Р
Е Ш Е Н И Е № 668
Гр. Пловдив, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 645 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД.
Ищците Х.Б.Б., ЕГН **********, и К.Г.Б., ЕГН **********,*** , със съд.
адрес:*** ***, чрез адв. Н.Н.,
са предявили срещу „Европа–ПП“ ООД, ЕИК *********, субективно съединени
осъдителни искове за заплащане на неустойка в размер на общо 50 000 лв.,
ведно със законните последици.
Твърдят, че сключили с ответното
дружество на 05.10.2009 г. Предварителен договор за учредяване право на строеж
срещу задължение за строителство с нот. заверка на
подписите, както и окончателен договор, обективиран в
нот. акт № 158, том 61, дело № 11413, вх. рег.№
23315/15.10.2010 г. на СВ – Пловдив. По силата на тези договори ищците учредили
в полза на ответника право на строеж в размер на 70 % от жилищна сграда с
магазини и гаражи в УПИ V-83 от кв. 5-а стар по плана на III град. част, съставляващ ПИ с идентификатор 56784.524.83.3 по КККР на ***,
с адм. адрес: ***, ***, срещу задължение на ответника
със свои средства, труд и материали да проектира, изгради и предаде на ищците
обектите, на които те са си запазили правото на строеж в същата сграда в
уговорената степен на завършеност. Конкретните обекти, които ищците са
получили, съгласно т. 2 от окончателния договор, са: апартамент № 3 на втория
етаж, кота +3,40 м, със застроена площ от 55,99 кв.м,
ведно с 3,995% ид.ч. от общите части на сградата,
съставляващи 11,80 кв.м; апартамент № 7 на третия етаж, кота
+6,20 м, със застроена площ от 55,99 кв.м, ведно с 4,118 % ид.ч.
от общите части на сградата, съставляващи 12,17 м; апартамент № 8 на третия
етаж, кота +6,20 м, със застроена площ от 88,50 м,
ведно с 6,259 % ид.ч. от общите части на сградата,
съставляващи 18,50 кв.м; склад № 15 на подземния етаж, кота
–2,70 м, със застроена площ 3,33 кв.м; склад № 16 на подземния етаж, кота –2,70 м, със застроена площ 3,32 кв.м; склад № 17 на
подземния етаж, кота –2,70 м, със застроена площ 3,59
кв.м; както и съответните ид.ч. от общите части на
сграда към последните три обекта.
Според чл. 21 от предварителния
договор, за обезпечаване на доброто изпълнение на договорните задължения, за
обезщетяване на причинени вреди и като санкция при виновно неизпълнение, е
предвидена неустойка в размер на 50 000 лв. за неизправната страна по
двата договора.
Ищците
твърдят, че ответникът построил предвидената за изграждане жилищна сграда с
магазини и гаражи, но виновно не е изпълнил задълженията си по предварителния
договор да положи дължимата грижа при инвестиционното проектиране на сграда,
извършил е СМР в отклонение от одобрените проекти, БДС и техническите правила и
норми, като: не е положил подземна хидроизолация в основите на сградата; във
вентилационните отвори в дневната с кухненски бокс са заустени
канализационните тръби от горните нива и същите се вентилират в отворите за вентилация
на кухненския бокс; вертикалният клон на канализацията и на отдушниците за
вентилиране на канализацията не са изведени на покрива; на мансардния етаж в
ателие № 1 западната тераса е приобщена към застроения обем и е поставена
капандура; на петия етаж в апартамент № 15 над южната
тераса е изградена покривна конструкция по южния контур на сградата; не е
изпълнено стълбище тип „моряшка стълба“ и технологичен отвор с капандура за
достъп до покрива; проектираният плосък покрив е преработен на скатен с подпокривно
пространство; външната източна фасада на ателиета 1 и 3 е изместена към
предвидения цветарник, който е приобщен към застроения им обем; липсва изолация
на всички стени на стълбището и на асансьорната
шахта; дъждовните води от последното ниво на кота
+17,40 м не се отвеждат посредством водосточни тръби; липсва предвидената
земетръсна фуга от 5 см.; липсва положена цялостна топлоизолация между калканните зидове; външната фасадна стена на кота +11,80 м е изместена напред към съществуващата тераса,
при което е извършено удължаване на плочата и поставяне на стоманобетонова
колона от 30 см. в отклонение от проекта, в резултат на което е налице работеща
фуга между двете части на плочата; в подписания Акт обр.
15 не е посочено, че строежът съответства на заверената екзекутивна
документация и на условията на договора за строителство; строежът е приет и
въведен в експлоатация без знанието на ищците.
С тези
свои действия и бездействия ответното дружество виновно не е изпълнило
задълженията си по сключените с ищците договори, като е извършило промени в
притежаваните от тях обекти и в общите части на сградата, не е отстранило
появилите се скрити недостатъци и е извършило довършителни работи, неотговарящи
на приемането на сградата, за което ищците са отправяли нееднократно покани до
ответника и са сигнализира съответните органи по ЗУТ.
Ето защо,
молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати общо
сумата 50 000 лв. – договорна неустойка по чл. 21 от Предварителния
договор от 05.10.2009 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до
окончателното плащане, както и направените съдебни разноски.
Подробни
съображения в тези насоки излагат в исковата молба и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени и гласни
доказателства и експертизи.
Ответникът „Европа–ПП“ ООД – ***,
***, с ***П.Х.П., ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв.
Н.Ш. и адв. И.А., е подал отговор, в който
заявява, че оспорва изцяло исковете както по основание, така и по размер като
недоказани и неоснователни.
Оспорва изцяло изложената от ищците фактическа обстановка, като твърди, че
е изпълнил изцяло задълженията си по двата договора. Сградата е построена в
пълно съответствие с одобрените инвестиционни проекти и издаденото Разрешение
за строеж № 178/22.11.2010 г. на ***на ***. Съставени
са всички необходими актове и протоколи по време на строителството, като са
налице и сертификатите за качество на вложените материали. В процеса на
строителство е упражняван ефективно строителен надзор от ***– „Вигора“ ООД, като ***на отделните части също са следили за
спазването на проекта и предписанията, давани в заповедната книга. Сградата е
редовно въведена в експлоатация с Удостоверение № 6/12.03.2014 г. на ***на *** и към момента има около 15 собственика, като никой
от тях не е заявил претенции за неизпълнено строителство или за такова,
изпълнено в отклонение на одобрените проекти.
Претенции от всякакво естество ищците, които са обезщетени собственици, са
имали още от започване на строителството, като постоянно са се намесвали в
работата на ищеца, създавали са пречки за нормалната му работа и са инициирали
всевъзможни проверки.
Заявява, че не отговаря на истината твърдението на ищците за липса на
подземна хидроизолация в основите на сградата, тъй като е направен асфалтов
грунд, положен е воалит С и е направен обратен насип
в съответствие с указанията на надзора и ***, съгласно Заповед № 1/16.05.2011
г. В последните години в сутерена на сградата не е имало влага, която да доведе
до влошаване на конструкцията на сградата.
Оспорва и твърденията на ищците, че във вентилационните отвори в дневната с
кухненски бокс, разположени до вътрешната разделителна стена на това помещение
и спалнята, са заустени канализационни тръби от
горните нива на сградата, както и че липсват технологични отвори за вентилиране
на това помещение. Изразява несъгласие и с твърденията, че е нарушил
изискванията на чл. 154, ал. 2, т. 7 и ал. 5 от ЗУТ, както и че е налице
съществено изменение на одобрения проект.
Заявява, че действително по-голямата част от вертикалните клонове на
канализацията и на отдушниците не са изведени над покрива, но това е станало по
решение на ***, който е използвал нова технология чрез монтиране на автоматични
въздушни сифони, която позволява да не се дупчи покрива на няколко места и се елеминират възможните негативни последици от това.
Естеството на тази промяна обаче не налага изменение на инвестиционния проект.
Оспорва и твърденията на ищците за промени в одобрените проекти в
последните нива на сградата, тъй като към Ателие № 1 не съществува западна
тераса, която да е приобщена към него, а в апартамент № 15, който е собственост
на ищците, не са правени никакви промени. Въпросната покривна конструкция е
правена през 2016 г. след продажбата на апартамента от ищците на трето лице и
ответното дружество няма никакво отношение към нея. Не са налице нарушения на
котите на корниза на сградата, както и на фасадите ѝ, което би било
пречка за въвеждане на сградата в експлоатация и за нанасянето ѝ в
кадастъра.
Оспорва и всички останали фактически твърдения на ищците, като подробни
съображения по всеки пункт излага в отговора си.
Твърди, че към 25.05.2013 г. е било налице валидно нот.
заверено пълномощно, дадено от ищците на *** на ответното дружество, което не е
било оттеглено. Също така твърди, че клаузата на чл. 21 от предварителния
договор предвижда заплащане на неустойка в посочения размер само при
неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор или при
неоказване на съдействие за изпълнение на поетите с този договор задължения, а
фактическите твърдения на ищците, наведени в ИМ, не касаят нито една от тези
две хипотези.
Прави и възражение за погасяне на иска за
неустойка, поради изтичане на 3-годишния давностен
срок по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, считано от изготвянето на Акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа на
04.11.2013 г.
