Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 18.07.2013 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К.
Районен съд втори граждански
състав
На
петнадесети юли две хиляди и тринадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар:
А.П.
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 718 по описа за 2013 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск
с правно основание по член 150 от СК.
Ищеца Д. А. *** с ЕГН **********, в качеството си на
майка и законен представител на Ч.С.А. с ЕГН ********** и на А.С. А. с ЕГН ********** в исковата си молба против С.Ч.А. *** с ЕГН **********,
моли съда, да постанови решение, с което да измени присъдената с Решение №
749/26.11.2009г., постановено по гражданско дело № 406/2009г. по описа на К.
районен съд, издръжка за малолетните им деца, като осъди С.Ч.А. да й заплаща, в
качеството на майка и законен представител на малолетните им деца, месечна
издръжка, както следва: за Ч.С.А. - 170.00 лева, а за А.С.А. - 130 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за
направените по делото разноски.
Твърди, че с влязло в сила
на 18.12.2009г. Решение № 749/26.11.2009г., постановено по гражданско дело №
406/2009г. по описа на К. районен съд, ответникът бил осъден да й заплаща, в
качеството й на майка и законен представител на малолетните им деца, месечна
издръжка, както следва: за Ч.С.А., роден на ***г. с ЕГН ********** – ***.00 лева,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване и за А. С. А., родена
на ***г. с ЕГН ********** – **.00
лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване. Твърди, че от датата на
присъждане на издръжката изминал продължителен период от време, през който
нараснали и се променили значително нуждите на децата и техните възможности да
осигуряват издръжката им, обезпечаваща тяхното отглеждане, възпитание и
обучение. Малолетното им дете Ч. е на 12г., ученик е в пети клас в СОУ „Х.П.“
град К.. Поради това, че расте бързо, се налагало често да закупува дрехи,
обувки, спортни екипи, маратонки и други, като разходите за това на 2-3 месеца
са на стойност около 100.00 лева. За заниманията му в училище били необходими и
закупувала помощни тетрадки, речници, помагала, сборници, като в началото на учебната
година заплатила около 300 лева, за да го подготви за училище. Децата ходели на
организирани екскурзии - в края на всеки срок, за които минималната такса била
30.00 лева. Всеки ден за закуска в училище му давала по 2.00 лева. Малолетното
им дете А. посещавала Подготвителна за училище група в ЦДГ № 4 „С.“ град К. с
месечната такса 50-60 лева, в зависимост от посещаемостта. За учебната година
заплатила 20.00 лева за учебни помагала и 40.00 лева такса за спортни танци.
Често се налагало да закупува дрешки, обувки, книжки. За децата закупувала през
зимните месеци имунностимулиращи средства, които на месец били около 40.00
лева. При простудни заболявания закупувала витамини и антибиотици, които за
курс на лечение са около 30-40 лева. Твърди, че имала съществени разходи и в
домакинството - за храна, ел. енергия и др. Средно заплащала за потребен ток
около 110.00 лева на месец, а през зимните месеци - около 200.00 лева. Ползвали
кабелна телевизия и интернет, за които заплащала месечна такса в размер на
27.00 лева. Сочи, че работела във Военно формирование - град К. и получавала
брутно трудово възнаграждение средно около 800 лева. Други доходи нямала.
Заплащала заем към ВСК с месечна погасителна вноска в размер на 72.98 лева.
Твърди, че ответникът работел в частна фирма в град Пирдоп като машинист и
получавал възнаграждение около 1500 лева. Същият живеел в жилището на
родителите си и не плащал наем. Нямал задължение към други лица за издръжка.
Ответника счита, че предявения иск е
допустим и основателен, но оспорва същия по размер. Твърди, че с
бракоразводното решение било постигнато споразумение според, което редовно
изплащал месечна издръжка в размер на 120.00 лева за детето Ч.С.А. и 80.00 лева
за детето А.С.А.. Отделно от това давал многократно суми на ръка на Д. и
купувал на децата дрехи и храна. Оспорва твърдението на ищцата относно
получаваното от него трудово възнаграждение от 1500 лева. Твърди, че месечното
му възнаграждение обикновено е около 1200 лева, варирало в зависимост от
работните дни. Не отговаряло на истината и твърдението на ищцата, че заплащала
месечната такса за Подготвителна група в ЦДГ № 4 „С.“ град К. на малолетното им
дете А.. Твърди, че от 7-8 месеца заплащал таксата от 30 до 45 лева. Твърди, че
имал съществени разходи и по отношение придвижването му всеки ден до работното
му място, което било в град Пирдоп, които възлизали на около 230 лева,
варирайки пак според броя на работните дни. Заплащал и заем в размер 580 лева
месечно. Ето защо се противопоставял на искането на ищцата за увеличаване на
размера за издръжка, като прекомерно висок и непосилен за него, поради което
счита, че иска е неоснователен и моли съда да го остави без уважение.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между
страните и обстоятелството, че родените от брака деца след развода живеят при
своята майка, а бащата заплаща за всяко от децата ежемесечно издръжка.
Представени са писмени
доказателства, от които е видно че Ч.С.А. през учебната
2012/2013 г. е бил ученик в пети клас в СОУ“Х.П.“ гр. К., а А.С.А.
посещава подготвителна за училище група една година преди постъпване в първи
клас на ЦДГ“С.“ – гр. К. от 17.09.2012г. и към настоящия момент.
Представена е Служебна
бележка от 25.04.2013 г., от която е видно, че дохода на майката Д.А.А. е в
размер около 800,00 лева месечно.
Ответника от своя страна
е представил Служебна бележка, от която се установява, че същия получава чисто
месечно трудово възнаграждение в размер около 1200,00 лева. Представя
доказателства за изтеглени два потребителски кредита.
От
показанията на сивидетеля на ищцовата страна А.Н.К., майка на ищцата, се
установява, че живее заедно с дъщеря си и двете и деца в едно домакинство.
Твърди, че през учебната година ищцата купувала непрекъснат помагала. За
подготовка за училище дала 300 лева, а през учебната година се налагало
периодично да купува още. Налагало се да купува дрехи, обувки екипи. Голямото
момче играело футбол и късало маратонки и спортни екипи. Понякога се налагало
да купува такива всеки месец. Ежедневно давала на големия пари за храна в
училище по 2-3 лева дневно. Заплащала по 40 лева месечно за интернет и кабелна
телевизия. Отоплявали се на ток, като зимата заплащали по 250 лева , а през
лятото по 100 лева месечно. Твърди, че Д. не получавала други доходи освен
заплатата си, а тя и помагала финансово когато можела. През зимта децата
боледували и се налагало да закупуват антибиотици и витамини. Налагало се да се
плащат такси за детската градина на малката и такси за танци и английски език.
Твърди, че като заплатяла разходите за месеца, парите които оставали за храна
били недостатъчни. Твърди, че знаела от децата, че баща им и баба им когато се
виждали и имали възможност им давали пари. Баща им купувал сладки неща и дрехи
за рожденните дни.
От показанията на
свидетеля на ответната страна М.Л. А., майка на ответника, се установява, че когато
синът и взимал децата при него винаги ги водел някъде на някакво
мероприятие. Често им купувал дрехи,
понякога идвали леко облечени. Купувал им каквото пожелаели. Извън издръжката
им давал и други средства. Била свидетел на случай в който Д. му се обадила по
телефона, че А. я боляло ухото, той закупил лекарства и ги занесъл на детето.
Купувал хранителни продукти и лакомства и им носел. Тя също им изпращала
продукти от село.
От показанията на
свидетеля на ответната страна Н.С.Б., живееща на съпружески начала с ответника,
се установява, че тя била винаги с ответника когато децата идвали при него. Той
получавал порцион от работата си – хранителни продукти, които носел на децата.
Тя винаги разнообразявала децата когато били при тях, водели ги на басейн, на
пица по магазините за дрехи.
Останалите представени
писмени доказателства не променят направените изводи.
Съдът,
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
С исковата молба ищцата
е предявила иск – по член 150 от СК за изменение на присъдена издръжка.
Съгласно разпоредбата на
член 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка
на съда са разпоредбите на член 142 и член 143 от СК. Цитираните норми
предвиждат, че размера на издръжката се определя, според нуждите на лицето,
имащо право на такава и възможностите на този, който я дължи. Това съотношение
следва да се вземе предвид от съда, според конкретните данни.
