РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Пловдив, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станислава Б. Бозева
Членове:Светлана Б. Методиева
Ина Ив. Лазарова
при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева
в присъствието на прокурора Светослава. Ст. Пенчева.
като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245300602023 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХI НПК.
С Присъда № 120 от 12.06.2024 г., постановена по НОХД № 2250/2024 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ наказателен състав, съдът е признал
подсъдимия Г. И. П. с ЕГН ********** за виновен в извършено на *** г. в гр.
Пловдив престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като на основание чл.58а,
ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложил наказания лишаване от
свобода за срок от осем месеца и глоба от 1000 лева. Изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода съдът е отложил на основание чл.66, ал.1 от
НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
С присъдата съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР, постановил е веществените доказателства,
съставляващи наркотични вещества, да се отнемат в полза на държавата и да
се унищожат, а останалите веществени доказателства - да се унищожат като
вещи без стойност. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото, като е
осъдил подсъдимото лице да ги заплати по сметката на ОД МВР Пловдив.
1
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от защитника на
подсъдимия П. адв. К. с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за
изменението на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо
престъпление, а именно в насока приемане на различна правна квалификация
на престъплението - такава по чл.354а, ал.5, вр. с чл.354а, ал.3, т.1 от НК и
следващо от това освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност
по чл.78а от НК и налагане на административно наказание глоба в размер на
1000 лева. В депозирано допълнително изложение към въззивната жалба,
както и в съдебно заседание, защитникът адв. К. излага подробни съображения
по същество, като навежда доводи за определяне като маловажен случай на
вмененото на подсъдимия престъпление и сочи съдебна практика на ВКС.
По жалбата не са постъпили писмени възражения. В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив моли за потвърждаване
присъдата на РС - Пловдив като правилна и законосъобразна и съответно
отхвърляне на въззивната жалба.
Подсъдимият П. заявява, че поддържа становището на защитника си и
моли наказанието му да бъде административна глоба.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания,
становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция и събраните
доказателства и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата,
съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за допустима,
като подадена в срок, при наличие на правен интерес и от правоимащо по
смисъла на чл. 318 от НПК лице.
Разгледана по същество въвззивната жалба настоящият съдебен състав
счете за неоснователна.
Производството по делото пред районния съд е протекло с провеждане
на съкратеното съдебно следствие по чл.373, ал.2, във връзка с чл. 371, т. 2 от
НПК.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу Г. И. П. за
това, че на *** г. в гр. П., без надлежно разрешително, е държал високорискови
наркотични вещества, както следва: - метамфетамин с нетно тегло 0,32 гр.
/нула цяло и тридесет и два грама/ със съдържание на метамфетамин 10,4
тегловни процента, на стойност 22,40 лева; - метамфетамин с нетно тегло 4,43
гр. /четири цяло и четиридесет и три грама/ със съдържание на метамфетамин
33,4 тегловни процента, на стойност 310,10 лева или всички наркотични
2
вещества на обща стойност 332,50 лева, изчислена съгласно Приложението
към член единствен, т. 1 от Постановление на Министерския съвет
№23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
За да постанови съдебния си акт, районният съд е възприел за
установена следната фактическа обстановка:
Към ** г. подс. П. живеел сам в жилище под наем в гр. П., на ул. „П.“
№*. На *** г. вечерта подс. П. се придвижвал пеш по ул. „В. Л.“ в гр. П., като в
десния малък джоб на панталона си носел свит хартиен лист, съдържащ бяло
прахообразно вещество, за което впоследствие се потвърдило, че е наркотично
такова. По същото време в същия район се намирали свидетелите Т. М. и М.
М., които изпълнявали служебните си задължения като автопатрул към 03 РУ
при ОД на МВР-Пловдив, движейки се бавно по ул. „В. Л.“ със служебния
автомобил. Забелязвайки полицейската кола, подс. П. ускорил ход, като това
поведение се сторило съмнително на М. и М. и те решили да му извършат
проверка. Спрели автомобила и се приближили до младия мъж – подс. П.,
след което се легитимирали и му поискали документ за самоличност.
Подсъдимият представил такъв, като на полицаите им направило впечатление,
че той е силно разтревожен от извършваната му проверка. На въпрос носи ли
у себе си забранени от закона вещества и предмети първоначално заявил, че
има ножчета, с които си подостря клечки, но впоследствие признал, че има у
себе си бял прах, който според него представлявал лекарство. Предвид така
заявеното обстоятелство, подсъдимият бил отведен в сградата на 03 РУ,
където му било съобщено, че ще му бъде извършен личен обиск. В този
момент П. вече признал, че намиращото се у него вещество е „пико“, лично
негово производство и за лична употреба. В сградата на управлението
дежурният по управление И. П. извършил по реда на НПК личен обиск на
лицето – подс. Г. П., в хода на което действие от малко джобче на панталона му
бил намерен и иззет споменатият по-горе хартиен свитък, съдържащ бяло
прахообразно вещество. При последвалите беседи с обискирания се изяснило,
че живее на квартира в гр. П., на ул. „П.“ и там забърквал „пико“-то. П. заявил
пред полицаите, че в момента в дома му нямало наркотични вещества, а само
отделни съставки, от които при смесване си правил „пико“. Пристъпило се
към претърсване и изземване във въпросното жилище при условията на
неотложност, извършени от разследващ полицай при 03 РУ, като при това
3
действие по разследването в обитаваното от подсъдимия жилище били
намерени и иззети следните веществени доказателства, надлежно описани в
протокола: ВД № 1 – 1 бр. пластмасово шише с бяла капачка и 1 бр.
пластмасово шише с черна капачка, съдържащи следи от бяло прахообразно
вещество – от маса в холна стая, ВД № 2 – 1 бр. пакет с надпис „M. p.“,
съдържащ бяло прахообразно вещество – от маса в холна стая, ВД №3 – 1 бр.
цигарена кутия с надпис „О.“, съдържаща бяло прахообразно вещество - от
маса в холна стая, ВД №4 – 1 бр. пластмасово шише с надпис „С.“ и 1 бр.
пластмасово шише с надпис „Н.“ – в кухненско помещение в близост до
перваза, ВД №5 - 1 бр. кутия с надпис „C. m.“, съдържащ бяло прахообразно
вещество – в кухненско помещение, ВД №6 1 бр. хартиен лист, съдържащ
бяло прахообразно вещество – на масата в хола. По време на това действие по
разследването подсъдимият П. заявил пред присъстващите на място полицаи,
че това е най-доброто „пико“ в града, но му било само за лична употреба.
Двата протокола – за личен обиск и претърсване и изземване, били одобрени
от съдия при РС-Пловдив по надлежния ред. По повод установеното Г. И. П.
бил задържан по реда на ЗМВР, започнало и досъдебно производство,
първоначално – като бързо такова.
Така описаната фактическа обстановка районният съд е посочил да е
установил въз основа на показанията на свидетелите М. и М., които е
кредитирал, както и обясненията на подсъдимото лице и събраните писмени
доказателства, като е коментирал и събраните веществени доказателства и е
отчел заключението на физико-химическата експертиза, изготвена на
досъдебното производство.
Настоящата съдебна инстанция при извършената проверка намери, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да
са съществени по своя характер. Производството пред първоинстанционния
съд е проведено при общо спазване на предписанията на НПК касателно
провеждането на предварително изслушване и съкратено съдебно следствие.
Видно е от съдебния протокол от проведеното пред първоинстанционния съд
съдебно заседание, че в рамките на същото подсъдимият е направил искане за
разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка и от страна
на съда е било изпълнено изискването на чл.372, ал.1 от НПК и съдебният
състав е разяснил надлежно на подсъдимото лице правата му по чл.371 от
НПК и последиците от направено от него самопризнание по реда на чл.371, т.2
4
от НПК. Видно е също, че подсъдимият е заявил признание на фактите, като в
протокола от съдебното заседание се съдържа и изявление относно съгласието
му да не се събират доказателства относно фактите по обвинението, в каквато
именно насока, с оглед и на останалите му изявления, следва да се тълкува
заявеното от подсъдимия, че е съгласен да не се разпитват свидетелите и
вещото лице. Според настоящия съдебен състав районният съд не е бил
достатъчно прецизен що се касае до процесуалната последователност на
осъществяваните действия, като е получил съгласието на подсъдимото лице да
не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, не в хода на проведеното предварително изслушване, а вече
след даване ход на съкратеното съдебно следствие, в което е и обявил на
страните на основание чл.372, ал.4 от НПК, че при постановяване на
присъдата си ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Следва да се има предвид, а това произтича от самата
редакция и систематичното място на конкретните разпоредби от глава 27 от
НПК, че при тази диференцирана процедура за разглеждане на делото пред
първата съдебна инстанция първоначално се провежда предварителното
изслушване, в рамките на което именно подсъдимият заявява признание на
фактите и едновременно с това се съгласява да не се събират доказателства за
тях, като съдът, ако приеме, че самопризнанието се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства следва да обяви на страните
посоченото в чл.372, ал.4 от НПК и тогава вече да вземе решение за допускане
на съкратено съдебно следствие, след което да го проведе. Сиреч, заявеното
при предварителното изслушване и неговата съответна преценка от съда е
предпоставка за вземането на решение за допускане на съкратено съдебно
следствие. Посочената последователност се извлича и от съдържанието на
т.8.3 на ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС. В случая, районният съд, както се
каза, не е спазил в достатъчна степен изискуемата от закона последователност
на процедурите по глава 27 от НПК, но соченото не съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото, видно от протокола от
съдебното заседание, в същия на практика се съдържат необходимите
изявления от страна на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, които
дават основание именно за провеждане на производството като съкратено
съдебно следствие, както и изрично дадено съгласие производството да
5
протече именно по този ред, а също и дължимото от съда обявление по чл.372,
ал.4 от НПК, поради което и формално изискванията на процедурата са били
спазени, макар и в неточен ред.
Според настоящия съдебен състав и доказателствената преценка на
районния съд относно това, че направеното от подсъдимото лице
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, като основание за допускане и провеждане на
диференцираното производство, е била законосъобразно направена. В тази
насока е видно, че приобщените по надлежния ред на досъдебното
производство доказателства са били достатъчни за направата на такъв именно
извод и на практика убедително потвърждават направеното от подсъдимото
лице самопризнание. Районният съд в мотивите към присъдата си е направил
и достатъчно подробен, коректен и споделим анализ на събрания
доказателствен материал, като в тази връзка е посочил и конкретно кои факти
по обвинението от кои доказателствени източници се извличат. В тази връзка
не е допусната неправилна, или превратна оценка на доказателствата, но
напротив, същите са анализирани при спазване на правилата за това и са
оценени по начин, който дава възможност и да се изясни какво е вътрешното
убеждение на съдебния състав при постановяване на присъдата.
Не се споделя от настоящия съдебен състав посоченото на стр.4 от
мотивите към обжалваната присъда съждение на първоинстанционния съд, че
при провеждане на процедура по съкратено съдебно следствие верността на
залегналите в обвинителния акт фактически констатации се приема без
осъществяване на традиционната задължителна аналитична дейност по
обсъждане и оценка на доказателствения материал. Съгласно посоченото вече
ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВС по т.д. № 1/2008 г. /т.4/ при фактическия анализ
и юридическата оценка на доказателствената съвкупност, обезпечаваща
признатите факти по обвинителния акт, е недопустимо да бъдат прилагани по-
строги критерии и предявявани по-високи изисквания от установените за
съдебното производство по общия ред, но това не означава, че тези общи
критерии, които са въведени за правилното формиране на вътрешното
убеждение за доказаност на обвинението в съдебното производство по общия
ред, не са приложими в рамките на съкратеното производство по глава 27 от
НПК. Независимо от посочената забележка относно съдържащото се в
мотивите съждение на първоинстанционния съд, както се каза и по-горе,
6
последният на практика е изпълнил посочените критерии и е извършил
дължимите анализ и оценка на доказателствата, като въз основа на това и
законосъобразно е достигнал до извод относно доказаност на престъплението,
за което е разглеждано делото. При това положение и с оглед на установеното
от настоящия състав законосъобразно допускане и провеждане на
диференцираната съдебна процедура и извършена от първоинстанционния съд
законосъобразна преценка на доказателствата, и с оглед на това, че за
въззивната инстанция при така проведено производство не е налице
процесуална възможност да приеме различни фактически положения от тези,
очертани в обвинителния акт, въззивният съдът намира, че крайният извод на
районния съд за осъществяване на вмененото на подсъдимия П. деяние от
обективна и субективна страна е законосъобразен и правилен, като районният
съд се е позовал съответно и на относимите специален ЗКНВП, както и
Постановление № 23/1998 г. на МС.
Що се касае до конкретно възведените възражения по приетата от
първоинстанционния съдебен състав правна квалификация на деянието и
съответно отказът му да приеме, че се касае до маловажен случай и да признае
подсъдимия за виновен в извършване на по-леко наказуемо престъпление по
чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НПК, както е било искано от защитника на
подсъдимия, то настоящият съд счита, че тези възражения следва да се оставят
без уважение като неоснователни.
Районният съд е изложил подробни и почти изцяло споделими мотиви за
това защо счита, че престъплението не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК. Правилно първоинстанционният съд е съобразил
изведеното от съдържанието на разпоредбата на чл.93, т.9 от НК в съдебната
теория и практика положение относно това, че преценката дали едно деяние е
маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, като се вземат предвид, както фактическите данни по
извършване на престъплението, включващи начина на извършването му, вида
и стойността на предмета на престъплението, вредните последици, така и тези
относно характеристиката на личността на дееца и всички останали
обстоятелства, относими към обществената опасност на престъплението. В
случая районният съд, за да приеме, че не са налице обстоятелства,
определящи деянието като маловажен случай по дефиницията на чл.93, т.9 от
НК правилно е акцентирал върху това, че предметът на престъплението е
7
високорисково наркотично вещество със съдържание на активен компонент
във всеки от двата обекта на изследване, което не е незначително и е с парична
равностойност, която също не е незначителна. В цитираното от защитника
съдебно решение № 34/2015 г. по н.д. 1914/2014г. на ВКС, трето н.о., дадено
като пример за сходен казус, действително е посочено предмет на
престъплението да е било приблизително сходно с настоящия случай
количество наркотично вещество на приблизително същата стойност като по
настоящото дело. Следва обаче да се има предвид, че стойността и
количеството на предмета на престъплението не могат да се изведат като
единствен, или основен критерий за оценката дали случаят е маловажен, което
впрочем е прието от съда и в цитираното от защитника съдебно решение. В
конкретния случай предмет на настоящото дело е установеното като държано
от подсъдимото лице високорисково наркотично вещество – метамфетамин,
при това на две различни места, както правилно е отчел районният съд и което
обстоятелство е изцяло релевантно за направата на посочената оценка в
насоката, възприета от първоинстанционния съд /в този смисъл е напр.
Решение № 10/2024 г. по к.н.д. № 1028/2023 г. на ВКС/. Видно е, че предметът
на обсъжданото престъпление е високорисково наркотично вещество, сиреч
такова, което е с висока степен на опасност от увреждане на човешкото здраве.
Метамфетаминът, за разлика от марихуаната, която е част предмета на
обсъжданото в подробно цитираното от защитата пред настоящата съдебна
инстанция решение на ВКС, съставлява психо -стимулиращо синтетично
вещество, което е водеща до психическа зависимост токсична форма на
амфетамина, а той, съгласно публичния справочник на Националния съвет по
наркотичните вещества към Министерството на здравеопазването, както и
мнозина автори /напр. ст.н.с. д-р Юл. К./ има ефекти, сходни с тези на кокаина,
но доста по-дълготрайни, а постоянната му употреба води до развитие на
психоза, като предозирането при употребата му може да доведе и до смърт.
Предметът на разглежданото престъпление е и със сравнително високо
съдържание на активния компонент, а именно такъв от 10,4 тегловни процента
по отношение на откритото в дрехите на подсъдимия и от 33,4 тегловни
процента по отношение на откритото в дома му наркотично вещество.
Посоченото правилно е оценено от първоинстанционния съд като
обстоятелство, относимо към завишената степен на обществена опасност на
престъплението. Изтъкнатото от страна на защитата обстоятелство, че се касае
8
до наркотични вещества, които са предназначени за лична употреба на
подсъдимото лице в тази насока и не снижава степента на обществена
опасност на конкретното престъпление. Касае се за престъпление против
здравето и като такова същото засяга особено чувствителни обществени
отношения, а доколкото подсъдимото лице е сред активната част от
обществото, то неговото поведение пряко се отразява върху тези отношения и
в конкретния случай моралната укоримост на престъплението, която също
задължително следва да се отчете /така Решение № 197/2024 г. по к.н.д. №
134/2024 г. на ВКС/, не е по-занижена. Изтъкнатото от защитата
обстоятелство, че се касае до подсъдим в млада възраст, който преди
инкриминирания момент не е употребявал наркотични вещества, не може да
бъде възприето като основание да се приеме маловажност на случая поради
занижена обществена опасност на подсъдимото лице. Напротив, с оглед
конкретната възраст на подсъдимото лице към датата на деянието – 31 години,
извършеното от него не би могло да се разглежда като резултат от недооценка
на престъпния характер на деянието и последиците от неговото извършване, а
тук следва да се има предвид и факта, установен при изследването на
веществените доказателства, за наличие на следи от същото по вид
наркотично вещество върху открит в дома на подсъдимия предмет, което сочи
на данни за предходна негова дейност с подобни вещества и изключва
омаловажаването на проявата му като инцидентна, случайна, или внезапна. В
тази насока съвсем коректно районният съд е отчел обстоятелството, че
данните, очертаващи добра характеристика на извършителя на деянието, не са
достатъчни основания за игнориране на обществената опасност на
престъплението и на дееца. Действително, деецът не е осъждан и е изразил
съжаление за извършеното на няколко пъти, но същевременно, както е видно
да е станало известно на страните, по отношение на подсъдимия е налице
друго висящо наказателно производство за такова по вид престъпление.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обсъжданите от
първоинстанционния съд показания на разпитаните двама свидетели по
отношение на споделено от подсъдимото лице негово конкретно поведение по
самостоятелно приготовление на наркотичното вещество тук не следва да се
вземат предвид, макар това да е и част от признатата фактология на
обвинителния акт, която иначе няма отношение към съставомерността и
авторството на деянието, доколкото в тази им част показанията на свидетелите
9
– полицейски служители касаят преразказ на споделено от подсъдимото лице
при извършена с него беседа след задържането му, поради което и с оглед
забраната по чл.118, ал.2 от НПК в тази им част показанията на полицейските
служители не биха могли да се ползват от съда. За тези факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт е налице обаче самопризнание на
подсъдимото лице, което, макар и косвено, се потвърждава от съдържанието
на протокола за претърсване и изземване в жилището му, събраните
веществени доказателства и приетата експертиза с предмет и тези веществени
доказателства. Независимо от посоченото, налице са и достатъчно други
обстоятелства, част от които съответно посочени от страна на районния съд,
въз основа на които се извежда именно правилният краен извод за липса на
основание за приемане на случая като маловажен. В тази връзка оценката на
районния съд в мотивите към присъдата на поведението на подсъдимото лице
при извършената му полицейска проверка е изцяло съответна на събраните
доказателства и се явява правилна, като заявената от страна на защитата
позиция, че това поведение е било изцяло съдействащо за разкриване на
обективните факти по случая, не е съответно на обсъдените от първата
съдебна инстанция доказателства. Напротив, от доказателствата по делото
може да се направи извод, че именно поведението на полицейските
служители, които поради особеното поведение на подсъдимото лице са се
усъмнили и са разкрили държането на наркотични вещества у подсъдимия, е
това, което е съдействало да не настъпят допълнителни вредни последици от
деянието. Цялостният анализ на фактите и обстоятелствата, който е направен
от районния съд, за да отговори на искането за преквалифициране на
престъплението, се явява достатъчно задълбочен и съобразен с изискванията
относно такава оценка, въведени в съдебната практика. Настоящата съдебна
инстанция намира при това положение, че материалният закон е бил правилно
приложен от първоинстанционния съд и тъй като деянието, както като начин
на извършване, така и като вредни последици, следва да се определи като
типично и обичайно, то за районния съд не е било налице основание за
преквалифициране на същото по по-леко наказуемия текст на чл.354а, ал.5 от
НК, както е било настоявано от защитата.
Законосъобразно е било отмерено предвиденото за престъплението
наказание лишаване от свобода, като районният съд е съобразил
действителното наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и
10
е определил същото под законовия минимум, като е приложил разпоредбата
на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НПК. Спорно е приложението на
разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК по отношение на кумулативно
предвиденото наказание глоба, като се има предвид точното съдържание на
посочената разпоредба, относима към случаите на предвидено самостоятелно
наказание глоба /вж. актуална практика - Решение № 27/2024 г. по к.н.д. №
812/2023 г. на ВКС/, но по този въпрос към настоящия момент е налице
образувано тълкувателно дело, очакващо краен съдебен акт, а и
разрешаването на този въпрос не би се отразило върху съдържанието на
настоящото решение, доколкото не е налице депозиран протест на прокурора.
Изложените от районния съд мотиви за отлагане изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода с минималния изпитателен срок, държат
сметка за наличието на формалните изисквания, възведени в нормата на чл.66,
ал.1 от НК, като съдът е изложил и убедително личната си преценка за
липсата на основание наказанието да бъде търпяно ефективно, която преценка
с оглед данните за личността на подсъдимото лице е законосъобразно сторена.
Правилно, съобразно с данните за задържането на подсъдимия по реда
на ЗМВР, съдът е извършил приспадане на срока му от наказанието лишаване
от свобода.
Законосъобразно съдът се е произнесъл по веществените доказателства,
съставляващи остатъци от наркотични вещества и предмет на престъплението,
като се има предвид разпоредбата на чл.354а, ал.6 от НК, която съдът е
съобразил, макар да не е посочил, както и по отношение на останалите
веществени доказателства, приобщени по делото с оглед на техния вид.
Възлагането на направените разноски в тежест на подсъдимия също е
законосъобразно направено, като се има предвид признаването му за виновен
и приложението на чл.189 от НПК.
При извършената служебна проверка Окръжният съд не констатира да е
нарушен материалният закон с признаването на подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението, за което е бил внесен обвинителния акт, както
и да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция намира, че
следва да се потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна и
законосъобразна.
11
Предвид изложеното и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6 от НПК
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 120 от 12.06.2024 г., постановена по
НОХД № 2250/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив ХХ наказателен
състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12