№ 25430
гр. София, 20.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА Гражданско дело №
20231110146950 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано по Молба вх. №
168438/23.05.2024 г. на адвокат Г. М., пълномощник на ищеца по делото.
В молбата се иска изменение на решението в частта за разноските като претендира да
му бъде присъдено възнаграждение от 1000 лева. Излага подробни доводи относно
основателността на това свое искане. Твърди, че не е направено изявление в законовия срок
относно прекомерност на претендираното възнаграждение от насрещната страна. Позовава
се на съдебна практика на националните съдилища и на СЕС.
Ответникът по молбата ИАМ е ангажирала становище в указания от съда срок.
Възразява срещу искането на процесуалния представител на ищеца да бъде изменено в
частта му за разноските съдебното решение по делото, като счита молбата на адвокат М. за
увеличаване на размера на определеното от съда възнаграждение за неоснователна. Излага
подробни съображения в подкрепа на становището си. Позовава се на съдебна практика на
СЕС и на националните съдилища. Моли съда да остави без уважение подадената молба,
като неоснователна.
След като взе предвид материалите по делото, съдът счита, че молбата се явява
неоснователна по следните съображения: Ищецът в производството е представляван от
адвокат, който му е предоставил правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата – без да заплаща адвокатски хонорар, като съгласно посочената разпоредба, в
случай на благоприятен изход от производството по делото възнаграждение в полза на
адвоката се присъжда от съда за сметка на насрещната страна. Молителят в настоящото
производство е адвокатът, предоставил безплатната правна помощ в полза на ищеца. В тази
хипотеза не се ангажират доказателства за реално плащане, нито се доказва дали лицето,
което се ползва от тази безплатна правна помощ е такова, което не е в състояние да заплати
адвокатски хонорар. В мотивите към решението, чието изменение и допълнение се иска в
частта за разноските, съдът е обсъдил защо и как присъжда в полза на адвоката, оказал
безплатна правна помощ в полза на ищеца, конкретна сума и как е достигнал до този
размер. Изрично е отразено в мотивите към съдебното решение, че съдът е взел предвид
1
липсата на фактическа и правна сложност на производството по делото, както и факта, че
делото е разгледано и приключено в едно открито съдебно заседание. От протокола от
проведеното открито съдебно заседание е видно, че процесуалните представители и на двете
страни не са се явили и са депозирали молби за гледане делото в тяхно отсъствие, а
ангажираните доказателства са изключително писмени, които са били известни на страните
преди образуване на делото, тъй като касаят техни договорни отношения. Не са ангажирани
и събирани други доказателства, а цялостната процесуална защита на ищцовата страна е
била осъществена чрез подаване на писмени молби, становища и защити.
На следващо място, при липсата на реално направени разходи за адвокатска услуга,
предоставена на страна по делото, размерът на възнаграждението на съответния адвокат се
определя по преценка на съда. Наредбата на Висшия адвокатски съвет се явява подзаконов
нормативен акт, който урежда минималните размери на адвокатските възнаграждения, които
клиентите на лицата, упражняващи адвокатската професия следва да заплащат. Доколкото в
определени случаи други нормативни актове препращат към тази наредба, съдът прилага
посочените размери, но същата не дерогира действието на нормативните актове от по-висок
ранг, какъвто се явява Гражданско-процесуалния кодекс, където е определено императивно
как се определя цената на иска (исковете), дори при кумулативно съединяване и как се
определя държавната такса, дължима от съответните страни (чл. 72, ал. 1). Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на молителя, почиващи на цитираните разпоредби на
Наредбата, както и въведеното в молбата тълкуване на Решението на СЕС по дело С-438/22
и на националната съдебна практика. Доколкото съдът не извършва проверка и преценка на
обстоятелствата, обуславящи предоставянето на безплатна за съответната страна по делото
адвокатска помощ, право на страната е да избере дали да се ползва от този вид защита или
от платена такава, или да поиска правна помощ по реда на чл. 95 от ГПК и по Закона за
правната помощ от съответния компетентен съд. Това право на ползващата страна обаче не
може да се вмени в задължение на другата страна, насрещна по съответния иск, да търпи
последиците от този избор и гарант за равнопоставеност на страните се явява отново съдът.
При липса на възможност, поради непредоставени правомощия, съдът да контролира
законосъобразно упражняване на правото по чл. 38 от Закона за адвокатурата за ползване на
безплатна за страната адвокатска помощ и съдействие, единственият възможен начин за
съблюдаване равнопоставеността на двете страни е, чрез определяне на съответното
възнаграждение за адвокат по преценка на съда, съобразно характера на производството,
неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените заседания, събраните
доказателства, реалните процесуални действия, осъществени от адвоката, предоставил
правната помощ по реда на чл. 38 от ГПК. Тези обстоятелства са обективни, установими по
съответното производство и не подлежат на тълкуване. Съдът в конкретния случай ги е
приложил абсолютно равнопоставено, определяйки по съответния начин възнаграждението
на молителя и на юрисконсулта, представляващ ответника.
Като се има предвид изложеното по-горе и факта, че при присъждане на
възнаграждение на адвокат за предоставена от него безплатна правна помощ на лице,
2
отговарящо на условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата не се касае за уговорено между
страната възнаграждение, разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата е неприложима. Не е
налице липса на регулация, за да се прилага обичайното право, каквито са доводите на
молителя, а от друга страна уважаването на молбата би довело до нарушаване на
съществени принципи на гражданското право и процес в отношенията между двете страни
по делото, а именно принципите за добросъвестност (чл. 3 от ГПК) и принципа за равенство
между страните (чл.9 от ГПК).
Не на последно място, съдът е достатъчно подробно е мотивирал защо присъжда
определен размер възнаграждение в полза на молителя адвокат Г. М.. Не е налице грешка в
изчисляването на сумата, присъдена в негова полза, нито има непълнота, за да се извършва
изменение или допълване на решението в частта за разноските. Касае се за несъгласие на
заинтересованото лице с мотивите на съда за определянето на разноските, което обаче
подлежи на проверка от съответната въззивна инстанция, а не чрез изменение или допълване
на акта на първоинстанционния съд.
Ето защо, съдът счита, че молбата се явява неоснователна, поради което и на
основание чл. 248 от ГПК от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № № 168438/23.05.2024 г. на адвокат Г. М., пълномощник на
ищеца по делото, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3