Страни по делото са баща и малолетните му деца
Ч. и А., действащи чрез своята майка и
законен представител, като е безспорно по делото е, че грижите по отглеждането
и възпитанието на децата се полагат от майката. Безспорно е, че от м. декември на
2009 г., когато е определен предходния размер на издръжката са изминали повече
от три години. В този период са
настъпили значителни промени, децата са порастнали, с което са порастнали и техните
нужди за отглеждане и обучение. Безспорно е, че размерът на издръжката, който
ответника се е задължила да изплаща е недостатъчен. Същото се доказа от
писмените и гласните доказателства представени от ищцовата страна.
Същевременно обаче, беше доказано от
ответната страна, че освен присъдения със съдебно решение размер на издръжка за
двете деца, който бащата заплаща ежемесечно, същия по собствено желание прави
разходи за двете си деца закупувайки им дрехи, обувки и хранителни продукти. Тези обстоятелства, не следва да бъдат
пренеберегвани и при вземане на решението за изменение на размера на
присъдената издръжка за децата, съдът следва да ги вземе предвид.
Следва да се има предвиди и размера на дохода
на ответника, който е значително надвишава средния такъв за страната.
Съдът намира, че при определяне размера на
издръжката, не следва да взема предвид представените от ответника доказателства
за заплащане на значителни вноски по договори за потребителски кредити. Същите
са били изтеглени от ищеца за задоволяване на свои лични нужди, а средствата за
издръжка на низходящи са привелигировано плащане. При сключване на договор за
кредит ответника е следвало да съобрази обстоятелството, че първо дължи
необходимата месечна издръжка на своите малолетни деца и следва да осигури
достатъчно средства от дохода си за
това, а след това и в зависимост от дохода, който му остава да сключва договори
с кредитна институция.
При изложеното по-горе, като съобрази
обстоятелствата по делото и съотношението във възможностите на двамата родители
и нуждите на двете деца, като има предвид че детето Ч. е по-голямо, съответно
има по-големи разходи за обучение и издръжка, съдът счита, че предявеният иск е
основателен и че следва да се завиши определената издръжка за малолетния Ч.А.
от 120,00 лева на 150,00 лева месечно, а за малолетната А.А. от 80,00 лева на
120,00 лева месечно, като до пълните претендирани суми в размер на 170,00 лева за Ч. и 130,00 лева за А., съдът
ще следва да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Издръжката следва да се присъди от датата на
подаване на исковата молба – 17.05.2013 г. до навършване на пълнолетие на децата
или до настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Ищцовата страна е претендирала разноски по делото, и съдът
следва да и присъди такива съразмерно с уважената и отхвърлената част от
исковете в размер на 90,00 лева за възнаграждение на един адвокат.
Ответната страна не претендира разноски, поради
което съдът не ги присъжда.
Следва да се осъди ответника да заплати и държавна такса по сметка на КРС върху размера на
увеличената издръжка в размер на 100,80 лева. Съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, присъдената с
Решение № 749/26.11.2009г., постановено по гражданско дело № 406/2009г. по
описа на К. районен съд, издръжка, която С.Ч.А. *** с ЕГН **********, заплаща на Д. А. *** с ЕГН **********, в
качеството и на майка и законен представител на Ч.С.А. с ЕГН ********** и А.С. А. с ЕГН ********** със същия адрес , като
я УВЕЛИЧАВА от 120.00 (сто и двадесет) лева на 150.00 (сто и петдесет) лева месечно
за детето Ч.С.А. и от 80(осемдесет)
лева на 120.00 (сто и двадесет) лева месечно за детето А.С. А., считано
от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2013 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане, като
до пълните претендирани суми в размер на 170,00 лева за Ч.
и 130,00 лева за А.,
ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С.Ч.А. *** с ЕГН **********, заплати на Д. А. *** с ЕГН **********, в
качеството и на майка и законен представител на Ч.С.А. с ЕГН ********** и А.С. А. с ЕГН ********** със същия адрес, направени по делото
разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 90,00(деветдесет)лева.
ОСЪЖДА С.Ч.А. *** с ЕГН **********, да заплати по
сметка на КРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, държавна
такса върху увеличението в размер на 100,80 (сто
лева и 80 ст.) лева.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - П. в двуседмичен срок от 30.07.2013 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
А.П.