Предвид гореизложените съображения моли иска да се отхвърли изцяло като
недоказан и неоснователен, както и акцесорните
претенции за лихви и разноски. На свой ред претендира заплащане от ищците на
направените от дружеството съд. разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни
доказателства и експертизи.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове по
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се
спори, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че между ищците Х. и К. Б., като собственици и възложители, и ответника
„Европа–ПП“ ООД, ЕИК *********, като изпълнител, е сключен на 05.10.2009 г.
Предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за
строителство с нот. заверка на подписите рег.№
3810/05.10.2009 г. на нотариус Ж.Н., рег.№ ***на НК, както и окончателен
договор за учредяване право на строеж срещу построяване на жилища, магазини и
гаражи, обективиран в нот.
акт № 80, том 2, рег.№ 4178, дело № 269815.10.2010 г. на нотариус Л.Т., рег.№ ***на
НК, вписан в СВ – Пловдив с Акт № 158, том 61, дело № 11413, вх. рег.№
23315/15.10.2010 г.
По силата на тези договори ищците са
учредили в полза на ответника право на строеж в размер на 70 % от жилищна
сграда с магазини и гаражи в УПИ V-83 от кв. 5-а стар по плана на III град. част, съставляващ ПИ с идентификатор 56784.524.83.3 по КККР на ***,
с адм. адрес: ***, ***, срещу задължение на ответника
със свои средства, труд и материали да проектира, изгради и предаде на ищците
обектите, на които те са си запазили правото на строеж в същата сграда, в
уговорената степен на завършеност.
Конкретните обекти, които ищците са
получили в собственост, съгласно т. 2 от окончателния договор, са: 1/
апартамент № 3 на втория етаж, кота +3,40 м, със
застроена площ от 55,99 кв.м, ведно с 3,995% ид.ч. от
общите части на сградата, съставляващи 11,80 кв.м; 2/ апартамент № 7 на третия
етаж, кота +6,20 м, със застроена площ от 55,99 кв.м,
ведно с 4,118 % ид.ч. от общите части на сградата,
съставляващи 12,17 м; 3/ апартамент № 8 на третия етаж, кота
+6,20 м, със застроена площ от 88,50 м, ведно с 6,259 % ид.ч.
от общите части на сградата, съставляващи 18,50 кв.м; 4/ апартамент № 14 на петия етаж, кота +11,80 м, със
застроена площ от 37,50 м, ведно с 2,703 % ид.ч. от
общите части на сградата, съставляващи 7,99 кв.м; 5/ апартамент № 15 на петия етаж, кота +11,80 м, със
застроена площ от 51,30 м, ведно с 3,625 % ид.ч. от
общите части на сградата, съставляващи 10,71 кв.м; 6/ склад № 15 на подземния
етаж, кота –2,70 м, със застроена площ 3,33 кв.м; 7/ склад
№ 16 на подземния етаж, кота –2,70 м, със застроена
площ 3,32 кв.м; 8/ склад № 17 на подземния етаж, кота
–2,70 м, със застроена площ 3,73 кв.м; 9/ склад № 18 на подземния етаж, кота –2,70 м, със застроена площ 3,59 кв.м; 10/ склад № 19
на подземния етаж, кота –2,70 м, със застроена площ
3,69 кв.м; 11/ гараж № 1 със склад на две нива – първо ниво на кота 0,00 и на второ ниво на кота
–2,70 м, със застроена площ от общо 92,33 кв.м, от които на първо ниво - 54,20
кв.м и на второ ниво – 38,13 кв.м; както и съответните ид.ч.
от общите части на сграда към всеки един обект, подробно описани в нот. акт № 80/15.10.2010 г.
Според чл. 21 от Предварителния договор
от 05.10.2009 г., при виновно неизпълнение на задълженията по този договор
неизправната страна дължи неустойка в размер на 50 000 лв.
Няма спор, че процесната
сграда на *** в *** е изградена от ответника, което се установява от
представената по делото заверена екзекутивна документация за строеж: „Жилищна сграда с кота
корниз Н=12,00 м, Н=14,50 м и Н=15,00 м, с магазин за промишлени стоки и гаражи
в първия (приземен) етаж, жилища и ателиета, Сграда А в УПИ V-83, кв. 5А по плана на ***“, внесена със Заявление вх.№ 94006-13979
/25/ от 23.08.2013 г.; Разрешение за строеж № 178/22.11.2010 г. на ***на ***; Акт обр.№ 14/ 04.10.2011
г. за приемане на конструкцията; Акт обр.№
15/04.11.2013 г. за установяване годността и приемане на строежа; Удостоверение
за въвеждане в експлоатация № 6/12.03.2014 г.; актове за подлежащи на закриване
СМР, заповедна книга на строеж № С-114, ... и др.
С нот. покана
от 24.07.2012 г. ищците са уведомили ответника за констатирани в хода на
строителството недостатъци и отклонения от одобрения проект на сградата и в
10-дневен срок са поискали писмен отговор от строителя, като поканата е връчена
на 27.07.2012 г. на *** на ответното дружество – П.Х.П., чрез нотариус Е.С.,
рег.№ ***на НК.
В тази връзка по делото са приложени
множество нотариални покани, уведомления и констативни протоколи, разменени между
страните.
Ищците Х. и К. Б. са упълномощили П.Х.П.
в качеството му на ***на ответника „Европа–ПП“ ООД, с
пълномощно с нот. заверка на подписите рег.№
3828/06.10.2009 г. на нотариус Ж.Н., рег.№ ***на НК, да ги представлява пред ***,
РДНСК и НАП във връзка с издаване на разрешението за строеж на процесната сграда, като с Декларация от 04.07.2013 г.
пълномощното е оттеглено чрез същия нотариус.
Видно от
приложеното писмо изх.№ 94-006-13979/02.10.2012 г., по повод жалба на ищците Х.
и К. *** е извършена проверка и е констатирано следното: 1/ наличие на вода в
избените помещения; 2/ на кота +3,40 в ап.№ 3 и на кота +6,20 в ап.№ 7 е променено местоположението на
отдушника; 3/ на кота +11,80 в ап.№ 15 отдушникът
също е изместен, като в него е вкарана тръбата на канализацията; 4/
вертикалните клонове на канализацията не са продължени до покрива на сградата;
5/ на кота +11,80 има изместена колона с 30 см.; 6/
не е изпълнено стълбището на кота +14,60 до кота +18,60, като не е оставен технологичен отвор за
излизане на покрива.
По делото
е прието заключението на съдебно-техническа експертиза с вещо лице *** Б.И.К. –
Х., което съдът възприема като компетентно и безпристрастно изготвено, макар и
частично оспорено от ответника. От него и от обясненията, дадени от вещото лице
в съдебно заседание на 12.07.2017 г., се установява, че според Заповед №
1/16.05.2011 г. от Заповедната книга, подписана от *** на част „Архитектура“,
от *** и от ***, „няма фактическа
опасност от наводнение на подземния етаж от подпочвени води“, поради което
е предписано детайл С-11 да се изпълни по посочения в ръчната скица начин.
Въпреки това, вещото лице е установило, че по стените на помещенията на кота -2,70 м (подземен етаж) се виждат следи от влага с
височина около 0,70 м над нивото на пода.
В ап.№ 3 и ап.№ 7 са изпълнени 2 бр. коминни тела (тип „смукател“) на мястото, предвидено по
проект на стената между дневната и спалнята, но липсват отвори; в санитарния
възел е променено мястото на вертикалния водопроводен и канализационен щранг, като е изместен в ъгъла на помещението. Вместо
предвидените по проект 2 бр. коминни тела в спалнята
с дългата страна по стената между нея и банята, е изпълнено едно тяло в обратна
посока.
В стълбищната
клетка от площадка на кота +16,08 м е предвидено
излизане със стълба тип „моряшка“ през отвор с размери 0,80/0,80 м от покрива,
който е топъл, плосък с наклон 1,5 %. Отворът и моряшката стълба не са
изпълнени, а покривът е скатен с наклон около 20
градуса, като съгласно Заповед № 4/17.07.2012 г. от Заповедната книга, е
извършена промяна, като са премахнати последователно стълбищното
рамо на кота
+14,60 м до кота +16,08 м, отворът с размери
0,80/0,80 м на северната стена на стълбищната клетка
и стълбата тип „моряшка“, като корекциите са нанесени в проект в част
„Архитектура“ със зелен цвят. С тази корекция няма достъп от стълбищната площадка до покрива, като достъп до него има от
западната тераса на кота +14,75 м (на която се излиза
от стълбищната площадка) със стълба тип „моряшка“.
Съгласно Заповед № 2/19.07.2011 г. от
Заповедната книга, на място на топлия покрив следва да се монтира дървена
конструкция, като се осъществи наклон от 7-8 % и отгоре да се изпълни
хидроизолация на битумна основа, а останалите слоеве – съобразно приложения
детайл М1.
Източната фасадна стена на ателиета № 1
и № 3 на кота +14,60 м е почти на една плоскост с
източната фасадна стена на ап.№ 13 и ап.№ 14 на кота
+11,80 м, а не отстъпва назад с 1,15 м, както е по проект. Югоизточната тераса
на ап.№ 15 е покрита с дървен навес; югоизточните тераси на ателие № 1 и № 2 също са покрити с
навес, като терасата на ателие № 1 е остъклена.
