Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 18.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в публично съдебно заседание на
17.06.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д.№7262 по описа за 2019г. за да
се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК.
Делото
е образувано въз основа на подадена искова молба от А.А.П., ЕГН **********, с
адрес *** против Р.П.Д., ЕГН **********,с адрес: ***, в която се твърди
следното : страните са разведени - Решение от 12.12.2017 год., постановено по
гр.дело №7983 по описа за 2017 год. на Районен съд-гр.Плевен. Упражняването на
родителските права по отношение роденото от брака дете ***, ЕГН **********, е
предоставено на ответницата, като определеният с решението режим на лични
отношения между ищеца и детето: втора и четвърта събота и неделя от месеца от
10:00 ч. до 12:00 ч., във всеки един от дните в дома на майката, в нейно
присъствие или на обществени места в присъствие на майката.
Твърди, че при разглеждане на това дело ищецът търпял наказание „лишаване
от свобода“ - НОХД №191/2018 год. по
описа на Районен съд-гр.Плевен, което приключило на 15.10.2019 год., видно от
Удостоверение изх. № 216/15.10.2019 год., издадено от Министерство на
правосъдието. Заявява че сега има адресна регистрация на адрес ***, започнал
работа в строителството към фирма ***€
На 26.10.2019 год. се видял със сина си в кварталната
градинка в близост до адреса, на който живее. Срещата им продължила от 10:00 ч.
до 12:00 ч., като на нея освен Р.Д. присъствал и нейният баща, който се държал
грубо с него и това попречило на ищеца да се види и порадва на детето си.
Твърди , че има желание да вижда по-често сина си и да има пълноценен контакт с
него.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да измени режимът на лични отношения между ищеца и детето,
а именно : всяка втора и четвърта събота
и неделя от месеца с преспиване, от 8:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя и един месец през лятната ваканция,
през време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката; рождените си
дни и времето на коледните, новогодишните и великденските празници детето да
прекарва с него, като първата година коледните празници се празнуват при бащата,
а новогодишните при майката, а от следваща година се редуват; рожденият ден
първата година се празнува при бащата, а от следващата година се редуват. В
срок е депозиран писмен отговор от ответницата, чрез адв.Б., с който искът
изцяло се оспорва, като са наведени подробни доводи. Заявява се, че ищецът е
многократно осъждан, с лоши характеристични данни и влошени отношения с
ответницата, като майка на детето. Дават се примери за безотговорно поведение
на бащата към детето в случаи на осъществени срещи по повод определения режим
на лични отношения, като се твърди, че същият следва да бъде ограничен, респ. ищецът да бъде лишен от
родителски права.
В
о.с.з ищецът се явява лично и се представлява от адв.Р., която навежда доводи в
о.с.з. и в представена писмена защита. В последното ипредпоследното о.с.з. ищецът не се явява ,т.к. е с взета
мярка за неотклонение „Задържоане под стража“.
Ответницата се явява лично и се представлява от адв.Б., която оспорва
иска и навежда доводи в о.с.з.
Като
взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на
закона съдът приема следното от фактическа и правна страна:
БЕЗСПОРНО по делото е, че страните са родители
на малолетното дете ***, което е на навършени скоро 3 години. Не се спори, че
отношенията между родителите на детето са силно влошени, крайно обтегнати и
съпроводени с редица скандали и размяна на остри реплики. Не се спори, че
понастоящем определеният режим на ищеца с детето съобразно решението на съда, с
което е прекратен брака на страните с развод по взаимно съгласие, е както
следва : втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 ч. до 12:00ч., във
всеки един от дните в дома на майката, в нейно присъствие или на обществени
места, в присъствие на майката.
Спори
се дали следва да се уважи искането на ищеца за определяне на друг, разширен
режим на лични отношения с детето.
Ищецът
твърди, че при определянето на първоначалния режим на лични отношения с детето
е изтърпявал наказание лишаване от свобода, а понастоящем вече е изтърпял това
наказание, работи и иска да има възможност за повече и по-дълги срещи и
контакти с детето си; да го възпитава и да му дава пример в живота, като го учи
не само на елементарни неща от ежедневието, но и да може като мъж-баща да учи
детето си-син на ценностите в живота, да го напътства и т.н.
Ответницата
на свой ред е категорична в мнението си, че исковата молба не е в интерес на
детето, т.к. ищецът използва срещите с него, за да тормози нея; да я мотивира да оттегля подадени жалби
от нея срещу него и да й оказва влияние върху развоя на висящ наказателен
процес, в който тя е частен обвинител, а обвиняем е именно ищецът. Ответницата
твърди, че детето е твърде малко, като наред с това то на практика не познава
баща си. Твърди, че ищецът при срещите си с детето не е внимателен, не е
съобразителен и не е отговорен родител; оставя детето без надзор, оставя го в
опасни ситуации за него, без да отреагира. Ответницата твърди, че ищецът няма
елементарна представа за това как да се грижи за детето, как да го храни и с
какво; какъв режим има това дете и т.н.
Детето е родено на ***год., като
към момента на раждането му неговият баща /ищецът в процеса/ вече е бил в затвора,
изтърпявайки наложено му наказание лишаване от свобода. Изтърпял е наказанието
и на 15.10.209год. вече е бил на свобода. Подал е настоящата искова молба с иск
на основание чл.59 ал.9 от СК на 07.11.2019год. Действително, следва да се
отбележи, че детето освен, че е във все още твърде невръстна възраст /наскоро
навършило 3 години/, няма създадена близка връзка с баща си – поради обективни
причини /бащата доскоро е бил в затвора/. Освен това, от показанията на
свидетелите, посочени от ответницата /факт, който на практика не се оспорва от
ищеца/ -свидетелите *** и Е.Д.- се установява, че много често при срещите на
ищеца с детето възниквали скандали между него и ответницата, респ. между ищеца
и съпровождащите я на тези срещи лица - баща, майка, приятел. Не се спори, че в
тези ситуации се случвало детето да се разстрои, да ревне. От обясненията на
ответницата, потвърдени от показанията на баща й и неоспорени от ищеца се установява,
че при срещите между детето и ищеца ответницата винаги е съпровождана от нейни
близки лица - т.к. се страхува от ищеца. Същевременно, тя и спътниците й седят
достатъчно далече от детето и от ищеца, но така, че да имат видимост за това
какво се случва, още повече, че срещите се провеждат на публични места - в МОЛ,
в градинка, в Градската градина и т.н. и това е напълно приемливо. Повдигнато е
обвинение срещу ищеца за извършено от него престъпление по чл.159б ал.1
вр.чл.159а ал.1 вр. чл.26 от НК, чл.159в от НК вр. чл.26 от НК за това, че е
набирал ответницата с цел да бъде използвана за развратни действия в чужбина,
независимо от съгласието й; използвал я за развратни действия, като лице,
пострадало от трафик на хора. Несъмнено, и след като ответницата е основен
свидетел, се предполага, че отношенията между страните не са никак добри. В
о.с.з. ответницата заявява, че се страхува от ищеца, който е с криминално
минало, криминални прояви от дете и движещ се в средите на криминално проявени
лица. В случая обаче, въпреки изключително влошените междуличностни отношения
между ищеца и ответницата, спорът касае възможността на ищеца да осъществява
личен контакт с малолетното дете *** и следва да се отграничат всякакви други
странични за спора други обстоятелства. За преценка основателността на искането
на ищеца съдът взе предвид факта, че от една страна досегашният режим на лични
контакти е определен по съгласие на страните - в брачния процес, развил се по
реда на чл.50 от СК. От друга страна, бащата е все още непозната в достатъчна
степен фигура за детето. Ответницата
действително /така са се съгласили страните/ придружава детето при
срещите му с бащата и е нормално като всяка отговорна майка да иска да има
убеденост за това, че детето се чувства добре, поради което тя присъства на
тези срещи, но без да е в твърде близък контакт с ищеца и самото дете, без да
натрапва това свое присъствие. Видно е, че срещите се осъществяват на публични
места. Същевременно изслушаният по искане на ищеца свидетел *** заявява, че при
тези срещи /присъствал на една от тях/ протичат спокойно, няма ексцесии, бащата
се грижи много добре за детето, няма скандали. Майката на ответницата /св.Е.Д./
твърди, че често срещите на бащата с детето се използват от него, за да се
конфронтира с ответницата и с придружаващите я лица. Или, налага се извод, че
стига родителите на детето да съумеят да загърбят остротата в отношенията си,
то тези срещи на ищеца и детето могат да протичат напълно нормално и са
определени в удобен за детето, предвид възрастта му, час от деня. Стига да не се
впуска в излишни разпри с ответницата, за ищеца е налице възможност да се види
с детето, да си поиграе с него, да му осигури някакво забавление и то така, че
детето да не се стресира, да не става свидетел на междуличностните разправии на
родителите си.
Установява се, че понастоящем ищецът е с
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ - определение от
27.05.2020год. по описа на ВЧНД №326/ 2020год. по описа на ОС-Плевен, прието
като доказателство по делото. Мярката е взета във вр. с образувано досъдебно
производство срещу ищеца за извършени от него няколко престъпления, измежду
които : за това, че в периода от 27.04.2019год. до 14.12.2019год. в гр.Плевен,
при условията на продължавано престъпление, направил опит да принуди Р.Д. да предприеме действия, насочени към промяна
на показанията й по ДП2516/2017год. по описа на РП-Плевен и по този начин
ищецът да избегне наказателна отговорност, като употребил за това сила и
заплашване;……повдигнато му е и обвинение със закана за убийство спрямо Р.Д..
Като
взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните, факта, че
понастоящем ищецът е задържан под стража, съдът приема, че искът се явява
неоснователен и недоказан. Ответницата е предявила иск за лишаване на бащата на
детето от родителски права, отделен в отделно исково производство. На свой ред,
тя не е предявила иск на основание чл.59 ал.9 от СК, поради което съдът приема,
че в интерес на детето е да има режим на лични отношения със своя баща така,
както досега - определеният с решението, с което е постановен разводът на
страните. Както беше посочено, детето от една страна е твърде малко, не познава
така добре баща си и определеният режим понастоящем е достатъчен за бащата –да
го вижда и контактува с него, и за детето - да не се отдалечава от фигурата на
бащата и постепенно да го опознава. Впоследствие, след време ищецът има
възможността, която несъмнено законът му дава, да поиска един вече по-разширен
режим на лични отношения с детето, което да бъде в техен взаимен интерес.
Що се отнася до срещите на бабата и дядото по
бащина линия с детето, то същите имат правото да имат отделен режим на лични
отношения с детето, стига това, разбира се, да е в интерес на последното.
С
оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При
изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
направените разноски по делото - 800лв. за един адвокат. Няма направено възражение
за прекомерност на тези разноски.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.П., ЕГН **********,
с адрес *** против Р.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск на основание чл.59
ал.9 от СК за изменение на режима на лични отношения, определен на ищеца и
малолетното дете *** с Решение, постановено по гр.д. № 7983/2017год. по описа
на ПлРС, влязло в сила на 12.12.2017год., като НЕСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.13от ГПК А.А.П., ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Д., ЕГН **********,с
адрес: ***, разноски по делото в размер 800лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: