Р
Е Ш Е Н И Е
№ 478
гр. Кюстендил, 07.03.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди
двадесет и четвърта година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 181/2023 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „П.Е.Е.Б.“
ООД, ***, чрез адв. Г. Д., против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат"
от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., за кампания 2019
г., с изх. № 02-100-2600/3035 от 15.11.2022 г., издадено от заместник
изпълнителния директор на Д. фонд "З.", в частта, с която е извършено
намаление и е наложена санкция за наддеклариране и за бракувани животни в
размер на 3 911,60 лв.
С жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на акта в оспорената му част, като постановен при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната
му. Претендират се разноски.
Ответникът - зам. изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител гл. юрк.
Д. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата се остави
без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Кюстендил, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 29.05.2019 г. оспорващото
дружество е подало заявление за подпомагане 2019 г., като е заявило за подпомагане животни по мярка 10 "Агроекология и
климат"
от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., по направление "Опазване на застрашени от изчезване
местни породи". Съгласно таблица на заявения брой животни по направления
"Опазване на застрашени от изчезване местни породи" от мярка 10
"Агроекология и климат", декларирани за кампания 2019 г. са 64 броя говеда
(л. 97). Представена е подписана от жалбоподателя декларация,
с която е декларирано, че: 1). е запознат с
изискването да не намалява броя на одобрените животни (по видове) от последното подадено заявление за подпомагане, с
което е поел пет годишен ангажимент; и 2) е запознат с изискването за отглеждане на животни, с
които кандидатства за период от 5 години, като при намаляване на броя им,
вследствие на клане, продажба, смърт или кражба, че следва да представи на ДФЗ
- РА съответните документи (до 80 дни от деня, следващ последния ден за
подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на "Заявление за
плащане" на следващата година, ако събитието се е случило след този период) - л. 101 от делото. В същата декларация в клетка "Специфични документи
по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни
за селското стопанство" оспорващото дружество е удостоверило и изискуемите
документи, с които разполага и предоставя, а именно: копие от
"Зоотехнически сертификат" или "Сертификат за произход" за
говеда, биволи, овце, кози и свине (т. 1). Удостоверил е, че не представя документите по т. 2,
т. 3 и т. 5, сред които и документ за загубата на животни.
След извършване на административна проверка по подаденото от дружеството жалбоподател заявление за подпомагане в базата данни на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), не са установени животни с ушни марки BG36007322, BG360028281, BG36026365, BG36028297 и BG36035528.
С Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от
Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., с
изх. № 02-100-2600/3035 от 15.11.2022 г. на заместник изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие" в оспорената му част, жалбоподателят е уведомен, че
на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 10 "Агроекология и климат" от
Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., е извършено намаление и е наложена санкция за
наддеклариране и за бракувани животни. Като мотив за отказа е посочено, че
кандидатът не е предоставил в ДФЗ документи, съгласно чл. 43, ал. 1 от
Наредбата, които да удостоверят причината за загубата на липсващите 5 броя
говеда с посочените идентификатори (ушни марки).
По делото са изискани от Областна дирекция по безопасност
на храните – гр. Кюстендил справки от Интегрираната информационна система
„ВетИС“ на БАБХ, от които установява, че от дружеството е депозирано
уведомление от 02.04.2019 г. за умрели животни, в което се сочи, че са
установени липсващи 5 броя животни - говеда с ушни марки BG36007322, BG360028281, BG36026365, BG36028297.
Приложена е и подадена от дружеството декларация за клане/умиране на място на
животно от 03.04.2019
г., в която се сочи, че в животновъден обект № 8571-0061, собственост на жалбоподателя,
не са налице 5 броя говеда с посочените ушни марки, "които са убити от
диви животни“, като същата е приета от ветеринарен лекар, обслужващ обекта на
жалбоподателя.
Представена по делото е и жалба с вх. № КЖ-2353
от 29.04.2020 г., депозирана от дружеството до директора на Областна дирекция
по безопасност на храните – гр. Кюстендил, с която е заявено, че животните са
налични и се иска възстановяването им в Интегрираната информационна система
„ВетИС“ на БАБХ. Във връзка с така депозираната жалба, са представени
доказателства за извършена съвместна проверка на ДФЗ с ОДБХ - Кюстендил на
05.05.2020 г. Приет по делото е Констативен протокол от посочената дата,
изготвен от ОДБХ – гр. Кюстендил, от която е видно, че при извършена такава
проверка на място в животновъден обект № 2539 – 0015 в с. Буново, общ.
Кюстендил, собственост на дружеството жалбоподател е установено наличието на говеда
с ушни марки BG36007322, BG360028281, BG36026365, BG36028297 и BG36035528 (л. 147 от делото), като е посочено,
че същите са налични в животновъдния обект към датата на проверката.
Оспореният акт е изтеглен от СЕУ на 31.05.2023 г., видно от известие за
доставяне/връчване на уведомително писмо – л. 21.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че оспореното уведомително писмо в оспорената му част е издадено от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия, а именно заместник изпълнителният директор на ДФЗ. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиниция на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове. В чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможността изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на зам. изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г., съгласно която изпълнителният директор на ДФЗ делегира на заместник изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни писма по схемите за директни плащания (л. 118 от делото).
Актът в оспорената му част е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните
основания за издаването му. При издаването на акта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно
основание за отмяната му. Дружеството е уведомено
за проверката на място, както и за резултатите от същата, предоставена му е
възможност да депозира възражения/обяснения.
Съдът намира обаче, че не е налице неизпълнение на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., според която при загуба на животни, подпомагани по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", вследствие на клане, продажба, смърт или кражба земеделските стопани следва да представят в ДФЗ – РА, до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните, както следва: 1. становище за негодността на животното за използване за развъдна дейност от съответната развъдна организация или ИАСРЖ с препоръка за реализиране на животното за месо или за продажба на друга животновъдна ферма; 2. при смърт от болест – документ от официален ветеринарен лекар (аутопсионен документ); 3. при смърт вследствие на нападение от хищници – документ, издаден от държавно горско стопанство и/или от директора на дирекция на национален парк, в зависимост от това, кой стопанисва територията, на която се е случило нападението; 4. при кражба – протокол от съответното подразделение на Министерството на вътрешните работи.
Видно е, че прилагането на тази разпоредба касае четири хипотези на загуба на животни - клане, продажба, смърт или кражба, при наличието на които земеделският стопанин е длъжен да представи изрично изброените документи в т. 1 – т. 4 на ал.1
От събраните по делото доказателства, се установява, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане – 29.05.2019 г. процесните 5 бр. говеда са придвижени от животновъден обект № 2539-0015, находящ се в с. Буново, собственост на дружеството до животновъден обект № 2571-0061, находящ се в с. Преколница, общ. Кюстендил, собственост на дружеството, като за придвижването е издадено ветеринарномедицинско свидетелство № BG2019-024264 от 29.05.2019 г. Същите са били налични и са се намирали в друг ЖО, собственост на жалбоподателя. Не е настъпила тяхната загуба, тъй като не са били обект на клане, продажба, смърт или кражба, при които хипотеза възниква задължението за земеделския стопанин да депозира документите по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г..
В подкрепа на горното е и установеното впоследствие на 11.05.2020 г. възстановяване на животните в Интегрираната информационна система „ВетИС“ на БАБХ във връзка с жалба с вх. № КЖ-2353 от 29.04.2020 г., от дружеството до директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Кюстендил, с която е заявено, че животните са налични и се иска възстановяването им в Интегрираната информационна система „ВетИС“ и извършената съвместна проверка на ДФЗ с ОДБХ на 05.05.2020 г. Видно от приетия по делото Констативен протокол от посочената дата, изготвен от ОДБХ – гр. Кюстендил, при извършена такава проверка на място в животновъден обект № 2539 – 0015 в с. Буново, общ. Кюстендил, собственост на дружеството жалбоподател е установено наличието на говеда с ушни марки BG36007322, BG360028281, BG36026365, BG36028297 и BG36035528 (л. 147 от делото). Посочено е, че същите са налични в животновъдния обект на жалбоподателя към датата на проверката. В този смисъл не се доказаха в хода на съдебното производство констатациите на административния орган за липса на документи, надлежно удостоверяващи наличие на данни за смърт на конкретно сочени животни – говеда, доколкото не е настъпила загуба на процесните животни. Коректността на данните при регистрацията на животните в Интегрираната информационна система „ВетИС“ на БАБХ със статус „убито от диви животни“ с дата 04.06.2019 г. и възстановяването им след това на 11.05.2020 г. в животновъдния обект № 2571-0061, в който са отразени като умрели, не може да се вмени във вина на земеделския стопанин и не следва да води до неблагоприятни последици за същия.
При тези факти, съдът намира, че административният орган неправилно е приел, че са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 17, ал. 2, т. 4 и чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г., поради което административният акт в оспорената му част е незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, основателна е
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски и същата следва да бъде
уважена в размер на 740 лева, представляващи такива за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и
климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., за
кампания 2019 г., с изх. № 02-100-2600/3035 от 15.11.2022 г., издадено от
заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която
е извършено намаление и е наложена санкция за наддеклариране и за бракувани
животни в размер на 3 911,60 лв.
ОСЪЖДА Д. фонд "З."*** да заплати на „П.Е.Е.Б.“
ООД, ***, сумата от 740 лв. (седемстотин и четиридесет
лева), направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: