Определение по дело №323/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 402
Дата: 27 май 2024 г. (в сила от 27 май 2024 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20241700500323
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 402
гр. Перник, 27.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. П.
Членове:КРИСТИАН Б. П.

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. П. Въззивно гражданско дело
№ 20241700500323 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, във вр. чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 57/17.04.2024 г., постановено по гр. дело № 60/2024 г. по описа на
Районен съд – Б., съдът е наложил мерки за защита от домашно насилие, извършено на
05.02.2024 г. от С. С. П. от гр. ***, с ЕГН: **********, като: ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН С. С. П., с ЕГН: ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Й. П. Й. с ЕГН: **********. ЗАБРАНЯВА на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на С. С. П., с ЕГН: ********** да се приближава на
по-малко от 100 метра от жилището на Й. П. Й., находящо се в гр. Б., ул. *** и местата
за социални контакти и отдих на детето Й. П. Й. с ЕГН: **********, както и да
доближава детето на по-малко от 100 метра, за срок от 6 (шест) месеца, считано от
12.02.2024 г. ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН на С. С. П., с ЕГН:
********** да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 6 (шест) месеца, считано
от 12.02.2024 г. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН местоживеенето на
детето Й. П. Й., с ЕГН: **********, при неговия баща, П. Й. П. с ЕГН: **********, на
адрес гр. Б., ул. *** за срок от 6 (шест) месеца, считано от 12.02.2024 г. Със същото
решение съдът ОСЪЖДА С. С. П. от гр. ***, с ЕГН: **********, да заплати глоба в
размер на 200 лв. (двеста лева), вносими по сметка на РС Б., както и се е произнесъл и
относно разноските по делото.
В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН е постъпила жалба от С. С. П. против
ЗАПОВЕД № 5/17.04.2024 г. по РЕШЕНЕ №57/17.04.24 по гр.д. № 202417100060 по
описа на PC- Б.. Счита, че така издадена заповед срещу мен е несправедлива, като
същата е издадена без да се вземат пред вид всички доказателства към делото. В
мотивите на същата е описано, че в така приложената към делото флашка и записа
съдържащ се в нея, имало и се чувал шамар, който аз съм нанесъл на детето Й. П. Й..
Такова нещо не е имало. От разпита на свидетелката МЕЛАНИ С.А П.А- моя сестра и
1
майка на детето, присъствала на 05.02.2024 г., когато се твърди, че е направен този
клип, детето Й. П. Й. посегна към разклонител с течащ по него ток и аз се уплаших и
повиших тон. От това детето започна да плаче и удари жената, с която живея на
семейни начала. Това е всичко, което се случи на тази дата. След като детето се
разплака, майка му го гушна и го изведе от стаята. Няма нито едно доказателства в
обратна посока. Да, може би сбърках с това повишаване на тон и изречените от мен
думи, но считам, че с това не съм упражнил физическо насилие над детето. В този
смисъл бяха и думите на майката, разпитана като свидетел по делото. Тя обясни всичко
това, което съда не взе пред вид при решаването му. Разпитаните по делото свидетели
Й. П. Й. и Калин Й. П.- баща и брат на молителя, при разпита им като свидетели
изцитирали точно всичко, така както е записано в молбата и в декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН и редно би било съда да се съобрази с тези факти при мотивиране на
заповедта. Не е възможно дете на три години да обяснява по този начин тези факти. От
всичко личи, че това са манипулиращи спрямо ответника факти. Целта на молителя е
да не дава достъп на детето до майка му, което той е заявявал не веднъж и сега постига
целите си, Детето плаче и иска да се върне при майка си и се тормози и плаче за това.
На тези основания моли да се отмени ЗАПОВЕД за защита № 5/17.04.2024 г. по гр.д. №
20241710100060/ 2024 г. по описа на Брезнишки районен съд. Моли да му бъдат
допуснати двама свидетели за разпит, които ще осигури в съдебно заседание и които
ще потвърдят горните факти.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпил отговор от П. Й. П., чрез адв. Д. Х., с
който моли да се остави без уважение въззивната жалба на С. П. срещу решение №57
от 17.04.2024г. по гражд.дело №60/2024г. по описа на РС-Б., постановено по
гражданско дело №60/2024г. по описа на РС-Б. като неоснователна и недоказана.
Обжалваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано и Моля да го
потвърдите. Безспорно по делото се доказва, че С. П. е осъществил акт на домашно
насилие спрямо племенника си - малолетното дете Й.. Самият П. в открито съдебно
заседание изрично признава, че гласа в аудиозаписа е негов и че същият е изрекъл
думите : „Копеленце мръсно няма да пищиш така, отивай наказан", след които детето
започва да плаче. Този акт на психическо насилие върху детето се установи по
безспорен начин и от останалите писмени и гласни доказателства по делото и правилно
съдът е приел че е налице осъществен акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН и е
издал заповед за защита на детето. Противопоставя се на искането за разпит на двама
свидетели, тъй като за сочените обстоятелства вече са разпитани такива пред
районният съд, а не се сочат нови обстоятелства, които да установяват исканите
свидетели. Моли да се потвърди обжалваното решение и да му присъдят направените
разноски през въззивната инстанция.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима и са съобразена с изискванията за редовност
по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
В жалбата и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и
недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не
възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не
следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
2
Относно доказателствено искане от жалбоподателя за допускане разпит на двама
свидетели, настоящият въззивен състав счита, че същото се явява неоснователно и
следва да се остави без уважение, доколкото не са налице предпоставките за сочене на
ново обстоятелство, нито на ново доказателство за него, нито на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което и не са налице
предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. В хода на първоинстанционното
производство по искане на ответника са допуснати и разпитани двама свидетели за
доказване на същите факти, каквито са посочени в жалбата, като ответникът не е искал
допускане на други свидетели, поради което съдът счита, че не е налице хипотезата на
чл.266, ал.3 ГПК. Настоящият въззивен състав счита, че ответникът всъщност иска
събирането на доказателства, които е могъл да посочи в срок в първоинстанционното
производство и случаят попада в забраната на чл. 266, ал.1 ГПК. Не е допустимо и
съставлява съществено нарушение на процесуалното правило по чл. 266, ал. 1 ГПК,
произнасянето на въззивния съд по преклудирани възражения и събирането на
доказателства, които страната е могла своевременно да заяви и представи в първата
инстанция - Решение № 199 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 4108 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение.
Въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146
ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора,
която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК и чл. 17, ал. 5 ЗЗДН,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя С. С. П.
за допускане разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
посочените в жалбата факти във въззивното производство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.06.2024г. от 11,10
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззивемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3