Съгласно
Заповед № 2/19.07.2011 г. от Заповедната книга, подпрозоречният плот в дневната
и санитарния възел в ателие № 1 да се редуцира с 50 см. с цел увеличаване обема
на помещенията, като за целта прозорецът се монтира в края на подпрозоречния
плот, както е указано в графичната част.
Според
действащия ПУП не са предвидени отстъпи за горните нива на източната фасада на
сграда, а според част „Архитектура“ на ТИП е предвиден отстъп на източната
фасада на ателие № 1 при „Работно помещение“ и ателие № 3 при „Баня“ от
източната фасадна плоскост на ап.№ 13 и ап.№ 4 с 1,15 м. В действителност
източният фасаден зид на ателие № 1 и № 3 е изместен навън с ширината на
хоризонталната площ, посочена като „цветарник“. Освен изместването на фасадния
зид по Заповедната книга, има и запазване на скосената част от покрива, която
на място не е запазена и липсва на место.
Според вещото лице, в процеса на
изпълнение не е необичайно конкретен материал да се замени с друг с аналогични
качества. В ап.№ 3, ап.№ 7 и ап.№ 8 върху водопроводните тръби няма
топлоизолация, което не съответства на Забележка № 6 в част „В и К“на ТИП.
По делото
е прието заключението на тройна СТЕ с вещи лица*** П.Д.М., *** Х.Й.Х. и *** Б.В.Й.,
което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено
от страните. От него и от обясненията, дадени от вещите лица в съдебно
заседание на 21.02.2018 г., се потвърждават изводите и фактическите констатации
на единичната СТЕ и се установява, че на място плътната част от парапета на
ателие № 1 е изпълнена вертикално и почти до края на козирката, което не
съответства на проектното предвиждане и по този начин се завишава застроената
площ и височината на сградата. С изпълнението на дървените навеси над трите
тераси също са завишава височината на сградата, съгласно направеното от вещите
лица геодезично замерване.
Проектното
предвиждане за отводняване на дъждовните води на последното ниво на покрива е
чрез барбакани върху частта от покрива, която е с
наклон от 45 градуса и покритие „Бардолин“, като от
тези скатове водата се отвежда чрез улуци във водосточните тръби. Тъй като
плоският покрив е променен на скатен, отводняването е
външно и дъждовната вода от скатовете на покрива се събира в улуци и се отвежда
във водосточните тръби.
По делото
са прието основно и допълнително заключение на СТЕ в вещо лице *** С.П.Ж.,
които съдът възприема като компетентни, безпристрастно изготвени и неоспорени
от страните. От тях и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебните
заседания на 13.09.2018 г. и на 22.11.2018 г. се установява, че строежът на процесната сграда е четвърта категория, съгласно чл. 8, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ, като по време на строителството
са констатирани отклонения от одобрените проекти, за което са издадени
предписания от „Вигора“ ЕООД – Пловдив, упражнявала
строителен надзор, от *** и от общинската администрация на ***.
При оглед на сградата и след направени
разкрития вещото лице е установило, че не е изпълнено стълбището на кота +14,60 м до кота +18,60 м и
не е оставен технологичен отвор за излизане на покрива, като такъв не е
възможно да се изпълни, поради промяна на покривната конструкция. При
изпълнение на стоманобетоновата конструкция на кота +11,80 м са били предвидени по проект насадени колони
по южната фасада, които са били преместени с 30 см. навътре (на север) и между
тях е изградена фасадна стена, също с 30 см. навътре от предвиденото място. Стоманобетоновата плоча на кота
+14,60 м е била „скъсена“ с 30 см. по цялата фасада на юг. Тези отклонения са
констатирани от строителния надзор и от общинската администрация и е разпоредено да се изпълни проектното решение. При
подписване на Акт обр. 14 за приемане на
конструкцията по документи са предприети действия за преместване на фасадната
стена и удължаване на стоманобетоновата плоча, без
указания как да се извърши това от конструктора на сграда. В резултат, според
документацията е налице фуга на свръзката в ап.№ 15 и ап.№ 14, а колона № 15 на
по-късен етап е съборена и изпълнена на проектното ѝ място.
По данни
от строителната документация е установено наличието на високи подпочвени води
на място, поради което е задължително изпълнение на хидроизолация в подземната
част на сградата, като е констатирано навлизане на вода в помещенията, което обстоятелство
е посочено и в Заповедната книга, и в преписката с общинската администрация. При
огледа на място, извършен от вещото лице в сравнително сух период, е установено
наличието на съхнещи петна по стените в подземната част на сградата, както и на
вода в шахтата, в южната част на избите. По външните стени на сградата и по
стените на „английските“ дворове няма изпълнена хидроизолация – няма обмазване с хидроизолационен грунд
и полагане на 100 см. хидроизолация с газопламъчно
залепване над фугата – фундаментната плоча и 20 см. под нея, според посочения в
Заповедната книга детайл.
Предвидената
между двете съседни сгради - от север и от изток, фуга с ширина 8 см., липсва в
подземната част на сградата, където са извършени разкрития. По северния калкан
е налична фуга от 10 см. в долната част на сградата към двора, на горе не е
видно наличието на фуга, а в западната част има фуга от 3 см. в предната част
на първия етаж, като такава не се установява на горните нива. По източния
калкан при разкриване към улицата и към двора не се установява наличието на
фуга между сградите. На место е налична вертикална пукнатина в контактната зона
между процесната сграда и двете съседни сгради – на
север и на изток, поради различното фундиране на
сградите и различните им конструкции.
По делото
е постъпил от ***и Доклад за резултатите от проведено инженерногеоложко
проучване за терена на процесната сграда, извършено
от „Хидрогеопроект“ ООД. От него и от допълнителното
заключение на СТЕ с вещо лице *** С.Ж., извършено след разкриване – изкоп с
дълбочина 3,20 – 3,50 м на тротоара западно от сградата, се установява, че стените
в сутерена са бетонови, като под ограждащите стени започва стоманобетонова
фундаментна плоча с дебелина 60 см. и повече. Налице е частична хидроизолация от
нивото на терена в дълбочина на 175 см. – има изпълнена на около 120 – 125 см.
един пласт обмазана на битумна основа хидроизолация,
положена по бетоновата стена, която обхваща наличната технологична фуга, като обмазването стига до 20-25 см. под нивото на горния ръб на
фундаментната плоча, след което в дълбочина следват около 50-80 см. от
фундаментната плоча, където също не е положена и липсва изпълнена хидроизолация.
При
разкриване в зоните на контакт на процесната сграда с
двете съседни сгради се установява, че при проектна свободна фуга от 8 см., то по
южната фасада към ул. ***източната фуга е с размери 5-6 см., като изцяло е
запълнена с топлоизолационен материал. По западната
фасада към ул. ***северната фуга е с размери 4-6 см., а на места достига 7-8
см., като изцяло е запълнена с топлоизолационен
материал, с варов разтвор и с др. материали. По източната фасада към двора северната
фуга е с размери 4-6 см., като изцяло е запълнена с топлоизолационен
материал, с варов разтвор и с др. материали. Южната фуга на източната фасада е
с размери 5-6 см., като за такава служи топлоизолацията на старата сграда, а на
новата не е оставена отделно фуга. Същата е запълнена с топлоизолационен
материал 2-3 см., а в останалите 2-3 см. е положена варова мазилка и мрежа на
топлоизолацията.
Има технология, при която фугата може
да се запълни с материал, който позволява поемане на деформациите и съответното
разширение, но на места фугите на процесната сграда
са запълнени с варов материал, който е твърд и не може да изпълнява тази
функция.
Според Заповедната книга, фугата между
фундаментната плоча и стената трябва да бъде обработена с хидроизолация, но такава
е посочена само на височина 1,20 м и е изпълнена с описания изолационен
материал, който само е обмазан на битумна основа.
Според проектната документация – чертеж № 11/14, детайл „С11 – стена сутерен“,
хидроизолацията следва да съдържа битумна мембрана с газопламъчно
полагане на два слоя на фирма „Церазит“, както и
защита на хидроизолацията с екстрадиран пенополистерол
с дебелина 5 см., но при разкриването се установява, че такава на място не е
изпълнена.
От показанията
на свидетеля А.Г.В.– съсед на процесната сграда,
които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, се
установява, че „бетонът се налива
директно без някаква подложка и необходимите материали, …Видимо нищо нямаше
като изолация под бетона, който се наливаше. Наливаше се върху пръст и пясък.
…С очите си съм видял, че върху почвата се налива бетона директно. …Видях един ***,
който ***с една четка, *** някакъв разтвор на минимална дълбочина от ръба на
основата. …Г-н Б. сподели с мен, че между новата и старата сграда трябва да има
известно разстояние и положена изолация между тях …аз също видях, че няма
положена такава изолация. Викал ме е г-н Б. в случаи, когато неговото мазе се
пълни с вода. Последният случай беше през 2016 г., когато в мазето на г-н Б.
имаше около 30 см. вода. …Станал съм свидетел и друг път, когато мазето се е
наводнявало.“
От
показанията на свидетеля К.С.В.– ***и собственик на ателие на 6-я етаж на процесната сграда, които съдът кредитира само частично,
доколкото не се излагат лични предположения на свидетеля („Считам, че от момента, в който се появи това пропадане,
то е поради счупване на тръбата и оттогава водата се връща към нашите мазета.
Не съм разкопавал мястото и счупването на тръбата не се вижда от горе.“) се установява, че
„След въвеждане на сградата в
експлоатация се направиха някои промени. 2015 - 2016 г. аз си направих
слънцезащитно съоръжение на апартамента, което представлява една дървена
покрита конструкция на терасата. По същия начин са направени такива конструкции
на други апартаменти от сградата – на един етаж под мен, както и на
апартаменти, които са били собственост преди това на г-н Б., а след това ги е
продал. Т.е. новите собственици са си направили същата като моята конструкция.
…Пролетта миналата година имаше
проливен дъжд и тогава мазетата бяха наводнени. Между 8 и 10 см. имаше вода
вътре в тях. …Водата, която се стича от покрива и слиза по улука, директно се
стича в гаража на г-н Б. и нашите мазета“.
Показанията на свид.
И. Н.Л., който е *** строителен надзор по време на строителството на процесната сграда, съдът не кредитира, тъй като по
отношение на него е налице хипотезата на чл. 172 от ГПК, както и предвид
констатираните противоречия между показанията на този свидетел и събраните по
делото писмени доказателства (писмо изх.№ 94-006-13979/02.10.2012 г. на***) и изслушаните
СТЕ – „считам, че нивото на високите подпочвени води не достига
основите на сградата ….въпреки посоченото в т. 3 от хидрогеоложкия доклад“; „Налагало
се е да проверявам съответните коти и съм ги проверявал с ръчни измервателни
инструменти и не съм констатирал никакви отклонения във височините на котите.
Заявявам, че няма разлика между тези, които са по проект, и тези, които са
изпълнени на място.“.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените субективно съединени искове
по чл. 92, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД са допустими, а разгледани
по същество са ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно 92, ал. 1 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се
доказват, като кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди. Съгласно
установената съдебна практика по приложението на чл.
92, ал. 1 ЗЗД, задължението за неустойка се поражда от факта на
неизпълнение на това договорно задължение, което тя обезпечава и обезщетява.
Затова неустойка се дължи от неизправната страна по договора,
когато е налице онази форма на неизпълнение, за която
тя е уговорена. Страните са свободни да
уговарят различни последици от поведението
си при сключването
на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно
поето задължение по него, като
неустойката следва да е съобразена единствено с повелителните норми на закона
и с добрите нрави, както и да е уговорена отнапред. (Решение № 111от 28.07.2009 г. по
т.д.№ 714/2008 г., ВКС, II ТО; Решение № 240 от 15.01.2014 г. по т.д.№ 959/2012
г., ВКС, II ТО).
В конкретния
казус страните по делото са сключили на 05.10.2009 г. Предварителен договор за учредяване
право на строеж срещу задължение за строителство в предвидената в чл. 19, ал. 1
от ЗЗД писмена форма за валидност и съдържа всички необходими уговорки относно
съществените условия на окончателния договор по смисъла на чл. 183 и сл. от ЗЗД, поради което съдът приема, че между страните по делото е налице валидно
сключена облигационна сделка - предварителен договор за учредяване право на
строеж.
В същия акт
е инкорпориран и валидно сключен писмен договор за изработка по смисъла на чл.
258 и сл. от ЗЗД, съгласно който изпълнителят (ответника) се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна (ищците), а
последната – да заплати възнаграждение, а според чл. 261 от ЗЗД, изпълнителят е
длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение.
Чл. 265 от ЗЗД предвижда, че ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от
поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска
поправяне на работата в подходящ срок без заплащане; заплащане
на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на
възнаграждението, като при строителни работи тези права се погасяват в 5 г.
При такива договори,
които в една част са предварителни за учредяване право на строеж върху поземлен
имот, а в друга част имат характер на договор за изпълнение на поети от строителя-приобретател задължения да изгради и предаде на
учредителите-собственици завършени обекти в сградата, неустойката за вреди от неизпълнение
на задълженията по тях може да се уговаря свободно с всеки от учредителите,
като изискванията за форма, които законът въвежда при учредяване и прехвърляне
на вещни права, не се отнасят до тази уговорка. При предварителни договори със
смесен характер, които наред с основното, организационно задължение,
инкорпорират и договор за изработка, сключването на окончателния договор не
погасява останалите престационни задължения,
възникването на съответните акцесорни задължения при
неизпълнението им, включително за неустойки.
С процесния Предварителен договор …от 05.10.2009 г. страните
са предвидили в чл. 19 и чл. 20 различни неустойки, дължими на възложителите
при забава на изпълнителя, а в чл. 21 са се договорили, че при виновно
неизпълнение на договорните задължения на която и да е от тях на задължението
за сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт, както и за
неоказване на необходимото уговорено в този договор съдействие за изпълнение на
предмета му и всички останали задължения, неизправната страна дължи неустойка в
размер на 50 000 лв.
При тълкуване, съгласно чл. 20 от ЗЗД, на
разпоредбата чл. 21 от предварителния договор съдът намира, че страните са се
уговорили неизправната страна по сключеното между тях съглашение да заплати на
изправната страна неустойка от 50 000 лв., ако не изпълни както изрично
посочените задължения за сключване на окончателен договор и за оказване на
необходимото съдействие за изпълнение на договорите, така и на всички други
задължения, поети с тях.
В случая се
твърди, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 5 от
Предварителния договор, според който изпълнителят следва да изпълни възложената
му работа с грижата на добър търговец, съобразно одобрените проекти и с
качество, определено от БДС за всеки отделен вид строителна работа, тъй като е
извършил конкретно посочени СМР в
отклонение от одобрените проекти, БДС и техническите правила и норми.
От събраните в тази връзка писмени доказателства и от
изслушаните технически експертизи са установява, че действително ответното
дружество, като изпълнител по договора за строителство, не е положил изцяло
необходимата подземна хидроизолация в основите на сградата; вертикалният клон
на канализацията и на отдушниците за вентилиране на канализацията не са
изведени на покрива и не е изпълнено стълбище тип „моряшка стълба“, както и
технологичен отвор с капандура за достъп до покрива, а проектираният плосък
покрив е преработен на скатен с подпокривно
пространство; външната източна фасада на ателиета 1 и 3 е изместена към
предвидения цветарник, който е приобщен към застроения им обем; дъждовните води
от последното ниво на кота +17,40 м не се отвеждат
посредством водосточни тръби; липсва предвидената земетръсна фуга; липсва
положена цялостна топлоизолация между калканните
зидове; външната фасадна стена на кота +11,80 м е
изместена напред към съществуващата тераса, при което е извършено удължаване на
плочата и поставяне на стоманобетонова колона от 30
см. в отклонение от проекта.
С тези свои
действия, подробно описани в СТЕ от вещите лица *** Б.К. – Х. и *** С.Ж.,
ответното дружество виновно не е изпълнило задълженията си по чл. 5 от
Предварителния договор да извърши възложената му работа с грижата на добър
търговец, съобразно одобрените проекти и с качество, определено от БДС за всеки
отделен вид строителна работа, поради което същото се явява неизправна страна
по договора за строителство, инкорпориран в Предварителен договор, и затова на
основание чл. 21 от същия и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД дължи на изправната страна –
ищците, договорна неустойка в размер на 50 000 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът е доказан по основание и по
размер, който е предварително определен в Предварителния договор, и следва да се уважи, ведно със
законната лихва от завеждане на делото на 13.03.2017 г. до окончателното
плащане.
Възражението на ответника за погасяване
на иска за неустойка, поради изтичане на предвидената в чл. 111, б.“б“ от ЗЗД
3-годишна погасителна давност, съдът намира за неоснователно. За да може да се
използва вещта по предназначение, задължението на изпълнителя да построи
сградата включва и въвеждането ѝ в експлоатация според ЗУТ, поради което
не може да се счита, че с издаването на Акт обр.15 за установяване годността за приемане на строежа на 04.11.2013 г.
строителят е изпълнил задълженията си по договора за строителство.
Строителството на сградата е приключило на 12.03.2014 г. с въвеждането ѝ в
експлоатация, съгласно издаденото Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 6/12.03.2014
г. От този момент вземането за неустойка по чл. 21 от Предварителния договор,
поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му по чл. 5 от същия
договор, е станало изискуемо и от тази дата започва да тече 3-годишният давностен срок по чл. 111, б.“б“ от ЗЗД, който изтича на
13.03.2017 г., тъй като 12.03.2017 г. е неприсъствен ден и съгласно чл. 60, ал.
6 от ГПК срокът за предявяване на иска пред съда изтича на 13.03.2017 г.
включително, когато той е предявен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените
от тях разноски по съд. производство в размер на общо 8 139,85 лв., съобразно
приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Европа–ПП“ ООД – ***,
***, с ***П.Х.П., ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв.
Н.Ш. и адв. И.А., да заплати на Х.Б.Б., ЕГН **********,
и К.Г.Б., ЕГН **********,*** , със съд. адрес:*** ***, чрез адв.
Н.Н., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД общо сумата
50 000 лв. (петдесет хиляди лв.) – договорна неустойка по чл. 21 от
Предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за
строителство от 05.10.2009 г. с нот. заверка на
подписите рег.№ 3810/05.10.2009 г. на нотариус Ж.Н., рег.№ ***на НК, за
неизпълнение на задълженията по чл. 5 от същия предварителен договор, ведно със
законната лихва, считано от 13.03.2017 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК да заплати
общо сумата 8 139,85 лв. (осем хиляди сто тридесет и девет лв. и 85 ст.) -
такси и разноски по съдебното производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/