страна
изпращали получените парични суми по банковата сметка на св.Т. с основание - издръжка
на детето. От назначените съдебно-счетоводни експертизи /основна и допълнителна/, се
установява, че за всички месеци от периодите, вещото лице е констатирало, че задълженото
лице изрично е посочвало месеца и годината за дължимата издръжка, т.е. месеца от тези
периодични плащания, а като основание е посочено издръжка на дете. От допълнителната
експертиза изготвена от вещото лице З. се установява следното: за м.05.2020г. подсъдимият
е заплатил издръжка на детето си в размер на 150.00 лв., като неизплатена е останала сумата
от 113.25 лв., за м. юни 2020г., Д. е заплатил издръжка отново в размер на 150.00 лв., като
неизплатеният остатък на издръжката е 113.25 лв., за м. юли и м. август 2020г. е заплатил
общо за издръжка сумата от 530.00 лв., което е по 265.00 лв. на месец и напълно заплащане
на това задължение, за м.09.2020г. е заплатил издръжка на детето 270.00 лв., с което също
напълно е издължил издръжката на детето, а за м.10.2020г. е заплатил сумата от 200.00 лв.,
като неизплатена е останала сумата от 63.25 лв. Констатирано е заплащане и на дължимата
издръжка на детето и за периода след инкриминирания, а именно от м. 01.2021г. до
м.09.2021г. включително, като отново всяко плащане е конкретизирано като основание и
период на дължимост от самия вносител. Експертът е категоричен, че не е налице документ
за плащане от страна на подсъдимия на издръжка за пострадалото лице, с основание -
издължаване на стари задължения за издръжка на това дете. Според експерта, ако се сумират
всички плащания за издръжка през 2019-2021г. и се прихванат по-стари задължения от
последващи такива, като цяло се получава надплащане на издръжката за пострадалото лице
от 178.75 лв. Констатациите на експерта се обосновават и изцяло кореспондират с
3
представените по делото извлечения от банковата сметка на св. Т. в Банка „Д.“ за
инкриминирания период, през която е извършвано заплащането на издръжка за детето
именно в размерите и на датите, посочени от вещото лице З.. Свидетелката Т. подала жалба
до прокуратурата за неизплащане на дължимата за детето й издръжка в периода м.май
2020г. до м.октомври 2020г., във връзка с която жалба е внесен обвинителния акт и въз
основа на същия е образувано делото в РС Б.. Свидетелката Т. при разпита си е твърдяла, че
от самото му пристигане в Р България подсъдимият не изплащал издръжката в пълен
размер, а правел само частични плащания. След подаване на жалбата в прокуратурата,
отново по сметката й постъпвали частични плащания, не превел и издръжката за процесния
период. Свидетелите Д. и С.а при разпита си са потвърдили, че в инкриминирания период
подсъдимият е живял в И. където работел „на повикване“ и когато имало работа. Двамата
обаче са категорични, че въпреки трудностите за реализиране на доходи, подсъдимият е
изпращал пари от И. за заплащане на издръжка на детето му и включително и те самите са я
превеждали по сметка на св. Т. от името на А. Д.. Св. С.а установява също, че е разговаряла
със сина си и знае, че е имал трудности в И. за намиране на работа по време на ковид-
пандемията, той самият се бил разболял, но въпреки това търсел работа и когато е имал
възможност е изпращал пари за издръжка на сина си, като му правил и подаръци.
Подсъдимият в своите обяснения изцяло потвърждава заявеното от свидетелите С.а и Д.,
както и констатациите на експерта З. за периодично изплащане на дължимата издръжка от
негова страна лично или чрез майка му и брат му. Заявява, че заради затварянето на страната
в хода на пандемията, загубил работата си в И. и се наложило да се регистрира в Бюро по
труда през м.07.2020г. Подсъдимият е заявил, че в И. не е имал постоянни и регистрирани
трудови доходи, но е работил когато е имало работа и е бил извикван в строителството,
извършвал превози и други подобни трудови дейности в различни и кратки периоди от
време. От приложената по делото справка в Търговския регистър, се установява, че
подсъдимият няма регистрирани на свое име и не участва в дялове и управителни органи на
търговски дружества и ЕТ. Видно от приложената Справка от Община П., което е
местоживеенето на подсъдимото лице, на негово име няма регистрирано и облагано с
местен данък движимо и недвижимо имущество, вкл. и в инкриминираният период.
Подсъдимият е представил документ от Бюро по труда към Министерство на заетостта на
Р И. - заявление за търсене на работа от 23.07.2020г. и регистрирането му като търсещ
работа в страната, което е в потвърждение на казаното от него, че след започване на ковид-
пандемията в тази държава, той е останал без работа и се е наложило да се регистрира като
безработен, за да може да търси източник на трудови доходи за своята издръжка и за
заплащане издръжка на сина си. От същия документ се установяват и последващи
регистрации в Министерството на заетостта в Р И. а именно: 22.10.2020г.-21.01.2021г.,
22.04.2021г. -22.07.2021г.
Така установена фактическа обстановка, възприета и от настоящата инстанция е
изведена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства: легализиран
превод на български език на Решение № 200/14.11.2016г. на Първоинстанционния и
Следствен съд № 06 – гр. Х., К. И. Решение № 12016/18.12.2018 г. постановено по
гражданско дело № 515/2018 год. по описа на РС-Б., справки от отдел „МДТ“ Община П. в
ДП и съдебното дело, справка от ТД НАП и ТР, справка за задгранични пътувания на
подсъдимото лице, първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи,
извлечение от банковата сметка на св.Т. в Банка „Д.“ от м.01.2020г. до м.12.2020г.,
показания на св.Т., показания на св. Д. С.а, показания на св. Д. С. Д., обяснения на
подсъдимото лице по време на съдебното следствие, декларация за материално, имотно и
семейно положение и свидетелство за съдимост на подсъдимото лице.
Фактическата обстановка изложена в мотивите към проверяваната присъда, по
същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по
4
делото доказателствени материали. Районният съд не само е изложил приетите за
установени от него факти, но е извършил анализ на наличните доказателства и
доказателствени средства, като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от
разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени
материали са били достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на
доказване в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата
обстановка по делото е напълно изяснена. В показанията на разпитаните по делото
свидетели се съдържат обективни сведения, допринасящи за изясняването на съществени
обстоятелства, включени в предмета на доказване по настоящото производство. В тази
връзка правилно са ценени и обясненията на подсъдимия, които са в пълен синхрон с
показанията на свидетелите С.а и Д., както и с установеното посредством приетата по
делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като същата е изготвена след като
вещото лице е разполагало с всички налични документи за извършени плащания и
установява по-пълно фактическите обстоятелства по случая. Съдът правилно е дал вяра и на
събраните по делото писмени доказателства, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, присъединени по реда на чл. 283 от НПК, неоспорени от
страните.
За да постанови оправдателна присъда, първостепенният съд е приел, че установеното
частично неплащане на издръжка от страна на подсъдимото лице към неговия низходящ в
инкриминирания период е несъставомерно и не може да се квалифицира от обективна
страна като престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че е налице не неплащане в
пълен размер на 2 или повече месечни вноски, а само частично незаплащане на издръжката
за 3 месечни вноски: за м.05.2020г. незаплатена сума от 113.25 лв., за м. юни 2020г.
незаплатена месечна издръжка в размер на 113.25 лв., за м. 10.2020 г. незаплатена месечна
издръжка в размер на 63.25 лв. или общо незаплатената сума за посочения период възлиза на
289.75 лв., което категорично не е размера на изискуемия се от законодателя такъв за случая
526.50 лв. /минимум две вноски по 263.25 лв. на месец съгласно съдебното решение/.
Първостепенният съд е приел, че вмененото на подсъдимия престъпление не е доказано и от
субективна страна, тъй като несъставомерното поведение – с частичното изплащане на
дължимата издръжка на детето в процесния период, не е могло да доведе и очевидно не е
довело до отражение в съзнанието на дееца на дължимата степен на обществена опасност и
обществено опасните последици от това му поведение /съзнателно неизпълнение/, нито пък
е искал тяхното настъпване, за да се счита, че поведението му е продиктувано от умисъл. В
мотивите е акцентирано и прието наличие на обективни пречки и непредвидени
обстоятелства, които са възникнали независимо от волята и желанието на подсъдимото лице
/световна пандемична обстановка и преустановяване на трудова дейност, респ. ограничаване
полагането на труд на хората заради пълни и частични затваряния-локдаун в страните-
членки на ЕС, в това число и в И. от и след м. 03.2020 г., което е именно в инкриминирания
период. Наличието на тези обстоятелства според първостепенния съд не обосновават, а по-
скоро изключвали вината и още повече прекия умисъл у дееца. В съответствие с това
първата инстанция е направила извод, че деянието по чл. 183, ал. 1 от НК не е доказано
5
както от обективна, така и от субективна страна.
Настоящата инстанция не възприема и не споделя така възпроизведените по-горе
съображения мотивирали първостепенният съд да обоснове извода си, че деянието на
подсъдимия е несъставомерно от обективна и субективна страна и не съставлява
престъпление.
Съдът намира, че са доказани всички елементи на престъплението по чл. 183, ал. 1 от
НК, а именно – на първо място е безспорно доказано, че подсъдимият е баща на
малолетното дете, по-нататък е установено безспорно, че същият е осъден с посоченото по-
горе влязло в сила съдебно решение, да заплаща издръжка на сина си чрез неговата майка и
законен представител в размер на 135 евро, равняващи се на 263.25 лв. месечно.
Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие, и то е трайно и непрекъснато в определен
период от време. Частичното плащане на дължими месечни вноски се приравнява на липса
на редовно изпълнение и не води до погасяване на задължението за този месец, поради това
и направените от подсъдимия частични плащания от по 150 лева за месеците май и юни и
200 лв. за месец октомври 2020 г., имат характера единствено на смекчаващо вината
обстоятелство, но не погасяват наказателната му отговорност за тези месечни издръжки. В
този смисъл e Решение № 443 от 20.10.2010 г. по к. н. д. № 421/2010 г. на ВКС.
От субективна страна въззивната инстанция намира, че деянието е извършено при
пряк умисъл от страна на подсъдимия, тъй като същият е съзнавал обществено опасните
последици на деянието и е целял тяхното настъпване, имал е психическата възможност да се
въздържи от извършване на деянието, но не го е сторил. Без съмнение съобразно направения
анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност подсъдимият е имал ясното съзнание,
че има гражданско-правно задължение за плащане на месечна издръжка на сина си в размер
на 135 евро, равняващи се на 263.25 лв. месечно. Налице е обективна възможност за
изпълнение на задължението /подсъдимият е в млада трудоспособна възраст/ и липса на
пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка в
пълен размер. Не се установява подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да полага
труд, за който да получава възнаграждение и да плаща присъдената издръжка в пълен
размер. За подсъдимия е съществувала възможност по съдебен ред да поиска намаляване на
издръжката, ако е смятал, че се е намирал в обективна невъзможност да набавя тези средства
с труд, но и такива действия не са предприети.
В този смисъл са основателни възраженията в протеста обуславящи виновността на
подсъдимия за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Неоснователно е обаче искането на прокуратурата за осъждане на подсъдимия.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обществената опасност на деянието извършено от
подсъдимия в този конкретен случай е явно незначителна и с оглед на това са налице
условията за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като счете, че в хода на
съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи
6
категоричен извод, че подсъдимият макар и формално да е осъществил признаците на
деяние предвидено в чл. 183, ал. 1 от НК, то не е престъпление, тъй като според Окръжния
съд, настоящият случай се характеризира като малозначителен, поради което не е налице
извършено престъпление, макар да са осъществени признаците от обективна и субективна
страна на деянието. Обществената опасност на извършеното и личната такава на дееца
предполагат приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Макар формално да осъществява признаците
на състава по чл. 183, ал. 1 от НК, деянието е малозначително по смисъла на посочената
правна норма. За да достигне до този извод, Окръжният съд отчете усложнената
епидемиологична обстановка, довела до затруднения за подсъдимия да полага труд след м.
03.2020 г., но независимо от изтъкнатото обстоятелство същият е положил усилия да
реализира трудови доходи, за да внася периодично суми за издръжката на сина си и дори е
изплатил такива за следващ период, извън инкриминирания, не е осъждан и липсват каквито
и да е доказателства за настъпили други вредни последици от деянието.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК защитава важни обществени отношения свързани
със брака, семейството и децата. Това в конкретната хипотеза обаче не е достатъчно, за да
обоснове използването на санкционните средства на наказателното право, тъй като
установените в съдебното следствие факти по категоричен начин установяват много ниска
степен на увреждане на обществените отношения.
Въпреки, че с деянието е реализирана обществена опасност, по степен тя е явно
незначителна и не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен,
която законът изисква, за да придобие то качеството на престъпление. Не са налице и двете
характеристики на престъплението, каквито са обществената опасност на деянието и дееца и
затова в случая, следва да доведе до извод за ненаказуемост на дееца, дори при формалното
осъществяване признаците на състава на съответното престъпление.
По изложените съображения въззивният съд прие, че макар формално да осъществява
признаците на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, деянието извършено от подсъдимия е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и поради явната незначителност на
обществената му опасност, то не е престъпно.
Следователно като краен резултат правилно районният съд е постановил
оправдателна присъда, но оправдаването на подсъдимия е следвало да се обоснове с
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК – поради това, че макар деянието формално да
осъществява признаците на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, неговата обществена
опасност е явно незначителна – малозначителност на деянието.
Тъй като при извършената въззивна проверка се констатира наличие на основание за
изменение на присъдата на Районен съд – Б., следва същата да бъде изменена съобразно
изложеното по-горе в мотивите към настоящия съдебен акт – единствено по отношение на
мотивите и основанието за оправдаването на подсъдимия А. С. Д..
В останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
7
Предвид изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 и чл. 337, ал. 3 от
НПК, Окръжен съд – Б.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 906329 от 17.03.2022 г., постановена по НОХД № 187/2021 г. по
описа на Районен съд – Б., в частта й относно мотивите и основанието за оправдаването
на подсъдимия А. С. Д..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8