№ 661
гр. Пловдив, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300502799 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Я. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника
по делото адвокат М., против Решение № 3429 от 21.07.2023 г., постановено по гр. д.№
6740/2022г. по описа на РС- Пловдив, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателката иск срещу С. Г. К., ЕГН **********, П. Г. Г., ЕГН **********, С. Н.
Д., ЕГН **********, и Д. Н. Д., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 34 ЗС за
делба на следните недвижими имоти: 1./ Незастроено дворно място с площ от 700
кв.м., представляващо Поземлен имот № 125 в квартал 2 по плана на с. К., местност
***, общ. Х., обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 3143/1964 г., при граници: ПИ №
126, ПИ № 121, ПИ № 123, ПИ № 124, ПИ № 130 и ПИ № 129; 2./ Незастроено дворно
място с площ от 1100 кв.м., представляващо Поземлен имот № 126 в квартал 2 по
плана на с. К., местност ***, общ. Х., обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 3143/1964
г., при граници: ПИ № 127, ПИ № 120, ПИ № 121, ПИ № 122, ПИ № 125 и ПИ № 129.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Предявен е конститутивен иск за делба с правна квалификация чл. 34 ЗС.
Производство по съдебна делба се намира в първа фаза- по допускане на
делбата.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Я. Д.,
ЕГН **********, срещу С. Г. К., ЕГН **********, П. Г. Г., ЕГН **********, С. Н. Д.,
ЕГН ********** и Д. Н. Д., ЕГН **********, с която е предявен иск за делба на
съсобствени недвижими имоти, находящи се в с. ***, обл. Пловдив. В исковата молба
се твърди, че страните са съсобственици на Дворно незастроено място в с. ***, обл.
Пловдив, с планоснимачен № 125 в кв. 2 по плана на селото с площ от 700 кв.м., при
съседи: М.С., Н. Д. и улица, и Дворно незастроено място в с. ***, обл. Пловдив, с
планоснимачен № 126 в кв. 2 по плана на селото с площ от 1100 кв.м., при съседи:
М.С., Н. Д. и Т.З.. Собствеността върху двата имота първоначално била придобита при
равни квоти от лицата М.Н.С. и Н. С.ов Д., втория явяващ се наследодател на ищцата
Я. Д. /преживяла съпруга/ и на ответниците С. Д. и Д. Д. /двама сина/. За соченото
обстоятелство бил съставен Нот. акт за собственост върху недвижим имот придобит по
давност, наследство и отказ от наследство № 92, том 10, дело № 9510 от 26.10.1992 г.
на нотариус при ПРС. Посочва се, че на 15.01.1993 г. М.С. продала притежаваната от
нея ½ ид.ч. от имотите на Р. Г. - майка и наследодател на ответниците С. К. и П. Г.,
която продажба била обективирана в Нот. акт № 37, том 2, дело № 328 от 1993 г.
Развити са съображения, че през годините имотите се ползвали от Я. Д. и съпругът й Н.
Д. при отглеждане на животни, а след смъртта на последния през 2013 г. двата имота
започнали да се стопанисват от ответниците С. К. и П. Г.. Твърди се, че между
страните не е имало спор относно съсобствеността върху имотите, като дори са се
водили разговори за тяхната продажба. Поддържа се от ищцата, че през м. април 2022
г. тя установила, че С. К. и П. Г. се били снабдили с Констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 37, том 2, рег. № 2628, нот.дело № 221 от 07.05.2012 г. на
нотариус с рег. № 227, с който двамата били признати за собственици на процесните
имоти по давност. С исковата молба се оспорват констатациите на нотариуса в
цитирания нотариален акт и се оспорва двамата ответниците да са придобили имотите
на соченото основание, предвид това, че имотите били ползвани от ищцата и
починалия й съпруг до смъртта му през 2013 г., а ответнцити били започнали да
стопанисват имотите едва през 2015 г. По изложените съображения се моли за
допускане до делба на процесните два имота при квоти по 2/12 ид.ч. за Я. Д., С. Д. и Д.
Д. и по 3/12 ид.ч. за С. К. и П. Г., както и за отмяна на констативния нотариален акт.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. Г. К. и П.
Г. Г. със становище за недопустимост на предявения иск поради това, че липсвало
съсобственост между страните. Поддържат, че единствено те са собственици на
имотите въз основа на оригинерен способ - придобивна давност, но не и другите
съделители - ищцата и ответниците С. и Д. Д.и. Сочат, че правото им на собственост е
установено с констативен нотариален акт, като в допълнение релевират възражение, че
са придобили имотите по давност, поради изтичане на нов 10-годишен срок преди
депозиране на исковата молба за делба в съда. По същество оспорват твърденията, че
останалите страни или техният наследодател са ползвали имотите, в частност са
отглеждали животни в тях. Твърдят, че в продължение на повече от 20 години имотите
са били стопанисвани единствено от тяхната майка Р. Г., а впоследствие от тях
двамата, като нейни наследници. Твърдят, че е имало устна уговорка между двамата
наследодатели на страните за ползването на имотите, като се сочи, че Р. Г. е следвало
да получи именно делбените имоти, а Н. Д. бил обезщетен с други имоти. По
изложените съображения се моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените
разноски.
Постъпил е и общ отговор от С. Д. и Д. Д., със становище за основателност на
исковата молба. Не се оспорва изложеното от ищцата относно начина на възникване на
съсобствеността между страните. Потвърждават се твърденията на Я. Д., че тя и
общият им наследодател Н. Д., приживе на последния, са отглеждали животни в двата
имота, по взаимна уговорка с Р. Г.. Оспорват изложеното в отговора на ответниците С.
К. и П. Г., и в частност да е имало уговорка за разпределение на собствеността върху
имотите. Изтъкват, че винаги са заплащали данъци за тези имоти. Не били получавали
насреща други имоти за компенсация. Молят за уважаване на исковата молба и отмяна
на констативния нотариален акт.
Между страните по делото не се спори, а и това се установява от приетите
писмени доказателства, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност, наследство и отказ от наследство № 92, том 10, дело № 9510 от
26.10.1992 г. на нотариус при ПдРС, лицата М.Н.С. и Н. С.ов Д. са били признати за
собственици при равни квоти на Дворно незастроено място в с. ***, обл. Пловдив, с
планоснимачен № 125 в кв. 2 по плана на селото с площ от 700 кв.м., при съседи: М.С.,
Н. Д. и улица, и Дворно незастроено място в с. ***, обл. Пловдив, с планоснимачен №
126 в кв. 2 по плана на селото с площ от 1100 кв.м., при съседи: М.С., Н. Д. и Т.З.. От
нотариален акт № 37, том 2, дело № 328 от 1993 г. на нотариус при ПдРС се
установява, че М.С. е продала своята 1/2 ид.ч. от двата имота на дъщеря си Р. Г..
Последната към датата на разпоредителната сделка е била в брак с Г. П.в Г., за когото е
прието за безспорно между страните, че е починал преди съпругата си. Наследници на
Р. Г., поч. на 07.04.2008 г., и Г. Г. са техните деца – настоящи ответници П. Г. и С. К.,
всеки от които наследява по 1/2 ид.ч. от оставеното от двамата наследство, вкл. и
3
недвижимите имоти в същото, на основание чл. 5 ЗН. Н. Д. също е починал /на дата
23.03.2013 г./, като е оставил наследници по закон преживялата си съпруга Я. Д. и
двамата си сина С. Д. и Д. Д., всеки от които на основание съответно чл. 9 ЗН и чл. 5
ЗН получава по равни части – по 1/3 ид.ч. от оставеното в наследство имущество.
Основният спор между страните по делото се концентрира върху възражението
на ответниците П. Г. и С. К., че двамата са придобили процесните имоти по давност,
което твърдение се оспорва от останалите страни. В тази връзка са представени
писмени доказателства, приложено е копие от нотариално дело и са събрани гласни
доказателствени средства. Видно от констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка № 37, том 2, рег. № 2628, нот.дело № 221 от 07.05.2012 г. на нотариус
Теодора Кашилска с рег. № 227 П. Г. и С. К. са признати за собственици по наследство
и давност на процесните два имота.
От приетите пред настоящата съдебна инстанция удостоверения за сключени
граждански бракове серия ГБ92№038053 от 09.4.1994 г. и серия ПДБЦ№**********
от 21.06.2009 г. се установява, че С. Г. Г. /К./, ЕГН ********** е сключила граждански
брак с Г.И.К., ЕГН ********** на 09.04.1994 г., а П. Г. Г., ЕГН ********** е сключил
граждански брак на 21.06.2009 г. с П.П.П.- Г., ЕГН **********.
Съгласно приетото в т.2 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, позоваването на
придобивна давност не е елемент от фактическия състав на това оригинерно
придобивно основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок, т.е. собствеността се придобива от владелеца с изтичане на срока.
Съгласно разясненията в т.2 от ПП-8-80 г., което не е обявено за изгубило силата си и е
действаща задължителна съдебна практика, възможни са три хипотези. Когато
придобивната давност е започнала да тече и е изтекла по време на брака, следва извода,
че двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт и придобиват имота по давност.
Същото разрешение е дадено и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее
като свой собствен недвижимия имот още от преди сключване на брака, а
придобивната давност изтича през време на брака. В този случай придобиват и двамата
съпрузи защото от значение за възникване на съпружеска имуществена общност /СИО/
е момента на придобиване на имота. Без значение е основанието, на което е започнало
владението – предварителен договор или наследяване. Третата хипотеза е когато един
от съпрузите е завладял наследствен имот и го владее като свой собствен, защото е
изменил основанието на владението си спрямо сънаследниците си, щом придоибвната
давност изтече по време на брака, имуществена общност става частта, която е извън
частта му по наследство, а наследствената му част е индивидуална собственост. Във
всички тези случай същественото е, че придобивната давност изтича по време на
брака, а това е релевантния момент за придобиване на имот в режим на СИО. Съгласно
чл. 21 СК съпружеска общност стават вещите, придобити по време на брака възмездно
или чрез владение от съпрузите. Тъй като придобивната давност включва два елемента
– владение и период от време – срок, през който владението се реализира, когато
срокът на придобивната давност – десет годишен при обикновено владение или пет
години при добросъвестно владение изтече след прекратяване на брака, имота не става
съпружеска имуществена общност, защото придобиването не е по време на брака, а
4
след прекратяването му.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта в обжалваната му част, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Когато решението е
недопустимо, на основание чл.270, ал.3 ГПК въззивният съд го обезсилва.
В случая, извършвайки служебната проверка по чл.269 ГПК ПдОС намира,
че решението на първата инстанция, с която е отхвърлен предявения иск за делба на
следните недвижими имоти: незастроено дворно място с площ от 700 кв.м.,
представляващо Поземлен имот № 125 в квартал 2 по плана на с. К., местност ***,
общ. Х., обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 3143/1964 г., при граници: ПИ № 126,
ПИ № 121, ПИ № 123, ПИ № 124, ПИ № 130 и ПИ № 129 и незастроено дворно място с
площ от 1100 кв.м., представляващо Поземлен имот № 126 в квартал 2 по плана на с.
К., местност ***, общ. Х., обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 3143/1964 г., при
граници: ПИ № 127, ПИ № 120, ПИ № 121, ПИ № 122, ПИ № 125 и ПИ № 129, е
недопустимо по следните съображения.
Когато делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците, тя е
нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН. Такава делба не поражда предвидените в закона
и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността.
Състоянието на съсобственост продължава да съществува, затова всеки от
съсобствениците има правата, които произтичат от съсобствеността и неговата идеална
част в нея. По тази причина решението по нищожната делба не формира сила на
пресъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл.299 ГПК да бъде
извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Всеки от тях може да се
позове на нищожността на делбата по чл.75, ал.2 ЗН и да предяви нов иск за делба,
който ще е допустим (ППВС №7/1973г., т.7). Задължителното другарство представлява
частен случай на необходимото другарство, който поражда необходимост в процеса да
участват всички другари като условие за неговата допустимост. Делбата е особено
исково производство и задължителното другарство на всички съсобственици се
основава на естеството на спора и невъзможността влязлото в сила решение,
постановено по дело за делба, без участието на съсобственик, да породи правни
последици. До настоящия момент практиката на ВКС в този смисъл е константна и не е
изоставена с ТР №3/2017г. на ОСГК на ВКС, което се отнася за другарството на
съпрузите само по исковете за собственост.
Задължителното другарство обуславя съвместната процесуална легитимация на
съсобствениците в делбата. За нея съдът следи служебно и има задължение да даде
указания на участващите съделители, всеки от които е ищец по своето право на делба и
съответно ответник по правото на делба на останалите, да конституират като
съделители в делбата лицата, за които има данни по делото, че притежават права върху
делбените имоти. В разглеждания казус П. Г. и С. К. са придобили по наследство от
своята майка Р. Г./починала на 07.04.2008 г./ 1/2 ид. части от процесните имоти, като
другата ½ ид. части от процесните имоти се твърди, че са придобити по давност.
Когато един от съпрузите е завладял наследствен имот и го владее като свой собствен,
защото е изменил основанието на владението си спрямо сънаследниците си, щом
придобивната давност изтече по време на брака, имуществена общност става частта,
която е извън частта му по наследство, а наследствената му част е индивидуална
5
собственост. Браковете и на двамата съделители- П. Г. и С. К. са сключени преди
твърдяната от тях придобивна давност да изтече. От тук следва извод, че
съсобственици на делбените имоти са и Г.И.К., ЕГН ********** –съпруг на съделителя
С. Г. К. и П.П.П.- Г., ЕГН **********- съпруга на съделителя П. Г. Г..
Следователно, права върху тези 1/2 ид. части от процесните делбени имоти, са
придобили и съпруга Г.И.К. и съпругата П.П.П.- Г. в режим на съпружеска
имуществена общност на основание чл.21, ал.1 СК и те следва да участват в делбата.
Съгласно т.6 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато правото на участие в
процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното
решение е постановено без неговото участие, въззивният съд е длъжен да обезсили
обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение е процесуално
недопустимо и следва да се обезсили на основание чл.270, ал.3 ГПК, а делото да се
върне на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав, при което следва да
бъдат дадени указания на страните да конституират като съделители в делбата и
Г.И.К., ЕГН ********** –съпруг на съделителя С. Г. К. и П.П.П.- Г., ЕГН **********-
съпруга на съделителя П. Г. Г..
При новото разглеждане на делото и в зависимост от изхода му съдът следва да
се произнесе и по направените пред настоящата инстанция разноски.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №3429 от 21.07.2023 г., постановено по гр.д.
№6740/2022 г. по описа на Районен съд- Пловдив, VІ гр.с.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане съобразно
мотивната част на решението.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6