Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 26.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12318 по
описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.04.2018
год., постановено по гр.дело №62004/2017 год. по описа на СРС, ГО, 48 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу П.С.А.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 389.01 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2016 год. /при
допусната очевидна фактическа грешка при отразяване на началната година на
процесния период, която е посочена като 2013 год./ в топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.”***********и сумата от 12.60 лв., представляваща цена на извършената
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2013 год. до 30.04.2016 год. /при
допусната очевидна фактическа грешка при отразяване на началната година на
процесния период, която е посочена като 2013 год./, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №5872/2017
год. по описа на СРС, ГО, 48 с-в – 30.01.2017 год. до окончателното им
изплащане, като са отхвърлени като неоснователни исковете за главници,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия, в останалата им част до
пълния предявен размер, а исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 142.04 лв.
– лихва за забава върху вземането за топлинна енергия и за сумата от 1.97 лв. –
лихва за забава върху вземането за цена за услугата дялово разпределение,
отнасящи се за периода от 15.09.2014 год. до 23.01.2017 год. – изцяло и
ответникът П.С.А. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 449.59 лв. и направените
разноски в заповедното производство в размер на 70.72 лв.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд бил приел, че исковете за обезщетения за
забава в размер на законната лихва са неоснователни поради това, че не било
представено доказателство за публикуването на общата фактура на интернет
страницата на дружеството. Съгласно клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия
от 2014 год., в сила от 12.03.2014 год., след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издавал за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една
обща фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период.
Клиентите не заплащали обезщетение за забава съгласно чл.33, ал. 4 от Общите
условия до изравняване на отчетния период. Едва след това се начислявало
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху общата фактура.
Ищецът ежемесечно удостоверявал публикуването в интернет страницата на данните за дължимите суми за топлинна
енергия в присъствието на нотариус, като за това били съставяни констативни
протоколи. Ответникът не бил оспорил тези обстоятелства, като единственото му
възражение било свързано с начина на изчисляване на потребеното количество
топлинна енергия и определянето на нейната стойност. Не твърдял, че не му е
известно, че има издадени фактури на посочената стойност или че ищецът не бил
публикувал същите на интернет страницата. Ето защо моли решението на СРС да
бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата П.С.А. не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа; че ответникът е собственик на апартамент
№46, находящ се в гр.София, ж.к.”***********, за който при ищеца е била открита
клиентска партида №058264 и се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /Изм.
- ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. има качеството на битов клиент съгласно § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17.07.2012 год./, както и че през процесния период между страните е
съществувало правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Не се спори също така и относно количеството на доставената
през процесния период топлинна енергия и нейната стойност, както и относно
това, че е през този период е била извършвана услугата дялово разпределение и
нейната цена.
Единственият
спорен във въззивното производство въпрос е свързан с това дали ответникът е в
забава по отношение на задълженията си за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение.
Съгласно
действалите през периода от м.март 2014 год. до м.август 2014 год. Общи условия
на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост и обявената
за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл.
32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл.
33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача.
Настоящият
съдебен състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението
на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска
изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл
са и формираните от първоинстанционния съд изводи.
По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е
бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение през
процесния период, поради което и при правилно приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест
първоинстанционният съд е приел, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Във връзка с
оплакванията във въззивната жалба следва да бъде посочено, че общото правило на
чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Параметрите на спора се считат очертани
едва след доклада по чл. 146 ГПК. Неподаването на писмен отговор в срока по чл.
131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на
които той се основа, както и да изрази становище по представените от ищеца
доказателства. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска
основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154,
ал. 1 ГПК – в този смисъл Решение № 67 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 898/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 27 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1893/2013 г., II т. о., ТК.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 21.04.2018
год., постановено по гр.дело №62004/2017 год. по описа на СРС, ГО, 48 с-в, в
обжалваната му част.
Решението не подлежи
на обжалване.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 48 с-в, за преценка
за провеждане на служебно производство по реда на чл. 247 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/