№ 3009
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно гражданско
дело № 20221100510042 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД срещу решение №
8180/17.07.2022 г., постановено по гр. дело № 8653/2022 г. по описа на СРС, в частта, в
която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от жалбоподателя против ответника
Е. Й. П. иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца горницата над сумата в размер на 510,16 лева до
сумата в размер на 993,30 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 16.05.2019 г. до 20.08.2019 г.
В жалбата се прави оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно поради
необоснованост. Поддържа се, че съгласно т. 3 от приетата пред първата инстанция съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ) дължимата договорна лихва е в размер на 1104,63 лева.
Счита, че след направено от съда прихващане с платеното от ответника възнаграждение за
пакет „допълнителни услуги“ в размер на 111,63 лева, претендираното вземане се явява
частично погасено, но остатъкът от 993,30 лева се дължи. Моли въззивната инстанция да
отмени съдебния акт в атакуваната част и да постанови друго решение, с което да признае за
установено спрямо ответника съществуването на вземането на ищеца за възнаградителна
лихва над присъдената от СРС сума от 510,16 лева до сумата от 993,30 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Е. П. не е подала отговор на
1
въззивна жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
В настоящото производство е безспорно, а и представените по делото писмени
доказателства (договор за потребителски кредит № **********/17.09.2018 г., Общи условия,
погасителен план към договор за потребителски кредит № **********, платежно нареждане
от 17.09.2018 г.) се установява, че ищецът „П.К.Б.“ ЕООД е отпуснало на Е. Й. П. заемни
средства в размер 5000 лева - главница, срещу задължението на кредитополучателя да върне
сумата в общ размер на 8783,28 лева, платима на 36 равни месечни вноски с падежна дата
16-то число на месеца, считано от 16.11.2018 г. до 16.10.2021 г. Страните се договорили, че
кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 41,17 %. Годишният процент на
разходите (ГПР) възлизал на 49,89 %.
С анекс № 1/20.03.2019 г. към договор за потребителски кредит № ********** за
отлагане на вноски, вноските за м. февруари – май 2019 г. се отлагат, страните се
договорили, че кредитът следва да се погасява по нов погасителен план при запазване на
годишния лихвен процент в размер на 41,17 % и ГПР в размер на 41,29 %. Крайният срок за
погасяване на кредита бил 16.01.2022 г.
По делото е установено, че кредиторът е изпълнил основното си задължение по
договора и на 17.09.2018 г. е превел уговорената сума в размер на 5000 лева по сметка на
кредитополучателя Е. Й. П. IBAN:*******, т.е. сумата е била действително усвоена. Този
факт се потвърждава от приетата като неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът кредитира, тъй като е изготвено компетентно,
обективно и обосновано, по поставените от СРС задачи, с отговорите на които спорният
въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Според констатациите на вещото
лице след изтичане на гратисния период за плащането на главница и договорна лихва
съгласно анекс № 1/20.03.2019 г. няма никакви плащания по кредита. За периода от
16.05.2019 г. до 20.08.2019 г. вземането за договорна лихва е било в размер на 621,49 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения
срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и
местно компетентен съд, поради което се явява допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността му
е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
След извършена служебна проверка въззивната инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В исковата молба изрично е посочен периодът, за който ищецът претендира
вземането за възнаградителна лихва, а именно от 16.05.2019 г. до 20.08.2019 г. Според
констатациите на вещото лице по изготвената в първоинстационната съдебно-счетоводна
експертиза размерът на договорната лихва за исковия период възлиза на 621,49 лева. Това
заключение не е оспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Въззивният съд го
кредитира, тъй като е изготвено компетентно, обективно и обосновано, по поставените от
СРС задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване
е изяснен.
СРС е приел клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги
за нищожна, поради което и съобразно уговорения между страните по силата на ОУ,
представляващи неразделна част от сключения договор за потребителски кредит, ред за
погасяване на главни и акцесорни задължения, е извършил прихващане на приетите за
дължими по договора суми с платената без основание от ответника сума в размер на 500,34
лева (главница и лихва върху вземането за пакета допълнителни услуги). След пълното
погасяване на вземането за обезщетение за забава в размер на 389,01 лева, с остатъка в
размер на 111,33 лева е извършено частично погасяване на задължението за възнаградителна
лихва. С първоинстанционното решение в необжалваната му част ответникът Е. П. е осъдена
да заплати на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД непогасената стойност на вземането в размер на 510,16
лева. Изчисленията на първата инстанция са правилни. Видно от експертното заключение,
претендираната от жалбоподателя сума в размер на 1104,63 лева е формирана от сбора на
неплатените вноски за възнаградителна лихва за периода 16.02.2019 г. – 20.08.2019 г., т.е.
част от тях и в частност за месеците февруари – април 2019 г., касаят период, предхождащ
исковия, поради което са извън предмета на спора.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно като краен резултат и следва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба – отхвърлена поради нейната неоснователност.
При този изход на делото разноски за въззивното производство на въззивника-ищец не
се дължат, а въззиваемата страна-ответник не претендира такива.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8180/17.07.2022 г., постановено по гр. дело №
8653/2022 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният по
реда на чл. 422 ГПК от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „*******“ против Е. Й. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Червен,
3
община Иваново, обл. Русе, ул. „******* иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца горницата над сумата
в размер на 510,16 лева до сумата в размер на 993,30 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 16.05.2019 г. до 20.08.2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4