РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1108
гр. Пловдив, 29.06. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. , като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2304
по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 32, ал.8 от Закона за развитие на академичния
състав на Република България/ЗРАСРБ/.
Образувано е по оспорване
на С.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призоваване :
гр.Пловдив,бул.“Марица“ № 93 партер против Решение от 15.07.2019 г. на Комисия
по допустимост, обективирано в протокол от същата дата относно конкурс за
академичната длъжност „доцент" по: област на висше образование 3.
Социални, стопански и правни науки; професионално направление 3.6. Право
(Международно право и международни отношения), в Юридическия факултет на
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски", обявен в ДВ бр. 31 от 12
април 2019 г., В ЧАСТТА му, в която кандидатът С.П.М. не се допуска до участие в конкурса.
Навеждат се доводи за нищожност на
административния акт, евентуално за неговата незаконосъобразност. Поддържаните
оплаквания за нищожност на административния акт се субсумират в твърденията, че
в случая на първо място обжалваният административен акт е издаден от орган, който няма
компетентност за това. В тази насока се твърди, че единствено научното жури по
чл. 25 от ЗРАСРБ е орган, компетентен да вземе решение за допускане на
кандидатите в конкурса до оценяване. Твърди се също, че Комисията по
допустимост, издала оспорения акт, е сформирана в противоречие с разпоредбата
на чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ, съответно е действала в незаконен състав, поради
което взетите от нея решения се явяват нищожни, като взети при липса на
компетентност на съответния орган. Поддържаните основания
за незаконосъобразност на административния акт се свеждат до твърдения за противоречие
с материалноправни разпоредби на основание чл. 146, т. 4 от АПК. В тази връзка
се поддържа, че условията и реда за заемане на академичната длъжност
„доцент" са уредени в чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ, в чл. 53, ал. 1 от
ППЗРАСРБ. Тези критерии са императивни и не могат да бъдат изменяни чрез
вътрешните правилници за развитие на
академичния състав на отделните висши учебни заведения. Все в тази насока се
твърди, че ако конкретният кандидат покрива тези критерии така, както са
предвидени в ЗРАСРБ и в ППЗРАСРБ, то той отговаря на изискванията за заемане на
академичната длъжност „доцент", поради което следва да бъде допуснат до
участие в конкурса. От друга страна се поддържа, че действително чл. 15, ал. 1
от ЗРАСРБ предвижда, че с правилниците на висшите училища и научните
организации могат да бъдат определени и допълнителни изисквания за заемане на
академичните длъжности „главен асистент", „доцент" и „професор",
отразяващи спецификата на отделните професионални направления. Тази разпоредба
обаче позволява на университетите да приемат допълнителни изисквания към
кандидатите с оглед на особеностите на отделните професионални направления,
като тези допълнителни изисквания трябва да представляват критерии, различни
(от там и допълнителни) от изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ и на чл. 53,
ал. 1 от ППЗРАСРБ. Тези допълнителни изисквания на практика се отразяват в
допълнителните изисквания на отделните факултети в ПУ по процедурите за развитие
на академичния състав (каквито Юридическият факултет на ПУ не е приел). Според
доводите на оспорващия разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗРАСРБ обаче не
позволява на университета в своя правилник да изменя императивните изисквания
на закона, на които трябва да отговарят кандидатите за заемане на съответната
академична длъжност, и по този начин да ограничава правата на последните,
предоставени им от закона.
Иска се прогласяване
на нищожността на оспорения
административен акт от съда, евентуално неговата
отмяна и връщане на административната преписка на административния орган със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се и
присъждане на сторените разноски по производството.
Ответникът –
Комисия по допустимост, относно конкурс за академичната длъжност „доцент"
по: област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки;
професионално направление 3.6. Право (Международно право и международни
отношения), в Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски", чрез своя председател Доц. д-р Т.Ф. застъпва становище за
процесуална недопустимост на подадената жалба, евентуално за нейната
неоснователност. Доводите за недопустимост на жалбата се обосновават с
твърдения за липса на предмет и отпаднал правен интерес от оспорването по
причина, че конкурсната процедура вече е приключила със стабилен
административен акт и сключен трудов договор с избрания кандидат. Твърденията
за недопустимост на жалбата поради липса на предмет се обосновават също така и с
доводи, че решението на Комисията по допустимост е влязло в законна сила по
реда на чл. 11, във връзка с чл. 67, ал. 1 от Правилника на ПУ. Причината е
неподадено възражение до декана за определяне на друга комисия, респ.
преразглеждане на решението за недопускане до конкурса. В тази връзка се
поддържа, че оспореното решение е влязло в законна сила на 27.07.2019 г., а
жалбата до Административен съд - Пловдив е подадена на 31.07.2019 г., т.е. пет
дни след влизане на решението на сила. По отношение на основателността на жалбата се поддържа, че решението на Комисията е
издадено от орган, който има компетентност за това по силата на
нормативен акт и на Правилника на ПУ (чл. 67). Комисията по допустимост е
сформирана в съответствие с разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ и е
действала в законен състав, съобразно изискванията на чл. 48, ал.
2 ППЗРАСРБ, уточнени допълнително в чл. 59, ал.1 Правилника на ПУ. Поддържа се също така, че не е налице противоречие с материалния закон при
решението за недопускане на кандидата С.П.М.. В тази насока ответникът се
позовава на разпоредбитеа
на чл. 15, ал. 1, изр. 1 от ЗРАСРБ, чл. 26, ал.5 от ЗРАСРБ и чл. 1а, ал. 2
от ППЗРАСРБ, чрез които
се дава възможност на висшите училища да завишават минималните национални
наукометрични изисквания.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост на оспорването, събраните в
настоящото производство доказателства поотделно и в съвкупност и доводите на
страните, намира за установено следното:
От данните по
делото се установява, че със Заповед № Р 33-3554 от 08.07.2019г. на Ректора на
ПУ “Паисий Хилендарски“ на основание доклад от декана на Юридическия факултет и
чл.21, ал.1 от ЗРАСРБ, чл.48,ал.1 от ППЗРАСРБ и чл.67, ал.1 от ПРАСПУ, е
назначена Комисия в състав : Председател Доц. д-р Т. С. Ф. и Членове : 1.Доц.
д-р К. В. П.и 2.Доц. д-р Г. В. Г., която да проведе заседание на 15.07.2019г.
от 10, 00 часа в Деканата на Юридически факултет в сградата на Пловдивски
университет „Паисий Хилендарски“ за академична длъжност доцент" по: област
на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки; професионално
направление 3.6. Право (Международно право и международни отношения), в
Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски",
обявен в ДВ бр. 31 от 12 април 2019 г.
На 15.07.2019г. от 10, 00 часа в Деканата на
Юридически факултет в сградата на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
се е състояло заседание на Комисията, която е извършила формална проверка за
наличието на всички изискуеми документи по чл.66, ал.2 от ПРАСПУ. Относно
кандидатът С.П.М. е констатирано, че съгласно приложеното Удостоврение с изх.№
У-2163/12.07.2019г. на ПУ“Паисий Хилендарски“ се установява, че лицето има две
години преподавателски стаж на длъжност „асистент“ в Юридическия факултет на
Пловдивски университет и е придобил ОНС
„доктор“ на 18.09.2017г., поради което не са налице основанията по чл.65, ал.1,
т.2 и 3 от ПРАСПУ. По тези съображения Комисията не е допуснала кандидатът С.П.М.
до участие в конкурса. Относно кандидатът Г.К.Г. е констатирано, че съгласно
приложено Удостоверение изх.№ У-2113/10.06.2019г. на ПУ“Паисий Хилендарски“ се
установява, че лицето има 19 години и 5 месеца и 28 дни преподавателски стаж,
от които 2 години 6 месеца и 25 дни на длъжност „главен асистент“ в Юридическия
факултет на Пловдивски университет и е придобила ОНС „доктор“ на 05.10.2014г.,
поради което и са налице основанията по чл.65, ал.1 от ПРАСПУ. По тези
съображения Комисията е допуснала кандидатът Г.К.Г. до участие в конкурса.
Решението на Комисията
за допускане, респ. недопускане на съответния кандидат е обективирано в
Протокол от 15.07.2019г. Решението за недопускане на кандидата С.П.М. му е
съобщено с писмо с обратна разписка на 19.07.2019г.
По
административната преписка са представени и са приобщени към доказателствения
материал по делото подадените документи за участие в канкурса от кандидата С.П.М.,
съгласно молба под опис на л.162 и сл. от делото.
По делото е
представено и е приобщено към доказателствения материал и Препис – извлечение от Протокол № 72 от
заседание на Факултетния съвет на
Юридически факултет, проведено на 30.09.2019г., с което с 19 гласа
за и 1 глас против главен асистент Г.К.Г.
е избрана за „доцент“ по: област на висше образование 3. Социални, стопански и
правни науки; професионално направление 3.6. Право (Международно право и
международни отношения), в Юридическия факултет на Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски".Представено е и допълнително споразумение към трудов
договор от 30.09.2019г. относно назначаването на Г.К.Г. на посочената длъжност.
С оглед
компетентността на състава на Комисията са представени и са приобщени към
доказателствевия материал по делото Заповед № 176/13.02.2017г. на Декана на
Юридически факултет при ПУ“Паисий Хилендарски“ и Пълномощно от 04.07.2019г. от
Декана на Юридически факултет при ПУ“Паисий Хилендарски“.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА. Съгласно чл.32, ал.8 от ЗРАСРБ “Всички актове на
органите на висшето училище или на научната организация във връзка с
придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по
този закон могат да се обжалват пред съда по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.” Решението на Комисията по допускане на
участниците е първия акт с правно значение за участниците в конкурса за заемане
на академична длъжност „доцент“. Решението на Комисията по допускане до участие
в конкурс пряко, директно рефлектира в правната сфера на недопуснатия до
участие кандидат, като по този начин засяга негови права и законни интереси,
тъй като прегражда правото му на по - нататъшно участие в конкурса. Следователно
решението на Комисията по допускане за участие в конкурсното производство по
своята същност е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Законът не е посочил подлежи ли на самостоятелно обжалване решението на Комисията,
с което даден кандидат не е допуснат до участие, така, както изрично е сторил
това в други закони, регламентиращи възникване на правоотношение чрез конкурс –
чл. 93, ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 10в, ал. 4 от Закона за държавния
служител, чл. 182, ал. 3 ЗМВР. Всички те изрично предвиждат само
административно обжалване на решенията на комисиите за допускане до участие в
конкурс. Този му подход, на непосочване подлежи ли акта на Комисията на
оспорване, е идентичен с подхода, който е използвал в Закона за съдебната власт
– чл. 181, ал. 1. В същото време чл. 32, ал. 8 ЗРАСРБ предвижда, че всички
актове на органите на висшето училище във връзка със заемането на академичните
длъжности могат да се обжалват пред съда. Вярно е, че Комисията не е орган на
висшето училище по смисъла на чл. 23, чл. 24, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 26в,
ал. 3, чл. 26г, ал. 2, чл. 26д, ал. 2 ЗРАСРБ, а в случая, е нарочно създаден
такъв с определена компетентност единствено в процедурата по конкурс за заемане
на академична длъжност. Но законодателят не е постановил изрично, че решенията
на Комисията не подлежат на съдебен контрол. А ноторно известно е, че един
административен акт, който засяга права и законни интереси на адресата, не
подлежи на съдебен контрол само тогава, когато законодателят изрично е посочил
това в закон. Фактът, че в чл. 30 и 31 ЗРАСРБ е създадена възможност министърът
на образованието и науката да бъде сигнализиран или да се самосезира за
допуснати нарушения при провеждането на конкурсната процедура и че той би
могъл, ако прецени, да спре конкурса, не може да обоснове недопустимост на
съдебното обжалване в твърдяния от ответника аспект, при липса на изрична
законова разпоредба в тази насока. Тъй като министърът не е горестоящ
административен орган на висшето училище, то засегнатото от решението на Комисията
по допускането лице може да подаде до него само сигнал, което означава, че то
не разполага с правно средство за защита срещу отказа на министъра да упражни
правомощията си – аргумент от чл. 124, ал. 2 АПК. Що се отнася до възможността
недопуснатия до участие в конкурс кандидат да оспори решението на органа по чл.
27а, ал. 2 ЗРАСРБ за избор, то това решение не го засяга, тъй като той въобще
не е участвал в конкурса. То няма да му бъде и съобщено, за да може да упражни
правото си на защита. Поради изложеното и доколкото законът не съдържа изрична
забрана за обжалване на решенията на Комисията за допускане до конкурс и с
оглед на конституционната норма на чл. 120, ал. 2 оспорването им по съдебен ред
е допустимо. Именно в производството по проверка законосъобразността на
решението на органа (комисията), с оглед на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК,
същият ще трябва да установи съществуването на фактическите основания, които са
го мотивирали да постанови своя акт, а съдът да прецени законосъобразността на
тези фактически и правни основания. Впрочем, горните е изводи на съда не се
променят в никаква степен с оглед доводите на ответника, че конкурсната
процедура вече е приключила със стабилен административен акт и е сключен трудов
договор с избрания кандидат, доколкото каза се, оспорения акт директно
рефлектира в правната сфера на недопуснатия до участие кандидат, като по този
начин засяга негови права и законни интереси.
Наред с
гореизложеното, следва в случая да се посочи, че Решението за недопускане на
кандидата С.П.М. му е съобщено с писмо с обратна разписка на 19.07.2019г., а
жалбата е подадена в Административен съд Пловдив на 31.07.2019г., тоест в
законоустановения 14 дневен срок, съгласно чл.149, ал.1 от АПК.
Предвид изложеното
жалбата е процесуално допустима, но единствено срещу решението, в частта, с
която кандидатът С.П.М. не е допуснат до участие в конкурса, а в останалата
част – по отношение допуснатия кандидат жалбата е оставена без разглеждане,съгласно
Определение № 2408/29.11.2019г. на Административен съд Пловдив, постановено по
адм. дело № 2304/2019г., доколкото с жалбата формално е оспорено цялото решение
на Комисията.
По
основателността на жалбата:
Жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА. В разпоредбите на чл. 24 – чл. 28 от ЗРАСРБ са регламентирани
условията и реда за заемане на академичната длъжност „доцент“. Съгласно чл. 25
от същия закон, конкурсът се провежда от седемчленно научно жури. Най-малко
трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна
организация и най-малко трима са професори. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗРАСРБ,
научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност
"доцент" в съответствие с
резултатите от справките по чл. 26, ал. 1 от ЗРАСРБ. Съответно, според
разпоредбата на чл.26,ал.3 от ЗРАСРБ, в 14-дневен срок след изтичането на срока
за подаване на документи научното жури взема решение за допускане на
кандидатите до оценяване. В конкретната хипотеза тази преценка е извършена от
Комисията, назначена със Заповед № Р 33-3554/08.07.2019г. на Ректора на Пловдивски
университет „Паисий Хилендарски“. В разпоредбите на чл. 24 – чл. 28 от ЗРАСРБ,
уреждащ условията и реда за заемане на длъжността „доцент“, не се предвижда
орган, който да извърши преценка на основанията по чл. 24 от закона, различен
от научното жури. С отстраняването на кандидата на основание чл. 65,ал.1,т.2 и
3 от Правилника, Комисията на практика е извършила преценка по чл.26, ал.1,
респ. чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ и е „иззела“ компетентността на научното жури.
ЗРАСРБ не предвижда създаване на орган, различен от научното жури, който да
извършва преценка на показателите по чл.26,
ал.1, респ. чл. 24, ал. 1 и чл. 27 от закона. Поради това, ако в рамките на
конкурса се извършва преценка за допускане на кандидатите до участие в него, от
нарочно създадена за целта Комисия, то същата не следва да извършва оценка по
показатели, които са в компетентността на научното жури. Дори и ППЗРАСРБ да
въвежда преценка за допускане на кандидатите в процедурата от нарочна комисия,
тя следва като помощен орган да извършва формална преценка, без да изземва
компетентността на научното жури. Изложеното обосновава извод за допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на развилата се конкурсна процедура, което е
самостоятелно основание за отмяна на административния акт, по смисъла на
чл.146, т.3 от АПК.
Предвид
посочените по-горе констатации, преценка за противоречието на административния
акт с материалния закон, включително и в
аспекта на противоречието на разпоредбите на чл. 65,ал.1,т.2 и 3 от Правилника,
с нормативния акт от по-висока степен - чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ, на основание
чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, не следва да бъде извършвана,
тъй като тя не влияе на крайния извод за незаконосъобразност на оспорения в настоящото
производство административен акт.
В изложения смисъл е Решение № 8795 от 13.07.2016 г. на Върховен
административен съд, постановено по адм дело № 5076/2016г.,Седмо отделение.
Предвид
изложеното жалбата е основателна, поради
което следва да бъде постановено решение, с което оспореното решение да бъде
отменено в частта му, с която С.П.М. не е допуснат до участие в конкурса, а административната
преписка изпратена за произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото
решение. При новото произнасяне следва
да бъдат съобразени мотивите на съда относно компетентността на органа,
провеждащ конкурса за „доцент“ и извършващ преценка на показателите по чл. 24,
ал. 1 и чл. 27, ал. 4 от ЗРАСРБ.
При посочения
изход на спора, на основание чл.143,ал.1 от АПК, на оспорващия, се дължат
извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 10,00 лв.
– заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен
съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 15.07.2019 г. на Комисия по допустимост, обективирано в протокол
от същата дата относно конкурс за академичната длъжност „доцент" по:
област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки;
професионално направление 3.6. Право (Международно право и международни
отношения), в Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски", обявен в ДВ бр. 31 от 12 април 2019 г., В ЧАСТТА му, в която
кандидатът С.П.М. не се допуска до
участие в конкурса.
ИЗПРАЩА административната преписка за произнасяне в тази част в
съответствие с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“ гр.Пловдив, да заплати на С.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 10, 00 лв., представляваща
направените по настоящото дело разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: