МОТИВИ към Решение № 324/12.12.2017г. постановено по АНД № 624/17г. на РС Търговище.
Производството е по
чл.375 и сл. от НПК, във вр. с чл.78а от НК.
Постъпило е
постановление от 07.07.2017г. на прокурора по реда на
чл.375 от НПК, с което се предлага обвиняемият по ДП № 737/2016г. по описа на
РУ на МВР - гр.Търговище – А.Б., да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършено от него престъпление по чл.133, пр.2 във вр.
с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като му се
наложи административно наказание.
В съдебно заседание
представител на РП Търговище поддържа постановлението, като пледира след като
обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност да му бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Обвиняемият не се
признава за виновен, моли за оправдаване. Неговият защитник също пледира за
постановяване на оправдателно решение.
При преценка на
събраните по делото доказателства по ДП № 737/2016г. по описа на РУ на МВР - гр.Търговище,
и в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, съдът, за да
се произнесе, взе предвид следното:
І. От фактическа
страна.
ДП № 737/2016г. е
водено срещу А.Б., роден на ***г. в Р.Турция , ЛНЧ ********** за престъпление по чл.133 предложение второ
във вр. с чл.129, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК.
На 10.08.2016г. между
св. Х.А. и св. М.Р.възникнал скандал на работното място на последната в гр.
Търговище – склад за строителни материали находящ се
на ул. „Кюстенджа“ № 43 в гр.Търговище. Св. Радева се
обадила по мобилния телефон на съпруга си - св. Р. Р. и плачейки му казала
"В склада съм, заплашват ме, ще ме бият, извиках и полиция!". Св. Р.
й отговорил, че веднага отива и тръгнал сам с управлявания от него бус. Складът за строителни материали, където работела
св.Радева, се намирал на ул. „Кюстенджа“ № 43 в
гр.Търговище. Св. Р. пристигнал пред мястото много бързо и видял как двама мъже
и една жена се качват в лек автомобил, който е паркиран пред магазина, в който
работа жена му. Тримата били с гръб към него и той първоначално не ги видял в
лице. Спрял неговият бус пред тяхната кола, тъй като
там имало място за спиране. В този момент още никой от магазина не бил излязъл
навън. Св. Р. излязъл от буса, стигнал до въпросната
кола и отворил предната дясна врата, където седял възрастен мъж - св.Х.А.. Св.Р.
се навел към св.Х.А. и го попитал "ти ли си този, който заплашва жена
ми?". Жената на шофьорското място - св.Л.А. и възрастния мъж - св.Х.А.
казали нещо на турски език и св.А. посегнал да удари с ръката св.Р.. Последния
му хванах ръката и той не успя да го удари, но в същото време младото момче — обв. А.Б., което седяло на задната седалка зад възрастния
мъж, отворило неговата си врата и както я отворило го ударило със самата врата
в областта на лявото рамо. В същото време св.Р. държал все още ръката на св. Х.А.
и като се дръпнал от удара на вратата, измъкнал и него от колата, пък и му
държал ръката, за да не го удари. Тогава св. Х.А. го ударил с юмрука на
свободната си ръка по лицето. Св. Р. отвърнал на удара и ударил св.Х.А., по
лицето с юмрук.Така двамата имали по една свободна ръка, с която си разменили
по няколко удара в лицата. В същия момент обв.Б.А. излязъл
от колата и отново с юмрук ударил няколко пъти по лицето св.Р., от лявата му
страна. Св.Р. се обърнал към обв.Б.А. и също го
ударил по лицето с юмрук. Докато двамата си разменяли удари св.Р. продължавал
през цялото време да държи едната ръка на св.Х.А.. Тогава обв.Б.А.
го бутнал и св.Р. залитнал и паднал на земята като при падането си усукал
коляното на десния крак. Станал прав, първоначално не усещал болка, тръгнал към
буса, но в този момент дошли служители на РУ- Търговище
и той се върнал обратно. Чак когато дошли полицейските служители св. Р. видял,
че жена му - св. Радева и сестра й - св. С.С.са
навън, пред магазина и са станали свидетели на случилото се. След пристигането
си, полицейските служители отвели в РУ- Търговище всички участници в инцидента
за изясняване на случая.
От заключението на
вещите лица по назначената комплексна психиатрична и психологическа експертиза –
доктор Владимир Заимов и психолог Татяна Костова е видно, че освидетелстваният А.Б.
не страда от психично заболяване или интелектуален дефицит. Възможността да
възприеме адекватно ситуацията свързана делото не е нарушена. Осв. разполага с ресурс правилно да възприема фактите от
обективната действителност. Развитието на психичните сфери е в норма. Няма
наличие на интелектуален дефицит. Притежава висок интелектуален потенциал,
съответен на възрастта и придобития жизнен опит. Израснал в пълно семейство с
хармонични взаимоотношения, с добро образование и професионална реализация,
фактори предопределящи добро социално функциониране. В мирогледа и възгледите
за света и хората не се идентифицират отклонения и девиации.
Предвид това осв. може да ръководи постъпките си и да
разбира свойството и значението на извършеното от него. Анализът на състоянието
на освидетелствания по време и след деликта дава
основание вещите лица да считат, че емоционалните му реакции не достигат
дълбочината на физиологичен афект. Действията на осв.
не се отличават с внезапност и импулсивност. Дълбока
психична астения характерна за постафективното
състояние също не е отчетена. Осв. е възприемал
фактическата обстановка, осъзнавал е наличието на конфликтната ситуация,
участието си в нея, като при изследването не били открити тежки промени във
възприятията и ограничение върху контрола над ситуацията. Създадената
конфликтна ситуация с поредица от закани и агресивно поведение на ответната
страна предизвикват напрежение и водят до формиране на ответна защитна реакция.
Осв. притежавал добре структуриран вътрешен и външен локус на контрола, което предопределя адекватни на фрустриращия момент реакции. В конкретната ситуация това е
вид защитна реакция на организма, естествен инстинктивен отговор към
неблагоприятни въздействия, които предизвикват физически и/или психически дискомфорт. Според експертизата осв.
Б. е хармоничен тип личност. Общителен, активен и уравновесен. Организиран.
Умее да поставя пред себе си задачи и да достига до решения. Не е склонен към
съперничество. Избягва конфликти. С правилна самооценка и позитивни възгледи за
света и хората. Спокоен, цени хумора, с естетичен характер. С много добро
социално функциониране и възможност за емпатия.
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза е видно, че на
10.08.2016г. Р.Р. е получил: Дълбоко косо линейно
охлузване по челото между двете вежди, охлузвания по гърба на носа и по горната
устна в дясната й половина, кръвонасядане по дясната раменница по вътрешната й повърхност. Охлузвания по
предната повърхност на дясно коляно с масивен оток в областта на дясната колянна става със силно затруднени и ограничени движения в
тази област. От проведените изследвания и лечение в МБАЛ Еврохоспитал
ООД е установено : Патологична колекция на кръв в дясната колянна
ставна цепка. Навяхване на дясна колянна става.
Разкъсване на предна кръстна връзка, синовит, хиндропатия на медиален бедрен кондил
- оперативно отстраняване на медиален литерален мениск. Установените увреждания в областта на дясната колянна става са причинили на пострадалия трайно затрудняване
на движението на десният долен крайник със среден срок за възстановяване около
4-5 месеца, ако не настъпят усложнения в оздравителния процес.
От заключението на
вещото лице по назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза е видно,
че на 10.08.2016г. при станало сбиване Р.Р. е получил
: охлузвания и кръвонасядания по лицевата част на
главата. оток и кръвонасядане със силно затруднени
движения в областта на дясната колянна става.
охлузване по лявото коляно. кръвонасядане по дясната раменница. След проведени консултативни прегледи от
специалист ортопед на 15.05.2016г. и проведено оперативно лечение на
02.09.2016г. е установено още - кръвоизлив в ставката цепка на дясната колянна става и разкъсване на предна кръстна връзка и
увреждане на медиален и латерален менисци. Налице е
причинно следствена връзка между инцидента на 10.08.2016г. и получената травма
на дясната колянна става. Механизма на получаване на
травмата съобщен от Р. е точно такъв - след нанесени удари и усукване около
надлъжната ос на десния крак с последващо падане
върху терена. Изключен е друг механизъм и ден на получаване на увреждането.
От заключението на
вещите лица по назначената повторната съдебно медицинска експертиза е видно, че
на 10.08.2016г. Р.А.Р. на 37 г. е получил:Ожулвания по челото между двете
вежди, по гърба на носа и горна устна, кръвонасядане
по вътрешната повърхност на дясната раменница в
горната и трета, навяхване на коляното на десния крак с частично разкъсване на
предна кръстна връзка и увреждане на мениск,
ожулвания по коленете на двата крака.
По повод на
уврежданията в областта на коляното се е наложило оперативно лечение.
Уврежданията в
областта на коляното са получени по механизма на ротация /завъртане, усукване/
на бедрото спрямо подбедрицата при фиксирана подбедрица и е възможно да се получи при падане от собствен
ръст.
Ожулванията по лицето
и коленете е резултат на тангенциално действие на твърди тъпи предмети.
Кръвонасядането по дясна раменница е
резултат на действието на твърди тъпи предмети.
Частичното разкъсване
на мениска, когато не причинят блокаж на ставата не
пречат на движенията на колянната става и не засягат
опорната функция на долния крайник, а след отзвучаване на острия период, може и
да се бяга.
Разкъсването /Руптурата/ на предната връзка най вероятно е била частична,
тъй като при пълно разкъсване се прави пластично възстановяване. Такова не е
правено при операцията.
След травмата Р.Р. е бил в състояние да ходи най вероятно с накуцване.
Налице е причинно -
следствена връзка между инцидента на 10.08.2016год. и получените от Р. телесни
повреди.
Уврежданията в
областта на коляното на десен крак е обусловило трайно затруднение движението
на крака за период от 1-2 месеца при обичайно протичане на оздравителния
процес.
Получените травми са
обусловили и временно разстройство на здравето не опасно за живота.
При анализа на
събраните по делото доказателства съдът установи, че по делото се оформиха две
групи гласни доказателства. И двете групи са заинтересовани от изхода на
делото.
Съдът намери, че горната
фактическа обстановка се доказа от втората група гласни доказателства –
показанията на свидетелите Р.Р., М.Р., М. М., Ш.Ш., Д.Й., К.К., С.С., Й.Й. – по лицето на Р. имаше кръв. Показанията на тези
свидетели са ясни последователни и категорични и се подкрепят от заключенията
на съдебно медицинските експертизи които са установи увреждания по тялото на
пострадалият Р., извън инкриминираното увреждане. Видно от показанията на
свидетеля Йордан Йорданов - по лицето на Р. е имало кръв. Това твърдение
напълно опровергава втората група свидетели, че срещу Р. не е упражнявано
физическо насилие от страна на обвиняемият. Следва да се отбележи, че
свидетелят Йорданов е напълно безпристрастен и незаинтересован от изхода на
настоящото производство.
Другата група гласни
доказателства са показанията на Х.А., Л.А. и обясненията на обвиняемият.
Свидетелите от тази група са роднини на обвиняемият и като такива са пряко
заинтересовани от изхода на делото. Както обвиняемият, така и двамата свидетели
категорично отрекоха да са удряли пострадалият, като последният сам бил паднал
на земята. Тези техни твърдения обаче категорично се опровергаха от заключенията
на съдебно –медицинските експертизи установили множество увреждания по тялото
на пострадалият Р.. Това мотивира съдът да се кредитира втората група гласни
доказателства по делото, като достоверни. Вещите лица Д. и М. бяха категорични
че такава средна телесна повреда не може да се получи само от падане от собствен
ръст без друго външно въздействие.
Относно механизма на
причиняване на инкриминираната телесна повреда. В съдебно заседание
пострадалият не беше категоричен дали е бил ударен с юмрук или блъснат от
обвиняемият, но след прочитане показанията му дадени на досъдебното
производство, потвърди, че казаното там е истина. На досъдебното производство е
посочил, че е бил ударен с юмрук от обвиняемият. От удара пострадалият усукал
тялото си и паднал на земята в резултат на което се получила инкриминираната
телесна повреда. Според вещите лица Д. и М. това е най-вероятният механизъм за
причиняване на увреждането – усукване и
падане и то в резултат на външно въздействие върху тялото на пострадалия.
Относно авторството на
деянието – и тук съдът напълно кредитира показанията на пострадалият Р., като
съдът не намери основания да не кредитира показанията на Р. и в тази им част.
С деянието си обв.А.Б. на 10.08.2016г. в гр.Търговище причинил на Р.Р. *** средна телесна повреда изразяваща се в трайно
затрудняване движението на десен долен крайник. Деянието е извършено по
непредпазливост – деецът не е целял настъпването на общественоопосантие
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По този начин обвиняемият
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.133,
пр.2 във вр. с чл.129, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК.
Предвид горното съдът
призна обвиняемият за виновен по повдигнатото обвинение. За това престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождавано от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК. От деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Предвид горното съдът
освободи обвиняемият от наказателна отговорност за извършеното престъпление и
на основание чл.78а от НК му наложи административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева. За да определи размера на наказанието съдът отчете като
смекчаващо обстоятелство факта, че и пострадалият упражнил физическо насилие
спрямо обвиняемият, макар и с по-нисък интензитет. Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчете причинените на пострадалия увреждания, извън
квалификацията.
С оглед показанията на
втората група свидетели, в конкретният случай не са налице обстоятелства
изключващи обществената опасност на деянието – неизбежна отбрана, крайна
необходимост. Установи се, че нападението върху пострадалият е било с по-висок
интензитет, а психологическата експертизата е категорична, че обвиняемият не е
бил в състояние на афект, в момента на причиняване на инкриминираното увреждане.
Съдът намери, че така
определеното наказание по размер съответства на тежестта и обществената
опасност на деянието и дееца, като по този начин ще бъдат постигнати целите на
наказателната превенция и репресия – индивидуална и генерална.
На основание чл.189,
ал.3 НПК съдът осъди обвиняемият да заплати направените по делото разноски на
досъдебното и съдебно производство.
Водим от горното съдът
постанови решението си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :