№ 5813
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20221100113104 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Д. А., с която е
предявен срещу В. Й. С. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 30000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие на причиняване на лека телесна повреда от ответника при деликт,
извършен на 04.03.2019 г.
Ищецът твърди, че на 04.03.2019 г., около 17:00 ч., прибирайки се в дома
си, е преминал по пътека зад блок 433 в ж.к. Младост 4 и към него се спуснало
заплашително се спуска лаещо куче, вързано на верига. Ищецът отправил от
ответника - стопанин на кучето, забележка за начина, по който е вързано, в
следствие на което ответникът започнал да обижда ищеца и да го заплашва,
нападнал го и му нанася травматични вреждания, изразяващи се в контузия на
главата с разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област (наложила
хирургична обработка) с изходящо продълговато от нея ивицовидно
охлузване, множество кръвонасядания и охлузвания по торса и крайниците,
някои от които с двойно ивицест характер, сътресение на мозъка. Във връзка с
общото неразположение и оплакванията от световъртеж, главоболие, безсъние
и шум в ушите е констатирана временна неработоспособност на ищеца и
същият е в отпуск по болничен от 04.03.2019 г. до 07.04.2019 г. или общо 35
календарни дни. Наложило се ищецът и семейството му да сменят
местоживеенето си поради страх от саморазправа от страна на ответника. По
образувано наказателно производство от частен характер с Присъда от
13.03.2023 г. ответникът е признат за виновен за причиняване на лека телесна
повреда – престъпление по чл.130 НК. Ищецът оценява понесените
неимуществени вреди за сумата от 30 000 лв. и моли да му бъдат присъдени,
1
заедно с лихвата за забава от датата на деликта.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е нанасял
удари на Д. А. или да е имал никакви взаимоотношения с него, излага
твърдения, че не го познавам и не го е го виждал. Посочва, че твърденията за
нанесена телесна повреда по начин особено мъчителен за пострадалия начин
не отговарят на истината и за което ответникът е оправдан. Оспорва
ответникът и семейството му да са променили местоживеенето си. Възразява
и против размера на претенцията, като счита, че същият не е съобразен с
критерия за справедливост.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
С влязла в сила присъда от 13.03.2023 г. по НЧХД № 7662/2019 г. по
описа на СРС, НО, 23 състав, В. Й. С. е признат за виновен в това, че на
04.03.2019 г. в гр. София, ж.к. ******* е нанесъл удари с лопата по главата и
тялото на Д. Д. А., в резултат на което причинил на последния лека телесна
повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като подсъдимият е оправдан по
обвинението телесната повреда да е причинена по начин, особено мъчителен
за пострадалия.
По силата на чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, поради което за настъпване на увреждането по
механизма, приет от наказателния съд, авторството и причинените
съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от влязлото в сила
решение.
Установява се от представените писмени доказателства, представляващи
медицински документи, че за лечение на травматичното увреждане ищецът е
приет в УМБАЛ „Света Анна“ АД - София на 04.03.2019 г. със скалпова
разкъсно-контузна рана и мозъчно сътресение. Извършена е оперативна
намеса, изразяваща се в ревизия на раната за чужди тела, хемостаза,
възстановяване интегритета на меките тъкани. На ищеца е оказана
психологична подкрепа посредством консултации с психолог. Изписан е от
болницата на 08.03.2019 г. От амболаторен лист от 20.03.2019 г. се установява,
че след болничното лечение ищецът е продължил да изпитва главоболие с
фотофобия (дискомфорт от светлина), световъртеж, страдал е от безсъние и
шум в ушите Издаден му е болничен лист за неработоспособен за период от 35
дни.
От показанията на свидетеля М.В.В., във фактическо съпружеско
съжителство с ищеца, се установява, че след нанесените телесни увреждания
ищецът е изпитвал главоболие, заради мозъчното сътресение е могъл да
полага труд, тъй като професията му изисква работа с компютър, станал
2
затворен и необщителен, мнителен - изпитвал страх да не стане обект на
агресия. Свидетелката не е могла да посещава ищеца в болницата, тъй като
поради страх още на следващия ден след инцидента с детето си са напуснали
гр. София, тъй като ответникът живеел в съседен вход. Преди побоя ищецът и
свидетеллката не са комуникирали с ответника, а още на следващия ден след
инцидента са отишли в Пловдив, където живеят до момента.
От показанията на свидетеля С. Д. А., брат на ищеца, се установява, че е
видял ищеца веднага след произшествието – в болницата, бил много уплашен,
че нападението може да продължи и срещу членове на семейството му.
Поради това на следващия ден е помогнал на съпругата на ищеца да събере
багажа и да се преместят извън София. След побоя ищецът имал болки и
безсъние, променил се е емоционално, станал затворен, раздразнителен,
отказвал да пътува, спрял да се вижда с приятелския си кръг.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в посочените части като
логични, последователни и съответстващи на останалия доказателствен
материал. Показания относно обстоятелства извън предмета на доказване
няма да бъдат обсъждани.
Свидетелите И.Д.Ц. – във фактическо съпружеско съжителство с
ответника и Б.М.С. сочат в показанията си, че са виждали след инцидента
ищеца и семейството му пред блока в ж.к. „Младост“ в София, че след
инцидента ищецът и съпругата му не изглеждали притеснени, изглеждали
спокойни. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели в тази им част,
доколкото противоречат на останалия събран доказателствен материал,
включително гласните и писмените свидетелства - приложеното към исковата
молба удостоверение за настоящ адрес с изх. № 04468/17.04.2019 г., ищецът е
имал заявен настоящ адрес гр. София, р-н „Подуяне“, ул. „******* към
17.04.2019 г., а считано от 2022 г. регистрираният му адрес е в гр. Пловдив.
По изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента
от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на
ответника, неговата вина и причинната връзка между действията на ответника
и причиненото телесно увреждане. Естеството на понесените болки и
страдания се установява от представените по делото писмени доказателства,
както и свидетелските показания. Поради това съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за обезщетения за неимуществени вреди,
вследствие на претърпяното травматично увреждане и причинен дискомфорт,
свързан с смяна на местоживеенето на ищеца и семейството му.
При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди на
основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти –
броя и характера на уврежданията, а именно травматични увреждания в
областта на главата – разкъсно-контузна рана фронто-париетално в ляво с
подлежащ подкожен хематом, подкожен хематом на десния долен клепач,
3
охлузна рана в областта на левия лакът, мекотъканна контузия по задната
повърхност на гръдния кош и задно-страничната повърхност на лявото бедро,
мозъчно сътресение, налагащи хирургична обработка и престой на ищеца в
болнично заведение за лечение. Съдът съобразява и изпитания дискомфорт от
промяна на местоживеенето на ищеца и семейството му в следствие от страх
от саморазправа и агресия от страна на ответника. Следва да се съобрази и
начина на настъпване на увреждането, а именно – причиняване на телесни
увреждания чрез нападение в гръб, с лопата, на невъоръжен човек (доколкото
липсват твърдения или данни ищецът към момента на нападението да е
разполагал с огнестрелно, хладно или друго оръжие за самозащита). При
съобразяване на тези критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е
в размер на 30 000 лв. Посоченият размер по най-пълна степен отразява
естеството и тежестта на понесените увреждания, отнесени към конкретните
социално-икономическите условия в момента на увреждането (2019 г.),
съобразно съдебната практика като ориентир за обществената мяра за
справедливост. Настоящия състав приема, че сумата от 30 000 лв. в пълна
степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претърпените неимуществени вреди.
С оглед основателността на иска за вземането за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен и искът за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на
увреждането. С оглед на това ответникът дължи лихва за забава от деня на
увреждането до пълното изплащане на обезщетението.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 600 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата в размер на 1 200 лв. – държавна такса за
производството.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Й. С. , ЕГН: **********, да заплати на Д. Д. А., ЕГН:
**********, както следва:
на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от нанесени телесни увреждания,
причинени от ответника при деликт, осъществен на 04.03.2019 г., заедно със
4
законната лихва от 04.03.2019 г. до окончателното плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2 600 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА В. Й. С., ЕГН: **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 200 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5