Решение по дело №4761/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1743
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20215330204761
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1743
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330204761 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 3852259,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С. И. Г. с ЕГН **********, на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, поради следното: описанието на мястото на извършване на
нарушението било некоректно, тъй като ул. Пловдив юг до № 382к и срещу Овощарски
институт било различно, липсвала посока, не бил отчетен толеранса от 3 км.ч., нямало
посочено присъствие или отсъствие на контролен орган, следователно процедурата за
издаване на електронен фиш била неприложима, не ставало ясно в населено място ли
било извършено или извън, дали било в движение АТСС или не, прави се възражение
касаещо стационарни АТСС, не можело да се установи кое било санкционираното
лице, гадаело се защо не е ангажирана отговорността на другия управител на
дружеството, АТСС не било изправно.
Делото върнато за повторно разглеждане от друг състав на районния съд
поради допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от адв. М.,
който доразвива с аргумент за допуснати други процесуални нарушения, а именно
липсвала снимка на АТСС временно разположено на участък от пътя, не се виждал
автомобил, различавали се АТСС , което установило нарушението и това което било
преминало проверка.
Въззиваемата страна е взела становище в административно наказателната
преписка, където се твърди, че фишът е законосъобразно издаден и прави искане за
разноски и възражение а прекомерност на адвокатското възнаграждение. Въззиваемата
страна не се представлява в съдебно заседание.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.08.2020 г. в 23:42 ч. в гр. Пловдив, ул. „Пловдив Юг“ до № 382-К срещу
овощарски институт, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч. от
отчетената скорост, при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място, лек
автомобил марка „Нисан”, модел „Кашкай“, с рег. № *** се е движил със скорост от 82
km/h, като е превишил максимално допустимата с 32 km/h и това е установено с АТСС
TFR1- М № 546. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя С. И. Г. в качеството
му на представител на собственика на процесното МПС, а именно Ваки Хим ООД.
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 546 да е
одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Същото е минало периодична техническа проверка на 13.03.2020 г., като е издаден
протокол от проверка № 4-32-20 от същата дата.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 3852259, който е
бил връчен.
Видно от снимковия материал от АТСС направеното възражение за неотчетен
толеранс от -3 км/ч е неотносимо към настоящия случай, тъй като засечената скорост е
била 85 км.в час, но след приспадането, фишът е издаден за наказуема скорост от
82км.ч.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 24.02.2010
г. на БИМ и приложение към него, протокол за последваща проверка № 4-32-
20/13.03.2020 г., протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-25200/06.08.2020 г.,
разпечатка на фиш серия К № 3852259, разпечатка от база данни за собственост на
автомобил, писмо от Община Пловдив, район Южен, ведно със схема на участъка.
По отношение на направеното възражение, че номерът на АТСС бил различен в
протокола за периодичната проверка и издадения електронен фиш, респ. отразеното в
Протокола по чл. 10 от Наредбата, съдът намира, че подобно несъответствие не е
налично, напротив, безспорно се установява от събрания доказателствен материал, че
именно АТСС TFR1- М № 546 е преминало периодична техническа проверка на
13.03.2020 г., за което е съставен и цитираният по-горе протокол, тъй като е отразен
номерът 546 и видът на АТСС. Различният начин и различните реквизити, в които е
изписан номерът не представляват процесуално нарушение и не влекат нито
доказаност на неизправност на АТСС НИТО пък че не е проверявано същото АТСС.
По отношение на направеното възражение, че не се виждал автомобил на
представената снимка, съдът намира, че с оглед на часа, в който е засечено
нарушението, това е резонно и разбираемо, но АТСС е разпознало автоматично,
движещото се МПС по регистрационната табела, което е отразено в самия снимков
материал в долния десен ъгъл, поради което дали се виждат очертания, характерни
белези или цвят на автомобила е ирелевантно доколкото се вижда и е разпозната
единствената призната от закона индивидуализираща характеристика на МПС, а
именно регистрационната табела с номер ***.
Съдът кредитира събраните писмени доказателства, като безпротиворечиви и
чертаещи установената фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
2
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, като за населено
място от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че на 05.08.2020 г. в 23:42 ч. лек автомобил марка
„Нисан“, модел Кашкай, с рег. № *** се е движил със скорост от 82 km/h, в гр.
Пловдив, ул. „Пловдив Юг“ до номер на имот 382-К срещу овощарски институт, като е
превишил максимално допустимата скорост с 32 km/h. Тази скорост е определена при
отчитането на толеранс от 3 км/ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза
на нарушителя.
Безпочвено се явява възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не ставало ясно дали нарушението е извършено в населено място
или извън него, доколкото изрично е посочено че същото е извършено в гр. Пловдив.
Колкото и да е формализиран административнонаказателния процес следва да се
спазват някакви разумни граници на формализма, нормалната човешка логика и
способност на един нормално развит индивид да осмисля информацията записана в
даден документ. В този смисъл вече беше обсъдено възражението за липсата на
отчетен толеранс от -3 км.ч., който ясно е записан в електронния фиш като отчетен
такъв и е видно, че действително е отчетен от отразената в снимковия материал
засечена скорост.
Видно от представената от Община Пловдив, Район Южен схема на участъка –
местоположението на извършеното нарушение е абсолютно точно описано не с един, а
с два белега, които го сочат недвусмислено. Както е видно от схемата,
административния адрес на имота се намира точно срещу Овощарския институт,
поради което абсолютно точно е определено местоположението на нарушението и
засечената скорост. Твърдението, че едното описание на местоположението не
съвпадало и противоречало на другото се явява невярно, поради което не може да бъде
споделено.
По отношение на твърдението, че чрез непосочването на посоката на движение
на автомобила е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване на правото на нарушителя да разбере какво е нарушил, съдът намира, че
такова не е допуснато. По никакъв начин посоката на нарушението на първо място не е
съставомерен елемент от нарушението, тъй като автомобилът се е движил в населено
място и е важало общото ограничение от 50 км.ч., т.е. на конкретното място
независимо от посоката на движение е важала общата забрана за надвишаване на
скоростта определена за населено място, поради което това не се явява съществено
процесуално нарушение. Такава е и константната съдебна практика на касационната
инстанция по конкретния въпрос – АС Пловдив.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е
представител на дружеството собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от
правото си да посочи ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
Константната съдебна практика сочи, че независимо от това дали управителите са един
или двама законът не прави разграничение чия отговорност ще бъде ангажирана от
възможните субекти, а само предоставя възможност на представителя на
юридическото лице да посочи лице, което е управлявало автомобила с декларация.
Такова действие не е извършено, поради което съдът намира че правилно
административнонаказателния орган е ангажирал отговорността на единия от
управителите.
Съдът не споделя и възражението, че не ставало ясно чия отговорност е
анагжирана, доколкото е посочено лицето с достатъчно установъчни данни – три имена
3
и ЕГН, а е посочено и основанието на което е ангажирана отговорността му –
управител на юридическото лице собственик. От ЗДвП следва че
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш се
ангажира единствено на физическо лице – собственик на автомобила, а когато
собственик е юридическото лице, то отговорността е пак на физическо лице, а именно
на законен негов представител. Не познаването на закона не извинява жалбоподателя
за неговото неразбиране чия отговорност е била ангажирана при положение че всички
данни са описани в електронния фиш.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС с 32 км/ч над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 400 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение в диапазона межди 31 и 40 km/h. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното
производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен
установеният толеранс от 3 км./ч. в полза на водача. На приложената към фиша снимка
е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта
и мястото на нарушението.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство.
4
Процесният случай е от третата група мобилни АТСС прикрепени към превозно
средство. Именно това прави съвсем ирелевантно възражението за соченото от
процесуалния представител на жалбоподателя неспазване на чл. 10, ал. 3 поради
непредставянето на снимка на местоположението на АТСС, а именно защото то не е
„временно разположено на участък от пътя“.
Процесното АТСС се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без
значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е.
независимо от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на
нарушението. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност
- в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка, което в настоящият случай е осъществено видно
от приложените доказателства; при контрол на скоростта на движение по пътищата
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да обхваща МПСтата
движещи се по участък със съответното ограничение или общовалидно правило; да са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима
на измерване, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и
последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на снимката, въз
основа на която е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения. Видно от
регистрационния номер протоколът е приет на 06.08.2020 г., а именно в датата на
изготвянето му. Не внятно за настоящият състав на съда е възражението кога е
трябвало да бъде изготвен протокола при положение, че използването на АТСС е
приключило в 02:30 часа на 06.08.2020 г. и на същата дата е бил изготвен протокола,
поради което твърдението че същият може да е изготвен за целите на настоящото
производство е несъстоятелно. Посочено е името на служителя разположил и АТСС,
както и длъжността и подписа на лицето проверил протокола и датата на проверката.
Това е достатъчно за съда да приеме, че е обезпечена процедурата по установяване на
нарушението.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
5
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
По разноските:
Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Право на такива възниква за
въззиваемата страна като с писменото становище такива са претендирани. Поради
това на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, следва за юрисконсулта на въззиваемата страна да се
определи възнаграждение в минимален размер, с оглед положените свръх минимални
усилия, а именно 80 лв.

Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3852259, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на С. И. Г. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. И. Г. с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Пловдив,
сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6