Р Е Ш Е Н И
Е
№ 73
гр. Габрово, 13.03. 2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в
открито
заседание на деветнадесети февруари
през две хиляди
и двадесета година в състав:
Окръжен съдия : В. Генжова
при секретаря
В.Григорова
като
разгледа докладваното от съдията Генжова т.д. №67
по описа за 2019
год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ във вр.
с чл. 45 ЗЗД .
Ищцата твърди в исковата
молба, че на 06.07.2018г. , в
гр. Дряново, на ул. „Шипка” № *, л.а. „Опел Астра” с рег. № ***, управляван от
Т.Д.В. приближавайки пешеходна пътека не пропуснал преминаващата по нея Д.Т. и я блъснал, като и причинил травми.
По случая било образувано досъдебно производство,№
112/2018г., което все още било висящо. Причини за настъпване на ПТП са
допуснатите от водача на л.а. нарушения на правилата за движение по пътищата,
който при приближаване на пешеходна пътека не пропуснал преминаващата по нея
ищца и я блъснал. В резултат от ПТП
ищцата получила травми: - счупване на втори шиен прешлен, закрито. Фрактура С2-
имобилизация шийна яка. Контузио капитис. Комоцио церебри. Непосредствено след
инцидента ищцата постъпила на лечение в
хирургията на МБАЛ „Д-р Т.Венкова” – Габрово, където й били направени
изследвания и проведено медикаментозно лечение. На 17.07.2018г. била
изписана и бил издаден болничен лист,
впоследствие удължаван, като общият размер на отпуска по болест бил 72 дни.
Ищцата била прегледана и от съдебен лекар, който освен посочените по-горе
увреждания констатирал и: -оток на меките тъкани в дясната челно –теменна
област на главата,охлузване на гърба на носа,кръвонасядане странично на лявото
бедро.
На основание така изложеното съществувала причинна
връзка между деянието на водача и настъпилите за ищцата телесни увреждания.
За увреждащия автомобил управляван от Т.В. имало
сключена застраховка ГО с ответното дружество под №
BG/03/118000026692/11.12.2017г. със срок на валидност една година, считано от
02.01.2018г. до 01.01.2019г., в който период е настъпило увреждането .
Ищцата предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение
към ответното дружество и при последното била заведена преписка, по която
липсвало произнасяне в срок.
В резултат от
уврежданията ищцата месеци наред търпяла силни болки и
страдания.Възстановяването й продължавало и до днес, като оплакванията за болки
в наранените области не са отшумели.
Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 25 500 лв., частичен иск от 80 000 лв. за причинените й
неимуществени вреди , ведно със законната
лихва върху главницата от 14.07.2018г. й до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът ЗАД”Булстрад
ВИГ” -София, в писмения си отговор е оспорил иска по
основание и размер . Направил е възражение за местна неподсъдност на делото
пред ГОС. Оспорва настъпването на застрахователното събитите, приложеният към
исковата молба констативен протокол, като твърди, че е изготвен от лице, което
няма данни да е извършило оглед на местопроизшествието, както и какви документи са ползвани при издаването му
.В протокола нямало данни къде е настъпило ПТП, нито данни за механизма
.Оспорва посоченият в исковата молба механизъм на ПТП, както и наличието на виновно и
противоправно поведение на водача Т.В..Оспорил е вида и характера на
уврежданията на ищцата, както и причинно следствената връзка между търпените от
нея вреди и ПТП. Направено е възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, като
твърди, че тя е нарушила правилата в ЗДвП пресичайки извън пешеходна
пътека.Твърди, че ищцата е навлязла в пътното платно тичайки, без да се огледа
и без да съобрази поведението си с другите участници в движението, както и, че
сама се е блъснала във вече спрелия лек автомобил.
Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно с оглед претърпените от
ищеца вреди. Оспорва и началният момент, от който се дължи лихвата върху
главницата. Претендира отхвърляне на иска.
В допълнителната искова молба ищцата е взела становище по всички
възражения залегнали в отговора на исковата молба и по направените
доказателствени искания.
В допълнителния
отговор ответникът е посочил, че поддържа отговора си и е доразвил възраженията
направени с него.
В хода на делото на
осн. чл. 214 ГПК е поискано от ищцата и допуснато от съда изменение на иска относно неговия размер, като същият се счита предявен
за сумата от 60 000 лв., частичен иск за неимуществени вреди от
настъпилото на 06.07.2018г. ПТП от обща сума в размер на 80 000 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 06.07.2018 г. в гр. Дряново ,на ул.”Шипка” №*,
на пешеходна пътека е настъпило ПТП между ищцата Д.Т. и л.а. „ Опел Астра” с
рег. № ***, управляван от Т.В., в резултат на което ищцата е получила
травматични увреждания. Ответникът е оспорил обстоятелството, че към момента на
настъпване на процесното ПТП на 06.07.2018 г. е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност „
сключена с ответното дружество за л.а. „ Опел Астра” с рег. № *** .От приложената
към исковата молба проверка за застраховка Гражданска отговорност – Гаранционен
фонд се установява, че към дата 06.07.2018г. за МПС с ДКН *** има активна
застраховка гражданска отговорност” с № ВG/ 03/118000026692 с валидност от
02.01.2018г. до 01.01.2019г. От представеният заверен препис на КП за ПТП с
пострадали лица № 258000-1739
/06.07.2018г. изготвен от служител на ОД на МВР-Габрово, РУ-Дряново се
установява, че при извършеният оглед на място водачът на лекия автомобил е
представил същата полица на полицейския служител, посетил мастото на ПТП. Тъй
като двете доказателства си кореспондират, то съдът намира възражението на
ответно дружество за липса на валидна
застраховка „ГО” за л.а. „ Опел Астра” с рег. № ***, участник в ПТП осъществено
на 06.07.2018г. на ул. „Шипка” № * в гр. Дряново, за неоснователно.
Съдът намира за неоснователно
и оспорването на представеният по делото протокол за ПТП с пострадали лица №
258000-1739/06.07.2018г. В констативният протокол изрично са записани имената и
длъжността на лицето, служител в ОД на МВР- Габрово, РУ-Дряново, който го е
съставил и съответно подписал.В протокола е записано и обстоятелството, че
същия се съставя относно посетено ПТП в гр. Дряново, ул.”Шипка” № *, около
18.30 часа,т.е. твърденията, че няма данни при какви обстоятелства е изготвен и
кой е изготвил протокола са неоснователни.Неоснователно е и възражението, че в
констативния протокол липсват данни къде е настъпило ПТП. В същия е записано,
че служителя на МВР-Габрово,РУ – Дряново
Л.Г.Н. е посетил ПТП възникнало около 18.30часа в гр. Дряново на ул.”Шипка” № *.
В протокола изрично е записано и между кои лица е настъпило същото, а именно :
между л.а. „Опел Астра” с рег. № ***, управляван от Т.В. и
пешеходката Д.Т.. Неоснователен е и наведеният довод, че в констативния
протокол липсва описание на механизма на настъпване на ПТП. Видно от от КП№
258000-1739 от 06.07.2018г., че в обстоятелства и причини за ПТП изрично е
записано:- „При приближаване на пешеходна пътека водача на МПС-то не пропуска преминаващата
по нея пешеходка”=
От приложеното писмено доказателство- известие за
доставяне/ л.14 от д./ се установява, че ищцата е предявила пред ответното
застрахователно дружество на 10.09.2018 г. претенция за изплащане на
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените от
ПТП на 06.07.2018 г. неимуществени вреди. По делото липсват доказателства, а и
не е спорно между страните,че ответното
дружество не се е произнесло по заявената щета.
От представената по делото
медицинска документация и заключението на вещото лице д-р Р. се установява, че непосредствено
след инцидента състоял се на 06.07.2018г. в гр. Дряново ищцата е постъпила на
лечение в МБАЛ”Д-рТ.Венкова”. В резултат на процесното ПТП тя е получила
фрактура на лявата странична дъга на ІІ-ри шиен прешлен, без стеснение на
гръбначномозъчния канал, за което е приложено консервативно лечение с твърда
шийна яка за срок от 2.5 месеца. Била е приета на лечение в Хирургичното
отделения в болницата в гр. Габрово в периода 06.07.2018 г. -17.07.2018 г.
Съгласно заключението на СМЕ, изготвена от д-р Р., счупването на втори шиен
прешлен е причинило трайно затруднение на движението на шията за срок от около 3
месеца. Към 15.01.2020г. /датата на прегледа/ имала слаби болки и напрежение/
скованост/ в шийният отдел на гръбначния стълб при движение с главата поради
болки в шията. По време на имобилизацията движенията в шията били ограничени.
Можела да се обслужва сама, но понякога се налагало и чужда помощ. Не можела да
носи по- тежки предмети. . Периодът на нетрудоспособност е 72 дни и макар след
този период да започнала работа, продължавала да има болки в шията, които постепенно
намалявали. За в бъдеще като неблагоприятни последици за здравето на пострадалата
се сочат трайни, постоянни неудобства, свързани с болезненост при движение на
шията, при движение на главата в крайна позиция .Ищцата е получила и травма на
главата в дясно с охлузване на носа и оток на меките тъкани в дясната
челно-теменна област. Травмата на главата е причинила мозъчно сътресение , протекло без загуба на съзнание, което е
преценено като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, за срок от
около 1.5 месеца . Като остатъчно явление в момента ищцата имала
периодично главоболие локализирано в дясна теменно-челна област и това налагало
приемането на аналгетици. При ПТП ищцата получила и кръвонасядане в средната
външна трета на лявото бедро на площ от 5х5 см., което можело да се дължи от
съприкосновение с лекият автомобил. Вписаното в съдебномедицинското
удостоверение оток на лява подбедрица и глезен, можело да бъдат свързани с
травмата на левия долен крайник вследствие на претърпяното ПТП. Към момента на
прегледа ищцата нямала оплаквания от това травматично увреждане.Тези увреждания
са преценени като временно разстройство на здравено, неопасно за живота за
период около един месец. В заключение вещото лице е посочило, че вследствие на
уврежданията ищцата е търпяла болки и неудобства за период около 3 месеца-ограничени движения
в областта на шията, свързани с болка и ограничени възможности за
самообслужване, болки в областта на левия долен крайник за период около 1
месец, главоболие и в по-малка степен пристъпен световъртеж за период от около
1,5 месеца. Посочено е също така, че остатъчните явления, като болка и
скованост на шията при движение встрани на главата и периодично главоболие са
обичайни при подобен род увреждания и могат да продължат дълго време. Главоболието
е възможно да намалее по интенцитет и честота. Сковаността и болката в шията
при движение встрани най-вероятно ще останат .
От установените травми при
ищцата вещото лице е заключило, че същите могат да бъдат получени при
съприкосновение между външната средна трета на лявото бедро на пострадалата и
предната част на автомобила, най –вероятно над нивото на бронята. Последвалото
падане на ищцата на дясно и удар на
дясната челно-теменна област на главата и гърба на носа в прилежащия терен –
асфалтова настилка. Силното огъване главата на ляво, заедно с удара в дясната
челно-теменна област са довели до счупване на лявата дъга на ІІ-ри шиен
прешлен.
От свидетелските показания дадени от В.Т. се установява, че първата нощ
от болничния престой ищцата е имала силни болки и се е нуждаела от чужда
помощ,каквато той осъществил. След изписването й от болницата, в първите
двадесетина дни продължила да бъде на легло. Хранела се в леглото, била с яката
и имала нужда от обгрижване. През това време не можела да става и се движи сама
от болките, които е имала и неподвижността във врата. Наложило се да вземат
рехабилитаторка в къщи, която да я раздвижва. И до сега се оплаквала от
скованост във врата. На ляво и на дясно се обръщала с цяло тяло. Изпитвала
болки. Разстроена е емоционално и подтисната. Била е в болнични седем месеца,
след което е започнала работа. Оплаквала се от болки във врата ,главоболие и
световъртеж. Имала уплаха. Все си спомналя за инцидента, но към момента вече по-слабо. Отразило се и на съня и. В началото
постоянно плачела,но сега вече по-рядко.
Съгласно заключението на САТЕ
механизмът на настъпване на ПТП на 06.07.2018 г. между лек автомобил „Опел
Астра” с рег. № ***, управляван от Т.В. и пешеходката Д.Т. е следният:
Около 18.30 часа в гр.
Дряново, по ул. „Шипка”, срещу дом №*, ищцата
Т. предприела пресичане на пътното
платно по находящата се там пешеходна пътека тип”зебра” .В същото време по
пътното платно в посока гр. Габрово е пътувал л.а. „Опел Астра” с рег. № ***,
управляван от Т.В.. Ищцата предприела преминаване по пешеходната пътека от ляво
на дясно спрямо автомобила/ фигура 8 от
закл./. Съобразно заключението на СМЕ установяващо получените от ищцата
увреждания , тя няма увреждания и контакти на десния крайник с лекия автомобил
.Записаното в констативния протокол деформиране на предния капак на л.а.,
съответствало на увреждането на външната трета на лявото бедро на
ищцата.Съобразно методика на оценка на тежестта
на травми, изградена на база методики за експертни оценки с диференцирано
изследване на телесните увреждания, уврежданията са около 1.5 бала, а същите се
наблюдавали при удари на пешеходци от
л.а. движещи се със скорост при удара от около 20 км/ч. Механизма на
осъществяване на удара съответствал на характерен удар с контакт под масовия
център на тялото, частично попадане на преден капак, без достигане главата до
предното стъкло. Този механизъм се потвърждавал и от установените увреждания и
механизма на получаването им, съгласно СМЕ – удар от ляво по отношение на
пострадалата. Липсата на увреждане на ищцата от прегазване и данните за място
на установяване на тялото, определят протичане на удара в процес на спиране на
лекия автомобил, като възможните скорости на л.а. са около 30 км/ч. Вещото лице
инж. Б.И., като е взело предвид данните за движение на автомобила,
денивелацията в зоната на включване на л.а. в ул.”Шипка”, посока гр. Габрово,
липсата на данни за интензивен процес на ускоряване на същия, то определя
скоростта на автомобила до момента на
реагиране за спиране около 39.4-41 км/ч или л.а. се е движил с разрешената за
него скорост – 40 км/ч.Като е взел предвид данните за мястото на удара е
посочил, че към момента на съприкосновението на л.а. и ищцата скоростта на л.а.
е била около 13км./ч. Вещото лице е записало,
че удара е бил осъществен на пешеходната
пътека, на разстояние 1.8м. на ляво от десния край на платното за движение и на
2.42м. надлъжно на платното за движение,след началото на пешеходната
пътека,т.е. от навлизане на платното за движение до началото на удара,
пешеходката е изминала разстояние от 1.8 м. За пешеходката, ударът е настъпил
от външната средна трета на лявото бедро в зоната на предна маска и капак на
л.а., а скоростта на движение на пешеходката е била, с оглед възрастта й, при
спокоен ход – 4.4км/ч, а при бърз ход 5.6 км/ч. Същевременно експерта е посочил,че водачът на л.а. е реагирал своевременно след възприемане на
пешеходката, още преди навлизането й на платното за движение, но скоростта на
движение на автомобила не му е позволявала да спре до траекторията на
пешеходката.Посочил е също така, че при скорост на движение на л.а. от 37.04 км./ч. автомобила е можел да спре,
преди пешеходната пътека и да пропусне пешеходката.
В заключението на САТЕ/ л.8/
вещото лице е посочило че, от извършеният по досъдебното производство оглед на
месторпоизшествието на ул.”Шипка” гр. Дряново пред № * е установено, че на
пътното платно се намира пешеходна пътека тип”Зебра”. На 60 крачки/ около 50 м/
преди нея се намира кръстовище между улиците „Шипка” и „В.Левски”, които се
съединяват и стават ул.”Шипка”. Непосредствено след кръстовището, на пилон са
разположени предупредителни пътни знаци „А18”-Пешеходна пътека и „В26”, въвеждащ ограничение на скоростта до 40
км/ч. На ъгъла на улицата, излизаща от бензиностанцията”Петрол” и кръстовището
с ул.”Шипка” имало отново знак „В26”, като пешеходната пътеза започвала на 2.70
м. след него. На друг пилон, разположен непосредствено до пешеходната пътека,
върху издигнат скат са разположени пътни знаци „В24”-забранено изпреварването и
„Д17” – пешеходна пътека, като асфалтът бил гладък, без дупки и видими
несъвършенства. При настъпване на ПТП, пътната настилка е била суха, ясно време
и дневна светлина. Съгласно заявеното от
вещото лице, межу лекият автомобил и пострадалата е имало пряка видимост. Всеки
е имал възможност да възприеме движещия се. Вещото лице е извършило анализ,
както при нормален ход на пешеходката, така и при бърз ход, като и в двата
случая водачът на МПС е разполагал с техническа възможност да предотврати удара
и своевременно да забележи пешеходката, която е била в полезрението му във
всеки един момент.
Както СМЕ така и САТЕ са
приети по делото, не са оспорени от страните и съдът ги намира за обосновано и компетентно
изготвени и ги възприема изцяло.
Установената по
делото фактическа обстановка дава основание да се приеме от правна страна, че е
осъществен фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за
обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат от ПТП,
осъществено на 06.07.2018 г.
Искът по чл. 432, ал. 1 КЗ
е предявен след като ищцата е заявила претенцията си за обезщетяване по
предвидения в КЗ ред пред застрахователното дружество и не е предложена и
изплатена сума като обезщетение в тримесечния срок.
По делото е
установено, че ищцата е участник в ПТП на 06.07.2018г, осъществено от л.а.
„Опел Астра” рег. № ***, управляван от Т.В., за който към датата на настъпване
на произшествието има валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност" за лекия автомобил по застрахователна полица BG /03/118000026692/11.12.2017г.,
съгласно която ответникът е пасивно легитимиран по предявения по настоящото
дело иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
От събраните по
делото доказателства за механизма на процесното ПТП, получените от ищцата
увреждания и начинът на причиняване, е доказан и фактическият състав на чл. 45 ЗЗД
за ангажиране гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Опел
Астра” рег. № *** Т.В., който на 06.07.2018 г., при управление на лекия
автомобил е нарушил чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП задължаващи го да контролира
непрекънато пътното превозно средство, което управлява, със скорост която му
позволява да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Съгласно приетата по делото САТЕ от техническа гледна точка причина за
въникване и протичане на ПТП на 06.07.2018 г. е скоростта на движение на л.а.,
която макар и в разрешените граници, не е съобразена с пътната обстановка и не е позволила
на водача, да спре, преди пешеходната пътека и да пропусне преминаващата по нея
пешеходка – ищцата Т., като пътните
условия и пътният участък позволяват, ако водачът на автомобила, е реагирал своевременно и е бил със съобразена
скорост, да спре безпрепятствено преди пешеходната пътека, още повече, че тази
пешеходна пътека е била обозначена с пътни знаци, с които водачът на л.а. е бил
длъжен да се съобрази, а и е имал пряка видимост към пешеходката.
От заключенията на СМЕ и САТЕ
се установява, че е налице причинно-следствена връзка между получените
увреждания от ищцата и процесното ПТП.
По възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
По делото липсват
доказателства, които да обосновават извод за съпричиняване от страна на ищцата
Д.Т. на вредоносния резултат, доколкото не бе установено да е имала поведение,
с което реално да е създала предпоставки за увреждането или да е допринесла
създадената реална опасност от делинквента да настъпи в действителност.
Приносът на пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от страната,
която е направила възражение за съпричиняване/ каквито указания са дадени от
съда с доклада по чл. 140 ГПК/, а в случая това не е сторено. Няма данни Д.Т. да
е навлязла внезапно на платното за движение или да е пресичала платното за
движение при ограничена видимост. Безспорно установено е, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило на пешеходна пътека. От заключението на експерта инж.
Б.И., което съдът приема за законосъобразно и обосновано, е видно, че се касае
за обособена, означена с хоризонтална и вертикална маркировка тип
"Д17"и „А18”пешеходна пътека. Съобразно данните по делото между лекия
автомобил и пешеходката не е имало други обекти, които да ограничават
видимостта на водача на автомобила към пешеходната пътека и на пешеходката към
лекия автомобил. Водачът на автомобила е разполагал с техническа възможност да
спре на разстояние от мястото на удара, както при спокоен ход, така и при бърз
ход на пешеходката. От техническа гледна точка, независимо от хода на пресичане
на пешеходката , причина за възникване и протичане на произшествието е несъобразената
скорост на л.а. с наличието на обозначена пешеходна пътека и данни за пешеходец.
Вследствие на посочените причини водачът е управлявал л.а. в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 20,
ал.1 и ал.2 ЗДвП, като вината, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага, а тази презумпция не се опроверга в настоящото
производство с обратно доказване от ответника, поради което и възраженията му в
този смисъл се явяват неоснователни. Следователно са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и
съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу
застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
При определяне
вида и размера на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от процесното ПТП, съдът на основание чл. 51 ЗЗД
и чл. 52 ЗЗД,
взе предвид, че ищцата, която към момента на произшествието е била в трудоспособна възраст/ на 60
г., /, е получила фрактура на лява странична дъга на втори шиен прешлен, която травма е
причинила трайно затруднение на движението на шията за срок от около три месеца/средна
телесна повреда/ ,травма на главата в дясно с охлузване на носа и оток на
меките тъкани в дясната челно-теменна област, мозъчно сътресение, без загуба на
съзнание причинило "временно разстройство на здравето, неопасно за живота
/лека тересна повреда/и кръвонасядане в средната външна трета на лявото
бедро,причинило „временно разстройство на здравето, неопасно за живота/ лека
телесна повреда/. Проведено е консервативно лечение, без оперативна
интервенция, с болничен престой от 11 дни, когато изцяло се е нуждаела от чужда
помощ, и последващо амбулаторно лечение. Лечението се е изразявало във венозно
и перорално приложение на медикаменти, имобилизация с твърда шийна яка,
физиотерапия и рехабилитация. Периодът на неработоспособност е бил седем
месеца, след който ищцата е започнала работа. За период от 2.5 месеца ищцата е
носела шийна яка, през който период трайно е била обездвижена шията и е имала
нужда от помощ, тъй като не е можела да се движи сама, да става сама, от
болките, които е имала и неподвижността във врата. Освен търпените болки в
шията, е имала главоболие и световъртеж, което й е създавало физически
дискомфорт.Повече от година след инцидента, съгласно констатациите на СМЕ, при
ищцата е настъпило възстановяване в голяма степен Остатъчните явления, като
болка и скованост в шията при движение на главата в страни и периодично
главоболие могат да продължат още дълго време. Сковаността и болката в шията,
най-вероятно ще останат да персистират. Преживяните от ищцата негативни
психически изживявания от инцидента и посттравамтичния стрес, съобразно
свидетелските показания все още не са отминали.Не се установява при ищцата
оздравителният процес да е протекъл с усложнения. Към момента е с възстановена
работоспособност. Не се установява към момента в битов план да търпи значителни
неудобства и ограничения от получената травма и наличните субективни оплаквания
от болки в шията, главоболие и световъртеж, предвид констатациите на в. л. д-р Р.
и свидетелските показания. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и
обществено-икономическите условия в страната и лимитите по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" към датата
на увреждането, съдът прие, че следва да се присъди обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП от 30 000. лв., до който размер
следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 423, ал. 1 КЗ.
Горепосочената
сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, като нейната дължимост
от застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" изрично е посочена в чл. 493, ал. 1, т.
5 КЗ. Съгласно тази разпоредба застрахователното покритие обхваща и
лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2 от КЗ – лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ
застрахователят следва да заплати лихвата за забава, дължима от застрахования,
считано от по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на
застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на
застрахователна претенция). Това следва и от чл. 494, т. 10 КЗ.
От данните по делото се установява, че ищцата е предявила застрахователната си
претенция пред застрахователя на 10.09.2018г./ л.14 отд./ и от тази дата следва
да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху присъденото
обезщетение, доколкото по делото не се твърди и не се установява да е имало
по–ранно уведомяване от застрахования. Основание за присъждане на
претендираната от ищцата лихва от по-късна дата не може да се изведе от
правилото на чл. 497 КЗ,
във вр. чл. 496 от КЗ.
Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на
законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от
неговата собствена забава.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на Габровски окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер
на 1200 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на ищцата са дължими разноски съразмерно
уважената част от иска. В случая осъщественото по делото процесуално
представителство от адв. П.К.- САК е при условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА. Предвид на това следва за предоставената защита съобразно
размера на уважената част от иска да се определи адвокатско възнаграждение на адв.
П.К.- САК като пълномощник на ищцата в настоящото производство, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА
във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 1145 лв., ведно с дължимото ДДС в размер на 229
лв., или общо 1374лв. ,което да се заплати от ответника,.
На ищцата не
следва да бъдат присъждани претендираните със списъка по чл. 80 ГПК разноски за
пътни и пощенски разходи, както и
разноски в размер на 175 лв. за СМЕ,
доколкото предявеният иск е уважен до размер на ½ от предявения иск и
разпределените по равно разноски между страните за СМЕ следва да останат така,
както са направени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на
ответника направените от него разноски по делото съразмерно отхвърлената част
от иска. От представените доказателства се установява, че разноските, направени
от ответника за заплатено възнаграждение по допуснатата САТЕ експертиза в
размер на 600 лв.или съобразно отхвърлената част от иска му се дължат разноски
в размер на 300 лв. По делото ответникът е представляван от юрисконсулт.
Съобразно разпоредбата на чл. 78,ал. ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП и чл.
25,ал.1 от Наредбата за плащанията на правната помощ и предвид неучастието на
представител на ответника в откритите
съдебните заседания, съдът счита, че
следва да определи възнаграждение в размер на 150 лв.Предвид изхода на делото
на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП "АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. "Позитано"№ 5 да
заплати на Д.Л.Т. ЕГН ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
обезщетение за претърпени от ПТП на 06.07.2018 г. неимуществени вреди в размер
на 30 000 лв./тридесет хиляди лева/, частичен иск от общо 80 000 лв.,
ведно със законната лихва от 10.09.2018 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Л.Т. ЕГН *** иск по чл. 432, ал. 1 КЗ
срещу ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП "АД, ЕИК ********* в останалата част над сумата от 30 000 лв. до
размер на сумата от 60 000 лв./ частичен иск от 80 000 лв./, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП "АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. "Позитано"№ 5 да
заплати по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса връху присъденото
обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ
в размер на 1200 лв./хиляда и двеста лева/, както и 5 /пет/ лева при служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП "АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. "Позитано"№ 5 да
заплати на процесуалния представител на ищцата адв. П.К. – АК-София адвокатско възнаграждение в размер на 1374 лв.
с ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Д.Л.Т. ЕГН *** иск по чл. 432, ал. 1 КЗ
да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП "АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, пл. "Позитано"№ 5 сумата от 450
лв./ четиристотин и петдесет лева/ - разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен съдия: